Дело C-136/11

Westbahn Management GmbH

срещу

ÖBB-Infrastruktur AG

(Преюдициално запитване, отправено от Schienen-Control Kommission)

„Транспорт — Железопътен транспорт — Задължение за управителя на железопътната инфраструктура да предоставя на железопътните предприятия в реално време всички данни за движението на влаковете, и по-специално за евентуалните закъснения на влаковете за връзка“

Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 22 ноември 2012 г.

  1. Преюдициални въпроси — Сезиране на Съда — Национална юрисдикция по смисъла на член 267 ДФЕС — Понятие

    (член 267 ДФЕС)

  2. Транспорт — Железопътни превози — Регламент № 1371/2007 — Права и задължения на пътниците, използващи железопътен транспорт — Информация, която железопътните предприятия трябва да предоставят на пътниците по време на пътуванията — Информация за основните връзки — Обхват

    (член 8, параграф 2 от Регламент № 1371/2007 на Европейския парламент и на Съвета и част II от приложение II към него)

  3. Транспорт — Железопътни превози — Директива 2001/14 — Разпределяне на капацитета на железопътната инфраструктура и събиране на такси за ползване — Задължения на управителя на железопътната инфраструктура спрямо железопътните предприятия — Предоставяне на минимален достъп — Обхват — Задължение за предоставяне в реално време на данните за влаковете, представляващи основни връзки, които се използват от други железопътни предприятия

    (член 8, параграф 2 от Регламент № 1371/2007 на Европейския парламент и на Съвета и част II от приложение II към него; съображение 1 и член 5 от Директива 2001/14 на Европейския парламент и на Съвета, изменена с Директива 2004/49, и приложение II към нея)

  1.  За да прецени дали запитващият орган притежава качеството на юрисдикция по смисъла на член 267 ДФЕС — въпрос, уреден единствено от правото на Съюза — Съдът взема предвид съвкупност от обстоятелства, а именно дали органът е законоустановен, дали е постояннодействащ, дали юрисдикцията му е задължителна, дали производството е състезателно, дали той прилага правни норми и дали е независим.

    В това отношение Schienen-Control Kommission (австрийската Комисия за железопътен контрол) трябва да се приеме за юрисдикция по смисъла на член 267 ДФЕС.

    (вж. точки 27 и 31)

  2.  Член 8, параграф 2 от Регламент № 1371/2007 относно правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт, във връзка с част II от приложение II към него, трябва да се тълкуват в смисъл, че информацията относно основните връзки трябва да включва, освен обявеното в разписанието време на тръгване, и закъсненията или отмяната на тези влакове за връзка, независимо от това кое железопътно предприятие ги осигурява.

    (вж. точка 43; точка 1 от диспозитива)

  3.  Член 8, параграф 2 от Регламент № 1371/2007 относно правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт, във връзка с част II от приложение II към него, както и член 5 от Директива 2001/14 за разпределянето на капацитета на железопътната инфраструктура и събиране на такси за ползване на железопътната инфраструктура, изменена с Директива 2004/49, във връзка с приложение II към нея, трябва да се тълкуват в смисъл, че управителят на инфраструктурата е длъжен да предоставя на железопътните предприятия по недискриминационен начин в реално време данните за влаковете, използвани от други железопътни предприятия, когато тези влакове представляват основни връзки по смисъла на част II от приложение II към Регламент № 1371/2007.

    Всъщност тази информация е необходима на всяко железопътно предприятие, за да може то да изпълнява своите задължения съгласно Регламент № 1371/2007.

    Освен това за осигуряването на лоялна конкуренция на пазара на железопътен превоз на пътници и за да не се стигне до противоречие, от една страна, с целта за по-голяма интегрираност на железопътния сектор, посочена в съображение 1 от Директива 2001/14, и от друга страна, със задължението за информиране на пътниците, трябва да се даде възможност на всички железопътни предприятия да предоставят на последните услуги със сходно качество, независимо от големината на мрежата, с която тези предприятия разполагат.

    (вж. точки 46, 47 и 50; точка 2 от диспозитива)


Дело C-136/11

Westbahn Management GmbH

срещу

ÖBB-Infrastruktur AG

(Преюдициално запитване, отправено от Schienen-Control Kommission)

„Транспорт — Железопътен транспорт — Задължение за управителя на железопътната инфраструктура да предоставя на железопътните предприятия в реално време всички данни за движението на влаковете, и по-специално за евентуалните закъснения на влаковете за връзка“

Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 22 ноември 2012 г.

  1. Преюдициални въпроси — Сезиране на Съда — Национална юрисдикция по смисъла на член 267 ДФЕС — Понятие

    (член 267 ДФЕС)

  2. Транспорт — Железопътни превози — Регламент № 1371/2007 — Права и задължения на пътниците, използващи железопътен транспорт — Информация, която железопътните предприятия трябва да предоставят на пътниците по време на пътуванията — Информация за основните връзки — Обхват

    (член 8, параграф 2 от Регламент № 1371/2007 на Европейския парламент и на Съвета и част II от приложение II към него)

  3. Транспорт — Железопътни превози — Директива 2001/14 — Разпределяне на капацитета на железопътната инфраструктура и събиране на такси за ползване — Задължения на управителя на железопътната инфраструктура спрямо железопътните предприятия — Предоставяне на минимален достъп — Обхват — Задължение за предоставяне в реално време на данните за влаковете, представляващи основни връзки, които се използват от други железопътни предприятия

    (член 8, параграф 2 от Регламент № 1371/2007 на Европейския парламент и на Съвета и част II от приложение II към него; съображение 1 и член 5 от Директива 2001/14 на Европейския парламент и на Съвета, изменена с Директива 2004/49, и приложение II към нея)

  1.  За да прецени дали запитващият орган притежава качеството на юрисдикция по смисъла на член 267 ДФЕС — въпрос, уреден единствено от правото на Съюза — Съдът взема предвид съвкупност от обстоятелства, а именно дали органът е законоустановен, дали е постояннодействащ, дали юрисдикцията му е задължителна, дали производството е състезателно, дали той прилага правни норми и дали е независим.

    В това отношение Schienen-Control Kommission (австрийската Комисия за железопътен контрол) трябва да се приеме за юрисдикция по смисъла на член 267 ДФЕС.

    (вж. точки 27 и 31)

  2.  Член 8, параграф 2 от Регламент № 1371/2007 относно правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт, във връзка с част II от приложение II към него, трябва да се тълкуват в смисъл, че информацията относно основните връзки трябва да включва, освен обявеното в разписанието време на тръгване, и закъсненията или отмяната на тези влакове за връзка, независимо от това кое железопътно предприятие ги осигурява.

    (вж. точка 43; точка 1 от диспозитива)

  3.  Член 8, параграф 2 от Регламент № 1371/2007 относно правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт, във връзка с част II от приложение II към него, както и член 5 от Директива 2001/14 за разпределянето на капацитета на железопътната инфраструктура и събиране на такси за ползване на железопътната инфраструктура, изменена с Директива 2004/49, във връзка с приложение II към нея, трябва да се тълкуват в смисъл, че управителят на инфраструктурата е длъжен да предоставя на железопътните предприятия по недискриминационен начин в реално време данните за влаковете, използвани от други железопътни предприятия, когато тези влакове представляват основни връзки по смисъла на част II от приложение II към Регламент № 1371/2007.

    Всъщност тази информация е необходима на всяко железопътно предприятие, за да може то да изпълнява своите задължения съгласно Регламент № 1371/2007.

    Освен това за осигуряването на лоялна конкуренция на пазара на железопътен превоз на пътници и за да не се стигне до противоречие, от една страна, с целта за по-голяма интегрираност на железопътния сектор, посочена в съображение 1 от Директива 2001/14, и от друга страна, със задължението за информиране на пътниците, трябва да се даде възможност на всички железопътни предприятия да предоставят на последните услуги със сходно качество, независимо от големината на мрежата, с която тези предприятия разполагат.

    (вж. точки 46, 47 и 50; точка 2 от диспозитива)