Дело C‑656/11

Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия

срещу

Съвет на Европейския съюз

„Координация на схемите за социална сигурност — Споразумение между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Швейцарската конфедерация, от друга страна, относно свободното движение на хора — Решение на Съвета — Избор на правното основание — Член 48 ДФЕС — Член 79, параграф 2, буква б) ДФЕС“

Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 27 февруари 2014 г.

Актове на институциите — Избор на правното основание — Критерии — Решение 2011/863 относно позицията, която да бъде взета от Европейския съюз в Съвместния комитет, създаден съгласно Споразумението между ЕО и Швейцария относно свободното движение на хора във връзка със замяната на приложение II към посоченото споразумение относно координацията на схемите за социална сигурност — Приемане на основание член 48 ДФЕС — Законосъобразност

(член 48 ДФЕС; член 8 от Споразумението между ЕО и Швейцария относно свободното движение на хора и приложение II към него; Решение 2011/863 на Съвета)

В системата от правомощия на Съюза изборът на правното основание на даден акт на Съюза трябва да се основава на обективни критерии, които да могат да бъдат предмет на съдебен контрол, сред които са целта и съдържанието на акта. С оглед на неговия контекст, съдържание и цел Решение 2011/863 относно позицията, която да бъде взета от Европейския съюз в Съвместния комитет, създаден съгласно Споразумението между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, относно свободното движение на хора във връзка със замяната на приложение II към посоченото споразумение относно координацията на схемите за социална сигурност е могло валидно да бъде прието на основание член 48 ДФЕС.

Всъщност по отношение на координацията на схемите за социална сигурност член 8 от Споразумението между ЕО и Швейцария относно свободното движение на хора възпроизвежда разпоредбите, които понастоящем се съдържат в член 48, букви а) и б) ДФЕС и с които се цели, от една страна, сумиране на всички периоди, които се зачитат по съответните национални законодателства, за придобиване и запазване на правото на обезщетение и за изчисляване на размера на обезщетението, и от друга страна, изплащане на обезщетенията на лицата, пребиваващи на териториите на държавите членки. Със сключването на това споразумение Съюзът приема, че правната му уредба в областта на координацията на схемите за социална сигурност ще се прилага и за Конфедерация Швейцария.

Основната цел на обжалваното решение е вследствие на влизането в сила на новата правна уредба на Съюза в областта на координацията на схемите за социална сигурност да се актуализира също правната уредба, която съгласно Споразумението между ЕО и Швейцария относно свободното движение на хора се прилага и за Конфедерация Швейцария, и по този начин да се поддържа разширяването на обхвата на социалните права в полза на гражданите на съответните държави, както това е било предвидено и приведено в изпълнение от посоченото споразумение.

(вж. точки 47, 56, 59, 63 и 64)

Дело C‑656/11

Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия

срещу

Съвет на Европейския съюз

„Координация на схемите за социална сигурност — Споразумение между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Швейцарската конфедерация, от друга страна, относно свободното движение на хора — Решение на Съвета — Избор на правното основание — Член 48 ДФЕС — Член 79, параграф 2, буква б) ДФЕС“

Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 27 февруари 2014 г.

Актове на институциите — Избор на правното основание — Критерии — Решение 2011/863 относно позицията, която да бъде взета от Европейския съюз в Съвместния комитет, създаден съгласно Споразумението между ЕО и Швейцария относно свободното движение на хора във връзка със замяната на приложение II към посоченото споразумение относно координацията на схемите за социална сигурност — Приемане на основание член 48 ДФЕС — Законосъобразност

(член 48 ДФЕС; член 8 от Споразумението между ЕО и Швейцария относно свободното движение на хора и приложение II към него; Решение 2011/863 на Съвета)

В системата от правомощия на Съюза изборът на правното основание на даден акт на Съюза трябва да се основава на обективни критерии, които да могат да бъдат предмет на съдебен контрол, сред които са целта и съдържанието на акта. С оглед на неговия контекст, съдържание и цел Решение 2011/863 относно позицията, която да бъде взета от Европейския съюз в Съвместния комитет, създаден съгласно Споразумението между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, относно свободното движение на хора във връзка със замяната на приложение II към посоченото споразумение относно координацията на схемите за социална сигурност е могло валидно да бъде прието на основание член 48 ДФЕС.

Всъщност по отношение на координацията на схемите за социална сигурност член 8 от Споразумението между ЕО и Швейцария относно свободното движение на хора възпроизвежда разпоредбите, които понастоящем се съдържат в член 48, букви а) и б) ДФЕС и с които се цели, от една страна, сумиране на всички периоди, които се зачитат по съответните национални законодателства, за придобиване и запазване на правото на обезщетение и за изчисляване на размера на обезщетението, и от друга страна, изплащане на обезщетенията на лицата, пребиваващи на териториите на държавите членки. Със сключването на това споразумение Съюзът приема, че правната му уредба в областта на координацията на схемите за социална сигурност ще се прилага и за Конфедерация Швейцария.

Основната цел на обжалваното решение е вследствие на влизането в сила на новата правна уредба на Съюза в областта на координацията на схемите за социална сигурност да се актуализира също правната уредба, която съгласно Споразумението между ЕО и Швейцария относно свободното движение на хора се прилага и за Конфедерация Швейцария, и по този начин да се поддържа разширяването на обхвата на социалните права в полза на гражданите на съответните държави, както това е било предвидено и приведено в изпълнение от посоченото споразумение.

(вж. точки 47, 56, 59, 63 и 64)