Дело C‑59/11
Association Kokopelli
срещу
Graines Baumaux SAS
(Преюдициално запитване, отправено от Cour d’appel de Nancy)
„Земеделие — Директиви 98/95/ЕО, 2002/53/ЕО, 2002/55/ЕО и 2009/145/ЕО — Валидност — Зеленчуци — Продажба на националния пазар на семена на зеленчукови семена, които не се съдържат в общия официален каталог на сортовете от зеленчукови видове — Неспазване на режима за предварително разрешение за пускането на пазара — Международен договор за растителни генетични ресурси за прехрана и земеделие — Принцип на пропорционалност — Свобода на стопанската инициатива — Свободно движение на стоки — Равно третиране“
Резюме на решението
Преюдициални въпроси — Допустимост — Преценка на необходимостта от въпросите, попадаща в компетентността на националния съд — Общи или хипотетични въпроси — Недопустимост
(член 267 ДФЕС)
Европейски съюз — Съдебен контрол за законосъобразност на актовете на институциите — Актове с общо приложение — Необходимост физическите или юридическите лица, които не могат да обжалват пряко тези актове, да направят възражение за незаконосъобразност или да поискат да се отправи преюдициално запитване за преценка на валидността
(член 263, параграф 4 ДФЕС и член 277 ДФЕС)
Земеделие — Обща селскостопанска политика — Цели — Правомощие за преценка на институциите — Съдебен контрол — Граници — Принцип на пропорционалност — Обхват — Отчитане на други съществуващи интереси, различни от основната преследвана цел — Директиви 2002/55 и 2009/145 относно търговията със семена — Спазване на посочения принцип — Нарушаване на правото на осъществяване на стопанска дейност — Изключване
(член 40 ДФЕС и член 43 ДФЕС, Директива 2002/55 на Съвета, Директива 2009/145 на Комисията)
Право на Европейския съюз — Принципи — Равно третиране — Понятие — Директиви 2002/55 и 2009/145 относно търговията със семена — Разлика в третирането между семената от сортовете за съхранение и стандартните семена, които могат да бъдат допуснати в официалните каталози — Семена с различни характеристики — Допустимост
(Директива 2002/55 на Съвета, Директива 2009/145 на Комисията)
Свободно движение на стоки — Количествени ограничения — Мерки с равностоен ефект — Член 34 ДФЕС — Приложно поле — Мерки, предприети от институциите на Съюза — Включване — Директиви 2002/55 и 2009/145 относно търговията със семена — Мерки, благоприятстващи свободното движение на стоки
(член 34 ДФЕС, Директива 2002/55 на Съвета, Директива 2009/145 на Комисията)
Международни споразумения — Споразумения на Съюза — Последици от дадено споразумение в правния ред на Съюза при липсата на изрична разпоредба в това споразумение, която да ги урежда — Анализ на валидността на акт на Съюза с оглед на разпоредбите на посоченото споразумение — Условия — Нарушаване на международния договор за растителни генетични ресурси за прехрана и земеделие с Директиви 2002/55 и 2009/145 — Изключване — Липса на безусловни и достатъчно точни разпоредби от посочения договор, за да постави под въпрос валидността на директивите
(член 216, параграф 2 ДФЕС и член 267 ДФЕС, Директива 2002/55 на Съвета, Директива 2009/145 на Комисията)
Вж. текста на решението.
(вж. точки 28 и 29)
Вж. текста на решението.
(вж. точки 34 и 35)
В областта на общата селскостопанска политика законодателят на Съюза разполага с широко право на преценка, което съответства на политическите отговорности, които членове 40 ДФЕС и 43 ДФЕС му предоставят, така че единствено явно неподходящият характер на приета в тази област мярка с оглед на целта, която компетентната институция възнамерява да постигне, може да засегне законосъобразността на подобна мярка.
Все пак, макар важността на преследваните цели да може да обоснове ограничения, дори със значителни отрицателни последици за някои икономически оператори, следва да се установи, че в рамките на анализа на ограниченията, свързани с различните възможни мерки, законодателят на Съюза е отчел напълно съществуващите интереси, наред с основната преследвана цел.
Такъв е случаят с Директива 2002/55 относно търговията със семена от зеленчукови култури и с Директива 2009/145 за предоставяне на някои дерогации относно признаването на зеленчукови местни видове и сортове, които са традиционно отглеждани в определени местности и райони и са застрашени от генетична ерозия, и на зеленчукови сортове без истинска стойност за производството на търговски култури, но развивани с цел отглеждане при специални условия, както и относно търговията със семена от посочените местни видове и сортове. Всъщност от съображения 2—4 от Директива 2002/55 следва, че първата цел на нормите относно признаването на семената от сортове зеленчукови култури е да се подобри производителността на зеленчуковите култури в Съюза. Установяването на общ каталог на сортовете зеленчукови култури въз основа на национални каталози, както е предвидено в тази директива, може да гарантира постигането на посочената цел.
Освен това Директива 2002/55 има за цел да се установи вътрешен пазар на семената от растителни култури, като се гарантира тяхното свободно движене в рамките на Съюза. В конкретния случай предвиденият в тази директива режим на признаване може да допринесе за постигането на тази цел, тъй като подобен режим гарантира, че семената, които се продават в различните държави членки, отговарят на едни и същи изисквания.
Накрая, както следва от член 4, параграф 4 от Директива 2002/55, тази директива има за цел и опазването на генофонда от растителни видове. В това отношение, доколкото държавите членки могат да се отклонят от определените от Директивата критерии за признаване, при спазване на дерогиращия режим на признаване, който се прилага към някои категории сортове, този режим изглежда също може да гарантира постигането на посочената цел.
Всъщност по-малко ограничителна мярка, като етикетирането, не представлява толкова ефикасно средство за гарантирането на тези цели, тъй като позволява продажбата и следователно засаждането на потенциално вредни семена или на семена, които не дават възможност за оптимално земеделско производство. От това следва, че посочената правна уредба не може да се счита за явно неподходяща по отношение на посочените цели.
Предвид подходящия характер на тази уредба възпрепятстването на свободното упражняване на стопанска дейност, в което се изразяват предвидените от тази правна уредба мерки, не може да се разглежда като непропорционално засягане на правото на упражняване на тази свобода.
(вж. точки 39, 40, 43, 44, 47—49, 60 и 79)
Вж. текста на решението.
(вж. точки 70 и 72—76)
Вж. текста на решението.
(вж. точки 80 и 81)
Вж. текста на решението.
(вж. точки 84—89)
Дело C‑59/11
Association Kokopelli
срещу
Graines Baumaux SAS
(Преюдициално запитване, отправено от Cour d’appel de Nancy)
„Земеделие — Директиви 98/95/ЕО, 2002/53/ЕО, 2002/55/ЕО и 2009/145/ЕО — Валидност — Зеленчуци — Продажба на националния пазар на семена на зеленчукови семена, които не се съдържат в общия официален каталог на сортовете от зеленчукови видове — Неспазване на режима за предварително разрешение за пускането на пазара — Международен договор за растителни генетични ресурси за прехрана и земеделие — Принцип на пропорционалност — Свобода на стопанската инициатива — Свободно движение на стоки — Равно третиране“
Резюме на решението
Преюдициални въпроси — Допустимост — Преценка на необходимостта от въпросите, попадаща в компетентността на националния съд — Общи или хипотетични въпроси — Недопустимост
(член 267 ДФЕС)
Европейски съюз — Съдебен контрол за законосъобразност на актовете на институциите — Актове с общо приложение — Необходимост физическите или юридическите лица, които не могат да обжалват пряко тези актове, да направят възражение за незаконосъобразност или да поискат да се отправи преюдициално запитване за преценка на валидността
(член 263, параграф 4 ДФЕС и член 277 ДФЕС)
Земеделие — Обща селскостопанска политика — Цели — Правомощие за преценка на институциите — Съдебен контрол — Граници — Принцип на пропорционалност — Обхват — Отчитане на други съществуващи интереси, различни от основната преследвана цел — Директиви 2002/55 и 2009/145 относно търговията със семена — Спазване на посочения принцип — Нарушаване на правото на осъществяване на стопанска дейност — Изключване
(член 40 ДФЕС и член 43 ДФЕС, Директива 2002/55 на Съвета, Директива 2009/145 на Комисията)
Право на Европейския съюз — Принципи — Равно третиране — Понятие — Директиви 2002/55 и 2009/145 относно търговията със семена — Разлика в третирането между семената от сортовете за съхранение и стандартните семена, които могат да бъдат допуснати в официалните каталози — Семена с различни характеристики — Допустимост
(Директива 2002/55 на Съвета, Директива 2009/145 на Комисията)
Свободно движение на стоки — Количествени ограничения — Мерки с равностоен ефект — Член 34 ДФЕС — Приложно поле — Мерки, предприети от институциите на Съюза — Включване — Директиви 2002/55 и 2009/145 относно търговията със семена — Мерки, благоприятстващи свободното движение на стоки
(член 34 ДФЕС, Директива 2002/55 на Съвета, Директива 2009/145 на Комисията)
Международни споразумения — Споразумения на Съюза — Последици от дадено споразумение в правния ред на Съюза при липсата на изрична разпоредба в това споразумение, която да ги урежда — Анализ на валидността на акт на Съюза с оглед на разпоредбите на посоченото споразумение — Условия — Нарушаване на международния договор за растителни генетични ресурси за прехрана и земеделие с Директиви 2002/55 и 2009/145 — Изключване — Липса на безусловни и достатъчно точни разпоредби от посочения договор, за да постави под въпрос валидността на директивите
(член 216, параграф 2 ДФЕС и член 267 ДФЕС, Директива 2002/55 на Съвета, Директива 2009/145 на Комисията)
Вж. текста на решението.
(вж. точки 28 и 29)
Вж. текста на решението.
(вж. точки 34 и 35)
В областта на общата селскостопанска политика законодателят на Съюза разполага с широко право на преценка, което съответства на политическите отговорности, които членове 40 ДФЕС и 43 ДФЕС му предоставят, така че единствено явно неподходящият характер на приета в тази област мярка с оглед на целта, която компетентната институция възнамерява да постигне, може да засегне законосъобразността на подобна мярка.
Все пак, макар важността на преследваните цели да може да обоснове ограничения, дори със значителни отрицателни последици за някои икономически оператори, следва да се установи, че в рамките на анализа на ограниченията, свързани с различните възможни мерки, законодателят на Съюза е отчел напълно съществуващите интереси, наред с основната преследвана цел.
Такъв е случаят с Директива 2002/55 относно търговията със семена от зеленчукови култури и с Директива 2009/145 за предоставяне на някои дерогации относно признаването на зеленчукови местни видове и сортове, които са традиционно отглеждани в определени местности и райони и са застрашени от генетична ерозия, и на зеленчукови сортове без истинска стойност за производството на търговски култури, но развивани с цел отглеждане при специални условия, както и относно търговията със семена от посочените местни видове и сортове. Всъщност от съображения 2—4 от Директива 2002/55 следва, че първата цел на нормите относно признаването на семената от сортове зеленчукови култури е да се подобри производителността на зеленчуковите култури в Съюза. Установяването на общ каталог на сортовете зеленчукови култури въз основа на национални каталози, както е предвидено в тази директива, може да гарантира постигането на посочената цел.
Освен това Директива 2002/55 има за цел да се установи вътрешен пазар на семената от растителни култури, като се гарантира тяхното свободно движене в рамките на Съюза. В конкретния случай предвиденият в тази директива режим на признаване може да допринесе за постигането на тази цел, тъй като подобен режим гарантира, че семената, които се продават в различните държави членки, отговарят на едни и същи изисквания.
Накрая, както следва от член 4, параграф 4 от Директива 2002/55, тази директива има за цел и опазването на генофонда от растителни видове. В това отношение, доколкото държавите членки могат да се отклонят от определените от Директивата критерии за признаване, при спазване на дерогиращия режим на признаване, който се прилага към някои категории сортове, този режим изглежда също може да гарантира постигането на посочената цел.
Всъщност по-малко ограничителна мярка, като етикетирането, не представлява толкова ефикасно средство за гарантирането на тези цели, тъй като позволява продажбата и следователно засаждането на потенциално вредни семена или на семена, които не дават възможност за оптимално земеделско производство. От това следва, че посочената правна уредба не може да се счита за явно неподходяща по отношение на посочените цели.
Предвид подходящия характер на тази уредба възпрепятстването на свободното упражняване на стопанска дейност, в което се изразяват предвидените от тази правна уредба мерки, не може да се разглежда като непропорционално засягане на правото на упражняване на тази свобода.
(вж. точки 39, 40, 43, 44, 47—49, 60 и 79)
Вж. текста на решението.
(вж. точки 70 и 72—76)
Вж. текста на решението.
(вж. точки 80 и 81)
Вж. текста на решението.
(вж. точки 84—89)