|
30.7.2011 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 226/13 |
Жалба, подадена на 19 май 2011 г. от Siemens AG срещу решението, постановено от Общия съд (втори състав) на 3 март 2011 г. по дело Siemens AG/Европейска комисия, T-110/07
(Дело C-239/11 P)
2011/C 226/26
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподател: Siemens AG (представители: Dres. I. Brinker, C. Steinle, M. Hörster, Rechtsanwälte)
Друга страна в производството: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
|
1. |
Да се отмени Решението на Общия съд (втори състав) от 3 март 2011 г. (T-110/07) в частта, която се отнася до жалбоподателя, |
|
2. |
да се отмени частично Решението на Комисията от 24 януари 2007 г. (COMP/F/38.899 — Комутационни апарати с газова изолация), доколкото то засяга жалбоподателя, при условията на евентуалност, да се отмени или намали наложената с това решение глоба, |
|
3. |
при условията на евентуалност спрямо точка 2 по-горе, да се върне делото на Общия съд, за да постанови той решение по същество в съответствие с правната квалификация на Съда, |
|
4. |
във всеки случай, да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски на жалбоподателя пред Общия съд и Съда. |
Правни основания и основни доводи
Настоящата жалба е насочена срещу решението на Общия съд, с което той отхвърля жалбата за отмяна на Решение C(2006) 6762 окончателен на Комисията от 24 януари 2007 година относно производство по прилагането на член 81 от Договора за ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП (Дело COMP/F/38.899 — Комутационни апарати с газова изолация).
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят посочва седем правни основания.
На първо място, жалбоподателят поддържа, че Общият съд е нарушил основното му право на справедлив процес (член 6 от ЕКПЧ във връзка с член 6, параграф 3 ДЕС и член 47, параграф 2 от Хартата на основните права), както и правото му на защита (член 48, параграф 2 от Хартата на основните права), доколкото, за да установи, че е участвал в картела от 22 април до 1 септември 1999 г., се е позовал основно на свидетелски показания, без да позволи на жалбоподателя да ги оспори.
На второ място, твърдението на Общия съд, че в периода от 22 април до 1 септември 1999 г. жалбоподателят е участвал в картела, изопачава някои доказателства, без да е направен емпиричен анализ. Поради тази причина, според жалбоподателя, Общият съд неправилно е приел, че в периода от 22 април до 1 септември 1999 г. жалбоподателят е участвал в картела и неправилно е определил продължителността на нарушението.
На трето място, Общият съд неправилно отказал да приеме, че за периода до 22 април 1999 г. разследването било погасено по давност, и че става въпрос за едно и също продължавано нарушение.
На четвърто място, Общият съд нарушил принципа на равно третиране, доколкото е допуснал Комисията да вземе предвид различни референтни години, за да определи относителната тежест на предприятията, участвали в нарушението, класирайки по този начин жалбоподателя в неправилната категория съгласно точка A от Насоките относно метода за определяне на глобите.
На пето място, жалбоподателят поддържа, че Общият съд е нарушил принципа на равно третиране, като не е намалил увеличението на основния размер на глобата в зависимост от различния мащаб на жалбоподателя и ABB, предвид целта на основния размер на глобата, която е да осигури в достатъчна степен възпиращо действие.
На шесто място, Общият съд нарушил член 6 от ЕКПЧ и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, доколкото не се е възползвал от правото си на пълен съдебен контрол върху решенията, с които се налага глоба.
На седмо място, Общият съд нарушил обхвата на задължението за мотивиране по член 296 ДФЕС (преди член 253 ЕО), като не е бил достатъчно взискателен по отношение на условията за мотивиране, които са необходими при изчисляването на коефициентите за умножение на възпиращото действие.