—

за Iberdrola SA и Tarragona Power SL, от J. Folguera Crespo, L. Moscoso del Prado González и E. Peinado Iríbar, abogados,

—

за Gas Natural SDG SA, от г-жа Á. Martín-Rico Sanz, procuradora, подпомагана от A. Morales Plaza и R. Espín Martí, abogados,

—

за Endesa SA, от F. De Borja Acha Besga и J. J. Lavilla Rubira, abogados, както и от M. Merola, avvocato,

—

за Bizcaia Energía SL, от г-н J. Briones Méndez, procurador, подпомаган от J. García Sanz, abogado,

—

за Bahía de Bizcaia Electricidad SL, от г-жа F. González Ruiz, procuradora, подпомагана от J. Abril Martínez, abogado,

—

за E.ON Generación SL, от г-жа М. J. Gutiérrez Aceves, procuradorа, подпомагана от J. C. Hernanz Junquero, abogado,

—

за испанското правителство, от г-жа S. Centeno Huerta, в качеството на представител,

—

за Европейската комисия, от г-н L. Banciella, г-н E. White и г-н K. Mifsud-Bonnici, в качеството на представители,

1

Преюдициалните запитвания се отнасят до тълкуването на член 10 от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 година за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 275, стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 10, стр. 78).

2

Тези запитвания са отправени във връзка със съдебни спорове между произвеждащи електроенергия предприятия и Administración del Estado по повод намаляването на възнаграждението за дейността по производство на електроенергия.

3

Съгласно съображение 5 от нея Директива 2003/87 допринася за по-ефективното изпълнение на ангажиментите на Европейската общност и на нейните държави членки за намаляване на антропогенните емисии от парниковите газове в съответствие с Решение 2002/358/ЕО на Съвета от 25 април 2002 година за одобрение от името на Европейската общност на Протокола от Киото към Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации [по изменение] на климата и съвместното изпълнение на ангажиментите, произтичащи от [него] (ОВ L 130, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 27, стр. 220), чрез ефикасен европейски пазар за търговия с квоти за емисии на парникови газове (наричани по-нататък „квотите за емисии“) и с възможно най-малко забавяне на икономическото развитие и намаляване на заетостта.

4

Съображение 7 от Директива 2003/87 гласи следното:

„Разпоредбите на Общността във връзка с разпределението на квоти от държавите членки са необходими, за да спомогнат за запазване целостта на вътрешния пазар и за избягване на деформации на конкуренцията“.

5

Член 1 от тази директива определя целта ѝ по следния начин:

„С настоящата директива се въвежда схема за търговия с [квоти за емисии] в рамките на Общността […], за да се стимулира намаляването на емисии на парникови газове по икономичен и икономически ефективен начин“.

6

Член 10 от посочената директива, озаглавен „Метод на разпределение“, гласи:

„За тригодишния период, започващ на 1 януари 2005 г., държавите членки следва да разпределят най-малко 95 % от квотите безплатно. За петгодишния период, започващ на 1 януари 2008 г., държавите членки следва да разпределят най-малко 90 % от квотите безплатно“.

7

В съответствие с член 12, параграф 1 от същата директива разпределените квоти са прехвърлими и с тях помежду си могат да търгуват лица в рамките на Общността, а при определени условия и лица от Общността с лица в трети страни.

8

Член 12, параграф 3 от Директива 2003/87 предвижда:

„Държавите членки осигуряват най-късно до 30 април на всяка година операторът на всяка инсталация да върне определен брой квоти, равняващи се на общото количество емисии, изпуснати от тази инсталация през предходната календарна година, след проверка съгласно член 15, както и за тяхната отмяна впоследствие“.

9

В Съобщение от 29 ноември 2006 г. на Комисията до Съвета и Европейския парламент за оценката на националните планове за разпределение на квотите за емисии на парникови газове пре[з] втория период на Европейската схема за търговия с емисии, придружаващо решенията на Комисията от 29 ноември 2006 г. за националните планове за разпределение на Великобритания, Германия, Гърция, Ирландия, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Словакия и Швеция съгласно Директива 2003/87 (COM(2006) 725 окончателен), е посочено:

„Както се отбелязва от Групата на високо равнище по конкурентоспособността, енергетиката и околната среда, предполага се, че недостатъчната зрелост на енергийните пазари е довела до недостатъчен конкурентен натиск за [намаляване на отражението] на стойността на квотите в[ърху] цени[те] на електричеството и следователно до така наречените „печалби от тотото“ за производителите на електричество. Групата препоръча освен това държавите членки да обсъдят диференцирано разпределение между секторите във втория период на разпределение […]“.

10

Съображения 15 и 19 от Директива 2009/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година за изменение на Директива 2003/87/ЕО с оглед подобряване и разширяване на схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове на Общността (OВ L 140, стр. 3) гласят следното:

[…]

11

Директива 2003/87 е транспонирана посредством Закон 1/2005 за режима на търговия с квоти за емисии на парникови газове (Ley 1/2005 por la que se establece un régimen para el comercio de derechos de emisión de gases de efecto invernadero) от 9 март 2005 г. (BOE бр. 59 от 10 март 2005 г., стр. 8405, наричан по-нататък „Закон 1/2005“). Този закон задължава всеки оператор на производствена единица с топлинна мощност над 20 MW да върне преди 30 април на всяка календарна година такъв брой квоти за емисии, който съответства на общото количество измерени емисии на парникови газове от инсталацията през предходната година. За тази цел операторите могат да използват както квотите, които са им били разпределени за всяка инсталация чрез националния план за разпределение, така и тези, закупени на пазара на квоти за емисии. Член 16 от Закон 1/2005 предвижда, че предоставянето на квоти чрез националния план за разпределение „е безплатно“ за периода 2005—2008 г.

12

След приемането на Закон 54/1997 за електроенергийния сектор (Ley 54/1997 del sector eléctrico) от 27 ноември 1997 г. (BOE бр. 285 от 28 ноември 1997 г., стр. 35097), който транспонира европейските директиви относно вътрешния пазар на електроенергия, дейността по производство на електроенергия в Испания може да се извършва от всеки оператор, който отговаря на изискуемите технически и икономически условия.

13

В съответствие с разпоредбите на този закон е организиран пазар на едро на електроенергия. Той се контролира от Compañía Operadora del Mercado de Electricidad SA, частна организация, на която е възложено да гарантира при пълна безпристрастност прозрачността на пазара и независимостта на участниците в него. Пазарът функционира по система, при която заявките за доставка на енергия за всеки програмен период се обвързват с получените оферти за същия период. Енергията се продава на цената, предложена от последния производител, чието влизане в системата е необходимо, за да бъде задоволено търсенето на електроенергия. Става въпрос за маргиналистичен пазар, на който всички производители, чиито оферти са били приети, получават една и съща цена, наречена „маргинална“, която съответства на цената, предложена от оператора на последната приета производствена единица. Тази цена се определя от пресечната точка на кривите на търсенето и предлагането на енергия.

14

През 2006 г. с кралски декрет испанското правителство определя прилаганите за потребителите тарифи на електроенергията така, че да покриват, освен всичко друго, и цените на електроенергията, определени на дневния пазар. Поради това по-специално че поредица кралски декрети не вземат предвид изцяло разходите за производство на електроенергия, такива, каквито следват от свободния пазар, възниква нарастващ тарифен дефицит.

15

На 24 февруари 2006 г. Consejo de Ministros (Съвет на министрите) приема Кралски декрет-закон 3/2006 (Real Decreto-Ley 3/2006, BOE бр. 50 от 28 февруари 2006 г., стр. 8015 и поправка, BOE бр. 53 от 3 март 2006 г., стр. 8659, наричан по-нататък „Кралски декрет-закон 3/2006“), който влиза в сила на 1 март 2006 г. и има за основна цел да измени механизма, по който се осъществява обвързването на офертите за продажба и покупка на електроенергия, направени едновременно на дневния и вътрешнодневния пазар на производство на електроенергия от оператори, принадлежащи към една и съща група предприятия.

16

Член 2 („Квоти за емисии на парникови газове съгласно националния план за разпределение за 2006—2007 г.“) от Кралски декрет-закон 3/2006 предвижда намаляване на възнаграждението за дейността по производство на електроенергия със сума, равна на стойността на квотите за емисии, предоставени безплатно на производителите на електроенергия съгласно националния план за разпределение на квоти за 2005—2007 г., през съответните периоди.

17

Мотивите на посочения кралски декрет-закон обосновават това намаляване на възнаграждението с обстоятелството, че произвеждащите електроенергия предприятия са решили да „включат стойността на [квотите за емисии] при определянето на цената на електроенергията на пазара на едро“. Дадени са и следните разяснения:

„От друга страна, приспадането на стойността на [квотите за емисии] при определянето на цената на електроенергията на пазара на едро има за цел да отрази [това интернализиране], като намали възнаграждението на производствените единици със съответните суми. Освен това силното нарастване на тарифния дефицит през изтеклата 2006 г. подсказва необходимостта от приспадане на стойността на квотите за емисия при определянето на размера на посочения дефицит. Съществуващият риск от високи цени на пазара на производство на електроенергия, с техните незабавни и необратими отрицателни последици върху крайните потребители, обосновава необходимостта от спешно приемане на съдържащите се в настоящата разпоредба мерки и техния изключителен характер“.

18

На 15 ноември 2007 г. Ministro de Industria, Turismo y Comercio (министърът на промишлеността, туризма и търговията) приема в приложение на член 2, параграф 3 от Кралски декрет-закон 3/2006 Наредба ITC/3315/2007 за прилагането през 2006 г. на намалението на възнаграждението за дейността по производство на електроенергия със сума, равна на стойността на разпределените безплатно квоти за емисии на парникови газове (Orden ministerial ITC/3315/2007 sobre la regulación para el año 2006 de la minoración de la retribución de la actividad de producción de energía eléctrica en el importe equivalente al valor de los derechos de emisión de gases de efecto invernadero asignados gratuitamente, BOE бр. 275 от 16 ноември 2007 г., стр. 46991, наричана по-нататък „Наредба ITC/3315/2007“). В преамбюла на тази наредба е уточнено в това отношение, че „сумата, с която се намалява възнаграждението на производствените инсталации, се равнява на допълнителните доходи в резултат от включването на стойността на разпределените безплатно квоти в офертите за продажба“.

19

Жалбоподателите по главното дело, предприятия, произвеждащи електроенергия в Испания, подават пред административното отделение на Audiencia Nacional жалби, в които искат обявяване на Наредба ITC/3315/2007 за нищожна, като поддържат по-специално, че тя противоречи на Директива 2003/87, доколкото неутрализира безвъзмездността на квотите за емисии.

20

Жалбите са отхвърлени от Audiencia Nacional, който приема, че тази наредба не неутрализира безвъзмездността на квотите за емисии.

21

Жалбоподателите в главните производства подават касационни жалби срещу решенията на Audiencia Nacional пред запитващата юрисдикция. Последната изразява съмнения във връзка с понятието „безплатно разпределение“, съдържащо се в Директива 2003/87.

22

От една страна, би могло да се приеме, че тази директива не е пречка държавите членки да изключат възможността стойността на квотите за емисии, безплатно разпределени на произвеждащите електроенергия предприятия, да бъде отразена в цената на едро на електроенергията.

23

От друга страна, тези мерки биха могли да доведат до неутрализиране на безвъзмездността на първоначално разпределените квоти за емисии и до застрашаване на самата цел на установения с посочената директива режим, а именно намаляване на емисиите на парникови газове посредством механизъм за икономическо стимулиране.

24

При тези обстоятелства Tribunal Supremo решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос, формулиран по идентичен начин по дела C-566/11, C-567/11, C-580/11, C-591/11, C-620/11 и C-640/11:

„Може ли член 10 от Директива [2003/87] да се тълкува в смисъл, че допуска прилагането на национални законодателни мерки като разглежданите в настоящия случай, които имат за цел и резултат намаляване на възнаграждението за дейността по производство на електроенергия със сума, равна на стойността на безплатно разпределените за съответния период [квоти за емисии]?“.

25

С Определение на председателя на Съда от 18 януари 2012 г. дела C-566/11, C-567/11, C-580/11, C-591/11, C-620/11 и C-640/11 са съединени за целите на писмената и устната фаза на производството и на съдебното решение.

26

С въпроса си запитващата юрисдикция пита по същество дали член 10 от Директива 2003/87 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска прилагането на национални законодателни мерки като разглежданите в главните производства, които имат за цел и резултат намаляване на възнаграждението за дейността по производство на електроенергия със сумата, с която възнаграждението се е увеличило поради включването на стойността на безплатно разпределените квоти за емисии като допълнителни производствени разходи в цената на офертите за продажба на електроенергия на пазара на едро.

27

Както следва от неговия текст, според който в разглеждания период държавите членки разпределят най-малко 95 % от квотите за емисии безплатно, член 10 от директивата не допуска да се събират каквито и да било такси за разпределените квоти.

28

За сметка на това нито този член 10, нито друга разпоредба на директивата засягат използването на квотите за емисии или ограничават изрично правото на държавите членки да приемат мерки, с които да влияят върху икономическите последици от използването на квотите за емисии.

29

В резултат на това държавите членки могат по принцип да приемат мерки на икономическа политика, като например контрол върху цените, прилагани на пазара на някои основни стоки или ресурси, като определят начина, по който стойността на безплатно разпределените на производителите квоти за емисии се пренася върху потребителите.

30

Приемането на такива мерки не може все пак да неутрализира принципа на безплатно разпределение на квотите за емисии, нито да застрашава целите на Директива 2003/87.

31

Що се отнася до първия аспект, следва да се подчертае, че понятието за безвъзмездност по член 10 от Директива 2003/87 е пречка не само за прякото определяне на цена за разпределение на квотите за емисии, но също и за последващото събиране на такса за разпределените квоти.

32

В настоящия случай, както следва от съображенията на Кралски декрет-закон 3/2006 и Наредба ITC/3315/2007, разглежданата в главните производства правна уредба има за цел да не допусне потребителите да понесат последиците от включването на стойността на разпределените безплатно квоти за емисии в цената на направените на пазара оферти за продажба на електроенергия.

33

Всъщност посочените испански производители на електроенергия са включили в цената на офертите си на пазара на едро на електроенергия стойността на квотите за емисии на същото основание, както и всички останали производствени разходи, въпреки че въпросните квоти са им били предоставени безплатно.

34

Както отбелязва запитващата юрисдикция, тази практика е несъмнено уместна от икономическа гледна точка, доколкото използването от едно предприятие на разпределените му квоти за емисии представлява имплицитен разход, наречен „алтернативен разход“, който се състои в отказа на това предприятие от доходите, които би могло да получи като продаде тези квоти на пазара на квоти за емисии. Все пак съчетаването на посочената практика със системата за определяне на цените на пазара на производство на електроенергия в Испания е причина производителите на електроенергия да реализират неочаквани печалби.

35

Следва да се отбележи, че дневният пазар на производство на електроенергия в Испания е маргиналистичен пазар, на който всички производители, чиито оферти са били приети, получават една и съща цена, а именно предложената от оператора на последната приета производствена единица. Тъй като тази маргинална цена е била определена в разглеждания период от офертите на операторите на парогазовите електроцентрали — технология, за която се предоставят безплатни квоти за емисии, — включването на стойността на квотите при изчисляването на цената на същите тези оферти се отразява върху цената на електроенергията на целия пазар.

36

Поради това предвиденото в Наредба ITC/3315/2007 намаляване на възнаграждението се отнася не само за предприятията, които са получили безплатни квоти за емисии, но също и за централите, които не се нуждаят от квоти, каквито са водноелектрическите и атомните централи, доколкото включването на стойността на квотите за емисии в структурата на разходите се отразява върху цената на електроенергията, която получават всички производители на електроенергия, действащи на пазара на електроенергия на едро в Испания.

37

Както следва от представената пред Съда документация, разглежданата в главните производства правна уредба взема предвид и други фактори освен количеството разпределени квоти, и по-специално вида и емисионния фактор на дадена централа. Предвиденото в разглежданата правна уредба намаление на възнаграждението за производството на електроенергия е изчислено така, че да засегне само надбавката върху цената, която е резултат на включването на свързаните с квотите алтернативни разходи. Това в крайна сметка се потвърждава от обстоятелството, че таксата не се събира, когато операторите на централи продават безплатно разпределените квоти на вторичния пазар.

38

Следователно разглежданата в главните производства правна уредба има за цел не да наложи последваща такса за разпределените квоти за емисии, а да смекчи последиците от неочакваните печалби, които безплатното разпределение на квоти за емисии произвежда върху испанския електроенергиен пазар.

39

В това отношение следва да се отбележи, че безплатното разпределение на квоти за емисии, предвидено в член 10 от Директива 2003/87, цели не да предостави субсидии на съответните производители, а да смекчи икономическите последици от незабавното и едностранно въвеждане от Европейския съюз на пазар на квотите за емисии, предотвратявайки загубата на конкурентоспособност на някои производствени сектори, попадащи в обхвата на тази директива.

40

Както бе посочено в точка 9 от настоящото решение, конкурентният натиск не е бил достатъчен, за да намали отражението на стойността на квотите върху цените на електричеството, а това е довело до неочаквани печалби за производителите на електроенергия. Както следва от съображения 15 и 19 от Директива 2009/29, именно за да се сложи край на тези неочаквани печалби, считано от 2013 г., квотите за емисии се разпределят, като се прибягва изцяло до механизма на търга.

41

От това следва, че механизмът за безплатно разпределение на квоти за емисии, установен с Директива 2003/87, не изисква производителите на електроенергия да могат да отразяват стойността на тези квоти в цената на електроенергията и да реализират по този начин неочаквани печалби.

42

В резултат на това понятието за безвъзмездност на квотите по смисъла на член 10 от Директива 2003/87 допуска правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която възнаграждението на производителите на електроенергия се намалява, за да се компенсират неочакваните печалби, произтичащи от безплатното разпределение на квоти за емисии, при условие че както бе отбелязано в точка 30 от настоящото решение, не се застрашават целите на тази директива.

43

Що се отнася до този втори аспект, следва да се напомни, че основната цел на Директива 2003/87 е да намали съществено емисиите на парникови газове. Тази цел трябва да се постигне при спазване на редица подцели и посредством прибягването до определени инструменти. Основен инструмент в това отношение е схемата на Съюза за търговия с емисии на парникови газове. Останалите подцели, на които трябва да отговаря посочената схема, са по-специално, както е отбелязано в съображения 5 и 7 от същата директива, запазването на икономическото развитие и на заетостта, както и запазването на целостта на вътрешния пазар и условията на конкуренция (вж. Решение от 29 март 2012 г. по дело Комисия/Естония, C-505/09 P, точка 79).

44

Следователно въпросът, който се поставя по-специално в случая, е дали, като компенсира неочакваните печалби, произтичащи от безплатното разпределение на квоти, разглежданата в главните производства правна уредба не застрашава целта на режима, установен с Директива 2003/87, а именно да се намалят емисиите, на базата на включването на екологичните разходи при изчисляването на цените на стоките.

45

Следва да се отбележи, на първо място, че безплатното разпределение на квоти за емисии е временна мярка, чиято цел е да предотврати загубата на конкурентоспособност на предприятията поради факта на установяване на схема за търговия с квоти за емисии. Следователно тази мярка не засяга пряко екологичната цел за намаляване на емисиите.

46

Следва да се отбележи, на второ място, че разглежданата в главните производства правна уредба засяга не пазара на квоти за емисии, а неочакваните печалби, получавани от всички производители на електроенергия в Испания поради факта на включване на стойността на тези квоти при изчисляването на цената на приетите оферти с цел определяне на цената на електроенергията на пазара на едро, предвид маргиналистичния характер на този пазар.

47

Всъщност предприятията могат да използват разпределените им безплатно квоти за емисии за дейността им по производство на електроенергия или да ги продадат на пазара на квоти за емисии в зависимост от тяхната стойност на пазара и печалбите, които биха могли да получат по този начин.

48

Следва да се констатира на трето място, че разглежданата в главните производства правна уредба не е в разрез с екологичната цел на Директива 2003/87 да се стимулира намаляването на емисиите.

49

Всъщност, от една страна, за да се намалят емисиите на парникови газове, посочената директива установява схема за търговия с квоти за емисии. Както е предвидено в член 1 от тази директива, условията за стимулиране намаляването на емисиите са икономични и икономически ефективни предвид това, че производителят може да реши било да инвестира в по-ефикасни технологии, които излъчват по-малко парникови газове, било да използва повече квоти за емисии или пък да намали производството си, като избере икономически най-изгодната възможност. Предвид факта обаче, че съгласно разглежданата в главните производства правна уредба стойността на квотите за емисии може да бъде реализирана чрез продажбата им, се оказва, че тази правна уредба не отказва производителите на електроенергия от това да намаляват емисиите на парникови газове.

50

От друга страна, разходите за емисии на парникови газове са включени в изчисляването на цената на офертите, направени от производителите на пазара на електроенергия на едро. Доколкото обаче по-високият производствен разход отслабва позицията им на този пазар, производителите на електроенергия имат стимул да намаляват емисиите, свързани с дейността им.

51

Най-сетне, Закон 1/2005 задължава произвеждащите електроенергия предприятия да връщат всяка година такъв брой квоти за емисии, който съответства на общото количество измерени емисии от инсталацията през предходната календарна година, за да може тези квоти да бъдат отменени, съгласно член 12, параграф 3 от Директива 2003/87.

52

Редица производители поддържат обаче в писмените си становища, представени пред Съда, че разглежданото в главните производства намаление на възнаграждението за дейността по производство на електроенергия е такова, че премахва стимулa за намаляване на емисиите на парникови газове.

53

От отговорите на писмените въпроси, поставени от Съда, следва несъмнено, че формулата за изчисляване на това намаление, предвидена в Наредба ITC/3315/2007, би могла да доведе до положение, при което в резултат от извършеното от страна на оператора на електрическа централа намаление на нейните газови емисии се увеличава размерът на дължимата от него такса.

54

Испанското правителство обаче отбелязва, че тази допълнителна стойност не премахва печалбата, която произтича от участието в търговията с квоти за емисии.

55

В това отношение следва да се отбележи, че стимулът за намаляване на емисиите от дадена инсталация се състои в печалбата, която може да бъде извлечена от намаляването на нуждите ѝ от квоти за емисии, имащи икономическа стойност, която може да бъде реализирана чрез продажбата им, без значение дали са били получени безплатно или не.

56

От друга страна, целта на Директива 2003/87 да се намалят емисиите на парникови газове по икономичен и икономически ефективен начин, не изисква, както бе подчертано в точка 41 от настоящото решение, предприятията да отразяват стойността на безплатно разпределените им квоти за емисии в цените за потребителите.

57

Освен това, тъй като на испанския пазар на електроенергия на всички производители се заплаща единна цена и крайният потребител не е осведомен за използваната технология за производство на електроенергията, която потребява и чиято тарифа е фиксирана от държавата, степента, в която производителите на електроенергия могат да отразят в цената разходите, свързани с използването на квотите за емисии, е без значение за намаляването на емисиите.

58

От това следва, че такса, намаляваща възнаграждението за дейността по производство на електроенергия, каквато е предвидената с разглежданата в главните производства правна уредба, макар и да може да понижи стимула за намаляване на емисиите на парникови газове, не го премахва изцяло.

59

С оглед на всички изложени по-горе съображения на преюдициалния въпрос следва да се отговори, че член 10 от Директива 2003/87 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска прилагането на национални законодателни мерки като разглежданите в главните производства, които имат за цел и резултат намаляване на възнаграждението за дейността по производство на електроенергия със сумата, с която посоченото възнаграждение се е увеличило поради включването на стойността на безплатно разпределените квоти за емисии в цената на офертите за продажба на електроенергия на пазара на едро.

60

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:

Член 10 от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 година за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че допуска прилагането на национални законодателни мерки като разглежданите в главните производства, които имат за цел и резултат намаляване на възнаграждението за дейността по производство на електроенергия със сумата, с която посоченото възнаграждение се е увеличило поради включването на стойността на безплатно разпределените квоти за емисии в цената на офертите за продажба на електроенергия на пазара на едро.