2.4.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 103/17

—

да се отмени, включително в частта за разноските, определението, постановено на 17 ноември 2010 г. от Общия съд (четвърти състав), като се обяви, че предявеният от г-н Victoria Sánchez иск за установяване на неправомерно бездействие е допустим и не е явно неоснователен.

—

в резултат от горното Съдът да разгледа иска […] по същество — или, алтернативно, след като го признае за допустим и основателен, да върне делото на Общия съд за ново разглеждане— и да осъди институциите ответници да заплатят съдебните разноски.

1.

Нарушение на член 44 от Процедурния правилник на Общия съд, доколкото исковата молба съдържа предмета на спора и кратко изложение на правните основания, а също и исканията на ищеца, които ясно са посочени в тази молба, а именно: „да се постанови решение, с което да се установи, че бездействието на Европейския парламент и на Европейската комисия, доколкото същите не са отговорили на писменото искане от 6 октомври 2009 г., противоречи на общностното право, и с което да се задължат посочените органи да предприемат необходимите действия“.

2.

Нарушение на член 20, параграф 2, буква г) от Договора за функционирането на Европейския съюз (предишен член 17 от ДЕО), член 24 ДФЕС (предишен член 21 от ДЕО), член 227 ДФЕС (предишен член 194 от ДЕО), във връзка с член 58 от Статута на Съда. Всичко това във връзка с петицията, която г-н Victoria Sánchez отправя до Европейския парламент през 2008 г. и в която обръща внимание на Парламента върху риска за испанския гражданин, дръзнал да изобличи политическата корупция и данъчните измами в тази държава членка. Към петицията до Парламента прилага договор, който е подписан от известни в неговата страна личности, включително адвокат, създател на една от най-големите адвокатски кантори в Испания и Португалия, и от който е видно как те са измамили Министерство на финансите и гражданите посредством фиктивни и непрозрачни за държавата дружества. Процедурата по петицията е прекратена и нито един от представителите на Испания в Европейския парламент не отговаря на последвалите молби на жалбоподателя за съдействие, под формата на 10 електронни съобщения, в които поради отправените към него заплахи той моли своите представители да гарантират неприкосновеността му.

3.

Нарушение от страна на институциите ответници на основните права, признати в член 6 ДЕС и в членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Бездействието на Европейската комисия, която не отговаря на писменото му искане от 6 октомври 2009 г., представлява сериозно нарушение на член 6 ДЕС, доколкото тази институция трябва да осигури демократичност по отношение на всички европейски граждани, да спазва принципа на равенство във връзка с достъпа на гражданите до институциите на Съюза и да гарантира ефективната съдебна защита, тъй като данъчната измама не е деяние, по което следва да се произнесе Европейският съд по правата на човека, който разглежда данъкоплатеца като косвено увредено лице. Жалбоподателят също така обръща внимание върху правната несигурност във връзка с общностното право, която се създава с няколко последователни решения на испанските съдилища, в които са пренебрегнати исканията на представителите на жалбоподателя да бъде взето предвид европейското законодателство, и по-конкретно решенията на Съда на ЕО по дела C-570/07 и C-571/07 (1) относно свободата на установяване при откриването на аптеки в Испания.

4.

Нарушение на членове 265 и 266 ДФЕС, доколкото искането в производството пред Общия съд е било да се установи, че бездействието на Парламента и Комисията, доколкото тези институции не са отговорили на писменото искане от 6 октомври 2009 г., противоречи на общностното право и да се задължат посочените органи да предприемат необходимите действия — което се налага от член 266 ДФЕС, съгласно който органът, чийто акт е бил отменен или чието бездействие е било обявено за противоречащо на Договорите, е длъжен да предприеме необходимите мерки за изпълнение на решението на Съда на Европейския съюз — а именно да отговорят на писменото искане от 6 октомври 2009 г.