Дело C‑322/11

K

(Преюдициално запитване, отправено от Korkein hallinto-oikeus)

„Преюдициално запитване — Членове 63 ДФЕС и 65 ДФЕС — Свободно движение на капитали — Данъчно законодателство на държава членка, което не допуска загубата от продажбата на намиращ се в друга държава членка недвижим имот да бъде приспадната от печалбата от прехвърлянето на ценни книжа в държавата членка на облагане“

Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 7 ноември 2013 г.

Свободно движение на капитали и свобода на плащанията — Ограничения — Данъчно законодателство — Данък върху доходите — Данъчно законодателство на държава членка, което не допуска загубата от продажбата на намиращ се в друга държава членка недвижим имот да бъде приспадната от доходите от ценни книжа в държавата членка на облагане — Недопустимост — Обосновки — Балансирано разпределение на правомощията за данъчно облагане между държавите членки — Необходимост да се гарантира съгласуваността на данъчната система на държавата членка — Пропорционалност

(членове 63 ДФЕС и 65 ДФЕС)

Членове 63 ДФЕС и 65 ДФЕС допускат данъчноправна уредба на държава членка, която не позволява на лице, местно за тази държава членка и неограничено задължено по данъка върху доходите в нея, да приспада загубите от прехвърлянето на намиращ се в друга държава членка недвижим имот от облагаемите в първата държава членка доходи от ценни книжа, при положение че това би било възможно при определени условия, ако имотът се намира в първата държава членка.

Безспорно такава разлика в третирането в зависимост от мястото, в което се намира недвижимият имот, може да възпре данъчнозадължено лице да инвестира в недвижими имоти в друга държава членка и поради това представлява ограничение на свободното движение на капитали, което по принцип е забранено с член 63 ДФЕС.

При все това, доколкото съвместното прилагане на спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане и данъчното законодателство на държавата на облагане води до това, че посочената държава няма данъчни правомощия по отношение на печалбите от прехвърлянето на намиращи се в другата държава членка недвижими имоти, отказът да се допусне приспадане на загубите от прехвърлянето на споменатите имоти, позволява да се запази симетрията между правото да се облагат печалбите и възможността да се приспадат загубите. Освен това с оглед на целта, преследвана с посоченото данъчно законодателство, по отношение на едно и също данъчнозадължено лице и на един и същ данък е налице пряка връзка между, от една страна, предоставеното данъчно предимство, а именно отчитането на загубите от капиталова инвестиция, и от друга — облагането на печалбите от посочената инвестиция. Следователно посоченото законодателство може да бъде обосновано от императивни съображения от общ интерес, свързани с необходимостта от запазване на балансираното разпределение на правомощието за данъчно облагане между държавите членки и от гарантиране на съгласуваността на данъчната система, и е подходящо за постигане на посочените цели.

Обстоятелството, че загубата би могла да бъде окончателна, не оказва въздействие върху пропорционалността на посоченото данъчно законодателство, когато законодателството на държавата членка, на чиято територия се намира недвижимият имот, не предвижда отчитане на загубите от продажбата на имота. Всъщност свободното движение на капитали не може да се разбира в смисъл, че дадена държава членка е длъжна да установи данъчните си норми в зависимост от тези на друга държава членка, за да гарантира при всички положения данъчно облагане, което премахва всякаква разлика, произтичаща от националните данъчни разпоредби, като се има предвид, че взетите от данъчнозадължено лице решения относно инвестиции в чужбина могат, в зависимост от случая, да бъдат повече или по-малко изгодни или неизгодни за такова данъчнозадължено лице.

(вж. точки 31, 53, 55, 67—69, 71, 80, 81 и 83 и диспозитива)

Дело C‑322/11

K

(Преюдициално запитване, отправено от Korkein hallinto-oikeus)

„Преюдициално запитване — Членове 63 ДФЕС и 65 ДФЕС — Свободно движение на капитали — Данъчно законодателство на държава членка, което не допуска загубата от продажбата на намиращ се в друга държава членка недвижим имот да бъде приспадната от печалбата от прехвърлянето на ценни книжа в държавата членка на облагане“

Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 7 ноември 2013 г.

Свободно движение на капитали и свобода на плащанията — Ограничения — Данъчно законодателство — Данък върху доходите — Данъчно законодателство на държава членка, което не допуска загубата от продажбата на намиращ се в друга държава членка недвижим имот да бъде приспадната от доходите от ценни книжа в държавата членка на облагане — Недопустимост — Обосновки — Балансирано разпределение на правомощията за данъчно облагане между държавите членки — Необходимост да се гарантира съгласуваността на данъчната система на държавата членка — Пропорционалност

(членове 63 ДФЕС и 65 ДФЕС)

Членове 63 ДФЕС и 65 ДФЕС допускат данъчноправна уредба на държава членка, която не позволява на лице, местно за тази държава членка и неограничено задължено по данъка върху доходите в нея, да приспада загубите от прехвърлянето на намиращ се в друга държава членка недвижим имот от облагаемите в първата държава членка доходи от ценни книжа, при положение че това би било възможно при определени условия, ако имотът се намира в първата държава членка.

Безспорно такава разлика в третирането в зависимост от мястото, в което се намира недвижимият имот, може да възпре данъчнозадължено лице да инвестира в недвижими имоти в друга държава членка и поради това представлява ограничение на свободното движение на капитали, което по принцип е забранено с член 63 ДФЕС.

При все това, доколкото съвместното прилагане на спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане и данъчното законодателство на държавата на облагане води до това, че посочената държава няма данъчни правомощия по отношение на печалбите от прехвърлянето на намиращи се в другата държава членка недвижими имоти, отказът да се допусне приспадане на загубите от прехвърлянето на споменатите имоти, позволява да се запази симетрията между правото да се облагат печалбите и възможността да се приспадат загубите. Освен това с оглед на целта, преследвана с посоченото данъчно законодателство, по отношение на едно и също данъчнозадължено лице и на един и същ данък е налице пряка връзка между, от една страна, предоставеното данъчно предимство, а именно отчитането на загубите от капиталова инвестиция, и от друга — облагането на печалбите от посочената инвестиция. Следователно посоченото законодателство може да бъде обосновано от императивни съображения от общ интерес, свързани с необходимостта от запазване на балансираното разпределение на правомощието за данъчно облагане между държавите членки и от гарантиране на съгласуваността на данъчната система, и е подходящо за постигане на посочените цели.

Обстоятелството, че загубата би могла да бъде окончателна, не оказва въздействие върху пропорционалността на посоченото данъчно законодателство, когато законодателството на държавата членка, на чиято територия се намира недвижимият имот, не предвижда отчитане на загубите от продажбата на имота. Всъщност свободното движение на капитали не може да се разбира в смисъл, че дадена държава членка е длъжна да установи данъчните си норми в зависимост от тези на друга държава членка, за да гарантира при всички положения данъчно облагане, което премахва всякаква разлика, произтичаща от националните данъчни разпоредби, като се има предвид, че взетите от данъчнозадължено лице решения относно инвестиции в чужбина могат, в зависимост от случая, да бъдат повече или по-малко изгодни или неизгодни за такова данъчнозадължено лице.

(вж. точки 31, 53, 55, 67—69, 71, 80, 81 и 83 и диспозитива)