30.4.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 130/9


Жалба, подадена на 2 февруари 2011 г. от Deutschen Bahn AG срещу Решение на Общия съд (осми състав) от 12 ноември 2010 г. по дело T-404/09 — Deutsche Bahn AG/Служба за хармонизация във вътрешния пазар(марки, дизайни и модели) (СХВП)

(Дело C-45/11)

2011/C 130/18

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Deutsche Bahn AG (представител: K. Schmidt-Hern, Rechtsanwalt)

Друга страна в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) (представител: G. Schneider, Bevollmächtigter)

Искания на жалбоподателя

Да се отмени Решение на Общия съд на Европейския съюз от 12 ноември 2010 г. по дело T-404/09;

Да се отмени решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от 23 юли 2009 г. (преписка R 379/2009-1);

Да осъди Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) да заплати съдебните разноски и в двете съдебни производства.

Правни основания и основни доводи

С настоящата жалба се оспорва Решението на Общия съд, с което се отхвърля искането на жалбоподателя за отмяна на решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар от 23 юли 2009 г., с което се отхвърля неговата заявка за регистрация на фигуративна марка, съставена от хоризонтално съчетание на сив и червен цвят.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят се позовава на нарушение на член 7, параграф1, буква б) от Регламент (ЕО) No 207/2009, като изтъква четири правни основания.

Първо, Общият съд разгледал отличителния характер на знак, различен от заявения в марката. Общият съд не разгледал знака в неговата цялост, а просто произволна комбинация от цветовете светло сиво и червено като червения цвят на светофара. В дадения случай не били взети предвид конкретните характеристики на цветовата комбинация, макар специфичното подреждане на тези цветове във въпросната марка да било част от заявената марка и да придавало специфика на знака.

Второ, при преценката на отличителния характер Общият съд не взел предвид конкретните услуги, за които е подадена заявката за марка, и разгледал невъзможността ѝ да бъде защитавана във връзка със съвсем различни стоки. В обжалваното решение твърдението за липса на отличителен характер на марката било изведено от обстоятелството, че определени артикули или стоки обикновено са с въпросните цветове (части за двигатели на железопътни превозни средства и контролни табла на електрическо оборудване покрай железопътните линии; пътни знаци; железопътни бариери и железопътни знаци; влакове и бордюри на железопътните перони). Разглежданата заявка за марка обаче не била подадена за тези стоки. Общият съд не изложил причините, поради които една евентуална невъзможност на въпросната марка да бъде защитена по отношение на определени стоки от транспортния или железопътния сектор означава и че в дадения случай заявената марка не може да бъде защитена и по отношение на услугите.

Трето, Общият съд основал своята преценка на отличителния характер на марката на неправилно правно основание, когато оценил отличителния характер на марките за стоки и марките за услуги по един и същ начин. Общият съд н отчел, че потребителите не възприемат непременно различни категории знаци по един и същ начин. Докато потребителят може би няма навик да съди за произхода на стоката по нейния цвят или опаковка — когато липсват графични или словни елементи, тъй като стоките и опаковките обикновено са оцветени — съвсем различно е положението при услугите. Понеже услугите по своето естество нямат цвят, когато ставало дума за тях, потребителят възприемал цветовете по съвсем различен начина от начина, по който възприемал цветовете за стоките. Следователно, когато се преценява отличителният характер на цветовете, трябва да се прави разлика между стоки и услуги.

Четвърто, когато преценява отличителният характер на въпросната марка, Общият съд изопачил релевантните факти и не мотивирал достатъчно своето решение. Общият съд приел без никакво основание, че хоризонталите цветни ивици обикновено се използват като декоративни елементи за влаковете. По този начин той не взел предвид факта, че настоящият случай се отнася до преценка на отличителния характер на конкретна цветна марка, а не за окраската на железопътни вагони изобщо. По същия начин Общият съд не взел предвид, че заявката за разглежданата марка не е подадена за железопътни вагони, а за услуги от клас 39. Накрая, жалбоподателят излага обширно становище по въпроса, че цветните елементи в железопътния транспортен сектор не се възприемат като декоративни елементи, а като указания за произход. Той счита, че Общият съд не разгледал изтъкнатите от него доводи.