Дело C-548/11
Edgard Mulders
срещу
Rijksdienst voor Pensioenen
(Преюдициално запитване, отправено от Arbeidshof te Antwerpen)
„Социално осигуряване — Регламент (ЕИО) № 1408/71 — Член 1, буква с) — Понятие за осигурителни периоди — Член 46 — Изчисляване на пенсията за осигурителен стаж и възраст — Осигурителни периоди, които следва да бъдат взети предвид — Пограничен работник — Период на неработоспособност — Натрупване на сходни обезщетения, изплащани от две държави членки — Неотчитане на този период като осигурителен — Условие за пребиваване — Национални правила за ненатрупване“
Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 18 април 2013 г.
Преюдициални въпроси — Допустимост — Необходимост от предоставяне на Съда на достатъчно точни сведения за фактическия и правен контекст
(член 267 ДФЕС; член 23 от Статута на Съда)
Социално осигуряване — Работници мигранти — Компетентност на държавите членки за организиране на техните системи за социална сигурност — Граници — Спазване на правото на Съюза — Правила на Договора, свързани със свободното движение на работниците — Последици от гледна точка на социалноосигурителните плащания, получавани по силата на законодателството на една държава членка
(членове 45 ДФЕС и 48 ДФЕС; Регламент № 1408 на Съвета)
Социално осигуряване — Работници мигранти — Приложимо законодателство — Едновременно прилагане на няколко национални законодателства — Изключване — Система от стълкновителни норми — Завършеност
(член 13 от Регламент № 1408/71 на Съвета)
Социално осигуряване — Работници мигранти — Осигуряване за старост и смърт — Изчисляване на пенсията за осигурителен стаж и възраст — Периоди, които следва да се вземат предвид — Национално законодателство, съгласно което периодът на неработоспособност, през който е получавано обезщетение за болест, от което са удържани вноски за осигуряване за старост, не се отчита като „осигурителен период“, заради това че работникът не живее в съответната държава членка и/или по реда на законодателството на друга държава членка му е изплащано сходно обезщетение за болест — Недопустимост
(членове 45 ДФЕС и 48 ДФЕС; член 1, буква с), член 13, параграф 2, буква а) и член 46 от Регламент № 1408/71 на Съвета)
Вж. текста на решението.
(вж. точки 27 и 28)
Вж. текста на решението.
(вж. точки 38, 45 и 46)
Вж. текста на решението.
(вж. точки 39—41)
Член 1, буква с) и член 46 от Регламент № 1408/71 за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, във връзка с член 13, параграф 2, буква a) от този регламент и членове 45 ДФЕС и 48 ДФЕС, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат при изчисляването на пенсията за осигурителен стаж и възраст в държава членка периодът на неработоспособност на работник мигрант, през който в друга държава членка му е изплащано обезщетение за болест, от което са удържани вноски за осигуряване за старост, да не се отчита съгласно законодателството на тази друга държава членка като „осигурителен период“ по смисъла на посочените разпоредби, заради това че съответното лице не живее в последната държава и/или по реда на законодателството на първата държава членка му е изплащано сходно обезщетение, което не може да се получава едновременно с обезщетението за болест.
(вж. точка 49 и диспозитива)
Дело C-548/11
Edgard Mulders
срещу
Rijksdienst voor Pensioenen
(Преюдициално запитване, отправено от Arbeidshof te Antwerpen)
„Социално осигуряване — Регламент (ЕИО) № 1408/71 — Член 1, буква с) — Понятие за осигурителни периоди — Член 46 — Изчисляване на пенсията за осигурителен стаж и възраст — Осигурителни периоди, които следва да бъдат взети предвид — Пограничен работник — Период на неработоспособност — Натрупване на сходни обезщетения, изплащани от две държави членки — Неотчитане на този период като осигурителен — Условие за пребиваване — Национални правила за ненатрупване“
Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 18 април 2013 г.
Преюдициални въпроси — Допустимост — Необходимост от предоставяне на Съда на достатъчно точни сведения за фактическия и правен контекст
(член 267 ДФЕС; член 23 от Статута на Съда)
Социално осигуряване — Работници мигранти — Компетентност на държавите членки за организиране на техните системи за социална сигурност — Граници — Спазване на правото на Съюза — Правила на Договора, свързани със свободното движение на работниците — Последици от гледна точка на социалноосигурителните плащания, получавани по силата на законодателството на една държава членка
(членове 45 ДФЕС и 48 ДФЕС; Регламент № 1408 на Съвета)
Социално осигуряване — Работници мигранти — Приложимо законодателство — Едновременно прилагане на няколко национални законодателства — Изключване — Система от стълкновителни норми — Завършеност
(член 13 от Регламент № 1408/71 на Съвета)
Социално осигуряване — Работници мигранти — Осигуряване за старост и смърт — Изчисляване на пенсията за осигурителен стаж и възраст — Периоди, които следва да се вземат предвид — Национално законодателство, съгласно което периодът на неработоспособност, през който е получавано обезщетение за болест, от което са удържани вноски за осигуряване за старост, не се отчита като „осигурителен период“, заради това че работникът не живее в съответната държава членка и/или по реда на законодателството на друга държава членка му е изплащано сходно обезщетение за болест — Недопустимост
(членове 45 ДФЕС и 48 ДФЕС; член 1, буква с), член 13, параграф 2, буква а) и член 46 от Регламент № 1408/71 на Съвета)
Вж. текста на решението.
(вж. точки 27 и 28)
Вж. текста на решението.
(вж. точки 38, 45 и 46)
Вж. текста на решението.
(вж. точки 39—41)
Член 1, буква с) и член 46 от Регламент № 1408/71 за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, във връзка с член 13, параграф 2, буква a) от този регламент и членове 45 ДФЕС и 48 ДФЕС, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат при изчисляването на пенсията за осигурителен стаж и възраст в държава членка периодът на неработоспособност на работник мигрант, през който в друга държава членка му е изплащано обезщетение за болест, от което са удържани вноски за осигуряване за старост, да не се отчита съгласно законодателството на тази друга държава членка като „осигурителен период“ по смисъла на посочените разпоредби, заради това че съответното лице не живее в последната държава и/или по реда на законодателството на първата държава членка му е изплащано сходно обезщетение, което не може да се получава едновременно с обезщетението за болест.
(вж. точка 49 и диспозитива)