Дело C-443/11
F. P. Jeltes и др.
срещу
Raad van bestuur van het Uitvoeringsinstituut werknemersverzekeringen
(Преюдициално запитване, отправено от Rechtbank Amsterdam)
„Социална сигурност на работниците мигранти — Член 45 ДФЕС — Регламент (ЕИО) № 1408/71 — Член 71 — Нетипичен пограничен работник, който е напълно безработен и е запазил лични и професионални връзки в държавата членка на последна заетост — Регламент (ЕО) № 883/2004 — Член 65 — Право на обезщетение в държавата членка на пребиваване — Отказ на държавата членка на последна заетост да извърши плащане — Допустимост — Релевантност на Решение на Съда от 12 юни 1986 г. по дело Miethe (1/85) — Преходни разпоредби — Член 87, параграф 8 — Понятие „непроменено положение““
Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 11 април 2013 г.
Социална сигурност — Работници мигранти — Безработица — Напълно безработен пограничен работник, който е запазил особени лични и професионални връзки с държавата членка на последната си заетост — Право на обезщетенията, предвидени в държавата членка на пребиваване — Прилагане на член 65 от Регламент № 883/2004 — Право на това лице да се постави на разположение и на службите по заетостта на държавата членка на последната си заетост
(член 65 от Регламент № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета, изменен с Регламент № 988/2009)
Социална сигурност — Работници мигранти — Безработица — Напълно безработен пограничен работник, който е запазил особени лични и професионални връзки с държавата членка на последната си заетост — Отказ на държавата членка на последна заетост да плаща обезщетение за безработица — Предвидено от националното право условие за пребиваване — Допустимост — Ограничение на свободното движение на работниците — Липса
(член 45 ДФЕС)
Социална сигурност — Работници мигранти — Безработица — Напълно безработен пограничен работник, който е запазил особени лични и професионални връзки с държавата членка на последната си заетост — Прилагане на преходните разпоредби на Регламент № 883/2004 — Понятие „непроменено положение“ — Преценка от страна на националната юрисдикция
(член 87, параграф 8 от Регламент № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета, изменен с Регламент № 988/2009)
След влизането в сила на Регламент № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност, изменен с Регламент № 988/2009, разпоредбите на член 65 от този регламент не трябва да се тълкуват в светлината на Решение на Съда от 12 юни 1986 г. по дело Miethe (1/85). Що се отнася до напълно безработния пограничен работник, който е запазил с държавата членка на последната си заетост такива лични и професионални връзки, че има най-големи шансове за професионална реинтеграция в тази държава, член 65 трябва да се разбира в смисъл, че позволява такъв работник да се постави на разположение и на службите по заетостта на тази държава, но за да получава там не обезщетения за безработица, а само съдействие за намирането на нова работа.
(вж. точка 36; точка 1 от диспозитива)
Правилата относно свободното движение на работници, залегнали по-специално в член 45 ДФЕС, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат държавата членка на последна заетост да откаже съгласно националното си право да отпусне на напълно безработния пограничен работник, който има най-големи шансове за професионална реинтеграция в тази държава членка, обезщетения за безработица, по съображение че същият не пребивава на нейна територия, щом като съгласно разпоредбите на член 65 от Регламент № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност, изменен с Регламент № 988/2009, приложимо е законодателството на държавата членка на пребиваване.
Посочените правила на ДФЕС относно свободното движение не могат да гарантират на осигуреното лице, че преместването в друга държава членка няма да има последици в областта на социалното осигуряване. Всъщност предвид разликите между схемите и законодателствата на държавите членки в тази област, такова преместване може да бъде — според случая — повече или по-малко благоприятно от финансова гледна точка за осигуреното лице.
Разликата между обезщетенията, предвидени в законодателството на държавата членка на последна заетост, и отпусканите съгласно законодателството на държавата членка на пребиваване не може да се счита за ограничение на свободното движение на работниците, тъй като тя произтича от липсата на хармонизация на правото на Съюза в тази област.
(вж. точки 44—46; точка 2 от диспозитива)
Разпоредбите на член 87, параграф 8 от Регламент № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност, изменен с Регламент № 988/2009, следва да се прилагат спрямо напълно безработните погранични работници, които поради връзките, запазени от тях в държавата членка на последната си заетост, получават от нея обезщетения за безработица въз основа на законодателството на тази държава членка, по силата на член 71 от Регламент № 1408/71 в изменената му и актуализирана редакция съгласно Регламент № 118/97, изменен с Регламент № 592/2008.
Всъщност член 87, параграф 8 от Регламент № 883/2004 предвижда — в полза на лицето, което в резултат на този регламент е подчинено на законодателството на държава членка, различно от определеното в съответствие с дял II от Регламент № 1408/71 — че последното законодателство продължава да се прилага през определен период след влизането в сила на Регламент № 883/2004, стига съответното положение да остава непроменено.
В това отношение обстоятелството, че член 71 от Регламент № 1408/71 се намира в дял III от Регламент № 1408/71, не е пречка за прилагането на член 87 от Регламент № 883/2004.
Що се отнася до понятието „непроменено положение“ по смисъла на член 87, параграф 8 от Регламент № 883/2004, с измененията, то трябва да се преценява в светлината на националното законодателство в областта на социалната сигурност. Националната юрисдикция следва да провери дали работниците отговарят на предвидените в това законодателство условия, за да искат по отношение на тях да се възобнови изплащането на обезщетенията за безработица, които те са получавали съгласно посоченото законодателство, в съответствие с член 71 от Регламент № 1408/71, с измененията.
(вж. точки 49, 56, 61 и 62; точка 3 от диспозитива)
Дело C-443/11
F. P. Jeltes и др.
срещу
Raad van bestuur van het Uitvoeringsinstituut werknemersverzekeringen
(Преюдициално запитване, отправено от Rechtbank Amsterdam)
„Социална сигурност на работниците мигранти — Член 45 ДФЕС — Регламент (ЕИО) № 1408/71 — Член 71 — Нетипичен пограничен работник, който е напълно безработен и е запазил лични и професионални връзки в държавата членка на последна заетост — Регламент (ЕО) № 883/2004 — Член 65 — Право на обезщетение в държавата членка на пребиваване — Отказ на държавата членка на последна заетост да извърши плащане — Допустимост — Релевантност на Решение на Съда от 12 юни 1986 г. по дело Miethe (1/85) — Преходни разпоредби — Член 87, параграф 8 — Понятие „непроменено положение““
Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 11 април 2013 г.
Социална сигурност — Работници мигранти — Безработица — Напълно безработен пограничен работник, който е запазил особени лични и професионални връзки с държавата членка на последната си заетост — Право на обезщетенията, предвидени в държавата членка на пребиваване — Прилагане на член 65 от Регламент № 883/2004 — Право на това лице да се постави на разположение и на службите по заетостта на държавата членка на последната си заетост
(член 65 от Регламент № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета, изменен с Регламент № 988/2009)
Социална сигурност — Работници мигранти — Безработица — Напълно безработен пограничен работник, който е запазил особени лични и професионални връзки с държавата членка на последната си заетост — Отказ на държавата членка на последна заетост да плаща обезщетение за безработица — Предвидено от националното право условие за пребиваване — Допустимост — Ограничение на свободното движение на работниците — Липса
(член 45 ДФЕС)
Социална сигурност — Работници мигранти — Безработица — Напълно безработен пограничен работник, който е запазил особени лични и професионални връзки с държавата членка на последната си заетост — Прилагане на преходните разпоредби на Регламент № 883/2004 — Понятие „непроменено положение“ — Преценка от страна на националната юрисдикция
(член 87, параграф 8 от Регламент № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета, изменен с Регламент № 988/2009)
След влизането в сила на Регламент № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност, изменен с Регламент № 988/2009, разпоредбите на член 65 от този регламент не трябва да се тълкуват в светлината на Решение на Съда от 12 юни 1986 г. по дело Miethe (1/85). Що се отнася до напълно безработния пограничен работник, който е запазил с държавата членка на последната си заетост такива лични и професионални връзки, че има най-големи шансове за професионална реинтеграция в тази държава, член 65 трябва да се разбира в смисъл, че позволява такъв работник да се постави на разположение и на службите по заетостта на тази държава, но за да получава там не обезщетения за безработица, а само съдействие за намирането на нова работа.
(вж. точка 36; точка 1 от диспозитива)
Правилата относно свободното движение на работници, залегнали по-специално в член 45 ДФЕС, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат държавата членка на последна заетост да откаже съгласно националното си право да отпусне на напълно безработния пограничен работник, който има най-големи шансове за професионална реинтеграция в тази държава членка, обезщетения за безработица, по съображение че същият не пребивава на нейна територия, щом като съгласно разпоредбите на член 65 от Регламент № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност, изменен с Регламент № 988/2009, приложимо е законодателството на държавата членка на пребиваване.
Посочените правила на ДФЕС относно свободното движение не могат да гарантират на осигуреното лице, че преместването в друга държава членка няма да има последици в областта на социалното осигуряване. Всъщност предвид разликите между схемите и законодателствата на държавите членки в тази област, такова преместване може да бъде — според случая — повече или по-малко благоприятно от финансова гледна точка за осигуреното лице.
Разликата между обезщетенията, предвидени в законодателството на държавата членка на последна заетост, и отпусканите съгласно законодателството на държавата членка на пребиваване не може да се счита за ограничение на свободното движение на работниците, тъй като тя произтича от липсата на хармонизация на правото на Съюза в тази област.
(вж. точки 44—46; точка 2 от диспозитива)
Разпоредбите на член 87, параграф 8 от Регламент № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност, изменен с Регламент № 988/2009, следва да се прилагат спрямо напълно безработните погранични работници, които поради връзките, запазени от тях в държавата членка на последната си заетост, получават от нея обезщетения за безработица въз основа на законодателството на тази държава членка, по силата на член 71 от Регламент № 1408/71 в изменената му и актуализирана редакция съгласно Регламент № 118/97, изменен с Регламент № 592/2008.
Всъщност член 87, параграф 8 от Регламент № 883/2004 предвижда — в полза на лицето, което в резултат на този регламент е подчинено на законодателството на държава членка, различно от определеното в съответствие с дял II от Регламент № 1408/71 — че последното законодателство продължава да се прилага през определен период след влизането в сила на Регламент № 883/2004, стига съответното положение да остава непроменено.
В това отношение обстоятелството, че член 71 от Регламент № 1408/71 се намира в дял III от Регламент № 1408/71, не е пречка за прилагането на член 87 от Регламент № 883/2004.
Що се отнася до понятието „непроменено положение“ по смисъла на член 87, параграф 8 от Регламент № 883/2004, с измененията, то трябва да се преценява в светлината на националното законодателство в областта на социалната сигурност. Националната юрисдикция следва да провери дали работниците отговарят на предвидените в това законодателство условия, за да искат по отношение на тях да се възобнови изплащането на обезщетенията за безработица, които те са получавали съгласно посоченото законодателство, в съответствие с член 71 от Регламент № 1408/71, с измененията.
(вж. точки 49, 56, 61 и 62; точка 3 от диспозитива)