Жалба, подадена на 27 април 2011 г. от Fédération Internationale de Football Association (FIFA) срещу решение на Общия съд (седми състав) от 17 февруари 2011 г. по дело T-68/08, Fédération Internationale de Football Association (FIFA)/Европейска комисия

(Дело C-205/11 P)

(2011/C 232/22)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Fédération internationale de football association (FIFA) (представители: A. Barav и D. Reymond, avocats)

Други страни в производството: Европейска комисия, Кралство Белгия, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска Съдът:

—	да потвърди Решението на Общия съд, постановено на 17 февруари 2011 г. по дело T-68/08 що се отнася до допустимостта;

—

да отмени Решението на Общия съд от 17 февруари 2011 г. по дело T-68/08 по същество доколкото с него се одобрява включването на срещите от световното първенство на FIFA, които „не са от първостепенно значение“ в съставения от Обединеното кралство списък на събития от голямо значение за обществото“ по смисъла на Директивата;

—	да постанови окончателно решение по делото в съответствие с член 61 от Статута на Съда;

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски, направени от FIFA в производството пред първата инстанция и в производството по обжалване.

Правни основания и основни доводи

1.   Грешка при прилагане на правото, нарушаване на член 36 от Статута на Съда, нарушаване на член 3a, параграф 2 от Директива 89/552/ЕИО (1), изменена с Директива 97/36/ЕО (2) и на правото на ЕС, неправилно прилагане на член 296 ДФЕС (излизане извън границите на съдебния контрол, противоречие в мотивите, въвеждане на мотиви, които не се съдържат в обжалваното решение относно квалифицирането на световното първенство на FIFA и в резултат от това извеждане на погрешни правни изводи, обръщане на тежестта на доказване)

Жалбоподателят твърди, че Общият съд е нарушил правото на ЕС като е изложил мотиви, които не се съдържат в решението на Комисията (3), за да приеме, че Комисията правилно квалифицирала световното първенство на FIFA като имащо „единен характер“ за целите на Директива 89/552/ЕИО, изменена с Директива 97/36/ЕО, като посочил противоречиви и несъстоятелни мотиви, като приел, че не е необходимо държавите членки да посочват специални основания, за да включат цялото световно първенство на FIFA в техните списъци със събития от голямо значение и като разместил тежестта на доказване.

2.   Грешка при прилагане на правото, нарушаване на член 3a, параграф 1 от Директива 89/552/ЕИО, изменена с Директива 97/36/ЕО, нарушаване на член 36 от Статута на Съда, неправилно прилагане на член 296 ДФЕС (изводът, че Комисията правилно приела, че списъкът с мерки на Обединеното кралство бил съставен „по ясен и прозрачен начин“)

Жалбоподателят посочва, че Общият съд е нарушил правото на ЕС като е приел за законосъобразен извода на Комисията, че списъкът на Обединеното кралство бил съставен „по ясен и прозрачен начин“, в съответствие с изискванията на Директива 89/552/ЕИО, изменена с Директива 97/36/ЕО, независимо от обстоятелството, че включването на цялото световно първенство на FIFA в този списък било решено въпреки единодушното противно становище на компетентните национални служби, което освен това е представено на Комисията с мотива, че то не е съществувало към датата, на която е бил съставен посоченият списък.

3.   Грешка при прилагане на правото, нарушаване на член 3a, параграф 1 от Директива 89/552/ЕИО, изменена с Директива 97/36/ЕО, неправилно прилагане на член 296 ДФЕС, нарушаване на член 36 от Статута на Съда (неправилна квалификация на световното първенство на FIFA, излизане извън границите на съдебния контрол, съдебно решение, основано на съображения, които не се съдържат в обжалваното решение, погрешна преценка на фактите, свързани със срещите, които „не са от първостепенно значение“ и в резултат от това стигане до погрешни правни изводи, приемане, че посочените в обжалваното решение мотиви са достатъчни, липса на произнасяне по изложените доводи)

Жалбоподателят твърди, че Общият съд е нарушил правото на ЕС като е приел извода на Комисията за законосъобразен, както и че тя е представила достатъчно мотиви за това, че цялото световно първенство на FIFA е събитие от голямо значение за обществото на Обединеното кралство по смисъла на Директива 89/552/ЕИО, изменена с Директива 97/36/ЕО. По-специално Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото и направил погрешни правни изводи въз основа на фактите като възприел необоснованите изводи на Комисията, че световно първенство на FIFA в неговата цялост има „особен отзвук в Обединеното кралство“, традиционно се излъчва на живо по безплатните телевизионни канали, както и че привлича множество телевизионни зрители.

4.   Грешка при прилагане на правото, нарушаване на член 3a, параграфи 1 и 2 от Директива 89/552/ЕИО, изменена с Директива 97/36/ЕО, неправилно прилагане на член 296 ДФЕС, нарушаване на член 36 от Статута на Съда (неспазване на обхвата на съдебния контрол, постановяване, че Комисията законосъобразно е приела и е представила достатъчно мотиви за извода си, че оповестените от Обединеното кралство мерки са съвместими с правото на ЕС, както и че ограниченията, до които те са довели, са пропорционални, неправилно тълкуване на обхвата на правото на информация и на обществения интерес за широк достъп до излъчваните по телевизията събития от голямо значение за обществото)

Това правно основание е разделено на три части:

Първа част: Жалбоподателят твърди, че Общият съд нарушил правото на ЕС като е приел за законосъобразен изводът на Комисията, че оповестените от Обединеното кралство мерки били съвместими с правото на ЕС, въпреки че ограниченията на правото на установяване не са разгледани в обжалваното решение. Освен това Общият съд нарушил правото на ЕС като приел, че ограниченията на правото на установяване били пропорционални, както и че изводът на Комисията, че ограниченията на свободата на предоставяне на услуги били пропорционални бил законосъобразен и тя представила достатъчно мотиви за това.

Втора част: Жалбоподателят твърди, че Общият съд нарушил правото на ЕС като приел за законосъобразен изводът на Комисията, че оповестените от Обединеното кралство мерки са съвместими с правото на ЕС, въпреки че ограниченията на правото на собственост на FIFA не са били разгледани в обжалваното решение. Общият съд нарушил правото на ЕС и като приел, че ограниченията на правото на собственост на FIFA били пропорционални.

Трета част: Жалбоподателят твърди, че Общият съд нарушил правото на ЕС като приел за законосъобразен извода на Комисията, както и че тя е представила достатъчно мотиви в подкрепа на своя извод, че оповестените мерки на Обединеното кралство са съвместими с правилата на ЕС за конкуренцията, тъй като ограниченията на свободата за предоставяне на услуги били обосновани. По-нататък Общият съд нарушил правото на ЕС като приел, че Комисията не е трябвало да определя съответния пазар, за да прецени ограниченията на конкуренцията, както и че посочените мерки не се състояли в предоставяне на специални права по смисъла на член 106, параграф l ДФЕС.

---

(1)  Директива 89/552/ЕИО на Съвета от 3 октомври 1989 година относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до упражняване на телевизионна дейност (ОВ L 298, стр. 23; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 215).

(2)  Директива 97/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 1997 година за изменение на Директива 89/552/ЕИО на Съвета относно координирането на някои разпоредби от законовите, подзаконовите и административните актове на държавите членки, отнасящи се до упражняването на дейности по телевизионно разпространение (ОВ L 202, стр. 60; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 2, стр. 232).

(3)  Решение на Комисията 2007/730/ЕО от 16 октомври 2007 година относно съответствието с [правото] на Общността на мерки, предприети от Обединеното кралство, съгласно член 3а, параграф 1 от Директива 89/552/ЕИО на Съвета, относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до упражняване на телевизионна дейност (ОВ L 295, стр. 12).