—

за Geodis Calberson GE, от F. Thouin-Palat, F. Boucard и E. Dereviankina, avocats,

—

за Établissement national des produits de l’agriculture et de la mer (FranceAgriMer), от F. Ancel, avocat,

—

за френското правителство, от г-н G. de Bergues, г-жа C. Candat и г-н S. Menez, в качеството на представители,

—

за Европейската комисия, от г-н D. Bianchi и г-жа I. Galindo Martín, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 16 от Регламент (ЕО) № 111/1999 на Комисията от 18 януари 1999 година относно определяне на основните правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 2802/98 на Съвета относно програма за снабдяване на Руската федерация със селскостопански продукти (ОВ L 14, стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 26, стр. 166), изменен с Регламент (ЕО) № 1125/1999 на Комисията от 28 май 1999 година (ОВ L 135, стр. 41; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 28, стр. 42, наричан по-нататък „Регламент № 111/1999“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Geodis Calberson GE и Établissement national des produits de l’agriculture et de la mer (FranceAgriMer) [Национално учреждение за селскостопански и морски продукти] по повод искане за обезщетение на вредите, които това дружество твърди, че е претърпяло поради забавата на националната интервенционна агенция да удовлетвори заявленията за плащане на извършените услуги и за освобождаване на гаранцията за доставка, която посоченото дружество е трябвало да учреди в полза на тази агенция.

3

По смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2802/98 на Съвета от 17 декември 1998 година относно програма за снабдяване на Руската федерация със селскостопански продукти (ОВ L 349, стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3 том 26, стр. 134):

„Съгласно условията на настоящия регламент се предприема свободно снабдяване на Русия със селскостопанските продукти, посочени в член 3, които или се намират в наличност в резултат на интервенция, или ако не се намират в наличност, ще бъдат осигурени от пазара на Общността“.

4

Член 2, параграф 3 от този регламент гласи:

„Доставните разходи, включително транспорт до пристанища или гранични пунктове, без разходите за разтоварване, и където е подходящо, преработката в Общността, се определят чрез публична тръжна процедура или при спешност или трудности в маршрута, чрез ограничена тръжна процедура“.

5

Член 4, параграф 1 от посочения регламент гласи:

„Комисията отговаря за изпълнението на операцията съгласно условията на настоящия регламент.

[…]“.

6

Съгласно член 2 от Регламент № 111/1999,

„1.   Покана за участие в търг се отправя, за да се определят разходите за доставка до морските пристанища и гранични пунктове за приемане от получателя, посочени в обявлението за покана за участие в търг за продукти или изтеглени от интервенционни складове, или осигурени на пазара на Общността.

[…]“.

7

Член 4, параграф 1 от този регламент предвижда:

„Офертите се подават в писмен вид до интервенционната агенция на адреса, посочен в обявлението за покана за участие в търга, преди определената дата и час.

[…]“.

8

Член 6 от посочения регламент гласи следното:

„1.   Съответната интервенционна агенция или агенции изпращат на Комисията по факс или с писмено съобщение по телекомуникационен път, в рамките на 24 часа от края на срока за подаване на оферти, съобщение, в което се цитира регламентът, който обявява поканата за участие в търг, за всяка партида със следното съдържание:

Съответната интервенционна агенция или агенции изпращат на Комисията за всяка партида, в посочения в предходната алинея срок, пълно копие от двете получени най-добри оферти, придружени от копие на гаранцията и финансовото задължение, посочено в член 5, параграф 1, букви з) и и) и образци на подписите на лицата, упълномощени да издават тези документи.

2.   Въз основа на подадените оферти може да се реши, по отношение на всяка партида, следното:

3.   Комисията уведомява в най-кратък срок спечелилия оферент за възлагането на договора и изпраща копие от това решение на интервенционната агенция или агенции, които са получили офертите.

4.   Интервенционните агенции, които са получили оферти, уведомяват оферентите в най-кратък срок, с факс или електронна поща ако е необходимо, за резултата от тяхното участие в търга“.

9

Съгласно член 7, параграф 4 от Регламент № 111/1999:

„Гаранцията за доставка се [учредява] в съответствие с член 8, параграф 1 от дял III от Регламент (ЕИО) № 2220/85, в полза на [посочената в член 4] интервенционна агенция, отговорна за плащането.

[Учредяването] на гаранцията за доставка се доказва с оригинала на документа, издаден от финансовия орган, предоставящ гаранцията, изготвен в съответствие с приложение III“.

10

Член 8, параграф 3 от Регламент № 111/1999 гласи:

„В случай на трудности, възникнали в процеса на извършване на доставката, след като продуктите са приети от спечелилите оференти, и с изключение на спешни случаи, [само] Комисия има правомощие да дава указания за улесняване завършването на доставката“.

11

Член 10, параграф 1 от този регламент предвижда:

„Заявленията за плащане на доставката се подават до интервенционната агенция, посочена в член 4, в срок от два месеца от края на периода, предвиден за доставката в известието за покана за участие в търг […]“.

12

Съгласно член 12, параграф 2 от посочения регламент:

„Гаранцията за доставка се освобождава, когато спечелилият оферент представи доказателство за изпълнение на доставката съгласно изискванията на настоящия регламент и на регламента, обявяващ индивидуалната покана за участие в търг.

[…]“.

13

Член 16 от същия регламент предвижда:

„Съдът на Европейските общности е компетентен да разрешава всякакви спорове, възникнали в резултат на прилагането или неприлагането или от тълкуването на правилата, уреждащи доставките, осъществени съгласно настоящия регламент“.

14

Член 1 от Регламент (ЕО) № 1799/1999 на Комисията от 16 август 1999 година относно доставката на говеждо месо за Русия (ОВ L 217, стр. 20) предвижда:

„За определяне на транспортните разходи за доставка от интервенционните складове […] на говеждо месо […] [в Русия] се открива тръжна процедура, на основание член 2, параграф 1, точка a) от Регламент (ЕО) № 111/1999.

Доставката се осъществява съгласно правилата на горепосочения Регламент и предвид разпоредбите на настоящия Регламент.

[…]“ [неофициален превод].

15

След тръжната процедура, открита с Регламент № 1799/1999, на Geodis Calberson GE е възложена поръчка за транспортиране на говеждо месо от Франция до Русия.

16

След като осъществява транспорта, посоченото дружество подава заявление до националната интервенционна служба, Établissement national des produits de l’agriculture et de la mer (FranceAgriMer), за плащане на извършените услуги, в съответствие с член 10 от Регламент № 111/1999, и за освобождаване, при предвидените от член 12 на посочения регламент условия, на гаранцията за доставката, която е трябвало да учреди в полза на националната интервенционна агенция.

17

Тъй като исканията му не са изпълнени изцяло, Geodis Calberson GE предявява пред Тribunal de grande instance de Paris [Окръжен съд Париж] иск за обезщетяване на вредата, която твърди, че е претърпяло в резултат от забавата на националната интервенционна агенция да удовлетвори неговите искания. Тъй като Тribunal de grande instance de Paris обявява, че не разполага с компетентност да се произнесе, Geodis Calberson GE сезира Тribunal administratif de Paris [Административен съд Париж] със своето искане.

18

След като искът е отхвърлен с решение от 30 юли 2007 г., с мотива че при липсата на предвиден в Регламент № 111/1999 срок за плащане на транспортната услуга и за освобождаване на финансовата гаранция националната интервенционна агенция не може да бъде обвинена в никакво нарушение поради забавеното изпълнение на тези действия, посоченото дружество обжалва това решение пред Сour administrative d’appel de Paris [Апелативен административен съд Париж].

19

Сour administrative d’appel de Paris потвърждава частично обжалваното решение и Geodis Calberson GE подава касационна жалба пред Conseil d’État [Държавен съвет].

20

Запитващата юрисдикция отбелязва, че с Решение от 11 февруари 1993 г. по дело Cebag/Комисия (C-142/91, Recueil, стр. I-553) Съдът постановява, от една страна, че правата и задълженията на спечелилите оференти за безплатни доставки на хранителни продукти от Европейските общности не се определят изцяло с общностни регламенти, а произтичат от договори между Комисията и тези спечелили оференти съгласно предвиденото в приложимия към тези доставки регламент, и от друга страна, че разпоредбите на регламент на Комисията, идентични с тези на член 16 от Регламент № 111/1999, трябва да се считат за арбитражна клауза, която е неразделна част от договора за доставка.

21

Посочената юрисдикция отбелязва също, че в Решение от 9 октомври 2002 г. по дело Hans Fuchs/Комисия (T-134/01, Recueil, стр. II-3909), както и в Решение от 10 февруари 2004 г. по дело Calberson GE/Комисия (T-215/01, T-220/01 и T-221/01, Recueil, стр. II-587) Общият съд постановява, на първо място, че от разпоредбите на Регламенти № 2802/98 и № 111/1999 следва, че между Комисията и спечелилия оферент се създава правоотношение, без съществуването му да се обезсилва от факта, че мерките за набавяне на доставките се изпълняват отчасти от интервенционните агенции на държавите членки, по-специално що се отнася до плащането на спечелилите оференти, на второ място, че в отсъствието на изрична квалификация на договорите в приложимите регламенти това правоотношение все пак отговаря на критериите за двустранен договор, и на трето място, че член 16 от Регламент № 111/1999 има характера на арбитражна клауза по смисъла на член 272 ДФЕС.

22

При тези условия Conseil d’État решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„[Трябва ли] разпоредбите на член 16 от Регламент № 111/1999 […] да се тълкуват в смисъл, че предоставят на Съда на Европейския съюз компетентност да се произнася по споровете относно условията, при които интервенционната агенция, определена да получава оферти в рамките на тръжната процедура за безплатна доставка на селскостопански продукти на Русия, извършва дължимото на спечелилия оферент плащане и освобождаването на гаранцията за доставка, учредена от него в полза на тази агенция, и по-специално по исковете за обезщетяване на вредите в резултат от допуснати от интервенционната агенция нарушения при извършването на тези действия?“.

23

С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали член 16 от Регламент № 111/1999 трябва да се тълкува в смисъл, че предоставя на Съда компетентност да се произнася по всички спорове, свързани с тръжна процедура като разглежданата в главното производство, и по-специално по исковете за обезщетяване на вредите в резултат от допуснати от интервенционната агенция нарушения при извършване на дължимото на спечелилия оферент плащане и при освобождаването на гаранцията за доставка, учредена от последния в полза на тази агенция.

24

За да се отговори на поставения въпрос, следва първо да се напомни, че съгласно член 272 ДФЕС Съдът на Европейския съюз е компетентен да се произнася по силата на арбитражна клауза, съдържаща се в договор, отнасящ се към публичното или частното право, сключен от Европейския съюз или от негово име.

25

След това трябва да се отбележи, че разглежданата правна уредба на Съюза предвижда създаването на правоотношения с договорен характер между Съюза и спечелил оферент като жалбоподателя в главното производство.

26

Всъщност съгласно член 4, параграф 1 от Регламент № 2802/98 Комисията отговаря за изпълнението на дейността по предоставяне на Руската федерация на селскостопански продукти. Съгласно разпоредбите на член 6 от Регламент № 111/1999 тази институция взема решението за възлагане на доставката на спечелилия оферент, докато на този етап ролята на интервенционните агенции се свежда до това да получат и изпратят на Комисията валидните оферти на оферентите. Освен това по смисъла на член 8, параграф 3 от Регламент № 111/1999 само Комисията има правомощие да дава указания за улесняване завършването на доставката. Накрая, съгласно разпоредбите на член 9 от същия регламент Комисията осъществява контрол върху доставките.

27

От всички тези разпоредби следва, че между Комисията, като възложител, и спечелилия оферент е предвидено правоотношение.

28

Що се отнася до квалификацията на посоченото правоотношение, макар тя да не следва изрично от Регламенти № 2802/98, № 111/1999 и № 1799/1999, правата и задълженията съответно на Комисията и на спечелилия оферент не са, както правилно отбелязва Общият съд (вж. Решение по дело Hans Fuchs/Комисия, точка 53 и Решение по дело Calberson GE/Комисия, точка 86, посочени по-горе), изцяло определени от тези регламенти, тъй като един съществен елемент на доставката, а именно цената, зависи от офертите на оферентите и от тяхното приемане от Комисията. От това следва, че предвидената в посочените регламенти доставка се изпълнява с договор, сключен между Комисията и спечелилия оферент (вж. по аналогия Решение по дело Cebag/Комисия, посочено по-горе, точки 12 и 13).

29

Следва също да се отбележи, че член 1 от Регламент № 1799/1999 предвижда, че доставката се извършва съгласно правилата на Регламент № 111/1999. Следователно клаузата, която фигурира в член 16 от последния регламент, е неразделна част от договора за доставка и трябва да бъде разглеждана като арбитражна клауза по смисъла на член 272 ДФЕС (вж. по аналогия Решение по дело Cebag/Комисия, посочено по-горе, точка 14).

30

Що се отнася до обхвата на посочената арбитражна клауза, съгласно постоянната съдебна практика арбитражната клауза по принцип дава право на Съда да разглежда исканията, които произлизат от договора, съдържащ арбитражна клауза, или които са пряко свързани със задълженията, произтичащи от този договор (вж. Решение от 18 декември 1986 г. по дело Комисия/Zoubek, 426/85, Recueil, стр. 4057, точка 11, Решение от 20 февруари 1997 г. по дело IDE/Комисия, C-114/94, Recueil, стр. I-803, точка 82 и Решение от 3 декември 1998 г. по дело Комисия/Iraco, C-337/96, Recueil, стр. I-7943, точка 49).

31

Все пак плащането за доставката и освобождаването на финансовата гаранция представляват договорни задължения. Всъщност те са предвидени, съответно в член 10 и член 12, параграф 2 от Регламент № 111/1999, и са неразделна част от спорния договор по силата на член 1 от Регламент № 1799/1999, съгласно който доставката се извършва „съгласно условията на Регламент № 111/1999“. Следователно исканията за обезщетение на вредата, претърпяна поради забавянето при изпълнението на тези две договорни задължения, трябва да се разглеждат като произлизащи от спорния договор, който съдържа арбитражната клауза, или като пряко свързани със задълженията, произтичащи от този договор.

32

По-нататък, изискванията за добро правораздаване не допускат множество съдилища, компетентни относно един и същ договор, по-специално в зависимост от характера на разглежданото договорно задължение, и изискват предотвратяване на противоречията в решенията, до които би могло да доведе това (вж. по аналогия Решение от 11 юли 2002 г. по дело Gabriel, C-96/00, Recueil, стр. I-6367, точки 57 и 58, както и Решение от 5 февруари 2004 г. по дело DFDS Torline, C-18/02, Recueil, стр. I-1417, точка 26).

33

Следователно член 16 от Регламент № 111/1999 трябва да се разбира в смисъл, че предоставя на Съда компетентност да разглежда исканията за обезщетение на вредите, които са резултат от твърдяно забавяне на плащането за транспорта и на освобождаването на финансовата гаранция.

34

В това отношение няма голямо значение обстоятелството, че националната интервенционна агенция следва да се намеси, за да осигури изпълнението на разглежданите договорни задължения за плащане на доставката и за освобождаване на финансовата гаранция. Единственото ѝ основание за това е спорният договор за доставка, който обвързва Комисията и спечелилия оферент. При положение че въпросните искания произтичат от този договор, на Съда на Европейския съюз трябва да бъде призната компетентност да ги разгледа, тъй като изискванията за добро правораздаване не допускат множество съдилища, компетентни относно един и същ договор в зависимост от това кой е нарушил договорните задължения.

35

Предвид гореизложените съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 16 от Регламент № 111/1999 трябва да се тълкува в смисъл, че предоставя на Съда на Европейския съюз компетентност да се произнася по споровете относно условията, при които интервенционната агенция, определена да получава офертите в рамките на тръжната процедура за безплатна доставка на селскостопански продукти на Руската федерация, извършва дължимото на спечелилия оферент плащане и освобождаването на гаранцията за доставка, учредена от него в полза на тази агенция, и по-специално по исковете за обезщетяване на вредите в резултат от допуснати от интервенционната агенция нарушения при извършването на тези действия.

36

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:

Член 16 от Регламент (ЕО) № 111/1999 на Комисията от 18 януари 1999 година относно определяне на основните правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 2802/98 на Съвета относно програма за снабдяване на Руската федерация със селскостопански продукти, изменен с Регламент (ЕО) № 1125/1999 на Комисията от 28 май 1999 година, трябва да се тълкува в смисъл, че възлага на Съда на Европейския съюз компетентност да се произнася по споровете относно условията, при които интервенционната агенция, определена да получава офертите в рамките на тръжната процедура за безплатна доставка на селскостопански продукти на Руската федерация, извършва дължимото на спечелилия оферент плащане и освобождаването на гаранцията за доставка, учредена от него в полза на тази агенция, и по-специално по исковете за обезщетяване на вредите в резултат от допуснати от интервенционната агенция нарушения при извършването на тези действия.