Дело C-456/11
Gothaer Allgemeine Versicherung AG и др.
срещу
Samskip GmbH
(Преюдициално запитване, отправено от Landgericht Bremen)
„Съдебно сътрудничество по граждански дела — Регламент (ЕО) № 44/2001 — Членове 32 и 33 — Признаване на съдебни решения — Понятие за решение — Действие на съдебно решение относно международната компетентност — Клауза, с която се възлага компетентност“
Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 15 ноември 2012 г.
Съдебно сътрудничество по граждански дела — Съдебна компетентност и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела — Регламент № 44/2001 — Признаване и изпълнение на решенията — Понятие за решение — Решение, с което се обявява липса на компетентност, въз основа на пророгационна клауза — Включване
(съображения 2, 6, 16 и 17 и член 32 от Регламент № 44/2001)
Съдебно сътрудничество по граждански дела — Съдебна компетентност и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела — Регламент № 44/2001 — Признаване и изпълнение на решенията — Решение, с което се обявява липса на компетентност, въз основа на пророгационна клауза — Признаване както на диспозитива, така и на мотивите на съдебното решение
(членове 32 и 33 от Регламент № 44/2001 на Съвета)
Член 32 от Регламент № 44/2001 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че се отнася и до решение, с което юрисдикция на държава членка обявява, че няма компетентност въз основа на пророгационна клауза, независимо от квалификацията на това решение съгласно правото на друга държава членка.
Необходимостта от такова тълкуване на понятието за съдебно решение, което трябва да се извърши самостоятелно, се потвърждава, от една страна, от целите на Регламент № 44/2001, посочени в съображения 2 и 6, отнасящи се съответно до опростяване на формалностите за признаване, изпълнение и свободно движение на съдебни решения, и от друга страна, от принципа на взаимно доверие между юрисдикциите, който съгласно съображения 16 и 17 стои в основата на установената от Регламент № 44/2001 система.
Всъщност това взаимно доверие щеше да се наруши, ако юрисдикция на държава членка можеше да откаже да признае решение, с което юрисдикция на друга държава членка е обявила, че не е компетентна, въз основа на пророгационна клауза. Допускането на възможност юрисдикция на държава членка да откаже да изпълни такова решение би противоречало на установената с Регламент № 44/2001 система, тъй като подобен отказ би могъл да застраши ефикасното функциониране на правилата, установени в глава II от този регламент относно разпределянето на компетентността между националните юрисдикции на държави членки.
(вж. точки 25—29 и 32; точка 1 от диспозитива)
Членове 32 и 33 от Регламент № 44/2001 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкуват в смисъл, че юрисдикция, от която се иска да признае решение, с което юрисдикция на друга държава членка е обявила, че не е компетентна въз основа на пророгационна клауза, е обвързана от констатацията относно валидността на тази клауза, съдържаща се в мотивите на влязло в сила съдебно решение, с което искът е обявен за недопустим.
Всъщност да се приеме, че юрисдикция на държавата членка, в която се иска признаване, може да приеме за нищожна клауза за възлагане на компетентност, приета за валидна от юрисдикцията на държавата членка по произход, би означавало да се наруши забраната за преразглеждане на решението по същество, предвидена в член 36 от Регламент № 44/2001, по-конкретно когато при липса на тази клауза последната юрисдикция е можела да приеме, че е компетентна. В последната хипотеза подобна констатация от страна на юрисдикцията на държавата членка, в която се иска признаване, би поставила под въпрос не само междинното заключение на юрисдикцията на държавата членка по произход относно валидността на клаузата, с която се възлага компетентност, но и решението на тази юрисдикция, с което същата приема, че самата тя няма компетентност.
Освен това обхватът на понятието за сила на пресъдено нещо в правото на Съюза, релевантно за определянето на последиците на такова съдебно решение, не е свързан само с диспозитива на съответното съдебно решение, а обхваща и мотивите на последното, които са необходимата основа на неговия диспозитив и поради това са неразривно свързани с него.
(вж. точки 38, 40 и 43; точка 2 от диспозитива)
Дело C-456/11
Gothaer Allgemeine Versicherung AG и др.
срещу
Samskip GmbH
(Преюдициално запитване, отправено от Landgericht Bremen)
„Съдебно сътрудничество по граждански дела — Регламент (ЕО) № 44/2001 — Членове 32 и 33 — Признаване на съдебни решения — Понятие за решение — Действие на съдебно решение относно международната компетентност — Клауза, с която се възлага компетентност“
Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 15 ноември 2012 г.
Съдебно сътрудничество по граждански дела — Съдебна компетентност и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела — Регламент № 44/2001 — Признаване и изпълнение на решенията — Понятие за решение — Решение, с което се обявява липса на компетентност, въз основа на пророгационна клауза — Включване
(съображения 2, 6, 16 и 17 и член 32 от Регламент № 44/2001)
Съдебно сътрудничество по граждански дела — Съдебна компетентност и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела — Регламент № 44/2001 — Признаване и изпълнение на решенията — Решение, с което се обявява липса на компетентност, въз основа на пророгационна клауза — Признаване както на диспозитива, така и на мотивите на съдебното решение
(членове 32 и 33 от Регламент № 44/2001 на Съвета)
Член 32 от Регламент № 44/2001 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че се отнася и до решение, с което юрисдикция на държава членка обявява, че няма компетентност въз основа на пророгационна клауза, независимо от квалификацията на това решение съгласно правото на друга държава членка.
Необходимостта от такова тълкуване на понятието за съдебно решение, което трябва да се извърши самостоятелно, се потвърждава, от една страна, от целите на Регламент № 44/2001, посочени в съображения 2 и 6, отнасящи се съответно до опростяване на формалностите за признаване, изпълнение и свободно движение на съдебни решения, и от друга страна, от принципа на взаимно доверие между юрисдикциите, който съгласно съображения 16 и 17 стои в основата на установената от Регламент № 44/2001 система.
Всъщност това взаимно доверие щеше да се наруши, ако юрисдикция на държава членка можеше да откаже да признае решение, с което юрисдикция на друга държава членка е обявила, че не е компетентна, въз основа на пророгационна клауза. Допускането на възможност юрисдикция на държава членка да откаже да изпълни такова решение би противоречало на установената с Регламент № 44/2001 система, тъй като подобен отказ би могъл да застраши ефикасното функциониране на правилата, установени в глава II от този регламент относно разпределянето на компетентността между националните юрисдикции на държави членки.
(вж. точки 25—29 и 32; точка 1 от диспозитива)
Членове 32 и 33 от Регламент № 44/2001 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкуват в смисъл, че юрисдикция, от която се иска да признае решение, с което юрисдикция на друга държава членка е обявила, че не е компетентна въз основа на пророгационна клауза, е обвързана от констатацията относно валидността на тази клауза, съдържаща се в мотивите на влязло в сила съдебно решение, с което искът е обявен за недопустим.
Всъщност да се приеме, че юрисдикция на държавата членка, в която се иска признаване, може да приеме за нищожна клауза за възлагане на компетентност, приета за валидна от юрисдикцията на държавата членка по произход, би означавало да се наруши забраната за преразглеждане на решението по същество, предвидена в член 36 от Регламент № 44/2001, по-конкретно когато при липса на тази клауза последната юрисдикция е можела да приеме, че е компетентна. В последната хипотеза подобна констатация от страна на юрисдикцията на държавата членка, в която се иска признаване, би поставила под въпрос не само междинното заключение на юрисдикцията на държавата членка по произход относно валидността на клаузата, с която се възлага компетентност, но и решението на тази юрисдикция, с което същата приема, че самата тя няма компетентност.
Освен това обхватът на понятието за сила на пресъдено нещо в правото на Съюза, релевантно за определянето на последиците на такова съдебно решение, не е свързан само с диспозитива на съответното съдебно решение, а обхваща и мотивите на последното, които са необходимата основа на неговия диспозитив и поради това са неразривно свързани с него.
(вж. точки 38, 40 и 43; точка 2 от диспозитива)