РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав)

15 ноември 2012 година ( *1 )

„Правна закрила на Общността на сортовете растения — Регламент (ЕО) № 2100/94 — Дейност по сортиране — Задължение на лицето, извършващо дейност по сортиране, да предостави информация на титуляря на общностна закрила — Изисквания относно момента и съдържанието на искането за информация“

По дело C-56/11

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Oberlandesgericht Düsseldorf (Германия) с акт от 3 януари 2011 г., постъпил в Съда на 8 февруари 2011 г., в рамките на производство по дело

Raiffeisen-Waren-Zentrale Rhein-Main eG

срещу

Saatgut-Treuhandverwaltungs GmbH,

СЪДЪТ (първи състав),

състоящ се от: г-н A. Tizzano, изпълняващ функциите на председател на първи състав, г-н A. Borg Barthet, г-н E. Levits (докладчик), г-н J.-J. Kasel и г-жа M. Berger, съдии,

генерален адвокат: г-н N. Jääskinen,

секретар: г-жа K. Sztranc-Sławiczek, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 15 март 2012 г.,

като има предвид становищата, представени:

за Raiffeisen-Waren-Zentrale Rhein-Main eG, от C. Bittner и F. Eckard, Rechtsanwälte,

за Saatgut-Treuhandverwaltungs GmbH, от K. von Gierke и J. Forkel, Rechtsanwälte,

за испанското правителство, от г-н A. Rubio González, в качеството на представител,

за Европейската комисия, от г-н B. Schima, г-жа M. Vollkommer, г-н F. Wilman и г-жа I. Galindo Martin, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 14 юни 2012 г.,

постанови настоящото

Решение

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 14, параграф 3, шесто тире от Регламент (ЕО) № 2100/94 на Съвета от 27 юли 1994 година относно правната закрила на Общността на сортовете растения (ОВ L 227, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 15, стр. 197), както и на член 9, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 1768/95 на Комисията от 24 юли 1995 година за установяване на реда и условията за прилагане на дерогацията, предвидена в член 14, параграф 3 от Регламент № 2100/94 (ОВ L 173, стр. 14; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 17, стр. 177), изменен с Регламент (ЕО) № 2605/98 на Комисията от 3 декември 1998 г. (ОВ L 328, стр. 6; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 26, стр. 76, наричан по-нататък „Регламент № 1768/95“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Raffeisen-Waren-Zentrale Rhein-Main eG (наричана по-нататък „RWZ“) и Saatgut-Treuhandverwaltungs GmbH (наричано по-нататък „STV“) по повод на изпратеното ѝ от STV искане за информация за пазарните 2005/2006 и 2006/2007 години от търговията със сертифицирани семена.

Правна уредба

Регламент № 2100/94

3

Съгласно член 11 от Регламент № 2100/94 правото на закрила на Общността на сортовете растения принадлежи на селекционера, тоест на „лицето, което е създало или което е открило и развило сорта[,] или [на] негови[я] правоприемник“.

4

Член 13 от този регламент е озаглавен „Права на титуляр[я] на закрила на Общността на сортовете растения и ограничения“ и гласи:

„1.   Закрилата на Общността на сортовете растения предоставя на титуляр[я] или титулярите на закрила на Общността на сортовете растения, наричани по-нататък „титуляр“, правото да извършва действията, посочени в параграф 2.

2.   Без да се засягат разпоредбите на членове 15 и 16, разрешение от титуляр[я] се изисква за следните действия, свързани със сортовите компоненти или посевния материал на защитения сорт […]:

a)

производство или възпроизводство (размножаване);

[…]

Титуляр[я]т може да постави условия и ограничения за издаването на разрешение.

[…]“.

5

Член 14 от посочения регламент е озаглавен „Дерогация от правната закрила на Общността на сортовете растения“ и параграф 1 от него гласи:

„Независимо от член 13, параграф 2, и с цел защитата на селскостопанското производство, на земеделските производители се разрешава да използват, с цел размножаване на открито, в собственото си стопанство, на посевен материал от даден сорт, различен от хибридните или синтетични сортове, който се ползва с правна закрила на Общността на сортовете растения“.

6

Член 14, параграф 3 от Регламент № 2100/94 предвижда:

„Условията, при които се прилага дерогацията, предвидена в параграф 1, и се защитават легитимните интереси на [селекционера] и на земеделския производител, се определят, преди влизането в сила на настоящия регламент, в правилата за прилагане, предвидени в член 114, въз основа на следните критерии:

[…]

от дребните земеделски производители не се изисква да плащат възнаграждение на титуляр[я]; […]

[…]

останалите земеделски производители са длъжни да плащат на титуляр[я] справедливо възнаграждение, което е чувствително по-ниско от сумата, получавана за производството по лиценз на посевен материал от същия сорт в същата област; действителният размер на това справедливо възнаграждение може да се променя във времето, предвид степента, в която ще се използва дерогацията, предвидена в параграф 1 за съответния сорт,

[…]

всяка необходима информация се предоставя по искане на титулярите от земеделските производители и лицата, извършващи дейности по сортирането; […]“.

Регламент № 1768/95

7

Член 2 от Регламент № 1768/95 гласи:

„1.   Условията, посочени в член 1, се прилагат както от титуляр[я], представляващ селекционера, така и от земеделския производител по такъв начин, че да се защитават легитимните им взаимни интереси.

2.   Легитимните интереси не следва да се считат за защитени, ако един или повече от интересите са повлияни негативно, без да се вземе предвид нуждата да се поддържа разумен баланс между всички тях, или нуждата от пропорционалност между целта на съответното условие и действителния ефект от неговото прилагане“.

8

Член 5 от този регламент установява правилата за дължимото на титуляря възнаграждение и гласи:

„1.   Нивото на справедливото възнаграждение, което се изплаща на титуляр[я] съгласно член 14, параграф 3, четвърто тире от [Регламент № 2100/94], може да бъде предмет на договор между титуляр[я] и съответния земеделски производител.

2.   Когато такъв договор не е сключен или не се прилага, нивото на възнаграждение следва да бъде значително по-ниско от сумата, плащана за лицензирано производство на посадъчен материал от най-ниска категория, квалифициран за официална сертификация, от същия сорт в същата област.

[…]

5.   Когато в случая на параграф 2 не се прилага споразумение, както е посочено в параграф 4, изплащаното възнаграждението е 50 % от сумите, изисквани за лицензирана продукция на посадъчни материали, както е определено в параграф 2.

[…]“.

9

Член 8 от Регламент № 1768/95 е озаглавен „Информация от земеделския производител“ и параграфи 3 и 4 от него гласят:

„3.   Информацията съгласно параграф 2, букви б), в), г) и д) се отнася за текущата пазарна година и за една или повече от трите предшестващи пазарни години, за които земеделският производител не е предоставил предварително съответна информация по искане на титуляр[я] съгласно разпоредбите на параграфи 4 и 5.

Въпреки това, първата пазарна година, за която се отнася информацията, не предхожда тази, в която е направено първото от тези искания за информация по отношение на сорта или сортове и съответния земеделски производител, или в която земеделският производител е придобил посадъчен материал за съответния сорт или сортове, ако това е било придружено с информация поне за подаването на молба за даване на правна закрила на Общността на сортовете растения или за предоставянето на такава закрила, както и за възможни условия, свързани с използването на този посадъчен материал.

[…]

4.   В своето искане титуляр[я]т уточнява своето име и адрес, сорта или сортовете, по отношение на които се интересува от информация, както и позоваване или позовавания на съответното право или права на закрила на Общността на сортовете растения.

По искане на земеделския производител молбата следва да се направи в писмен вид и да бъде придружена от доказателство за собственост. Без да се засягат разпоредбите на параграф 5, искането се адресира директно към съответния земеделски производител“.

10

Член 9 от този регламент е озаглавен „Информация от преработвателя“ и гласи:

„1.   Подробностите за съответната информация, която се предоставя от преработвателя на титуляр[я] съгласно член 14, параграф 3, шесто тире от [Регламент № 2100/94], може да бъде предмет на договор между титуляр[я] и съответния преработвател.

2.   Когато такъв договор не е сключен или не се прилага, преработвателят, без да се засягат задълженията за информация, приложими съгласно законодателството на Общността или законодателството на държавите членки, е длъжен да предостави съответната информация на титуляр[я] по негово искане. Необходимо е да се уточни следното:

a)

името на преработвателя, местожителство и име и адрес, регистрирани за предприятието му;

б)

дали преработвателят е доставил услуга за преработването на продукта от реколтата, принадлежаща към един или повече от сортовете на титуляр[я] за засяване, когато сортът или сортовете са били декларирани или известни на преработвателя;

в)

ако преработвателят е предоставил такава услуга, количеството продукт от реколтата, принадлежащо към съответния сорт или сортове, което е било преработено за засяване от преработвателя, и общото количество в резултат от преработката;

г)

датите и местата на преработването, посочено в буква в); и

д)

името и адреса на лицето или лицата, на които той е извършил услугата по преработката, посочена в буква в), и съответните количества.

3.   Информацията съгласно параграф 2, букви б), в), г) и д) се отнася за текущата пазарна година и за една или повече от трите предшестващи пазарни години, за които титуляр[я]т още не е направил искане съгласно разпоредбите на параграфи 4 и 5; въпреки това, първата пазарна година, за която се отнася информацията, е тази, в която е направено първото от подобни искания по отношение на сорта или сортовете и съответния преработвател.

4.   Разпоредбите на член 8, параграф 4 се прилагат mutatis mutandis.

[…]“.

11

Член 14 от Регламент № 1768/95 се отнася до контрола, упражняван от титуляря за спазването на задълженията на земеделския производител, и параграф 1 от него предвижда:

„За целите на контрола от страна на титуляр[я] на спазването на разпоредбите на член 14 от [Регламент № 2100/94], както е предвидено в настоящия регламент, що се отнася до изпълнение на задълженията на земеделския производител, земеделският производител следва, по искане на титуляр[я]:

a)

да представи доказателства в подкрепа на информацията по член 8 чрез представяне на съответни налични документи като фактури, използвани етикети, или вся[ка]къв подходящ механизъм, като този, изискван съгласно член 13, параграф 1, буква а), по отношение на:

предоставянето на услуги по преработка на продукт от реколтата от сорт на титуляр[я] за засяване от което и да е трето лице,

или

в случая с член 8, параграф 2, буква д), доставката на посадъчен материал от сорт на титуляр[я],

или чрез доказателство за съществуването на земя или складове;

б)

да предостави на разположение и да осигури достъп до доказателството, изисквано съгласно член 4, параграф 3 или член 7, параграф 5“.

Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси

12

RWZ е централна земеделска кооперация, която предлага на земеделските производители услуги по сортирането на семена, при които доставчикът на тази услуга опакова продукта от реколтата с оглед на неговото складиране и бъдещото му засяване.

13

Услугата е предназначена, от една страна, за титулярите, в случая представлявани от STV, които с договори за засяване са възложили размножаването на сертифицирани семена с търговска цел.

14

От друга страна, услугата е предназначена за земеделските производители, засяващи семена съгласно член 14, параграф 3 от Регламент № 2100/94.

15

От акта за преюдициално запитване личи, че през пазарните години 2005/2006 и 2006/2007 RWZ е извършвала дейности по сортирането за различни земеделски производители, които засяват съответния посевен материал в съответствие с договори за засяване, сключени с представляваните от STV титуляри.

16

Въз основа на изпратените му от съответните земеделски производители декларации за засяване в съответствие със сключените договори STV изпраща до RWZ две групи от искания за предоставяне на информация относно извършената от нея дейност по сортирането:

за 2005/2006 г. — с писма от 30 юни 2006 г., 7 август 2006 г., 15 септември 2006 г. и 30 април 2007 г., и

за 2006/2007 г. — с писма от 25 и 29 юни 2007 г., 23 август 2007 г. и 29 май 2008 г.

17

Целта на исканията е била да се получи информация дали RWZ е извършвала дейност по сортирането на семена от съответните защитени сортове, както и кои лица са ѝ възлагали тази дейност и за какви количества, като в исканията наред с наименованието на защитения сорт и съответната търговска година са били посочени името и адресът на земеделския производител, който е засявал продукт от реколтата, но не са били приложени копия от декларациите за засяване, нито други доказателства.

18

RWZ не изпълнява тези искания, като посочва три групи съображения за отказа си. На първо място, тя приема, че във всяко искане за предоставяне на информация трябва да са посочени конкретни данни, че е извършила дейност по сортиране, за която носи задължение за предоставяне на информация съгласно член 14, параграф 3, шесто тире от Регламент № 2100/94. На второ място, изтъква, че правно релевантни са единствено исканията за предоставяне на информация, направени по време на пазарната година, за която се отнася информацията. На трето място, според нея от дейността по сортиране, извършена за целите на засяването на семена за сметка на титуляря в съответствие със сключени с него договори, изобщо не можело да се изведат данни за евентуално последващо засяване на семената.

19

STV предявява иск срещу RWZ и първоинстанционният съд го уважава, като приема, от една страна, че няма преклузивен срок за отправянето на исканията за информация, и от друга — че декларациите за засяване съгласно сключените договори представляват достатъчно данни, за да възникне задължение на преработвателя да предостави информация, доколкото земеделските производители, които засяват посевен материал въз основа на договори за размножаване, разполагат с конкретната възможност да засеят част от добитите семена. RWZ обжалва това съдебно решение пред запитващата юрисдикция.

20

Тъй като не е сигурен как следва да се тълкуват член 14, параграф 3 от Регламент № 2100/94 и член 9, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1768/95, Oberlandesgericht Düsseldorf решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)

Следва ли лицето, извършващо дейност по сортирането, да изпълни задължението за предоставяне на информация, установено в член 14, параграф 3, шесто тире от Регламент № 2100/94 и в член 9, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1768/95, единствено ако искането за предоставяне на информация, направено от титуляря на закрилата на сортовете растения, бъде получено преди края на пазарната година, за която се отнася искането (или преди края на последната пазарна година, в случай че пазарните години са няколко)?

2)

При положителен отговор на първия въпрос:

Налице ли е искане, „направено в срок“, ако титулярят твърди в искането си, че разполага с данни, че преработвателят, извършващ дейност по сортирането, е извършил или възнамерява да извърши дейност по сортирането на определено количество от реколтата (запазени в стопанството семена), добита в резултат на засяването на размножителен посевен материал от защитен сорт от поименно посочен в искането на титуляря земеделски производител, или в допълнение титулярят трябва в искането за информация да докаже на преработвателя твърденията си за наличието на такива данни (например като изпрати копие от декларацията на съответния земеделски производител за засяване на продукта от реколтата)?

3)

Възможно ли е като данни, въз основа на които възниква задължение на преработвателя да предостави информация, да послужи обстоятелството, че по поръчка на титуляря преработвателят изпълнява договора за размножаване на предназначен за продажба посевен материал от защитения сорт, който договор титулярят е сключил със земеделски производител, на когото е възложено размножаването, доколкото при изпълнението на сключения договор този земеделски производител има фактическата възможност да използва за засяване част от получените при размножаването семена?“.

По преюдициалните въпроси

По първия въпрос

21

С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 9, параграф 3 от Регламент № 1768/95 трябва да се тълкува в смисъл, че задължението за предоставяне на информация, което носи преработвателят, извършващ дейност по сортирането на семена от защитени сортове, се погасява, ако той получи отправеното от титуляря на тези сортове искане за информация след приключването на пазарната година, за която се отнася искането.

22

Както следва от самия текст на член 9, параграф 3 от Регламент № 1768/95, преработвателят, извършващ дейност по сортирането, носи задължение за предоставяне на информацията съгласно параграф 2, букви б), в), г) и д) от този член, когато посочената информация се отнася за пазарната година, през която е направено искането.

23

Следователно исканията за определена пазарна година, получени от преработвателя след приключването на тази година, по принцип не могат да породят за него задължение за предоставяне на информация.

24

Същевременно обаче в член 9, параграф 3 от Регламент № 1768/95 се пояснява, че поисканата информация може да се отнася и за една или повече от предшестващите пазарни години, за които титулярят още не е направил искане. В това отношение в разпоредбата се уточнява, че първата пазарна година, за която се отнася информацията, трябва да е тази, в която е направено първото искане по отношение на сорта или сортовете и по отношение на съответния преработвател, извършващ дейност по сортирането.

25

При това положение от самия текст на разпоредбата следва, че титулярят може да изисква информация от преработвателя, извършващ дейност по сортирането, за една или повече пазарни години, предшестващи текущата пазарна година, стига първото му искане за съответния сорт и към съответния преработвател да е било изпратено през първата от тези предходни години.

26

Това тълкуване намира подкрепа в самата цел на Регламент № 1768/95, който съгласно член 14, параграф 3 от Регламент № 2100/94 е предназначен да защитава легитимните интереси на селекционера и на земеделския производител. В член 2, параграф 2 от Регламент № 1768/95 пък се уточнява, че е нужно да се поддържа разумен баланс между всички тези интереси, за да бъдат те защитени.

27

Тук следва да се отбележи, че за разлика от текста на тази разпоредба на повечето езици, на френски език член 9, параграф 3 от Регламент № 1768/95 не ограничава възможността за изискване на информация най-много до трите години, предшестващи текущата пазарна година.

28

От една страна обаче, противно на твърденията на STV, да се приеме, че задължението за предоставяне на информация, което носи преработвателят, извършващ дейност по сортирането, изобщо не е ограничено във времето, би било в разрез с целта на Регламент № 1768/95, напомнена в точка 26 от настоящото решение.

29

От друга страна, следва да се отбележи, че член 8, параграф 3 от този регламент, който урежда задължението на земеделския производител за предоставяне на информация, изрично ограничава възможността на селекционера да иска информация най-много за трите пазарни години, предшестващи текущата. След като задължението за предоставяне на информация, което носи земеделският производител, е почти същото като задължението на преработвателя, извършващ дейност по сортирането, няма причина периодите, за които титулярят може да иска информация, да са различни според адресата на искането.

30

Всъщност, така тълкуван, член 9, параграф 3 от Регламент № 1768/95 позволява да се защитят оптимално както интересите на селекционерите, доколкото разполагат с известна гъвкавост при изпращането на искания за информация, така и интересите на преработвателите, извършващи дейност по сортирането, които трябва да съхраняват необходимата информация само за ограничен период, и то ако са били предварително предупредени за това.

31

В случая от акта за преюдициално запитване личи, че STV е изпратило до RWZ две групи искания за информация, като исканията от първата група се отнасят за пазарната 2005—2006 г. и са изпратени на 30 юни, 7 август и 15 септември 2006 г. и на 30 април 2007 г., а исканията от втората група се отнасят за пазарната 2006—2007 г. и са изпратени на 25 и 29 юни 2007 г., 23 ноември 2007 г. и 29 май 2008 г.

32

Като се има предвид, че съгласно член 7, параграф 2 от Регламент № 1768/95 пазарната година започва на 1 юли и завършва на 30 юни от календарната година и че сведенията от акта за преюдициално запитване не позволяват да се установи за кои защитени сортове STV е изпращало искания, нито дали те са първите му искания по смисъла на втората част от изречението на член 9, параграф 3 от този регламент, запитващата юрисдикция следва да определи кои от тези искания са били направени в срок.

33

Ето защо на първия въпрос следва да се отговори, че член 9, параграф 3 от Регламент № 1768/95 трябва да се тълкува в смисъл, че за преработвателя, извършващ дейност по сортирането на семена от защитени сортове, възниква задължение за предоставяне на информация, когато искането за информация за определена пазарна година е направено преди приключването на тази година. Същевременно е възможно да е налице такова задължение и по отношение на информацията за най-много три пазарни години, предшестващи текущата, стига титулярят да е направил първото си искане за същите сортове и към същия преработвател през първата от предшестващите пазарни години, до които се отнася искането за информация.

По втория и третия въпрос

34

С втория и третия си въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали разпоредбите на член 14, параграф 3, шесто тире от Регламент № 2100/94 във връзка с член 9 от Регламент № 1768/95 трябва да се тълкуват в смисъл, от една страна, че когато земеделският производител е засял по договор семена от защитен сорт в полза на титуляря на този сорт, това може да се разглежда като данни, въз основа на които възниква задължение за предоставяне на информация в тежест на преработвателя, извършил сортирането на предназначените за продажба семена от този сорт, и от друга страна, че в искането си за информация титулярят трябва да приложи доказателства за данните, които е посочил, за да обоснове правото си на информация.

35

В началото трябва да се подчертае, че член 9, параграф 4 от Регламент № 1768/95 във връзка с член 8, параграф 4 от този регламент, който определя изискванията за форма на искането за информация, изпращано от титуляря до преработвателя, извършващ дейност по сортирането, изобщо не изисква към искането да са приложени доказателства в подкрепа на посочените данни. Член 8, параграф 4, втора алинея, първо изречение от този регламент дори предвижда възможност искането да бъде направено устно.

36

Що се отнася до случаите на засяване на семена по договор, Съдът вече е постановил, че когато земеделският производител е придобил размножителен посевен материал от принадлежащ на титуляря защитен растителен сорт, това трябва да се смята за данни, въз основа на които за този земеделски производител възниква задължение да предостави информация на титуляря (вж. Решение от 10 април 2003 г. по дело Schulin, C-305/00, Recueil, стр. I-3525, точка 65).

37

Всъщност обстоятелството, че земеделският производител е засял по договор семена от защитен сорт в полза на титуляря, сочи, че е възможно въпросният земеделски производител да притежава посевен материал от защитения сорт, за който би могъл да поиска да ползва привилегията, предвидена в член 14, параграф 3 от Регламент № 2100/94.

38

Въпреки това подобно обстоятелство само по себе си не може автоматично да води до възникването на право на титуляря да получи информация от преработвателя, извършващ дейност по сортирането.

39

Макар наистина от член 14, параграф 3 от Регламент № 2100/94 да следва, че това право възниква винаги когато земеделският производител е ползвал или възнамерява да ползва привилегията, която му е предоставена по този член, Съдът е постановил, че спрямо преработвателя, извършващ дейност по сортирането, това право възниква само когато титулярят разполага с данни, че преработвателят е извършил или възнамерява да извърши такива дейности с продукта от реколтата, добит чрез засяването на размножителен посевен материал от защитения сорт, с оглед на засяването на този продукт (вж. в този смисъл Решение от 14 октомври 2004 г. по дело Brangewitz, С-336/02, Recueil, стр. I-9801, точка 53).

40

В този контекст обаче обстоятелството, че земеделският производител е засял по договор семена от защитен сорт, само по себе си не може да представлява данни, че даден преработвател, извършващ дейност по сортирането, е извършил или възнамерява да извърши такива дейности с продукт от реколтата, добит чрез засяването на размножителен посевен материал от посочения сорт, с оглед на засяването на този продукт.

41

Предвид обстоятелствата в конкретния случай това би могло да е най-многото един от всички признаци, които позволяват да се направи извод за наличието на такива данни. Запитващата юрисдикция е компетентна да прецени фактите по делото, за да определи дали това е така в спора, разглеждан в главното производство.

42

Ето защо на втория и третия въпрос следва да се отговори, че разпоредбите на член 14, параграф 3, шесто тире от Регламент № 2100/94 във връзка с член 9 от Регламент № 1768/95 трябва да се тълкуват в смисъл, че искането за информация, което титулярят на защитен сорт изпраща на преработвателя, извършващ дейност по сортирането, не трябва да съдържа доказателства в подкрепа на посочените в него данни. Освен това обстоятелството, че земеделският производител е засял по договор семена от защитен сорт, само по себе си не може да представлява данни, че даден преработвател, извършващ дейност по сортирането, е извършил или възнамерява да извърши такива дейности с продукт от реколтата, добит чрез засяването на размножителен посевен материал от посочения сорт, с оглед на засяването на този продукт. В зависимост от другите обстоятелства по случая обаче е възможно това обстоятелство да позволява да се направи извод за наличието на такива данни, което запитващата юрисдикция е компетентна да провери във връзка с отнесения до нея спор.

По съдебните разноски

43

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

 

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:

 

1)

Член 9, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1768/95 на Комисията от 24 юли 1995 година за установяване на реда и условията за прилагане на дерогацията, предвидена в член 14, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2100/94 на Съвета относно правната закрила на Общността на сортовете растения, изменен с Регламент (ЕО) № 2605/98 на Комисията от 3 декември 1998 г., трябва да се тълкува в смисъл, че за преработвателя, извършващ дейност по сортирането на семена от защитени сортове, възниква задължение за предоставяне на информация, когато искането за информация за определена пазарна година е направено преди приключването на тази година. Същевременно е възможно да е налице такова задължение и по отношение на информацията за най-много три пазарни години, предшестващи текущата, стига титулярят да е направил първото си искане за същите сортове и към същия преработвател през първата от предшестващите пазарни години, до които се отнася искането за информация.

 

2)

Разпоредбите на член 14, параграф 3, шесто тире от Регламент (ЕО) № 2100/94 на Съвета от 27 юли 1994 година относно правната закрила на Общността на сортовете растения във връзка с член 9 от Регламент № 1768/95, изменен с Регламент № 2605/98, трябва да се тълкуват в смисъл, че искането за информация, което титулярят на закрила на Общността на сортовете растения изпраща на преработвателя, извършващ дейност по сортирането, не трябва да съдържа доказателства в подкрепа на посочените в него данни. Освен това обстоятелството, че земеделският производител е засял по договор семена от защитен сорт, само по себе си не може да представлява данни, че даден преработвател, извършващ дейност по сортирането, е извършил или възнамерява да извърши такива дейности с продукт от реколтата, добит чрез засяването на размножителен посевен материал от посочения сорт, с оглед на засяването на този продукт. В зависимост от другите обстоятелства по случая обаче е възможно това обстоятелство да позволява да се направи извод за наличието на такива данни, което запитващата юрисдикция е компетентна да провери във връзка с отнесения до нея спор.

 

Подписи


( *1 ) Език на производството: немски.