Жалба, подадена на 2 март 2011 г. от Европейската комисия срещу решението, постановено от Общия съд (трети състав) на 16 декември 2010 г. по дело T-19/07, Systran и Systran Luxembourg/Комисия

(Дело C-103/11 P)

2011/C 145/18

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: T. van Rijn, E. Montaguti и J. Samnadda, подпомагани от адв. A. Berenboom и адв. M. Isgour, avocats)

Други страни в производството: Systran SA и Systran Luxembourg SA

Искания на жалбоподателя

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си Комисията излага осем правни основания. Тя твърди, че съдебното решение е опорочено поради редица грешки, обосноваващи отмяната му. Правните ѝ основания са свързани с компетентността на Общия съд да разгледа делото, със спазването от страна на Общия съд на процесуалните норми, както и със спазването на трите кумулативни условия, които съгласно постоянната съдебна практика са необходими, за да се ангажира извъндоговорната отговорност на Общността, а именно наличието на нарушение, на вреда и на причинно-следствена връзка между нарушението и вредата.

С първото правно основание Комисията твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото във връзка с извъндоговорния характер на спора, а оттам и като е приел, че е компетентен да го разгледа.

С второто правно основание жалбоподателят твърди, че Общият съд е нарушил правото на защита на Комисията и не е спазил правилата относно събирането на доказателства.

С третото правно основание Комисията изтъква неправилно прилагане на нормите в областта на авторското право във връзка с определянето на титуляра на тези права.

С четвъртото правно основание Комисията поддържа, че Общият съд е допуснал явна грешка при прилагане на правото във връзка с наличието, от една страна, на нарушение на авторските права и, от друга страна, на нарушение на ноу-хау на Systran.

С петото правно основание се твърди, че като е приел твърдяното нарушение на Комисията за достатъчно съществено, Общият съд е допуснал явна грешка в преценката, довела до нарушение на уреждащите извъндоговорната отговорност на Европейския съюз принципи.

С шестото правно основание жалбоподателят поддържа, от една страна, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото при тълкуване на изключението, предвидено в член 5 от Директива 91/250/ЕИО и, от друга страна, че не е изпълнил задължението си за мотивиране във връзка с член 6 от директивата.

Със седмото правно основание Комисията твърди, от една страна, че Общият съд е направил явно неправилни фактически констатации, изопачил е доказателства и е допуснал явни грешки в преценката, и от друга страна, че той не е изпълнил задължението си за мотивиране във връзка с наличието на причинно-следствена връзка.

Накрая, с осмото правно основание се твърди, че като е присъдил на Systran обезщетение за вреди в размер на 12 001 000 EUR, от една страна, Общият съд е направил явно неправилни фактически констатации, изопачил е доказателства и е допуснал явни грешки в преценката и, от друга страна, не е изпълнил задължението си за мотивиране във връзка с определяне на размера на вредата.