9.7.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 204/14

Преюдициално запитване, отправено от High Court of Ireland (Ирландия) на 13 април 2011 г. — HID, BA/Refugee Applications Commissioner, Refugee Appeals Tribunal, Minister for Justice, Equality and Law Reform, Ireland, Attorney General

(Дело C-175/11)

2011/C 204/26

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

High Court of Ireland

Страни в главното производство

Жалбоподатели: HID, BA

Ответници: Refugee Applications Commissioner, Refugee Appeals Tribunal, Minister for Justice, Equality and Law Reform, Ireland, Attorney General

Преюдициални въпроси

1.

Разпоредбите на Директива 2005/85/ЕО на Съвета от 1 декември 2005 г. (1) или общите принципи на правото на Европейския съюз допускат ли държава членка да предприеме административни мерки, които изискват дадена категория молби за убежище, определени въз основа на националността или на държавата по произход на търсещия убежище, да бъдат разглеждани и по тях да има произнасяне по реда на ускорена или приоритетна процедура?

2.

Член 39 от посочената Директива на Съвета, във връзка със съображение 27 от нея и с член 267 ДФЕС, може ли да се тълкува в смисъл, че изискваното от него ефективно правно средство за защита е предоставено от националното право когато функцията на контрол или обжалване на произнасянето като първа инстанция по молбите е възложена по закон на обжалването пред съд, създаден въз основа на акт на парламента с правомощие да се произнася с правнообвързващи решения спрямо търсещите убежище по всички относими към молбите правни и фактически въпроси, независимо от съществуването на административни или организационни отношения, които включват всички или някой от следните елементи:

—

министър от правителството разполага с известно право на преценка за пререшаване на постановено по дадена молба отрицателно решение;

—

съществуват организационни или административни връзки между органите, които се произнасят с решение като първа инстанция и тези, които се произнасят при обжалване;

—

обстоятелството, че решаващите членове на съда се назначават от министъра и осъществяват правомощията си при непълно работно време за период от три години, като получават възнаграждение за всяко дело;

—

министърът разполага с правомощие да дава насоки от вида на посочените в членове 12 и 16(2B), буква б), и на член 16, параграф 11 от споменатия закон?

(1)  ОВ L 326, стр. 13; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 242.