1. 

Съдът отново е помолен да даде тълкуване на член 12, параграф 1, буква а) от Директива 2004/83/ЕО ( 2 ) (с който по същество в правото на Съюза се транспонира член 1, раздел D от Женевската конвенция от 28 юли 1951 година за статута на бежанците ( 3 )) във връзка със смисъла на изразите „настоящата директива ще може да се прилага […] по отношение на тези лица“ в хипотезата на палестински бежанци, ползвали се от закрилата или помощта на UNRWA ( 4 ), когато „тази закрила или помощ бъде преустановена на каквото и да е основание“.

2. 

Въпроси относно тълкуването на двата израза за първи път са отправени — и формулирани по почти еднакъв начин като тези по настоящото дело — в производството по дело Bolbol ( 5 ). В посочения случай обаче г-жа Bolbol, жалбоподател по посоченото дело, не се е ползвала от закрила или помощ от UNRWA, преди да напусне ивицата Газа, за да търси убежище в Унгария (искането ѝ се основава на правото на закрила или помощ). По тази причина Съдът преценява за ненужно да разглежда условията, при които може да се приеме, че закрилата или помощта е преустановена на каквото и да е основание, както и естеството на предимствата по Директивата, правото на които се поражда вследствие от това преустановяване.

3. 

Тези въпроси обаче са разгледани в заключението ми по дело Bolbol. В голяма степен релевантният исторически и нормативен контекст е изложен в заключението и в решението по посоченото дело. За целите на настоящото производство ще припомня само ключовите разпоредби. Ще се позова също на съдържащия се в заключението ми по дело Bolbol анализ на двата въпроса, понастоящем отправени отново пред Съда. Още веднъж подчертавам, че ще сведа евентуалното припокриване между посоченото заключение и настоящото до необходимия минимум.

4.

В член 1, раздел А, параграф 2, първа алинея от Конвенцията „бежанец“ се определя като всяко лице, което „при основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения, се намира извън страната, чийто гражданин е то, и не може да се ползва от закрилата на тази страна, или не желае да се ползва от такава закрила поради тези опасения; или, бидейки без гражданство и намирайки се извън страната на своето предишно обичайно местоживеене в резултат на подобни събития, не може да се завърне или, поради такива опасения, не желае да се завърне в нея“.

5.

Съгласно член 1, раздел D от Конвенцията:

„Тази конвенция не се прилага по отношение на лица, ползващи се в момента от закрилата или помощта на органи или организации на Организацията на обединените нации, различни от Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците ( 6 ).

Когато оказването на такава закрила или помощ бъде преустановено по каквито и да било причини и ако положението на тези лица не е надлежно установено съгласно съответните резолюции, приети от Общото събрание на Организацията на обединените нации, тези лица могат ipso facto да се ползват от привилегиите, произтичащи от тази конвенция“.

6.

Може да се отбележи, че в текста на френски език (другият автентичен език на Конвенцията) второто изречение завършва със „ces personnes bénéficieront de plein droit du régime de cette convention“ (тези лица могат по право да се ползват от предвидения в тази конвенция режим).

7.

Подобно на Конвенцията, в член 2, буква в) от Директивата „бежанец“ се определя като „всеки гражданин на трета [държава], който поради основателните си опасения от преследване по причина на своята раса, вероизповедание, националност, политическите си възгледи или принадлежността си към определена социална група се намира извън [държавата], чийто гражданин е той, и който не може или поради тези опасения не желае да се обърне за закрила към тази [държава], или всяко лице без гражданство, което, като се намира по горепосочените причини извън [държавата] на обичайното си местожителство, не може или поради своите опасения не желае да се завърне в нея и което не попада в приложното поле на член 12“.

8.

Глава III („Условия за качеството на бежанец“), член 12, параграф 1 от от Директивата отразява член 1, раздел D от Конвенцията. В него се посочва:

„Всеки гражданин на трета страна или лице без гражданство е изключен от статута на бежанец:

[…]“ ( 7 ).

9.

Би било полезно също да се имат предвид следните разпоредби, които определят контекста на прилагане на член 12, параграф 1, буква а).

10.

В глава IV („Статут на бежанец“), член 13 от Директивата се предвижда, че статут на бежанец се предоставя на гражданин на трета държава или на лице без гражданство, който/което отговаря на условията, за да бъде разглеждан/о като бежанец съгласно разпоредбите на глава II („Оценяване на молбите за международна закрила“) и глава III („Условия за качеството на бежанец“). По отношение на оценяването член 4 изисква то да се извършва на лично основание, като се вземат под внимание редица относими факти, които следва да се подкрепят с осигурени от молителя доказателства.

11.

В глава V се разглеждат условията за предоставяне на субсидиарна закрила, а в глава VI — статутът на субсидиарна закрила. Член 18 предвижда предоставянето на посочения статут на гражданин на трета държава или на лице без гражданство, който/което отговаря на условията за получаване на субсидиарна закрила в съответствие с глави II и V. Макар предвиденото в член 2, буква д) определение за лице, което може да претендира за субсидиарна закрила, да е подобно на определението за бежанец, то се различава по същество с това, че критерият за наличието на основателни опасения от преследване (като член на определена група) е заменен с друг — реална опасност от тежки посегателства (като отделно лице).

12.

Глава VII от Директивата (членове 20—34) урежда съдържанието на международната закрила (по отношение и на двата вида статут — на бежанец и на субсидиарна закрила), без да засяга правата, предвидени в Конвенцията (вж. по-специално член 20, параграфи 1 и 2). Член 21, параграф 1 изисква държавите членки да спазват принципа за забрана на връщането в съответствие със своите международни задължения. Съдържанието на закрилата е принципно еднакво както за статута на бежанец, така и за този на субсидиарна закрила. Основните различия се свеждат до издаването на разрешения за пребиваване и пътни документи, по отношение на които по-големи права се предоставят със статута на бежанец ( 8 ).

13.

Спорът по главното производство се отнася до три лица без гражданство, с палестински произход, пристигнали в Унгария, за да търсят статут на бежанци, след като са напуснали Ливан, където са живели в бежански лагери, на чиято територия UNRWA е предоставяла помощ, и по-конкретно образователни, здравни и социални услуги, както и услуги по подпомагане.

14.

От акта за преюдициално запитване става ясно, че Mostafa Abed El Karem El Kott е живял в лагера Ein el-Hilweh. Работи извън лагера, но тъй като припечелва твърде малко, за да издържа семейството си, започва да продава алкохол на територията му. Тогава активисти от групировката Jund el-Sham опожаряват къщата му и го заплашват. Жалбоподателят напуска лагера и Ливан, тъй като е уверен, че там ще го открият. В Унгария Bevándorlási és Állampolgársági Hivatal (Служба за имиграция и гражданство, наричана по-нататък „BAH“) не му признава статут на бежанец, но постановява забрана за връщането му в Ливан.

15.

Chadi Amin A Radi загубва дома си в лагера Nahr el Bared, когато стълкновения между ливанската армия и ислямистката групировка Fatah водят до унищожаването на лагера. Семейната къща и бизнесът на жалбоподателя също са загубени. Тъй като в близкия лагер Baddawi няма места, Chadi Amin A Radi отсяда при познат в Триполи заедно с родителите, братята и сестрите си. Ливанските войници обаче ги обиждат, малтретират и задържат по свое усмотрение, изтезават ги и ги унижават. Предвид обстоятелството, че като палестинци те нямат права, той напуска Ливан заедно с баща си. BAH също не признава на г-н A Radi статут на бежанец, но е постановена забрана за връщането му в Ливан.

16.

Hazem Kamel Ismail е живял със семейството си в лагера Ein el-Hilweh. По време на въоръжените сблъсъци между Fatah и Jund el-Sham екстремистите поискват да използват покрива на къщата му. След като той отказва, е заплашван и подозиран за вражески агент. Неспособен да си осигури закрила от никоя организация, той тръгва заедно със семейството си за Бейрут, където не се чувстват в безопасност и забягват в Унгария. Той представя удостоверение от Палестинския народен комитет, в което се посочва, че заедно със семейството си е трябвало да напуснат лагера Ein el-Hilweh по съображения, свързани с безопасността, и поради заплахи от страна на радикални ислямисти, като към удостоверението са приложени снимки на пострадалата им къща. BAH не признава на г-н Kamel Ismail статут на бежанец, но предоставя на семейството субсидиарна закрила.

17.

На съдебното заседание бе потвърдено, че при разглеждането на молбите им в съответствие с Директива 2005/85 ( 9 ), BAH третира г-н Abed El Karem El Kott, г-н A Radi и г-н Kamel Ismail като обикновени молители за статут на бежанци и възприема становището, че те не отговарят на критериите, предвидени в член 2, буква в) от Директива 2004/83. Така BAH приема, че жалбоподателите попадат в приложното поле ratione personae на Директивата, но нямат право да получат статут на бежанци единствено поради обстоятелството че в миналото са се ползвали — но вече не — от помощ от UNRWA.

18.

Тримата подават жалби до Fővárosi Bíróság (Градски съд, Будапеща), с които оспорват отказа на BAH да им признае статута на бежанци. ENSZ Menekültügyi Főbiztosság (наименование на унгарски на Службата на Върховния комисариат на Организацията на обединените нации за бежанците, наричана по-нататък „UNHCR“) встъпва в главното производство.

19.

Fővárosi Bíróság моли Съда да се произнесе по следните въпроси:

„За целите на прилагането на член 12, параграф 1, буква а) от Директива 2004/83/ЕО:

20.

Първият от въпросите буквално преповтаря третия въпрос, повдигнат от същата запитваща юрисдикция в производството по дело Bolbol, а вторият въпрос е по същество еднакъв с втория въпрос, разгледан в посоченото дело.

21.

Писмени становища представят г-н Kamel Ismail, UNHCR, белгийското, германското, френското, унгарското и румънското правителство, правителството на Обединеното кралство и Комисията, като всички те изпращат представители на съдебното заседание на 15 май 2012 г. Писмени становища от името на г-н Abed el Karem el Kott и г-н A Radi са получени 18 дни след изтичането на двумесечния срок, предвиден в член 23, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз. По тази причина те не са приети. Адвокатът на г-н Abed el Karem el Kott и г-н A Radi не отговаря на поканата да присъства на съдебното заседание.

22.

Подходът към поставените въпроси, който следвам в заключението си по дело Bolbol, е първо да разгледам тълкуването на Конвенцията и след това да приложа резултатите от това тълкуване към Директивата, за да отговоря на самите преюдициални въпроси ( 10 ).

23.

На първо място, изведох редица водещи принципи въз основа на Конвенцията. Формулирани накратко, те са следните:

24.

Въз основа на тези принципи стигнах до някои заключения:

Доколко при тези обстоятелства подобно лице би имало право да се ползва от предимствата по Конвенцията зависи от причината, поради която то не може повече да получава тази помощ:

– ако невъзможността е резултат от обстоятелства, върху които лицето не е имало контрол, то има автоматично право на статут на бежанец (специално третиране и внимание),

25.

Във връзка с втория и третия преюдициален въпрос прилагането на тези изводи към тълкуването на Директивата ме насочи към становището, че:

26.

След образуването на производството по настоящото дело Съдът разполага с по-комплексни становища, като същевременно доразработва представените по дело Bolbol и взема предвид решението по него. Внимателното изследване на новите становища не доведе до изводи, които се различават съществено от тези в заключението ми по дело Bolbol. Предвид това приканвам Съда да вземе предвид подробния ми анализ по посоченото дело. Отчасти обаче променям позицията си по отношение на един аспект ( 14 ), макар той да не засяга пряко отговорите, които трябва да се дадат на преюдициалните въпроси.

27.

Преди отново да разгледам дадените отговори, считам за полезно да анализирам този аспект в рамките на настоящата встъпителна част и да развия редица други съображения, чиято релевантност става по-очевидна в настоящото производство и които могат да изяснят контекста, в който следва да се разглежда становището ми. Поради това ще се спра i) на текстовете, които Съдът следва да вземе предвид при тълкуването на член 12, параграф 1, буква а) от Директивата, ii) на идеята, че в тази разпоредба се определя отделна категория бежанци, сравнима с установената в член 2, буква в) от тази директива, iii) на видовете ситуации, в които дадено лице може да изпадне във връзка с член 12, параграф 1, буква а) от същата директива, iv) на прилагането във времето и по отношение на лицата на изключването от кръга на бежанците, предвидено в разпоредбата (именно по отношение на този аспект се променя моето становище) и v) на неразривно свързания характер на въпросите. След това ще формулирам накратко набора от предложения за отговори на тези въпроси, преди да разгледам самите въпроси един по един.

28.

Съдът е помолен да даде тълкуване на член 12, параграф 1, буква а) от Директивата, и по-конкретно на изразите „настоящата директива ще може да се прилага ipso facto по отношение на тези лица“ и „[в] случаите, в които тази закрила или помощ бъде преустановена на каквото и да е основание“. Текстовете на тази разпоредба на 22 езика, еднакво автентични, за съжаление не са еквивалентни при съпоставка дума по дума, по-специално що се отнася до първия израз.

29.

Съгласно постоянната съдебна практика формулировката, използвана в текста на разпоредба от правото на Съюза на един от езиците, не може да служи като единствена основа за тълкуването на разпоредбата или да ѝ се отдава предимство пред текстовете на останалите езици. Вместо това текстовете на различните езици трябва да се тълкуват по еднакъв начин, а при различие разпоредбата трябва да се тълкува в зависимост от общата структура и целите на правната уредба, от която тя е част ( 15 ).

30.

В настоящия случай първото изречение от член 12, параграф 1, буква а) от Директивата се позовава на член 1, раздел D (първа алинея) от Конвенцията, а второто изречение в голяма степен възпроизвежда втора алинея от същата разпоредба. Конвенцията осигурява контекста — и по този начин спомага за определянето на общата структура и целите — на Директивата, която често се позовава на нея. Конвенцията съществува само на два автентични езика — английски и френски. Текстовете на член 1, раздел D на двата езика обаче също не са еквивалентни една на друга при съпоставка дума по дума ( 16 ).

31.

Комисията посочва, че в случаите, когато Директивата има за цел да възпроизведе разпоредби на Конвенцията, намерението е било да отразява английския текст на Конвенцията ( 17 ).

32.

По тази причина ми се струва, че макар Съдът да е помолен да даде тълкуване на член 12, параграф 1, буква а) от Директивата, при тълкуването той трябва да се позовава на член 1, раздел D от Конвенцията. За тази цел Съдът следва да се спре преди всичко на редакцията на последния посочен член на английски език, послужила като основа за съответната разпоредба от Директивата. Тъй като обаче текстовете на Конвенцията на английски и френски език са еднакво автентични, необходимо е да се гарантира, че тълкуването е съобразено и с текста на член 1, раздел D на френски език.

33.

В съдебното заседание UNHCR твърди, че член 1 от Конвенцията всъщност предвижда три категории лица, на които трябва да се предостави статут на бежанец. Право на незабавно признаване на статута на бежанец съгласно член 1, раздел А имат бежанци, чийто статут е бил признат по силата на различни актове отпреди Втората световна война („исторически“ бежанци), както и онези, които отговарят на критерия „основателни опасения от преследване“. Третата категория, а именно палестинските бежанци, ползващи се от помощ от UNRWA, е регламентирана в член 1, раздел D. Макар и реално съществуващо, правото им на този статут е отложено във времето до настъпването на определено събитие. Поради това според UNHCR член 12, параграф 1, буква a) от Директивата също следва да се тълкува в смисъл, че в нея се определя категория лица, които имат право на отложен във времето статут на бежанец.

34.

Оценката на този довод трябва да изхожда от цялостната структура на член 1 от Конвенцията, като се има предвид, че член 1, раздел D, втора алинея е резултат от по-късно изменение, извършено с цел да се изясни обхвата на първа алинея ( 18 ). Съдържанието на член 1 от Конвенцията, доколкото все още е релевантно за молбите за статут на бежанец в държавите — членки на ЕС, е отразено в член 2, буква в) и в членове 11 и 12 от Директивата. Няма причина да се допуска, че внесената корекция по някакъв начин е имала за цел да промени структурната връзка, която е видна от член 1 от Конвенцията.

35.

Член 1, раздел A наистина предвижда две категории бежанци — исторически и такива, които отговарят на критерия „основателни опасения от преследване“ ( 19 ). (Член 1, раздел B, който вече има само второстепенно значение извън ЕС и почти никакво в ЕС, предвижда някои нюанси в определението за втората категория.) В член 1, раздел C са посочени редица обстоятелства, при които Конвенцията престава да се прилага спрямо лице, попадащо в обхвата на условията, предвидени в член 1, раздел A ( 20 ). В последните три раздела на член 1 (D, E и F ( 21 )) се определят категориите лица, по отношение на които Конвенцията „не се прилага“. По-нататък, членове 2—34 от Конвенцията ( 22 ) регламентират статута, правата и задълженията на бежанците.

36.

Тази структура е последователна и ясна. Има бежанци, посочени в член 1, раздел А, спрямо които Конвенцията (и по-конкретно членове 2—34 от нея) се прилага, и такива, спрямо които Конвенцията престава да се прилага поради промяна в обстоятелствата (член 1, раздел C), а също и трета група бежанци, към които тя не се прилага поради съществуващи отпреди обстоятелства. Последната група бежанци се подразделя на три категории, две от които (по член 1, раздели D и E) се изключват поради актуалното им положение към съответния момент (ползват се от закрила или помощ или имат статут, който е признат като еквивалентен на статута на гражданин на държавата на пребиваване), а третата (член 1, раздел F) — поради минали обстоятелства (извършване на определени криминални деяния).

37.

Няма основание да се допуска, че разпоредба, която подобно на член 1, раздел D започва с формулировката „Тази конвенция не се прилага по отношение на […]“, всъщност определя категория лица, към които Конвенцията се прилага. Втора алинея от посочената разпоредба съвсем явно има за цел да изясни обстоятелствата, при които вече не е налице изключване поради ползвана закрила или помощ, и статута на лицата, които престават да бъдат изключени.

38.

Следователно не мога да приема, че в член 1, раздел D от Конвенцията — а следователно и в член 12, параграф 1, буква a) от Директивата, който започва с думите „Всеки гражданин на трета страна или лице без гражданство е изключен от статута на бежанец […]“ — се определя категория бежанци. Това обаче не означава невъзможност втора алинея да предполага последващо предоставяне на право на статут на бежанец на лицата, по отношение на които е приложима.

39.

Полезно е при анализирането на преюдициалните въпроси да имаме ясна представа за различните ситуации, в които може да се намират лицата от гледна точка на член 12, параграф 1, буква а) от Директивата, и какви могат да бъдат последиците от това за засегнатите лица. Струва ми се, че има три възможни ситуации.

40.

Първо, предвид обстоятелството, че член 12, параграф 1 започва с „Всеки гражданин на трета страна или лице без гражданство е изключен от статута на бежанец […]“, ситуацията на лице от гледна точка на член 12, параграф 1, буква а) е на „изключен от статута на бежанец“, когато произтичащото от този член условие е удовлетворено.

41.

Когато лице е „изключен[о] от статута на бежанец“ по смисъла на Директивата, то не може да се позовава на нея, за да предяви правото да бъде признато като бежанец, нито правото да получи статута, който произтича от признаването. Подадена от това лице молба трябва да се приема за недопустима, независимо дали то отговаря на определението по член 2, буква в) от Директивата.

42.

Подчертавам обаче, че подобно изключване може да обхване единствено правото на лицето да претендира за статут на бежанец съгласно правото на ЕС и не засяга правото на съответната държава да предоставя такъв статут. Член 3 от Директивата изрично позволява на държавите членки да „приемат или да запазват по-благоприятни стандарти за определяне на лицата, които отговарят на условията за предоставяне на статут на бежанец“. Правото на Съюза по никакъв начин не изключва възможността на държава членка да предостави статут на бежанец на което и да било лице, независимо от обстоятелствата.

43.

В същия смисъл трябва да се има предвид, че Директивата регламентира не само статута на бежанец в държавите членки, но и субсидиарната закрила (за лица, изложени на реална опасност от понасяне на тежки посегателства). Съгласно член 15, буква в) тежки посегателства са „тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт“ — определение, което в момента може да е особено релевантно по отношение на палестинските бежанци в Сирия. Член 12, параграф 1, буква a) се отнася единствено до статута на бежанец. Този член не изключва никого от правото на субсидиарна закрила, нито пък разпоредбите, които регламентират изключването от това право на субсидиарна закрила (член 17 от Директивата), се позовават по какъвто и да е начин на ползването на закрила или помощ от орган или агенция на ООН. Следователно член 12, параграф 1, буква а) изобщо не засяга правото на получаване или предоставяне на субсидиарна закрила.

44.

На последно място, независимо от възможността за изключване от статута на бежанец, държавите членки трябва да спазват принципа за забрана на връщането в съответствие със своите международни задължения (вж. член 21 от Директивата).

45.

Втората възможна ситуация очевидно се свежда до случаите, когато лице не е„изключен[о] от статута на бежанец“ по силата на член 12, параграф 1, буква а) от Директивата, защото не се „[ползва] в момента от закрилата или помощта на органи или организации на Организацията на обединените нации, различни от Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците“ по смисъла на член 1, раздел D от Конвенцията.

46.

Когато са налице единствено тези обстоятелства, е ясно, че съответното лице няма право незабавно и автоматично да получи статут на бежанец, а само да подаде молба за предоставяне на този статут, която да бъде разгледана в съответствие с подходящите процедури ( 23 ) — т.е. молбата му вече не е недопустима. Лицето има право да получи статут на бежанец само ако в хода на процедурите може да се установи, че то отговаря на определението за бежанец съгласно член 2, буква в) от Директивата. Такъв е случаят с жалбоподателя в главното производство по дело Bolbol, който никога не се е ползвал от помощ от UNRWA.

47.

Ако член 12, параграф 1, буква a), второ изречение от Директивата (съответно член 1, раздел D, втора алинея от Конвенцията) не съществуваше, би изглеждало логично да се направи изводът, че лице, което е престанало да се ползва от въпросната закрила или помощ, би се намирало в същото положение.

48.

Разглежданата разпоредба обаче съдържа изрично условие относно преустановяването на закрилата или помощта: „В случаите, в които тази закрила или помощ бъде преустановена на каквото и да е основание, без съдбата на тези лица да бъде окончателно уредена съгласно действащите резолюции на Общото събрание на Организацията на обединените нации, настоящата директива ще може да се прилага ipso facto по отношение на тези лица“.

49.

Формулировките „настоящата директива ще може да се прилага ipso facto по отношение на тези лица“ и „тези лица могат ipso facto да се ползват от привилегиите, произтичащи от тази конвенция“ (в текста на Конвенцията на френски език „bénéficieront de plein droit du regime de cette Convention“) могат да насочат към трета възможност — лице, по отношение на което помощта от UNRWA „бъде преустановена на каквото и да е основание“, следва да бъде признато като бежанец, независимо дали то отговаря на определението по член 2, буква в) от Директивата. Именно до тази възможност се отнася първият въпрос на запитващата юрисдикция.

50.

От Решение по дело Bolbol е видно, че ако лице не е прибягвало до помощ от UNRWA, то не е „изключено от статута на бежанец“ по силата на член 12, параграф 1, буква а), първо изречение от Директивата. Въз основа на второто изречение от разпоредбата се установява също, че независимо от евентуалната възможност или невъзможност за получаване на допълнителни права лице не се изключва от кръга на бежанците, когато „тази закрила или помощ бъде преустановена на каквото и да е основание, без съдбата на тези лица да бъде окончателно уредена съгласно действащите резолюции на Общото събрание на Организацията на обединените нации“. Онези, които се „[ползват] в момента“ от помощ от UNRWA, обаче подлежат на изключване.

51.

Поне две държави членки — Франция и Обединеното кралство — твърдят (както се уточнява и в заключението ми по дело Bolbol), че по тази причина изключването се прилага само докато съответното лице се намира физически на територията, на която UNRWA извършва дейност (а именно Ливан, Сирия, Йордания, Западния бряг и Ивицата Газа). Веднага щом лицето напусне тази територия, вече не може да се счита, че то се „[ползва] в момента“ от помощ от UNRWA и по тази причина не може повече да бъде изключвано от кръга на бежанците. В извода, до който стигнах по отношение на конкретното положение на подобно лице — за разлика от този на Обединеното кралство — се прави разлика между последиците от доброволното и от принудителното напускане, но независимо от това изразих съгласие с позицията на Обединеното кралство, що се отнася до прекратяването на изключването.

52.

Тази позиция вече не ми се струва убедителна, особено предвид структурата на Директивата. Задължителна предпоставка при претендиране на статут на бежанец в държава — членка на ЕС, е физическото присъствие в тази държава и следователно физическото отсъствие от територията на действие на UNRWA. По тази логика, ако самото отсъствие от територията на действие на UNRWA бе достатъчно, за да се прекрати изключването, предвидено в член 12, параграф 1, буква а), първо изречение от Директивата, никое лице, претендиращо за статут на бежанец съгласно Директивата, нямаше да подлежи на изключване, а така изключването би било безпредметно ( 24 ).

53.

Следователно, тъй като трябва да се приеме, че изключването има някакво реално действие, то не може да бъде прекратено само поради факта на напускане на територията на действие на UNRWA, независимо каква е причината за това. Необходимо е допълнително основание. Несъмнено е налице подобно допълнително основание при преустановяване на помощта по смисъла на член 12, параграф 1, буква а), второ изречение. Остава обаче да се определи дали правото да бъде приложена Директивата, за което става дума във второто изречение, се ограничава до прекратяване на изключването, или предполага действително предоставяне на статута на бежанец, и може също да се обмисли възможността други събития да прекратяват изключването ( 25 ).

54.

След като важните за производството предварителни въпроси са вече изяснени, ще разгледам по-конкретно преюдициалните въпроси.

55.

Двата преюдициални въпроса са неразривно свързани и освен това се отнасят до две взаимнозависими части на едно и също изречение. Целта на първия въпрос е да се установи какво се има предвид под прилагане на Директивата, а на втория — кое събитие поражда правото на прилагане на тази директива. Предложенията за отговор на първия въпрос са различни — от правото единствено да се подаде молба за статут на бежанец или за субсидиарна закрила до правото да се получи незабавно и автоматично признаване на статута на бежанец, заедно с всички свързани с него права. Предложенията за отговор на втория въпрос са свързани с събития от всякакъв тип (независимо от естеството им), които стават причина съответното лице да напусне територията на UNRWA, и най-вече прекратяване на дейността на UNRWA или най-малкото друго събитие, което прави невъзможно предоставянето на помощ от нейна страна. Следва да се отбележи, че няколко от представилите становища държави членки показват тенденцията да уравновесяват „по-великодушния“ отговор на единия въпрос с „по-малко великодушен“ отговор на другия. Това обстоятелство показва, че те най-малкото схващат отговорите като оказващи влияние един върху друг.

56.

Най-общо казано, представилите становища участници в производството предлагат пет възможни варианта:

57.

Още един вариант е предложен от самата запитваща юрисдикция — правото на позоваване на Директивата може да означава автоматично признаване на статута на бежанец или на статута на субсидиарна закрила според избора на съответната държава членка.

58.

От предварителните ми съображения може да се заключи, че член 12, параграф 1, буква а) въобще не се отнася до субсидиарната закрила ( 26 ). Следователно предложенията за отговори по отношение на позоваването на Директивата, на което съответните лица „ipso facto“ имат право, може да се сведат до:

59.

Продължавам да поддържам позицията, изразена в точки 85—89 и 103—109 от моето заключение по дело Bolbol, че въпросното право се отнася до обусловения от статута на бежанец материалноправен режим, от който лицата могат да се ползват само ако този статут им е предоставен. Следователно лицата, по отношение на които се прилага член 12, параграф 1, буква а), второ изречение от Директивата, имат право на реално предоставяне на статут на бежанец, независимо дали отговарят на определението съгласно член 2, буква в), което се изисква да е налице за останалите молители. Ще допълня вече изложените съображения с тези, които следват по-долу.

60.

Първо, в текста на английски език на член 1, раздел D от Конвенцията се използва понятието „ipso facto“, а на френски — „de plein droit“ ( 27 ). Не може да не се обърне внимание на очевидно нарочната употреба на тези понятия. Независимо от възможните смислови нюанси, става ясно, че преустановяването на закрилата или помощта — само по себе си и без да се изисква удовлетворяването на допълнителни условия — поражда въпросното право. Тъй като няма условия относно претендирането на статут на бежанец (дори най-малко заслужаващите лица имат право да подадат молба, която няма да бъде отхвърлена, ако молителят отговаря на определението за бежанец и не се изключва по силата на друга разпоредба), то правото, което възниква при преустановяване на помощта от UNRWA, би трябвало да бъде нещо повече от право на претендиране на такъв статут. То би трябвало да съставлява право, чието получаване е обвързано с удовлетворяването на определени условия.

61.

На второ място, обръщам внимание на пълната формулировка на член 12, параграф 1, буква а), второ изречение от Директивата: „В случаите, в които тази закрила или помощ бъде преустановена на каквото и да е основание, без съдбата на тези лица да бъде окончателно уредена съгласно действащите резолюции на Общото събрание на Организацията на обединените нации, настоящата директива ще може да се прилага ipso facto по отношение на тези лица“. Условието, посочено от мен в курсив, не трябва да се пренебрегва. Струва ми се, че ако закрилата или помощта бъде преустановена, когато съдбата на получавалите я до съответния момент лица е била окончателно уредена по този начин, просто не е възможно съответните лица да продължат да бъдат изключвани от кръга на бежанците. В този случай те трябва да могат да претендират за статут на бежанец, ако по някаква причина отговарят на определението съгласно член 2, буква в). Следователно, а contrario, когато съдбата им не е била окончателно уредена (но помощта е преустановена независимо от основанието), техният статут от гледна точка на Директивата трябва да е различен — отново подчертавам, че смисълът на израза „настоящата директива ще може да се прилага […] по отношение на тези лица“ трябва да означава нещо повече от правото на лице да не му се отнема възможността да бъде признато като бежанец, ако отговаря на условията по член 2, буква в).

62.

Немислимо е обаче, както основателно посочват германското и унгарското правителство, самото преустановяване на закрилата или помощта автоматично да поражда основание за абсолютно безусловно признаване на статута на бежанец. Не само член 12, параграф 1, буква а) предвижда изключване от този статут. Преди всичко, подобно на член 1, раздел F от Конвенцията, с член 12, параграфи 2 и 3 от посочения статут се изключват лица, които са извършили, подбудили или участвали по друг начин в извършването на редица особено тежки престъпления. Освен това, съгласно член 11 или член 12, параграф 1, буква б) от Директивата, в зависимост от случая настъпването на промяна в обстоятелствата, водеща най-общо казано до първоначално или повторно установяване на лице в държава, в която то се ползва от достатъчни по обем гарантирани права, лицето не може (или не може повече) да се ползва от закрила като бежанец ( 28 ).

63.

Ясно е също, противно на опасенията на румънското правителство, че автоматичното признаване на статута на бежанец е невъзможно, т.е е невъзможно признаването без каквато и да било процедура, която да установи дали съответните условия са удовлетворени ( 29 ).

64.

Следователно условията, чието прилагане отпада в резултат от самото преустановяване на помощта от UNRWA, могат да бъдат само онези, които се изискват за целите на признаването на статута на бежанец съгласно определението по член 2, буква в) от Директивата, а предоставеното право може да включва единствено признаването на статута на бежанец, без да е необходимо да се изпълнява конкретно изискването за доказване, че тези условия са спазени. Следователно правото на позоваване на Директивата, посочено в член 12, параграф 1, буква а), е правото на привилегиите, които следват от предоставянето на статут на бежанец.

65.

Предоставянето на статут на бежанец обаче трябва да остане подчинено на условието съответното лице да не се изключва от кръга на бежанците по силата на друга разпоредба на Директивата. Освен това, както е уточнено в Решение по дело Bolbol, получателят на помощ във всички случаи следва да докаже, че действително е прибягнал до помощ от UNRWA и — в съответствие с член 12, параграф 1, буква а), второ изречение от Директивата — че тази помощ е преустановена.

66.

Следва да добавя, че освобождаването от задължението да се докаже удовлетворяването на условията по член 2, буква в) от Директивата не е толкова либерално, колкото може да изглежда на пръв поглед, по отношение на лицата, до които се отнася член 12, параграф 1, буква а) от тази директива. Налице е известно припокриване между член 2, буква в) и член 12, параграф 1, буква а), второ изречение от тази директива, доколкото и в двете разпоредби се поставя условието съответното лице да не се ползва от закрила. Освен това, както вече посочих ( 30 ), UNRWA не е създадена да предоставя „закрила“ на палестински бежанци и не е предоставяла такава. Единствената услуга, която агенцията е в състояние да предоставя, е „помощ“. Освен това фактите, изложени от запитващата юрисдикция по отношение на тримата жалбоподатели в образуваното пред нея производство, сочат, че ливанските органи осигуряват минимална закрила, а сирийските органи е малко вероятно към настоящия момент да са в състояние да закрилят бежанци на своя територия. Накратко, възможно е много от лицата, които попадат в обхвата на член 12, параграф 1, буква а), второ изречение от Директивата, вече да отговарят в голяма степен на определението за „бежанец“ съгласно член 2, буква в) от нея, тъй като не могат да се ползват от закрилата на държавата, чиито граждани са, или на държавата на предишното обичайно пребиваване.

67.

Посочените съображения потвърждават вече представеното от мен становище относно отговора на първия преюдициален въпрос по настоящото дело. Необходимо е обаче да обърна внимание на изразеното от няколко държави членки сериозно възражение срещу това становище. Те твърдят, че ако се допусне определена категория молители да получат статут на бежанец, без да се налага да доказват, че удовлетворяват условията, предвидени в определението съгласно член 2, буква в) от Директивата, което задължение съществува за всички останали, би била въведена необоснована дискриминация в противоречие с принципа на равно третиране.

68.

Принципът на равно третиране, прогласен с член 20 от Хартата на основните права, изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано.

69.

В конкретния случай съгласно предложеното от мен тълкуване две категории лица, подали молба за статут на бежанец — лица, които са се ползвали от помощ от UNRWA, и лица, които не са се ползвали от такава помощ независимо от причината — имат право този статут да им бъде признат (с еднакви предимства по Директивата), но при различни условия. Първата група лица, която всъщност съставлява част от онези, които имат право на помощ от UNRWA, трябва само да докажат, че са се ползвали от съответната закрила или помощ и че тя е преустановена. Втората група лица, която включва всички останали, които имат право на помощ от UNRWA, наравно с всички други молители трябва да докажат, че отговарят на определението за бежанец съгласно член 2, буква в) от Директивата.

70.

Всяка от тези две категории лица обаче се намира във фактическо положение, което не е съпоставимо с това на другата.

71.

Лицата, от които се изисква да докажат, че отговарят на определението за бежанец съгласно член 2, буква в) от Директивата, са водили относително нормален живот без външна помощ. След настъпването на определени обстоятелства обаче тези лица са напуснали държавата, чиито граждани са, или държавата на обичайното им пребиваване. Възможно е настъпилите събития да са били толкова страшни, че да породят у тях „основателни[…] опасения от преследване по причина на […] раса, вероизповедание, националност, политически[…] възгледи или принадлежност […] към определена социална група“. В такъв случай, ако засегнатите лица не „мо[гат] или поради тези опасения не жела[ят]“ да се завърнат в съответната държава, те имат право на статут на бежанец.

72.

Лицата, които са се ползвали от външна помощ от UNRWA, не се намират в същото положение. Поради невъзможността да водят нормален живот те са получавали специална помощ, която международната общност е преценила за необходима (на текущ принцип). В този смисъл за посочената група лица са се полагали грижи. Те вече са се намирали под закрила. След това настъпва външно събитие (не по тяхна вина), което води до „преустановяване“ на помощта от UNRWA. Няма конкретна причина да се приеме обаче, че подобно събитие непременно и незабавно ще породи „основателни[…] опасения от преследване“, които да поставят засегнатите лица в категорията по смисъла на член 2, буква в) от Директивата. И все пак те вече не могат да разчитат на предоставяната преди това помощ от UNRWA (и следователно не могат повече да се ползват от реалната подкрепа, която е обосновавала изключването им от приложното поле на Конвенцията).

73.

Следователно, доколкото разгледаните положения са несъпоставими, принципът на равно третиране не изисква те да бъдат третирани еднакво.

74.

Може да се възрази, че доколкото двете категории лица се характеризират с различно фактическо положение, „обикновеният“ молител за статут на бежанец често се намира в по-неблагоприятна ситуация от палестинец, чиято помощ от UNRWA бъде внезапно преустановена. Защо тогава палестинецът да трябва да получи преференциален достъп до предимствата, свързани със статута на бежанец?

75.

Въпросът дали палестинец, внезапно престанал да получава помощ от UNRWA, е по-малко или повече заслужаващ, отколкото някоя друга категория потенциални бежанци, е от емоционално естество. Според мен, абстрактно погледнато, всички истински потенциални бежанци заслужават еднакво състрадание и подкрепа. Ако член 1, раздел D от Конвенцията съдържаше само първото изречение, никак нямаше да е трудно да заключа, че при преустановяването на помощта от UNRWA ползвалият се от нея палестинец би следвало отново да бъде включен в приложното поле на Конвенцията и да бъде третиран като всяко друго лице, подало молба за статут на бежанец. Факт е обаче, че член 1, раздел D съдържа не едно, а две изречения. От пълния прочит на разпоредбата става ясно, че международната общност умишлено е избрала да осигури специално третиране на разселените палестинци, което в някои отношения е отрицателно (член 1, раздел D, първо изречение), а в други — преференциално (член 1, раздел D, второ изречение). Предвид посочените по-горе от мен фактически различия този избор (който е точно застъпен в Директивата) не нарушава принципа на равно третиране.

76.

От предварителните ми съображения може да се заключи, че по отношение на лица, прибягнали до помощ от UNRWA, Директивата не „може да се прилага“ — по принцип те действително продължават да бъдат „изключен[и] от статута на бежанец“ — докато по отношение на тях тази помощ не бъде „преустановена на каквото и да е основание“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква а) ( 31 ). Следователно предложенията за отговори по отношение на събитието, което поражда това право, може да се сведат до:

77.

В заключението си по дело Bolbol (вж. точки 77—84 и 100—102) стигнах до извода, че второто тълкуване е правилно, и оставам на същото мнение, но уточнявам, че първото тълкуване се съдържа във второто, което следва да включва всяко събитие, възпрепятстващо UNRWA да предоставя помощ.

78.

В подкрепа на изложената позиция не смятам за необходимо да привеждам допълнителни аргументи. Следва само да посоча, че това тълкуване изглежда отговаря в най-пълна степен на използваната формулировка — като в случая не са налице съществени различия текста на английски и на френски език. „В случаите, в които тази закрила или помощ бъде преустановена“ означава, че закрилата или помощта трябва да бъде преустановена, като доброволното оттегляне на получаващия я не се предвижда. Разглеждана самостоятелно, тази част от изречението може да бъде аргумент в полза на идеята, че събитието трябва да се отнася до самата UNRWA. Изглежда обаче, че изразът „на каквото и да е основание“ разширява тълкуването на първата част на изречението до възможния лексикален максимум. И все пак то не може да бъде разширено дотолкова, че да включва решения на заинтересованите лица, взети по лични причини, което би обезсмислило изключването като концепция ( 32 ). По тази причина смятам, че изразът може да разшири тълкуването на понятието „преустановяване“ единствено до това, че основанието не трябва задължително да се отнася до самата UNRWA.

79.

Необходимо е обаче да добавя две забележки относно лицата, напускащи по своя воля територията, извън която те фактически не могат получават помощ от UNRWA.

80.

Първо, както вече уточних, напускането на територията на UNRWA само по себе си не може да прекрати изключването от „статута на бежанец“ ( 33 ). Ако разгледаме това съждение заедно с извода, до който стигнах, че правото на предимствата по Директивата може да възникне единствено в резултат от събитие, което настъпва по причина, независеща от получателя на помощ от UNRWA и от волята му, и което води до невъзможност той да продължи да получава помощта, може да ни се стори, че всеки, който веднъж е прибягнал до помощ от UNRWA, никога не би могъл да претендира за статут на бежанец в държава членка на основание член 2, буква в) от Директивата или член 12, параграф 1, буква а), второ изречение от нея.

81.

На това допускане трябва да се придадат нюанси. Според мен изключването от кръга на бежанците поради прибягване до помощ от UNRWA може логично да обхване единствено изключването на възможността да се претендира за статут на бежанец в качеството на палестинец, който има право на тази помощ. Няма причина изключването да продължи пожизнено, ако възникнат други основания, въз основа на които може да се претендира за статут на бежанец — например ако палестински бежанец се премести доброволно в държава извън територията на действие на UNRWA и евентуално получи гражданство там, но след това настъпят обстоятелства, които го включват в обхвата на определението съгласно член 2, буква в) от Директивата. В този смисъл член 5 от Директивата предвижда, че основателното опасение от преследване може да се основава на събития, настъпили след като молителят е напуснал държавата на произход, или евентуално на дейности, извършвани от молителя след неговото заминаване от държавата на произход, — поне доколкото дейностите, на които се основава молбата, представляват израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата на произход, а опасността от преследване не се основава на обстоятелства, които молителят е създал по собствено решение, след като е напуснал държавата на произход.

82.

Второ, както е посочено пред Съда, напълно е възможно да се приеме, че лице, ползващо се от помощ от UNRWA, може временно да напусне нейната територия по собствена воля (например за да посети свой роднина на друго място) с ясното намерение да се върне и с искреното убеждение, че ще може да го направи, но да се окаже, че връщането му на територията, на която е получавал помощ, е възпрепятствано. Според мен трябва да се приеме, че на такова лице е било попречено да получава помощ от UNRWA по независеща от него причина и независимо от волята му.

83.

По отношение и на тези два вида обстоятелства — а и по отношение на каквито и да било други обстоятелства, при които трябва да се установи, че „закрила[…] или помощ[…] [e] преустановена на каквото и да е основание“ — ще възникнат трудности при доказването, както посочвам в точка 102 от заключението си по дело Bolbol. Тези трудности трябва да бъдат разрешени в съответствие с член 4 от Директивата („Оценяване на фактите и обстоятелствата“), който осигурява рамка за видовете доказателства, които евентуално могат да бъдат изисквани от държавите членки. Макар че принципно е законосъобразно да се изисква от молителите да подкрепят молбите си с доказателства, вместо просто да се разчита на твърденията им, в член 4, параграф 5 са регламентирани обстоятелствата, при които държавите членки не могат да настояват за предоставянето на документи в потвърждение на всички аспекти на молбата.

84.

С оглед на предходните съображения считам, че Съдът трябва да отговори на поставените от Fővárosi Bíróság въпроси по следния начин:

„В член 12, параграф 1, буква а), второ изречение от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила: