Дело C-75/11
Европейска комисия
срещу
Република Австрия
„Неизпълнение на задължения от държава членка — Гражданство на Съюза — Право на движение и пребиваване — Членове 20 ДФЕС и 21 ДФЕС — Дискриминация, основана на гражданство — Член 18 ДФЕС — Директива 2004/38/ЕО — Член 24 — Дерогиране — Обхват — Държава членка, в която право на намаление на цените за превоз имат само студентите, чиито родители получават семейни помощи в тази държава“
Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 4 октомври 2012 г.
Социална сигурност — Компетентност на държавите членки за организиране на техните системи за социална сигурност — Граници — Спазване на правото на Съюза — Правила на Договора във връзка със свободното движение на гражданите на Съюза — Забрана на пряката и непряката дискриминация, основана на гражданството
(член 18 ДФЕС; Регламент № 1408/71 на Съвета; член 24 от Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета)
Гражданство на Съюза — Право на свободно движение и на свободно пребиваване на територията на държавите членки — Национална правна уредба на студентските намаления на цените за превоз — Намаление, зависещо от това дали родителите получават семейни помощи в тази държава членка — Непряка дискриминация, основана на гражданството — Недопустимост — Обосноваване — Условия
(членове 18 ДФЕС, 20 ДФЕС и 21 ДФЕС; член 24 от Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета)
Гражданство на Съюза — Право на свободно движение и на свободно пребиваване на територията на държавите членки — Директива 2004/38 — Принцип на равно третиране — Дерогиране — Липса на задължение за приемащата държава членка да отпуска помощи за издръжка за обучение под формата на безвъзмездни помощи — Граници — Продажба на студентски карти за транспорт на намалени цени — Неприложимост на дерогацията
(член 18 ДФЕС; член 24 от Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета)
Вж. текста на решението.
(вж. точки 46—49)
Когато по принцип предвижда право на намаление на цените за превоз само за студентите, чиито родители получават семейни помощи в страната, съответната държава членка не изпълнява задълженията си по член 18 ДФЕС във връзка с членове 20 ДФЕС и 21 ДФЕС и по член 24 от Директива 2004/38 относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки.
Всъщност обвързването на намалението на цените за превоз с отпускането на семейни помощи в приемащата държава членка създава неравнопоставеност между студентите от тази държава, които следват в нея, и студентите от други държави членки, които също учат там, при положение че това условие може по-лесно да бъде изпълнено от студентите от тази държава, тъй като по правило родителите им получават въпросните помощи. Подобно неравно третиране е в противоречие с принципите, на които се основава статутът на гражданите на Съюза, а именно с гаранцията за еднаквото им правно третиране при упражняването на свободата на движение.
Подобна непряка дискриминация според гражданството може да бъде оправдана само ако се основава на обективни съображения, независещи от гражданството на съответните лица и пропорционални на следваната от националното право легитимна цел. В това отношение е основателно желанието на приемащата държава членка, преди да предостави такова право на студентите, които се интегрират в нея, да се увери в наличието на действителна връзка между лицето, което иска да получава определена помощ, и тази държава. В този смисъл национална уредба, която изисква студентът да докаже наличието на такава връзка, по принцип би могла да следва легитимна цел, която да оправдава ограниченията.
Въпреки това, от една страна, изискванията за доказването на подобна действителна връзка не трябва да са прекалено едностранчиви и от друга, изискваната действителна връзка трябва да се установява не стандартно за всички помощи, а диференцирано в зависимост от характеристиките на конкретната помощ, и в частност в зависимост от вида и предназначението ѝ. Що се отнася до студентското намаление на цените за превоз, наличието на действителна връзка между студента и приемащата държава членка би могло практически да бъде потвърдено например с констатацията, че съответното лице е записано в частно или държавно учебно заведение, акредитирано или финансирано от приемащата държава членка.
(вж. точки 50—52, 59—66 и диспозитива)
Като изключение от принципа за равно третиране, който е предвиден в член 18 ДФЕС и само конкретизиран в член 24, параграф 1 от Директива 2004/38 относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, параграф 2 от посочения член 24 трябва да бъде тълкуван стриктно. Въпреки че съставляват помощи за издръжката им, отпусканите на студентите намаления на цените за превоз не могат да се разглеждат като помощи за издръжка за обучение „под формата на безвъзмездни помощи или студентски заеми“, които попадат в обхвата на предвиденото в член 24, параграф 2 от Директива 2004/38 изключение от принципа за равно третиране и които съгласно тази директива могат да не бъдат предоставяни на някои категории граждани на Съюза, пребиваващи на територията на приемащата държава членка.
(вж. точки 54 и 55)
Дело C-75/11
Европейска комисия
срещу
Република Австрия
„Неизпълнение на задължения от държава членка — Гражданство на Съюза — Право на движение и пребиваване — Членове 20 ДФЕС и 21 ДФЕС — Дискриминация, основана на гражданство — Член 18 ДФЕС — Директива 2004/38/ЕО — Член 24 — Дерогиране — Обхват — Държава членка, в която право на намаление на цените за превоз имат само студентите, чиито родители получават семейни помощи в тази държава“
Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 4 октомври 2012 г.
Социална сигурност — Компетентност на държавите членки за организиране на техните системи за социална сигурност — Граници — Спазване на правото на Съюза — Правила на Договора във връзка със свободното движение на гражданите на Съюза — Забрана на пряката и непряката дискриминация, основана на гражданството
(член 18 ДФЕС; Регламент № 1408/71 на Съвета; член 24 от Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета)
Гражданство на Съюза — Право на свободно движение и на свободно пребиваване на територията на държавите членки — Национална правна уредба на студентските намаления на цените за превоз — Намаление, зависещо от това дали родителите получават семейни помощи в тази държава членка — Непряка дискриминация, основана на гражданството — Недопустимост — Обосноваване — Условия
(членове 18 ДФЕС, 20 ДФЕС и 21 ДФЕС; член 24 от Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета)
Гражданство на Съюза — Право на свободно движение и на свободно пребиваване на територията на държавите членки — Директива 2004/38 — Принцип на равно третиране — Дерогиране — Липса на задължение за приемащата държава членка да отпуска помощи за издръжка за обучение под формата на безвъзмездни помощи — Граници — Продажба на студентски карти за транспорт на намалени цени — Неприложимост на дерогацията
(член 18 ДФЕС; член 24 от Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета)
Вж. текста на решението.
(вж. точки 46—49)
Когато по принцип предвижда право на намаление на цените за превоз само за студентите, чиито родители получават семейни помощи в страната, съответната държава членка не изпълнява задълженията си по член 18 ДФЕС във връзка с членове 20 ДФЕС и 21 ДФЕС и по член 24 от Директива 2004/38 относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки.
Всъщност обвързването на намалението на цените за превоз с отпускането на семейни помощи в приемащата държава членка създава неравнопоставеност между студентите от тази държава, които следват в нея, и студентите от други държави членки, които също учат там, при положение че това условие може по-лесно да бъде изпълнено от студентите от тази държава, тъй като по правило родителите им получават въпросните помощи. Подобно неравно третиране е в противоречие с принципите, на които се основава статутът на гражданите на Съюза, а именно с гаранцията за еднаквото им правно третиране при упражняването на свободата на движение.
Подобна непряка дискриминация според гражданството може да бъде оправдана само ако се основава на обективни съображения, независещи от гражданството на съответните лица и пропорционални на следваната от националното право легитимна цел. В това отношение е основателно желанието на приемащата държава членка, преди да предостави такова право на студентите, които се интегрират в нея, да се увери в наличието на действителна връзка между лицето, което иска да получава определена помощ, и тази държава. В този смисъл национална уредба, която изисква студентът да докаже наличието на такава връзка, по принцип би могла да следва легитимна цел, която да оправдава ограниченията.
Въпреки това, от една страна, изискванията за доказването на подобна действителна връзка не трябва да са прекалено едностранчиви и от друга, изискваната действителна връзка трябва да се установява не стандартно за всички помощи, а диференцирано в зависимост от характеристиките на конкретната помощ, и в частност в зависимост от вида и предназначението ѝ. Що се отнася до студентското намаление на цените за превоз, наличието на действителна връзка между студента и приемащата държава членка би могло практически да бъде потвърдено например с констатацията, че съответното лице е записано в частно или държавно учебно заведение, акредитирано или финансирано от приемащата държава членка.
(вж. точки 50—52, 59—66 и диспозитива)
Като изключение от принципа за равно третиране, който е предвиден в член 18 ДФЕС и само конкретизиран в член 24, параграф 1 от Директива 2004/38 относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, параграф 2 от посочения член 24 трябва да бъде тълкуван стриктно. Въпреки че съставляват помощи за издръжката им, отпусканите на студентите намаления на цените за превоз не могат да се разглеждат като помощи за издръжка за обучение „под формата на безвъзмездни помощи или студентски заеми“, които попадат в обхвата на предвиденото в член 24, параграф 2 от Директива 2004/38 изключение от принципа за равно третиране и които съгласно тази директива могат да не бъдат предоставяни на някои категории граждани на Съюза, пребиваващи на територията на приемащата държава членка.
(вж. точки 54 и 55)