—

за Auto 24 SARL, от адв. R. Bertin,

—

за Jaguar Land Rover France SAS, от адв. J. Vogel и адв. L. Boudailliez,

—

за френското правителство, от г-н G. de Bergues и г-н J. Gstalter, в качеството на представители,

—

за Европейската комисия, от г-н B. Mongin, г-н A. Biolan и г-н F. Ronkes Agerbeek, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 1, параграф 1, буква е) от Регламент (ЕО) № 1400/2002 на Комисията от 31 юли 2002 година относно прилагането на член 81, параграф 3 от Договора по отношение на категории вертикални споразумения и съгласувани практики в сектора на моторните превозни средства (ОВ L 203, стр. 30; Специално издание на български език, глава 8, том 1, стр. 112, наричан по-нататък „Регламентът“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Auto 24 SARL (наричано по-нататък „Auto 24“) и Jaguar Land Rover France SAS (наричано по-нататък „JLR“) по повод на отказ на последното да одобри Auto 24 като дистрибутор на нови моторни превозни средства от марката „LAND ROVER“.

3

Регламентът, приет на основание член 1 от Регламент № 19/65/ЕИО на Съвета от 2 март 1965 година за прилагането на член 85, параграф 3 от Договора по отношение на определени категории споразумения и съгласувани практики (ОВ 36, стр. 533; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 6), предвижда освобождаване от забраната по член 81, параграф 1 ЕО за някои категории вертикални споразумения и съгласувани практики в сектора на моторните превозни средства (наричано по-нататък „освобождаването“).

4

Съображения 1 и 4—8 от Регламента имат следното съдържание:

[…]

5

Съгласно член 1, параграф 1, букви е)—з) от Регламента за целите на прилагането му:

6

Член 3, параграф 1 от Регламента предвижда:

„[Без да се засягат] параграфи 2, 3, 4, 5, 6 и 7, освобождаването се прилага, при условие че пазарният дял на доставчика на релевантния пазар, на който той продава нови моторни превозни средства, резервни части за моторни превозни средства или услуги по ремонтни дейности и поддръжка, не надхвърля 30 %.

Въпреки това прагът на пазарния дял за прилагането на освобождаването е 40 % за споразумения[та], които установяват системи за селективна количествена дистрибуция за продажбата на нови моторни превозни средства.

Тези прагове не се прилагат за споразумения[та], които установяват системи за селективна качествена дистрибуция“.

7

Относно продажбата на нови моторни превозни средства член 5, параграф 2, буква б) от Регламента гласи, че освобождаването не се прилага за никое „пряко или косвено задължение, на който и да е дистрибутор на пътнически автомобили или лекотоварни превозни средства, в рамките на система за селективна дистрибуция, което ограничава неговата възможност да установява допълнителни продажби или пазари за доставка на други местоположения в рамките на общия пазар, където се прилага селективната дистрибуция“.

8

В съответствие с член 6 от Регламента освобождаването може да се отмени, ако в конкретен случай се установи, че въпросните вертикални споразумения имат последици, които са несъвместими с условията по член 81, параграф 3 ЕО.

9

От член 12 от Регламента следва, че той е влязъл в сила на 1 октомври 2002 г., с изключение на посочения член 5, параграф 2, буква б), който се прилага от 1 октомври 2005 г.

10

Съгласно член 1382 от code civil [Граждански кодекс] „[в]сяко човешко действие, причинило вреди на друго лице, поражда за лицето, по вина на което тези вреди са настъпили, задължение за тяхното поправяне“.

11

JLR е вносител във Франция на нови моторни превозни средства и на стоки на марката „LAND ROVER“.

12

От 1994 г. Auto 24 е изключителен концесионер на JLR в град Périgueux (Франция). Неговият договор за концесия е развален на 27 септември 2002 г. с действие от 30 септември 2004 г. след направено предизвестие от две години в приложение на договорните условия. На датата, на която това разваляне става ефективно, това дружество сключва с JLR договор за оторизиран сервиз. За сметка на това неговата кандидатура за оторизиран дистрибутор не е одобрена от JLR.

13

С решение, станало окончателно на 28 октомври 2005 г., Tribunal de commerce de Versailles приема, че при разглеждането на посочената кандидатура JLR е допуснало дискриминация и вследствие на това го осъжда да плати 100000 EUR на Auto 24 като обезщетение за пропуснатите печалби, които последното е можело да реализира, ако беше станало оторизиран дистрибутор.

14

На 19 януари 2006 г. JLR отново отказва да предостави на Auto 24 качеството на оторизиран дистрибутор в град Périgueux, на основание че приетите от него „numerus clausus“ не предвиждали посочване на дистрибутор на нови моторни превозни средства за този град.

15

През октомври 2006 г. дружеството Pericaud Automobiles, оторизиран дистрибутор на JLR, открива второстепенен търговски обект в Trélissac (Франция), в околностите на град Périgueux.

16

При тези обстоятелства Auto 24 подава иск срещу JLR пред Tribunal de commerce de Bordeaux с цел да бъде обезщетено за вредите, породени от отказа на последното да му предостави качеството на дистрибутор в рамките на град Périgueux.

17

С решение от 8 февруари 2008 г. Tribunal de commerce de Bordeaux отхвърля всички искания на Auto 24.

18

С решение от 2 декември 2009 г. Cour d’appel de Paris потвърждава това решение, като посочва по-конкретно, че JLR е отказало да одобри Auto 24 като дистрибутор, основавайки се на numerus clausus, приети на 8 април 2005 г., в които били предвидени 72 договора на оторизирани дистрибутори за 109 обекта, описани в таблица на договорите и обектите, в която не е посочен град Périgueux.

19

Тогава Auto 24 обжалва това решение по касационен ред пред запитващата юрисдикция. В жалбата си Auto 24 поддържа по-конкретно, че Cour d’appel de Paris е нарушил член 1, параграф 1, буква ж) от Регламента и член 1382 от code civil, като е приел, че нито една законова или подзаконова разпоредба на националното или на общностното право не налага на концедента да посочи икономически или други съображения, които стоят в основата на изготвянето на numerus clausus, и че JLR е изготвило numerus clausus, непредвиждащи възможност за установяване на дистрибутор в град Périgueux, без да разгледа обективността на тези критерии за подбор, тяхната икономическа полза, подобряването на обслужването на клиентите и условията за тяхното прилагане. Според Auto 24 в система за селективна количествена дистрибуция при подбора на своите дистрибутори доставчикът трябва да прилага количествени критерии за подбор, които са конкретни, обективни, пропорционални на преследваната цел и въведени по недискриминационен начин.

20

При тези обстоятелства, доколкото има съмнения относно тълкуването на Регламента, и по-специално относно изискванията, свързани с критериите за подбор в областта на селективната количествена дистрибуция, Cour de cassation решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Какво трябва да се разбира под израза „определени критерии“, посочен в член 1, [параграф] 1, [буква] е) от регламент[а] […], във връзка със селективна количествена дистрибуция?“.

21

С въпроса си запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали посоченият в член 1, параграф 1, буква е) от Регламента израз „определени критерии“ трябва да се тълкува в смисъл, че за да се ползва от освобождаването, дадена система за селективна количествена дистрибуция по смисъла на Регламента трябва да се основава на критерии, които са обективно обосновани и приложени по еднакъв начин, без да се прави разграничение, спрямо всички кандидати за одобрението.

22

В началото е важно да се напомни, че от практиката на Съда (вж. по-конкретно Решение от 18 декември 1986 г. по дело VAG France, 10/86, Recueil, стр. 4071, точка 12, Решение от 30 април 1998 г. по дело Cabour, C-230/96, Recueil, стр. I-2055, точки 47, 48 и 51, както и Решение от 2 април 2009 г. по дело Pedro IV Servicios, C-260/07, Сборник, стр. I-2437, точка 68) следва, че само по себе си неспазването на условие, необходимо за освобождаването, не може да породи право на обезщетение за вреди по член 101 ДФЕС или да принуди доставчик да приеме кандидатурата на дистрибутор в система за дистрибуция.

23

В конкретния случай Auto 24 изтъква основно, че всеки количествен критерий по смисъла на член 1, параграф 1, буква ж) от Регламента, тоест всеки критерий, който при избора на дистрибуторите или сервизите пряко ограничава техния брой, трябва да се основава на обективни икономически съображения, за които доставчикът трябва да представи доказателства, и да бъде приложен еднакво и без допускане на дискриминация във всички зони на потенциална клиентела и към всички потенциални кандидати на системата за дистрибуция.

24

В това отношение следва да се напомни, че от съображение 1, както и от съображения 4—6 от Регламента следва, че от освобождаването могат да се ползват само вертикалните споразумения, за които с оглед на придобития опит в сектора на моторните превозни средства се предполага, че отговарят поради ефективните резултати, които постигат, на условията по член 101, параграф 3 ДФЕС.

25

Както следва от съображение 7 от Регламента, праговете, под които може да се предположи, че предимствата на вертикалните споразумения са по-големи от ограничителното действие на тези споразумения, са различни в зависимост от характеристиките на отделните видове вертикални споразумения.

26

Съгласно съображения 7 и 8 от Регламента поначало вертикалните споразумения имат такива предимства, ако при използване на „селективна количествената дистрибуция“ за продажбата на нови моторни средства съответният доставчик притежава пазарен дял до 40 % на пазара, на който продава такива превозни средства, докато в случая на „селективна качествена дистрибуция“ подобни предимства могат да се предвидят независимо от това какъв е пазарният дял на доставчика.

27

Така съгласно член 3, параграф 1, втора алинея от Регламента прагът на пазарния дял за прилагането на освобождаването е 40 % за споразумения, които установяват системи за селективна количествена дистрибуция за продажбата на такива моторни превозни средства, докато в съответствие с трета алинея на посочения параграф 1 пазарният дял, притежаван от съответния доставчик, не е от значение за прилагането на освобождаването спрямо споразумения, които установяват системи за селективна качествена дистрибуция.

28

Именно в този контекст трябва да се схващат понятията „система за селективна дистрибуция“, „система за селективна количествена дистрибуция“ и „система за селективна качествена дистрибуция“, определени съответно в член 1, параграф 1, букви е)—з) от Регламента.

29

От тези последни разпоредби следва, че що се отнася както за системите за селективна количествена дистрибуция, така и за системите за селективна качествена дистрибуция, по смисъла на Регламента, дистрибуторите трябва да бъдат избрани въз основа на „определени критерии“ по смисъла на член 1, параграф 1, буква з) от Регламента.

30

В този контекст изразът „определени критерии“ по смисъла на тази разпоредба трябва да се тълкува като позоваващ се на критерии, чието конкретно съдържание може да бъде проверено.

31

Тук следва да се уточни, че за проверката на тяхното конкретно съдържание не е необходимо критериите за подбор, използвани за целите на система за селективна дистрибуция, да бъдат публикувани, поради опасността, както е посочило френското правителство, да се накърни търговската тайна, дори да се улеснят евентуални тайни споразумения.

32

Впрочем от определението на понятието „система за селективна количествена дистрибуция“ по член 1, параграф 1, буква ж) от Регламента не следва, че това понятие трябва да бъде тълкувано като съдържащо изискване критериите, приложени от доставчика при избора на дистрибуторите, да бъдат не само „определени“, а и обективно обосновани и приложени по еднакъв начин, без да се прави разграничение, спрямо всички кандидати за одобрението.

33

Всъщност единствено в контекста на системите за селективна качествена дистрибуция с определението, посочено в член 1, параграф 1, буква з) от него, Регламентът изисква по-конкретно използваните от доставчика критерии за подбор да бъдат „наложени от естеството на договорните стоки или услуги, установени еднакво за всички дистрибутори или сервизи, които желаят да се присъединят към системата за дистрибуция, и [приложени по недискриминационен начин]“.

34

Така от самото съдържание на определенията в член 1, параграф 1, букви е) и ж) от Регламента следва, че ако дадена система за дистрибуция за продажбата на нови моторни превозни средства забранява препродажбата на неоторизирани дистрибутори и се основава на определени критерии, които пряко ограничават броя на дистрибуторите, подобна система може да бъде квалифицирана като „система за селективна количествена дистрибуция“ по смисъла на Регламента. В това отношение е без значение обстоятелството, както JLR и Европейската комисия допускат по същество в хода на съдебното заседание, че на практика системите за дистрибуция на нови моторни превозни средства много често съдържат както качествени, така и количествени критерии.

35

При тези обстоятелства, както по същество поддържат JLR, френското правителство и Комисията, ако в рамките на Регламента количествените критерии за подбор би трябвало задължително да бъдат обективни и недискриминационни, това би довело до объркване между условията, които Регламентът налага за прилагането на освобождаването към системите за селективна качествена дистрибуция, и тези, които той налага за прилагането на освобождаването към системите за селективна количествена дистрибуция.

36

От структурата на Регламента обаче не следва, че законодателят е искал да предвиди едни и същи условия за освобождаване за тези две системи за селективна дистрибуция. Напротив, както става ясно по-конкретно от точки 26 и 27 от настоящото решение, с оглед на това, че Регламентът предвижда различни условия за освобождаване в зависимост от това дали въпросната селективна дистрибуция е квалифицирана като „количествена“ или „качествена“, изискванията, посочени единствено в член 1, параграф 1, буква з) от Регламента, не биха могли да бъдат приложени и към буква ж), без това да доведе до смесване на тези два вида селективна дистрибуция.

37

От друга страна, противно на твърденията на Auto 24, в това отношение е без значение обстоятелството, че в съответствие с член 5, параграф 2 от Регламента доставчик не може да попречи на откриването на второстепенен търговски обект от един от своите оторизирани дистрибутори.

38

Освен това съдебната практика, изведена от Решение от 25 октомври 1977 г. по дело Metro SB-Großmärkte/Комисия (26/76, Recueil, стр. 1875), на която Auto 24 се позовава, е неприложима по настоящото дело. По този въпрос е достатъчно да се констатира, че както става ясно по-конкретно от точки 32—34 от настоящото решение, в рамките на Регламента „система за селективна количествена дистрибуция“ се различава по дефиниция от качествения подбор на дистрибуторите, който е предмет на точка 20 от Решение по дело Metro SB-Großmärkte/Комисия, посочено по-горе.

39

С оглед на всичко гореизложено на поставения въпрос следва да се отговори, че във връзка със система за селективна количествена дистрибуция по смисъла на този регламент изразът „определени критерии“, посочен в член 1, параграф 1, буква е) от него, следва да се разбира като обхващащ критерии, чието конкретно съдържание може да бъде проверено. За да се ползва от предвиденото в посочения регламент освобождаване, не е необходимо подобна система да се основава на критерии, които са обективно обосновани и приложени по еднакъв начин, без да се прави разграничение, спрямо всички кандидати за одобрението.

40

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:

Във връзка със система за селективна количествена дистрибуция по смисъла на Регламент (ЕО) № 1400/2002 на Комисията от 31 юли 2002 година относно прилагането на член 81, параграф 3 от Договора по отношение на категории вертикални споразумения и съгласувани практики в сектора на моторните превозни средства изразът „определени критерии“, посочен в член 1, параграф 1, буква е) от него, следва да се разбира като обхващащ критерии, чието конкретно съдържание може да бъде проверено. За да се ползва от предвиденото в посочения регламент освобождаване, не е необходимо подобна система да се основава на критерии, които са обективно обосновани и приложени по еднакъв начин, без да се прави разграничение, спрямо всички кандидати за одобрението.