Дело C‑17/11 RX
Комисия/Petrilli
„Преразглеждане“
Резюме на решението
Преразглеждане — Установяване на засягане на единството или съгласуваността на правото на Съюза — Критерии за преценка
(член 62 от Статута на Съда; член 123б от Процедурния правилник на Съда)
В производството по преразглеждане Съдът не следва да се произнася по правилността на промяна в практиката на Общия съд в качеството му на съд по жалбите.
Обстоятелството, че Съдът все още не се е произнесъл по определен правен въпрос, само по себе си не е достатъчно, за да обоснове преразглеждане на основание член 62 от Статута на Съда, доколкото вече само Съдът на публичната служба и Общият съд трябва да развиват съдебната практика в областта на публичната служба, а Съдът е компетентен единствено да предотвратява засягането на единството и съгласуваността на правото на Съюза.
(вж. точка 4)
РЕШЕНИЕ НА СЪДА
(Специален състав, предвиден в член 123б от Процедурния правилник)
8 февруари 2011 година
„Преразглеждане“
По дело C‑17/11 RX
с предмет предложение за преразглеждане, направено на 12 януари 2011 г. от първия генерален адвокат на основание член 62 от Статута на Съда на Европейския съюз,
СЪДЪТ (специален състав, предвиден в член 123б от Процедурния правилник на Съда),
състоящ се от: г‑н V. Skouris, председател, г‑н A. Tizzano (докладчик), г‑н J. N. Cunha Rodrigues, г‑н K. Lenaerts и г‑н J. C. Bonichot, председатели на състави,
постанови настоящото
Решение
1 Предложението на първия генерален адвокат за преразглеждане се отнася до Решение на Общия съд на Европейския съюз (състав по жалбите) от 16 декември 2010 г. по дело Комисия/Petrilli (T‑143/09 P, все още непубликувано в Сборника), с което Общият съд отхвърля жалбата на Комисията на Европейските общности срещу Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (втори състав) от 29 януари 2009 г. по дело Petrilli/Комисия (F‑98/07, все още непубликувано в Сборника).
2 Решението, за чието преразглеждане е направено предложение, се отклонявало от практиката на Съда на Европейския съюз относно условията за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Европейския съюз в областта на публичната служба, в частност що се отнася до условието за съществуване на достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза, допуснато от съответната институция. Всъщност с това решение Общият съд, отклонявайки се от разрешението в обратен смисъл, което е възприел в Решение от 10 декември 2008 г. по дело Nardone/Комисия (T‑57/99, все още непубликувано в Сборника), приема, че това условие е изпълнено, след като съответната институция е допуснала нарушение, без да е необходимо да се преценява дали това нарушение представлява явно и сериозно несъобразяване с ограниченията на правото на преценка на тази институция.
3 Освен това, макар вече да е уточнил кои са общите условия за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Съюза (вж. по-специално Решение от 4 юли 2000 г. по дело Bergaderm и Goupil/Комисия, C‑352/98 P, Recueil, стр. I‑5291), Съдът все още не се бил произнесъл по въпроса дали особеностите на съдебните спорове в областта на публичната служба, произтичащи от член 270 ДФЕС, както и от членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица на Европейските общности, обосновават подчиняването на извъндоговорната отговорност на Съюза в тази област на специални условия.
4 Подобни обстоятелства не обосновават извършването на предложеното преразглеждане. Всъщност, от една страна, в производството по преразглеждане Съдът не следва да се произнася по правилността на промяна в практиката на Общия съд в качеството му на съд по жалбите. От друга страна, обстоятелството, че Съдът все още не се е произнесъл по определен правен въпрос, само по себе си не е достатъчно, за да обоснове преразглеждане на основание член 62 от Статута на Съда на Европейския съюз, доколкото вече само Съдът на публичната служба и Общият съд на Европейския съюз трябва да развиват съдебната практика в областта на публичната служба, а Съдът е компетентен единствено да предотвратява засягането на единството и съгласуваността на правото на Съюза.
5 В конкретния случай обаче при разглеждане на Решение на Общия съд по дело Комисия/Petrilli, посочено по-горе, не се установява съществуването на сериозна опасност от подобно засягане.
По изложените съображения Съдът (специален състав, предвиден в член 123б от Процедурния правилник) реши:
Не следва да се преразглежда Решение на Общия съд на Европейския съюз от 16 декември 2010 г. по дело Комисия/Petrilli (T‑143/09 P).
Подписи
РЕШЕНИЕ НА СЪДА
(Специален състав, предвиден в член 123б от Процедурния правилник)
8 февруари 2011 година
„Преразглеждане“
По дело C‑17/11 RX
с предмет предложение за преразглеждане, направено на 12 януари 2011 г. от първия генерален адвокат на основание член 62 от Статута на Съда на Европейския съюз,
СЪДЪТ (специален състав, предвиден в член 123б от Процедурния правилник на Съда),
състоящ се от: г‑н V. Skouris, председател, г‑н A. Tizzano (докладчик), г‑н J. N. Cunha Rodrigues, г‑н K. Lenaerts и г‑н J. C. Bonichot, председатели на състави,
постанови настоящото
Решение
1 Предложението на първия генерален адвокат за преразглеждане се отнася до Решение на Общия съд на Европейския съюз (състав по жалбите) от 16 декември 2010 г. по дело Комисия/Petrilli (T‑143/09 P, все още непубликувано в Сборника), с което Общият съд отхвърля жалбата на Комисията на Европейските общности срещу Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (втори състав) от 29 януари 2009 г. по дело Petrilli/Комисия (F‑98/07, все още непубликувано в Сборника).
2 Решението, за чието преразглеждане е направено предложение, се отклонявало от практиката на Съда на Европейския съюз относно условията за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Европейския съюз в областта на публичната служба, в частност що се отнася до условието за съществуване на достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза, допуснато от съответната институция. Всъщност с това решение Общият съд, отклонявайки се от разрешението в обратен смисъл, което е възприел в Решение от 10 декември 2008 г. по дело Nardone/Комисия (T‑57/99, все още непубликувано в Сборника), приема, че това условие е изпълнено, след като съответната институция е допуснала нарушение, без да е необходимо да се преценява дали това нарушение представлява явно и сериозно несъобразяване с ограниченията на правото на преценка на тази институция.
3 Освен това, макар вече да е уточнил кои са общите условия за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Съюза (вж. по-специално Решение от 4 юли 2000 г. по дело Bergaderm и Goupil/Комисия, C‑352/98 P, Recueil, стр. I‑5291), Съдът все още не се бил произнесъл по въпроса дали особеностите на съдебните спорове в областта на публичната служба, произтичащи от член 270 ДФЕС, както и от членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица на Европейските общности, обосновават подчиняването на извъндоговорната отговорност на Съюза в тази област на специални условия.
4 Подобни обстоятелства не обосновават извършването на предложеното преразглеждане. Всъщност, от една страна, в производството по преразглеждане Съдът не следва да се произнася по правилността на промяна в практиката на Общия съд в качеството му на съд по жалбите. От друга страна, обстоятелството, че Съдът все още не се е произнесъл по определен правен въпрос, само по себе си не е достатъчно, за да обоснове преразглеждане на основание член 62 от Статута на Съда на Европейския съюз, доколкото вече само Съдът на публичната служба и Общият съд на Европейския съюз трябва да развиват съдебната практика в областта на публичната служба, а Съдът е компетентен единствено да предотвратява засягането на единството и съгласуваността на правото на Съюза.
5 В конкретния случай обаче при разглеждане на Решение на Общия съд по дело Комисия/Petrilli, посочено по-горе, не се установява съществуването на сериозна опасност от подобно засягане.
По изложените съображения Съдът (специален състав, предвиден в член 123б от Процедурния правилник) реши:
Не следва да се преразглежда Решение на Общия съд на Европейския съюз от 16 декември 2010 г. по дело Комисия/Petrilli (T‑143/09 P).
Подписи