Дело C-206/11

Georg Köck

срещу

Schutzverband gegen unlauteren Wettbewerb

(Преюдициално запитване, отправено от Oberster Gerichtshof)

„Защита на потребителите — Нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар — Уредба в държава членка, предвиждаща предварително разрешение за обявяването на разпродажби“

Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 17 януари 2013 г.

1. Сближаване на законодателствата — Нелоялни търговски практики на предприятията спрямо потребителите — Директива 2005/29 — Приложно поле — Национална правна уредба, която предвижда предварително разрешение за обявяването на разпродажби — Уредба, чиято цел е свързана със защитата на потребителите — Включване

   (съображение 8, член 1 и член 2, буква г) от Директива 2005/29 на Европейския парламент и на Съвета)

2. Сближаване на законодателствата — Нелоялни търговски практики на предприятията спрямо потребителите — Директива 2005/29 — Национална правна уредба, която забранява дадена търговска практика само защото не е получено предварително разрешение, без да се преценява дали евентуално е нелоялна — Недопустимост

   (Директива 2005/29 на Европейския парламент и на Съвета)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 25—33)

2.  Директива 2005/29 относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална юрисдикция да разпорежда преустановяване на дадена търговска практика, която не е обхваната от приложение I към тази директива, с единствения аргумент, че компетентният административен орган не е разрешил предварително посочената практика, без самата национална юрисдикция да е преценила въз основа на посочените в членове 5—9 от Директивата критерии дали разглежданата практика е с нелоялен характер.

   Наистина национална правна уредба, която предвижда предварителен и превантивен контрол за нелоялни търговски практики, е съвместима с режима по Директива 2005/29, но въпреки това тя не може да забранява подобна търговска практика само защото компетентният административен орган не е издал предварително разрешение. Всъщност, от една страна, подобна правна уредба би изключила възможността да се проверяват посочените търговски практики, и от друга, доколкото се предвижда проверка след налагането на забраната, предвидена при неизпълнение на задължението за получаване на предварително разрешение, тази практика, предвид нейното естество, и по-специално поради присъщия за уредбата времеви фактор, се лишава от всякакъв икономически смисъл за съответния търговец. Подобна национална уредба би се свела до постановяването на обща забрана за търговските практики в рамките на определен режим, независимо че евентуалният им нелоялен характер не е бил подложен на преценка въз основа на критериите по членове 5—9 от Директивата.

   (вж. точки 45—50 и диспозитива)