1

С жалбата си Centrotherm Systemtechnik GmbH (наричано по-нататък „Centrotherm Systemtechnik“) иска отмяна на Решение на Общия съд на Европейския съюз от 15 септември 2011 г. по дело centrotherm Clean Solutions/СХВП — Centrotherm Systemtechnik (CENTROTHERM) (T-427/09, Сборник, стр. II-6207, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), с което Общият съд уважава жалбата на centrotherm Clean Solutions GmbH & Co. KG (наричано по-нататък „centrotherm Clean Solutions“) за частична отмяна на решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от 25 август 2009 г. (преписка R 6/2008‑4) (наричано по-нататък „спорното решение“) относно производство по отмяна, започнато от centrotherm Clean Solutions срещу словната марка на Общността „CENTROTHERM“, чийто притежател е Centrotherm Systemtechnik.

2

Трябва да се посочи също, че на 15 септември 2011 г. по паралелно дело между същите страни и с предмет същото спорно решение, Общият съд е постановил Решение по дело Centrotherm Systemtechnik/СХВП — centrotherm Clean Solutions (CENTROTHERM) (T-434/09, Сборник, стр. II-6227), с което е отхвърлил жалбата на Centrotherm Systemtechnik за частична отмяна на спорното решение.

3

Centrotherm Systemtechnik обжалва и това решение (дело C‑610/11 P).

4

Член 134, параграфи 1—3 от Процедурния правилник на Общия съд гласи:

„1.   Страните в производството пред отделението по жалбите, различни от жалбоподателя, могат да участват в производството пред Общия съд в качеството на встъпили страни, като представят отговор на жалбата в установената форма и в определения срок.

2.   Встъпилите страни по параграф 1 имат същите процесуални права като тези на главните страни.

Те могат да поддържат исканията на главна страна, но могат и да предявяват искания и правни основания, различни от тези на главните страни.

3.   Встъпила страна по параграф 1 може в писмения си отговор, подаден в съответствие с член 135, параграф 1, да предяви искания за отмяна или изменение на решението на отделението по жалбите по въпрос, който не е повдигнат в жалбата, и да представи правни основания, неизложени в нея.

[…]“.

5

Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1) кодифицира Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146) и го отменя.

6

Член 15 от Регламент № 207/2009, озаглавен „Използване на марката на Общността“, гласи:

„1.   Ако в срок от пет години, считано от регистрацията, марката на Общността не е била реално използвана от притежателя в Общността за стоките или услугите, за които тя е била регистрирана, или ако такова използване е било прекратено за непрекъснат срок от пет години, марката на Общността подлежи на санкциите, предвидени в настоящия регламент, освен ако има основателна причина за неизползването.

[…]“.

7

Член 51 от този регламент предвижда:

„1.   Правата на притежателя на марката на Общността се прекратяват въз основа на искане, представено в [СХВП] или въз основа на насрещен иск в производство за нарушение на правата върху марка:

[…]

2.   Когато основанията за отмяна съществуват само за една част от стоките или от услугите, за които е регистрирана марката на Общността, правата на притежателят се прекратяват само за съответните стоки или услуги“.

8

Член 57 от Регламент № 207/2009, който е включен в дял VI, раздел 5, озаглавен „Производство по отмяна и за обявяване на недействителност пред [СХВП]“, гласи:

„1.   В хода на разглеждането на искането за отмяна или за обявяване на недействителност [СХВП] приканва страните, толкова често колкото е необходимо, да представят в срока, който им е даден, бележките си по съобщенията, които тя им е изпратила, или по съобщенията на други страни.

2.   По молба на притежателя на марката на Общността притежателят на по-ранна марка на Общността като страна в производството за обявяване на недействителност представя доказателства, че през петгодишния период, който предхожда датата на искането за обявяване на недействителността, по-ранната марка на Общността е била реално използвана в Общността за стоките или за услугите, за които тя е регистрирана, и на които се основава искането за обявяване на недействителността, или че съществуват основателни причини за неизползването, когато към тази дата по-ранната марка на Общността е била регистрирана най-малко преди пет години. […] При липса на такива доказателства искането за обявяване на недействителност се отхвърля. […]

[…]“.

9

Член 65 от Регламент № 207/2009 гласи:

„1.   Жалби срещу решенията на апелативните състави могат да се подават пред Съда.

[…]

3.   Съдът може както да отмени, така и да измени обжалваното решение.

4.   Право да обжалва има всяка страна в производство пред апелативния състав, доколкото последният не е уважил исканията ѝ.

[…]“.

10

Член 76 от Регламент № 207/2009, който е озаглавен „Служебна проверка на фактите“ и е включен в дял IX — „Процедурни разпоредби“, раздел 1 — „Общи разпоредби“, гласи:

„1.   В хода на производството [СХВП] пристъпва към служебна проверка на фактите; обаче при производство относно относителните основания за отказ на регистрация проверката се ограничава до разглеждане на фактите, доказателствата и аргументите, и исканията, представени от страните.

2.   [СХВП] може да пренебрегне фактите, на които страните не са се позовали, и доказателствата, които те не са представили навреме“.

11

Член 78, параграф 1 от Регламент № 207/2009 гласи:

„Във всяко производство пред [СХВП] средствата за събиране на доказателства могат да включват следното:

[…]

12

Правило 22, параграфи 2—4 от Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията от 13 декември 1995 година за прилагане на Регламент № 40/94 (ОВ L 303, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 189), изменен с Регламент (ЕО) № 1041/2005 на Комисията от 29 юни 2005 година (ОВ L 172, стр. 4; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 2, стр. 71, наричан по-нататък „Регламент № 2868/95“), гласи:

13

Съгласно правило 40, параграф 5 от Регламент № 2868/95:

„В случай на искане за отмяна въз основа на член [51], параграф 1, буква а) от [Регламент № 207/2009], [СХВП] приканва собственика на марката на Общността да предостави доказателство за реално използване на марката в посочен от нея срок. Ако доказателството не се предостави в посочения срок, марката на Общността се отменя. Правило 22, параграфи 2, 3 и 4 се прилагат mutatis mutandis“.

14

В точки 1—12 от обжалваното съдебно решение Общият съд излага обстоятелствата, предхождащи спора, по следния начин:

15

Към така направеното от Общия съд изложение на предхождащите спора обстоятелства трябва да се добавят следните уточнения.

16

От една страна, както следва по-специално от точка 13 от посоченото по-горе Решение по дело Centrotherm Systemtechnik/СХВП — centrotherm Clean Solutions (CENTROTHERM), постановено от Общия съд по паралелното дело T‑434/09, апелативният състав е приел, че що се отнася до другите стоки и услуги, за които е регистрирана марката „CENTROTHERM“, Centrotherm Systemtechnik е представило като доказателство единствено декларация от своя управител, което според апелативния състав не е било достатъчно, за да се докаже реалното използване на марката. В това отношение апелативният състав е отбелязал, че отделът по отмяна не е длъжен нито да изисква други документи, нито да взема предвид материалите по друга преписка, която също е висяща пред СХВП.

17

От друга страна, що се отнася до допълнителните доказателства, представени от Centrotherm Systemtechnik пред апелативния състав, от точка 36 от спорното решение следва, че апелативният състав е счел, че тези „допълнителни доказателства са били представени със закъснение и не могат да се вземат предвид“, тъй като „предвиденият в правило 40, параграф 5, второ изречение от [Регламент № 2868/95] срок е преклузивен и съгласно правило 40, параграф 5, трето изречение от [посочения регламент] неспазването му води до отмяна на марката“. В това отношение в точка 37 от спортното решение апелативният състав добавя, че дори да се признае, че по силата на член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009 апелативният състав преценява свободно дали да вземе предвид доказателствата, които не са представени навреме, в настоящия случай няма причина той да упражни това си правомощие в полза на жалбоподателя. Апелативният състав уточнява, че в това отношение жалбоподателят е изтъкнал само общи доводи относно ролята и значението на правото върху марката и че не е твърдял, че е невъзможно да представи доказателство за използването още на първа инстанция.

18

На 22 октомври 2009 г. centrotherm Clean Solutions подава в секретариата на Общия съд жалба за отмяна на спорното решение, в частта му, в която се отхвърля искането за отмяна на марка „CENTROTHERM“.

19

В подкрепа на жалбата си centrotherm Clean Solutions изтъква едно-единствено основание, изведено от неправилна преценка на доказателствата. Като е приел, че представените от Centrotherm Systemtechnik пред отдела по отмяна доказателства са достатъчни за доказване на реалното използване на спорната марка, апелативният състав бил нарушил член 51, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009, както и правило 22, параграфи 2 и 3, и правило 40, параграф 5 от Регламент № 2868/95.

20

С обжалваното съдебно решение Общият съд уважава посочената жалба, като отменя спорното решение в частта му, в която се отменя частично решението на отдела по отмяна от 30 октомври 2007 г.

21

Най-напред, в точки 21—24 от обжалваното съдебно решение, Общият съд припомня целта на налагането на санкцията по отмяна, както и процедурните правила и свързаните с тях принципи при събирането на доказателствата в производство по отмяна, така както произтичат по-специално от член 51, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 и от правило 40, параграф 5 от Регламент № 2868/95.

22

По-нататък, в точки 25—30 от обжалваното съдебно решение, Общият съд посочва следното:

23

След като в точка 31 от обжалваното съдебно решение посочва, че именно в светлината на всички припомнени в точки 21—30 от това решение съображения следва да се прецени дали апелативният състав основателно е приел, че представените от Centrotherm Systemtechnik пред отдела по отмяна доказателства са показали реално използване на спорната марка за стоките, посочени в точка 11 от това решение, в точки 32—37 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема следното:

24

Освен това в точки 38—42 от обжалваното съдебно решение Общият съд извършва преценка на доказателствената стойност на снимките, предоставени от Centrotherm Systemtechnik.

25

Той завършва своя анализ и уважава жалбата по следния начин:

26

С жалбата си Centrotherm Systemtechnik иска от Съда да отмени обжалваното съдебно решение, да отхвърли първоинстанционната жалба на centrotherm Clean Solutions и да осъди последното да заплати съдебните разноски.

27

СХВП иска уважаването на жалбата и осъждането на centrotherm Clean Solutions да заплати съдебните разноски.

28

Сentrotherm Clean Solutions иска отхвърлянето на жалбата и осъждането на Centrotherm Systemtechnik да заплати съдебните разноски.

29

В подкрепа на жалбата си Centrotherm Systemtechnik изтъква четири основания.

30

В случая от изложението на предхождащите спора обстоятелства, припомнено в точка 14 от настоящото решение, следва, че макар разглежданото производство по отмяна да е започнало по Регламент № 40/94, апелативният състав на СХВП е постановил спорното решение след влизането в сила на Регламент № 207/2009.

31

Тъй като обаче последният регламент кодифицира Регламент № 40/94 и при тази кодификация приложимите в случая разпоредби от Регламент № 40/94 не са претърпели никакво изменение, по-нататък в настоящото решение всички позовавания ще се отнасят до разпоредбите на Регламент № 207/2009.

32

С първото си основание Centrotherm Systemtechnik поддържа, че обжалваното съдебно решение е било прието в нарушение на правото, с което то разполага съгласно член 65 от Регламент № 207/2009 и член 134, параграфи 2 и 3 от Процедурния правилник на Общия съд в качеството си на встъпила страна, а именно да предявява самостоятелни искания и правни основания, насочени по-специално към изменение на постановеното от апелативния състав на СХВП решение.

33

Според Centrotherm Systemtechnik от точки 33 и 34 от обжалваното съдебно решение всъщност следва, че за да се произнесе по жалбата, с която е бил сезиран, Общият съд е разгледал единствено въпроса дали представените от Centrotherm Systemtechnik пред отдела по отмяна фотографии и фактури позволяват да се счете, както прави апелативният състав в спорното решение, че реалното използване на разглежданата марка е било доказано.

34

Както следвало от писмения му отговор пред Общия съд обаче, исканията на Centrotherm Systemtechnik не са били насочени само към отхвърлянето на жалбата на centrotherm Clean Solutions от Общия съд. В посочения отговор Centrotherm Systemtechnik развивало и доводи, с които критикувало апелативният състав, че не е взел предвид клетвената декларация на неговия управител, допълнителните доказателства, представени от него пред този състав, както и други фигуриращи в досието относно марката документи, чиято цел била да накарат Общият съд да констатира, с оглед на тези доказателства, че реалното използване на спорната марка е било доказано. В светлината на посочените доводи Общият съд бил длъжен да тълкува искането на Centrotherm Systemtechnik в смисъл, че с него Centrotherm Systemtechnik е поискало от Общия съд да остави в сила обжалваната част от спорното решение, но да замени мотивите.

35

СХВП изтъква, че Centrotherm Systemtechnik е поискало единствено отхвърляне на жалбата на centrotherm Clean Solutions, но не и отмяна или изменение на спорното решение.

36

Според centrotherm Clean Solutions, от точки 32 и 37 от обжалваното съдебно решение следва, че Общият съд се е запознал с представените от Centrotherm Systemtechnik доказателства и се е произнесъл по довода на последното за необходимостта да се вземе предвид клетвената декларация, като е констатирал, че съдържанието на тази декларация не се подкрепя от документите по преписката. Освен това не било необходимо Общият съд да се произнася изрично по всяка точка, изтъкната в доводите на дадена страна.

37

Най-напред, трябва да се припомни, че от член 65, параграфи 1 и 3 от Регламент № 207/2009 следва, че решенията на апелативния състав на СХВП могат да се обжалват пред съд на Съюза и че последният може както да отмени, така и да измени обжалваното решение.

38

От друга страна, член 134, параграфи 1 и 3 от Процедурния правилник на Общия съд предвижда, че страните по производството пред отделението по жалбите, различни от страната, която е сезирала Общия съд, могат да участват в производството пред последния в качеството на встъпили страни и че в това си качество могат да предявяват самостоятелни искания и правни основания, различни от тези на главните страни. В това отношение в член 134, параграф 3 от този Процедурен правилник се уточнява, че в писмения си отговор встъпилата страна може да предяви искания за отмяна или изменение на решението на отделението по жалбите по въпрос, който не е повдигнат в жалбата, и да представи правни основания, неизложени в нея.

39

От гореизложеното следва, че в качеството си на встъпила страна по насочено към частична отмяна на спорното решение и започнато от centrotherm Clean Solutions пред Общия съд производство Centrotherm Systemtechnik е могло да направи искане за отмяна или изменение на това решение.

40

В случая най-напред следва да се посочи, че с настоящото основание Centrotherm Systemtechnik не твърди, че е поискало от Общия съд да отмени спорното решение.

41

Centrotherm Systemtechnik изтъква обаче, че предвид изложените в писмения му отговор пред Общия съд мотиви, посочената юрисдикция е трябвало да тълкува съдържащите се в този отговор искания в смисъл, че Centrotherm Systemtechnik е поискало от нея да отхвърли жалбата на centrotherm Clean Solutions, след като замени, ако е необходимо, преценката на апелативния състав със собствената си преценка, като за тази цел упражни правомощието си за изменение.

42

В това отношение, най-напред, следва да се констатира, че в съдържащия се в писмения му отговор пред Общия съд петитум Centrotherm Systemtechnik е поискало от тази юрисдикция единствено да „отхвърли жалбата“, без да отправя каквото и да било искане, било то и при условията на евентуалност, за отмяна или изменение на спорното решение.

43

Както следва от самия текст на член 134, параграфи 2 и 3 от Процедурния правилник на Общия съд обаче, тази разпоредба дава право на встъпилата страна да предяви в писмения си отговор самостоятелни „искания“ за отмяна или за изменение на обжалваното решение. От това следва, че по принцип това, което встъпилата страна евентуално би поискала въз основа на тази разпоредба, трябва да личи от исканията в писмения ѝ отговор (вж. в този смисъл, що се отнася до жалбата, Определение от 28 юни 2011 г. по дело Verein Deutsche Sprache/Съвет, C‑93/11 P, точка 18).

44

По-нататък, трябва да се констатира, че искането за изменение на спорното решение не е ясно и изрично формулирано нито в петитума на писмения отговор на Centrotherm Systemtechnik, нито в доводите, развити в този отговор.

45

Накрая, следва да се посочи, че дори твърденията в точки 49—56 от посочения писмен отговор относно клетвената декларация и твърденията в точки 23 и 57 от същия отговор относно фигуриращите в преписката по спорната марка доказателства и относно представените от Centrotherm Systemtechnik пред апелативния състав доказателства да могат, както поддържа последното, да се тълкуват в смисъл, че с тях се иска от Общия съд да вземе предвид посочените доказателства по силата на правомощието си за изменение, това не променя извода, че в случая основанието, изведено от това, че Общият съд неправилно се е въздържал от използването на това правомощие, не може да бъде уважено.

46

От една страна, трябва да се констатира, че доколкото по същество целта на посоченото основание е да се упрекне Общият съд, че не е взел предвид въпросната клетвена декларация, това основание не е подкрепено с факти. Всъщност в точка 37 от обжалваното съдебно решение Общият съд е счел, че дори апелативният състав да бе взел предвид посочената декларация, той е следвало да констатира, че в преписката няма достатъчно доказателства, подкрепящи съдържанието на декларацията във връзка със стойността на продажбите.

47

От това следва, че общата преценка на посочените в точки 35—42 от обжалваното съдебно решение доказателства — след извършаването на която Общият съд е приел, в точка 43 от същото решение, че тези доказателства не позволяват да се заключи, че спорната марка е била предмет на реално използване — се основава по-специално на взимането предвид на посочената клетвена декларация и на преценката както на нейната доказателствена стойност, така и на доказателствената стойност на другите разгледани доказателства.

48

От друга страна, и доколкото с посоченото основание по същество Общия съд е упрекнат в това, че при упражняване на правомощието си за изменение на решението на апелативния състав не е взел предвид доказателствата, които се съдържат в досието относно спорната марка, нито доказателствата, които са били представени пред апелативния състав в рамките на производството по обжалване, следва да се припомни, че признатото на Общия съд правомощие за изменение не означава, че този съд може да извърши преценка по въпрос, по който апелативният състав все още не е взел становище. Следователно упражняването на това правомощие за изменение по принцип е допустимо само в случаите, при които, след като е осъществил контрол върху направената от апелативния състав преценка, Общият съд е в състояние да определи, въз основа на установените фактически и правни обстоятелства, какво решение е трябвало да вземе апелативният състав (вж. Решение от 5 юли 2011 г. по дело Edwin/СХВП, C-263/09 P, Сборник, стр. I-5853, точка 72).

49

В случая обаче и както следва от точки 32—37 от спорното решение, апелативният състав нарочно е отказал да вземе предвид въпросните доказателства и поради това не е направил преценка на тяхната доказателствена стойност.

50

При тези обстоятелства следва да се констатира, че Centrotherm Systemtechnik не може основателно да иска от Общия съд да разгледа, с цел евентуално изменение на спорното решение, доказателствената сила на доказателства, които не са били разгледани от апелативния състав в това решение.

51

От всички гореизложени съображения следва, че първото основание трябва да се отхвърли.

52

С второто си основание Centrotherm Systemtechnik изтъква, че като е приел, както имплицитно следва от обжалваното съдебно решение и по-специално от точка 46 от това решение, че върху него пада тежестта да докаже реалното използване на спорната марка, Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото.

53

От една страна, в рамките на производство по отмяна се прилагало установеното в член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009 правило, а именно че СХВП извършва служебна преценка на фактите.

54

От друга страна, докато член 42, параграф 2 и член 57, параграф 2 от Регламент № 207/2009 предвиждали, че притежателят на по-ранната марка трябва да представи доказателства за реалното използване на тази марка, при липсата на които неговото възражение или искане за обявяване на недействителност трябва да се отхвърли, член 51 от този регламент не съдържал подобно уточнение относно производствата по отмяна.

55

При тези обстоятелства правилото за тежестта на доказване, установено в правилно 40, параграф 5 от Регламент № 2868/95, нарушавало Регламент № 207/2009 и трябвало да бъде отхвърлено. От това следвало, че Общият съд е трябвало да вземе предвид всички доказателства, с които разполага.

56

Според СХВП, предвид факта че производството по отмяна е производство inter partes и sui generis, принципът за служебно разглеждане на фактите е неприложим и притежателят на марката, който разполага с подходящи за тази цел доказателства, е този, който трябва да докаже, че е използвал реално тази марка.

57

Сentrotherm Clean Solutions добавя, че член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009 не се прилага към производствата по отмяна. За разлика от това, правило 40, параграф 5 от Регламент № 2868/95 определяло подробните процедурни правила, приложими към производството по отмяна, като предвиждало изрично, че притежателят на марката трябва да представи доказателства за нейното реално използване. Освен това в обжалваното съдебно Общият съд по никакъв начин не бил възприел позицията, че тежестта на доказване пада върху притежателя на марката.

58

На първо място, трябва да се посочи, че в обжалваното съдебно решение Общият съд в нито един момент не е възприел позицията, че тежестта на доказване на реалното използване пада върху притежателя на по-ранната марка.

59

На второ място, трябва да се изтъкне, че точка 46 от посоченото съдебно решение — от която жалбоподателят смята, че може да се извлече застъпването от Общия съд на такава позиция — не е достатъчно еднозначна, за да позволи да се направи такъв извод.

60

На трето място и най-вече, трябва да се констатира, че Centrotherm Systemtechnik не обяснява по какъв начин една такава мълчалива преценка и грешката при прилагане на правото, за която се твърди, че произтича от нея, могат, ако се потвърди, че са налице, да наложат отмяната на обжалваното съдебно решение.

61

В това отношение, най-напред, трябва да се посочи, че както вече бе изтъкнато в точки 40 и 42 от настоящото решение, в писмения си отговор пред Общия съд Centrotherm Systemtechnik по никакъв начин не е поискало отмяната на спорното решение. Следователно в рамките на настоящото производство по обжалване то не може да упрекне Общия съд, че не е отменил спорното решение поради грешка при прилагане на правото, каквато апелативният състав бил допуснал, приемайки че тежестта на доказване на реалното използване на марката пада върху нейния притежател.

62

По-нататък, Centrotherm Systemtechnik не може да упрекне Общия съд и в това, че не е взел предвид доказателствата, които се съдържат в преписката относно марката, нито представените пред апелативния състав доказателства, за да констатира в обжалваното съдебно решение, че не може да постанови отмяна на спорната марка, тъй като, както следва от точки 48—50 от настоящото решение, Общият съд не е бил сезиран с искане за изменение на спорното решение, което предвид посочените доказателства той така или иначе не е могъл да направи.

63

Накрая, следва да се припомни, че в жалбата си centrotherm Clean Solutions е изтъкнало единствено, че апелативният състав неправилно е счел, че представените пред отдела по отмяна доказателства позволяват да се установи реалното използване на спорната марка.

64

От гореизложеното следва, че за да се произнесе по жалбата и по основанията, с които е бил сезиран, Общият съд не е бил длъжен да се произнесе по въпроса върху кого пада тежестта да докаже реалното използване на посочената марка.

65

От това следва също, че дори да е налице, мълчаливата грешка при прилагане на правото, която Centrotherm Systemtechnik твърди, че е открил в обжалваното съдебно решение, не може да доведе до отмяна на посоченото решение.

66

Така от всички гореизложени съображения следва, че второто основание трябва да се отхвърли.

67

С третото си основание Centrotherm Systemtechnik твърди, че както следва от точка 26 от обжалваното съдебно решение, Общият съд се е основавал на хипотезата, че понятието за реално използване изключва всяко минимално и недостатъчно използване. По този начин Общият съд не се бил съобразил с практиката на Съда, съгласно която изискването за реално използване трябва да изключва само формите на използване със символичен характер, чиято единствена цел е запазването на правата, които предоставя марката.

68

Според Centrotherm Systemtechnik тази грешка при прилагане на правото стояла в основата на неправилната преценка, направена от Общия съд в точки 36 и 37 от обжалваното съдебно решение, а именно че са били представени относително слаби доказателства за продажба на обща стойност, съответстваща на едва 0,03 % от декларирания оборот.

69

СХВП и centrotherm Clean Solutions посочват, от една страна, че точка 26 от обжалваното съдебно решение, в която се прави позоваване на едно минимално и недостатъчно използване, „за да се счете, че дадена марка е наистина и действително използвана на определен пазар“, съответства напълно на практиката на Съда. От друга страна, преценката на Общия съд, че представените доказателства за продажба са недостатъчни, за да се заключи, че е налице реално използване на марката, не можела да бъде обект на контрол в рамките на производство по обжалване.

70

На първо място, трябва да се констатира, че третото основание почива на неправилно тълкуване на обжалваното съдебно решение. Всъщност, като поставя извън контекст част от изречението в точка 26 от посоченото съдебно решение, Centrotherm Systemtechnik изопачава обхвата на тази точка.

71

Всъщност, от една страна, преценката, направена в точка 26, не може да се тълкува като се пренебрегне точка 25 от обжалваното съдебно решение, в която Общият съд припомня по-специално, че една марка е предмет на реално използване, когато е използвана в съответствие със съществената си функция да гарантира идентичността на произхода на стоките или услугите, за които е регистрирана, за да се създаде или да се запази пазар за тези стоки или услуги, с изключение на използването със символичен характер, чиято единствена цел е запазването на правата, които предоставя марката.

72

Именно с оглед на така припомнените принципи Общият съд посочва в точка 26 от обжалваното съдебно решение, че понятието за реално използване „следователно“ изключва всяко минимално и недостатъчно използване, „[за да се счете], че дадена марка е наистина и действително използвана на определен пазар“, след което в същата тази точка припомня и съдебната практика, според която изискването за реално използване няма за цел нито оценяване на търговския успех, нито контролиране на стопанската стратегия на дадено предприятие, нито пък ограничаване на защитата на марките само за значимо в количествено отношение търговско използване.

73

От друга страна, не може да се пренебрегне и фактът, че точки 25 и 26 са част от един по-широк обзор на съдебната практика относно понятието за реално използване на марката, който, както следва от точки 27—29 от посоченото съдебно решение, включва различни допълнителни разяснения относно обхвата на използването и по-специално относно търговския обем, до който се отнася това използване.

74

От това следва, че съдържащото се в точка 26 от обжалваното съдебно решение съждение, с което Общият съд само припомня приетото в установената съдебна практика, не съдържа никаква грешка при прилагане на правото.

75

На второ място и що се отнася до точки 36 и 37 от обжалваното съдебно решение, следва да се посочи, че те се вписват в един цялостен анализ, от който са само малка част, и както е посочено в точка 34 от това решение, имат за цел да се установи дали общата преценка на снимките и на четирите фактури позволява да се направи изводът, че спорната марка е била предмет на реално използване в съответствие с принципите на съдебната практика, припомнени в точки 25—29 от посоченото съдебно решение.

76

В този контекст направените от Общия съд в точки 36 и 37 от обжалваното съдебно решение констатации и преценки относно честотата на изтъкнатите търговски действия за периода, до който се отнасят, и за търговския обмен, за който свидетелстват, не могат да се отделят от останалите констатации, които Общият съд е направил, за да заключи, че в случая не е било доказано реалното използване на марката, и по-специално от съдържащите са в точки 38—42 от обжалваното съдебно решение и основаващи се на анализа на фотографиите констатации.

77

Освен това тези констатации и преценки спадат към фактическите обстоятелства (вж. в този смисъл Решение от 13 септември 2007 г. по дело Il Ponte Finanziaria/СХВП, C-234/06 P, Сборник, стр. I-7333, точка 75) и следователно не представляват, освен в случай на изопачаване, правен въпрос, който като такъв подлежи на контрол от Съда в рамките на производство по обжалване.

78

От гореизложените съображения следва, че трето основание трябва да се отхвърли.

79

С четвъртото основание Centrotherm Systemtechnik поддържа, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като не отхвърлил становището на апелативния състав, че клетвената декларация не е доказателство по смисъла на правило 22, параграф 4 от Регламент № 2968/95 във връзка с член 78, параграф 1, буква е) от Регламент № 207/2009.

80

Според жалбоподателя, ако Общият съд бе отхвърлил въпросното становище и бе отчел факта, че не е необходимо цялата информация, която се съдържа в една клетвена декларация, да бъде потвърден от други доказателства, той е щял да приеме различно становище относно реалното използване на разглежданата марка.

81

Според СХВП от точка 37 от обжалваното съдебно решение, както и от точка 34 от посоченото по-горе Решение по дело Centrotherm Systemtechnik/СХВП — centrotherm Clean Solutions (CENTROTHERM), постановено по паралелното дело Т‑343/09, следва, че Общият съд не е отхвърлил in abstracto цялата доказателствена стойност на клетвените декларации, а е преценил тази стойност, като е констатирал, след извършването на преценка, която не подлежи на контрол в рамките на производство по обжалване, че в случая са необходими допълнителни доказателства предвид връзката между автора на декларацията и Centrotherm Systemtechnik.

82

Сentrotherm Clean Solutions изтъква, че тъй като спорното становище на апелативния състав не е било оспорено в рамките на производството по обжалване, Общият съд не е бил длъжен да го опровергае. Той впрочем не го бил и потвърдил, като в точка 37 от обжалваното съдебно решение посочвал само, че дори апелативният състав да е взел предвид посочената декларация, той е трябвало да констатира, че в преписката няма достатъчно доказателства, подкрепящи съдържанието на декларацията по отношение на стойността на продажбите.

83

На първо място, следва да се посочи, че четвъртото основание се припокрива отчасти с първото основание за обжалване, доколкото с него Общият съд е упрекнат в това, че подобно на апелативния състав преди него не е взел предвид клетвената декларация като доказателство за използването на марката, докато вземането предвид на тази декларация е щяло да му позволи, в рамките на правомощието му за изменение, да констатира, че посоченото реално използване е било доказано.

84

В това отношение е достатъчно да се посочи, че от разсъжденията, изложени във връзка с анализа на първото основание в точки 46 и 47 от настоящото решение, следва, че от точки 37 и 43 от обжалваното съдебно решение, както впрочем и от точка 46 от това решение, личи че цялостната преценка на доказателствата, въз основа на която Общият съд е счел, че реалното използване на спорната марка не е било доказано, е обхванала както спорната декларация, така и останалите представени пред отдела по отмяна на СХВП доказателства, като така Общият съд по никакъв начин не е постановил, че подобна декларация не представлява допустимо доказателствено средство.

85

На второ място и що се отнася до довода на Centrotherm Systemtechnik, съгласно който Общият съд неправилно е приел, че цялата информация, която се съдържа в една клетвена декларация, трябва да бъде подкрепена от други доказателства и така е лишил този вид декларация от всякаква самостоятелна доказателствена стойност, е достатъчно да се констатира, че преценката, направена от Общия съд в точка 37 от обжалваното съдебно решение, няма този обхват. Всъщност в тази точка Общият съд само е подчертал голямата разлика, която съществува между твърденията относно годишния оборот, за който се твърди, че е реализиран от Centrotherm Systemtechnik между 2002 г. и 2006 г., които се съдържат в клетвената декларация на управителя на Сentrotherm Systemtechnik, и сравнително малкия и ограничен обем на продажбите за много кратък период от време, дори за точно определени дати, за който свидетелстват действително представените от Centrotherm Systemtechnik фактури.

86

От гореизложените съображения следва, че четвъртото основание трябва да се отхвърли.

87

Следователно, тъй като не бе уважено нито едно от изтъкнатите от Centrotherm Systemtechnik основания, жалбата трябва да се отхвърли.

88

По смисъла на член 138, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като centrotherm Clean Solutions е направило искане за осъждането на Centrotherm Systemtechnik да заплати съдебните разноски и последното е загубило делото, то трябва да бъде осъдено да заплати, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на centrotherm Clean Solutions. Следователно СХВП ще понесе направените от нея съдебни разноски.

По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши: