1.

Настоящото преюдициално запитване се отнася до тълкуването на Регламент (ЕО) № 1346/2000 на Съвета от 29 май 2000 година относно производството по несъстоятелност ( 2 ) (наричан по нататък: „Регламентът за несъстоятелността“ или „Регламентът“). Този регламент принципно предвижда две възможности в случай на несъстоятелност с международен елемент: откриване на главно производство и откриване на частично, съответно вторично производство ( 3 ).

2.

Главното производство се открива в центъра на основните интереси на длъжника. То обхваща цялото имущество на длъжника във всички държави членки, има универсално действие и се урежда от правото на държавата, в която е открито. Обратно, частичните, съответно вторичните производства са пространствено ограничени само до територията на държавата членка, в която са открити и обхващат само намиращото се в тази държава членка имущество. Те се уреждат от правото на тази държава. В случай на едновременно открити главно производство, от една страна, и вторично, съответно частично производство, от друга, Регламентът определя множество задължения за сътрудничество и съгласуване между съответните производства.

3.

Особеността на настоящия случай е, че откритото във Франция главно производство е „procédure de sauvegarde“ (наричано по-нататък „производство за сключване на предпазен конкордат“), насочено към преструктуриране. Тази особеност води до трите въпроса, отправени до Съда от Sąd Rejonowy Poznań Stare Miasto w Poznaniu ( 4 ). По този начин това преюдициално запитване дава възможност на Съда да конкретизира съотношението между главното и вторичното производство.

4.

Съгласно член 1, параграф 1 Регламентът за несъстоятелността се прилага „за общите производства по несъстоятелност, които налагат частичното или пълното лишаване на длъжника от права, както и до назначаването на ликвидатор“.

5.

Член 2, буква а) определя „производство[то] по несъстоятелност“ за целите на Регламента като „общите производства, които са предвидени в член 1, параграф 1. Тези производства са посочени в приложение А“. Буква в) се отнася до „производство[то] по ликвидация“ и го определя като „производство по несъстоятелност по смисъла на буква а), което включва осребряване на имуществото на длъжника, включително и когато производството приключи с предпазен конкордат или с друга мярка, която прекратява несъстоятелността, или бъде прекратено, поради факта че масата на несъстоятелността не покрива задълженията. Тези производства са посочени в приложение Б“.

6.

Член 3 предвижда следното за международната компетентност:

„1.   Съдилищата на държавата членка, на чиято територия е разположен центърът на основните интереси на длъжника, са компетентни да образуват производство по несъстоятелност. За дружествата и юридическите лица, седалището според устройствения акт се презюмира за център на основните интереси до доказване на противното.

2.   Когато центърът на основните интереси на длъжника е разположен на територията на дадена държава членка, съдилищата на друга държава членка са компетентни да образуват производство по несъстоятелност само ако длъжникът притежава предприятие на територията на тази държава членка. Действието на това производство се свежда до имуществото на длъжника, което се намира на територията на последната.

3.   Когато производството по несъстоятелност е образувано по параграф 1, всяко производството по несъстоятелност, които е образувано впоследствие, съгласно параграф 2, е вторично производство. Това производство трябва да се извършва като производство по ликвидация.

4.   Частичното производство по несъстоятелност, посочено в параграф 2, може да се образува преди образуването на главното производство по несъстоятелност по параграф 1 само в следните случаи:

7.

Под заглавието „Приложим закон“ член 4 от Регламента предвижда:

„1.   Ако настоящият регламент не предвижда друго, приложимият закон към производството по несъстоятелност и последиците от него е законът на държавата членка, на чиято територия е образувано производството, наричана по-долу „държава на образуване на производството“.

2.   Законът на държавата на образуване на производството определя условията за образуването, провеждането и прекратяването на производството по несъстоятелност. Той определя по-специално:

[…]

[…]“.

8.

Член 16 се отнася до признаването на производството по несъстоятелност и параграф 1 от него гласи:

„Всяко решение за образуване на производство по несъстоятелност, което е взето от компетентен съд на държава членка съгласно член 3, се признава във всички други държави членки от момента на влизането му в сила в държавата на образуване на производството“.

9.

Член 26 съдържа клауза за обществен ред и предвижда:

„Всяка държава членка може да откаже да признае производство по несъстоятелност, което е образувано в друга държава членка, или да изпълни решение, което е постановено в рамките на такова производство, когато това признаване или изпълнение би предизвиквало последици, които явно противоречат на обществения ред на тази държава и по-специално на нейните основни принципи или на индивидуалните права и свободи, които са гарантирани от нейната конституция“.

10.

Член 27 е първата разпоредба от глава III, „Вторични производства по несъстоятелност“, озаглавен е „Образуване на производство“ и предвижда:

„Производството по член 3, параграф 1, което е образувано от съд на дадена държава членка и е признато в друга държава членка (главно производство) позволява компетентният съд по член 3, параграф 2 в тази друга държава членка да образува вторично производство по несъстоятелност, без да се разглежда [неплатежоспособността] на длъжника в тази друга държава. Това производство трябва да бъде включено в производствата, които са изброени в приложение Б. Последиците от тях засягат само имуществото на длъжника, което се намира на територията на тази друга държава членка“.

11.

Член 33 урежда „[с]пиране[то] на ликвидацията“ и гласи:

„1.   Съдът, който е образувал вторичното производство, спира изцяло или частично действията по осребряването по искане на ликвидатора по главното производство, като си запазва възможността да поиска в този случай от ликвидатора по главното производство всяка подходяща обезпечителна мярка на интересите на кредиторите от вторичното производство и на отделни групи кредитори. Искането на ликвидатора по главното производство може да бъде отхвърлено само ако то очевидно не е в интерес на кредиторите по главното производство. Спирането на осребряването може да бъде постановено за максимален срок от три месеца. Спирането може съответно да бъде продължено или подновено за периоди със същата продължителност.

2.   Съдът по параграф 1 отменя спирането на осребряването в следните случаи:

12.

Член 34 се отнася до „[м]ерки[те] за прекратяване на вторичното производство по несъстоятелност“:

„1.   Когато приложимият закон към вторичното производство предвижда възможността това производство да бъде прекратено без ликвидация, а чрез план за оздравяване, с конкордат или друга подобна мярка, ликвидаторът по главното производство е оправомощен да предложи такава мярка.

Прекратяването на вторичното производство с мярката, посочена в първа алинея, става окончателно само със съгласието на ликвидатора по главното производство или при липса на съгласие от негова страна, когато предложената мярка не накърнява финансовите интереси на кредиторите в главното производство.

2.   Всяко ограничаване на правата на кредиторите, като например отлагане на плащането или опрощаване на дълга, което произтича от мярката, посочена в параграф 1, предложено във вторично производство, може да се прилага към имущество на длъжника, което не е включено в това производство само със съгласието на всички заинтересовани кредитори.

3.   По време на спирането на действията по осребряването, което е постановено съгласно член 33, единствено ликвидаторът по главното производство или длъжникът, с негово съгласие, може да предложи във вторичното производство мерките по параграф 1 от настоящия член; други предложения за подобна мярка не могат да бъде подлагани на гласуване, нито да бъдат одобрени“.

13.

Член 37 урежда хипотезата, при която преди образуването на главното производство е открито частично производство, и предвижда:

„Ликвидаторът по главното производство може да поиска някое от посочените в приложение А производства, което е образувано по-рано в друга държава членка, да бъде преобразувано в производство по ликвидация, ако това преобразуване е в полза за интересите на кредиторите от главното производство“.

14.

Приложение А към Регламента посочва производствата на държавите членки, които представляват производства по несъстоятелност съгласно член 2, буква а). Приложение Б изброява производствата по ликвидация съгласно член 2, буква в).

15.

Френското право познава три вида производства по несъстоятелност, които са посочени в приложение А към Регламента: производството за сключване на предпазен конкордат, производството по „redressement judiciaire“ и производството по „liquidation judiciaire“.

16.

Производството за сключване на предпазен конкордат е уредено в член L620-1 и сл. от Търговския закон (Code de commerce) в редакцията му съгласно Закон № 2005-845 от 26 юли 2005 г. Тези норми предвиждат, че откриването на подобно превантивно оздравително производство може да бъде поискано само от длъжника, ако и доколкото докаже наличието на затруднения за разплащане.

17.

Целта на производството за сключване на предпазен конкордат е да улесни продължаването на икономическата дейност на предприятието („poursuite de l’activité économique de l’entreprise“), запазването на работните места („maintien de l’emploi“) и намаляването на дълговете („apurement du passif“). От друга страна, превантивното оздравително производство трябва все пак да позволи реорганизиране („réorganisation“) на предприятието.

18.

С решение от 1 октомври 2008 г. търговският съд в Мо (Франция) образува производство по несъстоятелност срещу регистрираното в Полша дружество длъжник Christianapol sp. z o.o. (наричано по-нататък „Christianapol“). Това производство по несъстоятелност е производство за сключване на предпазен конкордат съгласно френското право.

19.

Френският съд назначава синдик и администратор ( 5 ) и установява, че Christianapol „е в състояние да изпълнява паричните си задължения, тъй като оценките сочат положителен паричен баланс“ ( 6 ). Френският съд приема, че е компетентен, въз основа на констатацията, че центърът на основните интереси на длъжника се намира във Франция. Той обосновава този извод с обстоятелството, че Christianapol е част от група предприятия, чийто център на основни интереси се намира във Франция. Същевременно обаче цялото имущество на Christianapol, включително производствените му обекти, се намират в Полша.

20.

Според търговския съд в Мо, а и според запитващата юрисдикция, откритото от търговския съд в Мо производство представлява главно производство по несъстоятелност по смисъла на член 3, параграф 1 от Регламента.

21.

На 21 април 2009 г. кредитор на Christianapol със седалище в Полша, а именно Bank Handlowy w Warszawie SA (наричано по-нататък „Bank Handlowy“), подава в Sąd Rejonowy Poznań (запитващата юрисдикция) молба за образуване на вторично производство съгласно член 27 от Регламента за несъстоятелността. При условията на евентуалност — в случай че съгласно член 26 от Регламента решението на търговския съд в Мо не бъде признато поради противоречие с обществения ред в Полша, на 26 юни 2009 г. този кредитор подава молба за обявяване на длъжника в несъстоятелност и осребряване на имуществото му. При това Bank Handlowy не уточнява дали по този начин цели образуване на главно производство съгласно член 3, параграф 1 или на частично производството съгласно член 3, параграф 4, буква б) от Регламента.

22.

На 20 юли 2009 г. търговският съд в Мо утвърждава предложения от длъжника предпазен конкордат, като е уговорено, че посочените в разплащателния план вземания на кредиторите ще бъдат изплатени на вноски за 10 години. Наред с това съдът назначава надзорник за изпълнението на плана („commissaire à l’exécution du plan“). Назначените преди това синдици са преназначени до приключването на процедурата за проверка на вземанията и представянето на окончателния отчет за дейността им.

23.

На 2 август 2009 г. друг кредитор на Christianapol — P.P.H.U. „Adax“ Ryszard Adamiak (със седалище в Полша), също подава пред запитващата юрисдикция молба за обявяване на длъжника в несъстоятелност и осребряване на имуществото му съгласно полското право, като и той не уточнява дали иска образуване на главно или на частично производство по несъстоятелност.

24.

Christianapol първоначално иска да се отхвърли молбата за образуване на вторично производство в Полша, тъй като то би било в разрез с целта и естеството на производството за сключване на предпазен конкордат. След утвърждаването на предпазния конкордат Christianapol подава молба за прекратяване на вторичното производство, тъй като главното производство е приключило. Освен това иска да се отхвърлят останалите молби за обявяването му в несъстоятелност, тъй като вече изпълнява задълженията си в съответствие с утвърдения от френския съд предпазен конкордат с кредиторите и следователно срещу него няма изискуеми парични вземания.

25.

Във връзка с това полският съд иска от търговския съд в Мо справка дали след утвърждаването на предпазния конкордат все още има висящо главно производство във Франция. Нито отговорът на търговския съд в Мо, нито приетото по този въпрос заключение на вещо лице внасят яснота по този въпрос.

26.

Според изложеното от полския съд по-нататъшните му действия обаче зависят от приключването на френското производство: ако то е приключило, полският съд смята, че евентуално може да открие ново главно производство в Полша. Ако производството във Франция все още не е приключило, полският съд би открил само вторично производство.

27.

С определение от 21 февруари 2011 г. запитващата юрисдикция спира производството и поставя на Съда следните преюдициални въпроси:

В производството пред Съда участват Bank Handlowy, Christianapol, френското, испанското и полското правителство и Комисията.

28.

На първо място, запитващата юрисдикция иска да се установи дали моментът на приключване на производството по несъстоятелност се определя по националното право, или следва да се дефинира самостоятелно като понятие от правото на Съюза. В това отношение тя се позовава на Решение на Съда по дело Eurofood ( 7 ) и поставя въпроса дали принципите, изведени в него във връзка с образуването на производство по несъстоятелност, трябва да се прилагат и за приключването му.

29.

Френската република и Christianapol са на мнение, че въпросът за приключването трябва да бъде тълкуван самостоятелно в правото на Съюза, и то в смисъл, че производството по несъстоятелност трябва да се счита за преключено към момента, в който длъжникът си е върнал правото на разпореждане с имуществото си и функциите на синдика са прекратени. Аз обаче не споделям това мнение.

30.

Приложимото право за производството по несъстоятелност се урежда в член 4 от Регламента. В параграф 1 от този член се предвижда, че е приложимо правото на държавата членка, в която е образувано производството (lex concursus). Параграф 2 прецизира в неизчерпателен списък ( 8 ) областите, в които се прилага lex concursus. Сред тях член 4, параграф 2, буква й) посочва „условията за и действието на приключването на производството по несъстоятелност, по-специално при сключването на предпазен конкордат“. Предвид текста му член 4 е стълкновителна норма, с която въпросът за приключването на производството по несъстоятелност е оставен на националното право.

31.

Това потвърждава и съображение 23 от Регламента, което предвижда, че за материята на несъстоятелността следва да се създадат „единни правила за случаите на конфликт на разпоредби“, които „да заменят […] националните норми на международното частно право“. В съответствие с него lex concursus „определя всички последици от производството по несъстоятелност, процесуални и материални, спрямо заинтересованите лица и съответните правоотношения. Този закон урежда всички условия за образуването, провеждането и приключването на производството по несъстоятелност“.

32.

Характерното за стълкновителните норми е, че не уреждат самия материалноправен въпрос, а само определят кое право го урежда. Ако понятието „приключване на производството по несъстоятелност“ се дефинира самостоятелно в правото на Съюза, както предлагат Франция и Christianapol, това би определило момента на приключване на производството направо на съюзно равнище (и съответно би създало направо материалноправна норма), вместо само да отпрати към националното право на държавата членка по образуване на производството. Това би било в противоречие с текста на член 4 и на съображение 23 от Регламента.

33.

Наистина френското правителство с право посочва, че при съмнение относно текста им разпоредбите от правото на Съюза трябва да бъдат тълкувани самостоятелно и еднакво съобразно контекста на разпоредбата и целта на съответната правна уредба ( 9 ). Когато става дума за стълкновителни норми обаче, това тълкуване не трябва да води до изгубване на стълкновителното съдържание на разпоредбата и до уреждане на материалноправния въпрос още на равнището на Съюза. Съдът също е постановил, че принципът на еднакво тълкуване и прилагане на правото на Съюза се прилага само за такива разпоредби, които с оглед на определянето на техния смисъл и обхват не препращат изрично към правото на държавите членки ( 10 ). Като се има предвид обаче, че изрично препраща към lex concursus, член 4 не подлежи на самостоятелно тълкуване в правото на Съюза.

34.

Целите на Регламента също не допускат самостоятелно тълкуване на понятието за приключването на производството в правото на Съюза. Както се вижда от съображение 11, Регламентът не цели създаването на единно право на несъстоятелността нито чрез единно европейско производство по несъстоятелност, нито чрез създаването на единно материално право. Напротив, той се основава на разбирането, че единно производство по несъстоятелност с универсален обхват не е постижимо. Затова, както показва съображение 6, Регламентът се свежда до разпоредби за компетентността и за координирането на паралелно провежданите производства и на едновременно съществуващите различни правни уредби на държавите членки, както и до разпоредби за признаването на решенията, постановявани в производствата по несъстоятелност. Ако самостоятелно се уредят съществени процесуални въпроси като приключването на производството, ще се сложи началото на уеднаквяване на уредбата на несъстоятелността, а това не е предвидено в Регламента.

35.

В Решение по дело Eurofood Съдът наистина дефинира самостоятелно в правото на Съюза условията за „образуване на производство по несъстоятелност“ ( 11 ). Това решение обаче, противно на разбирането на Франция и Christianapols, не може да се отнесе към настоящия случай.

36.

На първо място, предмет на преюдициалното запитване по дело Eurofood е понятието „образуване на производство по несъстоятелност“ по смисъла на член 16 от Регламента, а не по смисъла на член 4. Самият член 16 обаче няма стълкновително съдържание, а представлява материалноправна норма, която предвижда предимство на първото образувано производство по несъстоятелност. По този начин за разлика от член 4 член 16 подлежи на самостоятелно тълкуване в правото на Съюза.

37.

Целта на тълкуването в Решение по дело Eurofood, както току-що посочих, не е била да се определят общи критерии, при наличието на които производството по несъстоятелност принципно да се счита за образувано. Този въпрос се урежда съгласно lex concursus, както предвижда член 4. Всъщност целта е била да се осигури еднакво прилагане на член 16, което с оглед на нормативното му съдържание е и наложително. Член 16 е предназначен да идентифицира приложимия lex concursus. За да може да се приложи отпращането в член 4, трябва да се определи към правото на коя държава членка се отпраща. Това урежда член 16, като отдава предимство на първото образувано производство. Това правило за предимство обаче би било лишено от практическо действие, ако във всяка държава членка се преценяваше различно кое е първото образувано производство. За да се избегне този резултат, е необходимо еднакво тълкуване на понятието „образуване“ в член 16, каквото дава Решение по дело Eurofood.

38.

Приключването на производство по несъстоятелност обаче не е сравнимо с положението преди образуването на производството. След като веднъж е образувано производство по несъстоятелност по смисъла на Регламента за несъстоятелността, съгласно член 16, параграф 1 то се признава във всички други държави членки и по този начин препятства образуването на други главни производства. Както показва дело Eurofood ( 12 ), поради различната нормативна уредба в държавите членки преди образуването на производството може да се стигне до спор за подсъдност. След образуването на главното производство вече не могат да възникнат спорове за подсъдност — механизмът по член 16 от Регламента е създаден, за да се избегне именно това.

39.

Настоящият случай показва, че ако въпросът за приключването на производството се остави на националното право, може да възникнат практически трудности. Те обаче не биха отпаднали при евентуално самостоятелно тълкуване на понятието „прекратяване/приключване на производството по несъстоятелност“. Това е така, защото ако се създадат самостоятелни критерии съгласно правото на Съюза, съдилищата на държавата членка, в която трябва да се образува вторично производство, би следвало да установят дали тези критерии са изпълнени в държавата по образуване на главното производство. В практиката това може да бъде също толкова сложно.

40.

В този смисъл би било желателно законодателят на Съюза да създаде яснота, например като задължи държавите членки да съобщят кога посочените в приложения А и Б производства следва да се считат приключени от гледна точка на националното право или пък като предвиди създаването на съответна информационна система. Практическите трудности обаче не са основание за отклоняване от текста и системата на Регламента.

41.

Следователно на първия преюдициален въпрос трябва да се отговори, че член 4, параграф 1 и параграф 2, буква й) от Регламента трябва да се тълкува в смисъл, че само националното право урежда въпроса в кой момент приключва производството по несъстоятелност. Предвид този отговор в настоящия случай само френското право определя дали образуваното там производство е приключило, или не.

42.

Понеже запитващата юрисдикция загатва и друг аспект на въпроса, ще си позволя да отбележа още нещо, за да бъда полезна с отговора си на този въпрос: ако производството във Франция е приключило, безспорно запитващата юрисдикция не би имала право да образува вторично производство. Тя обаче не би имала право да образува и ново главно производство.

43.

Френският съд приема, че е компетентен въз основа на констатацията, че центърът на основните интереси на длъжника („center of main interests“) се намира във Франция, и затова образува главно производството по несъстоятелност от посочените в приложение А към Регламента. В настоящия случай тази констатация обаче изглежда спорна, тъй като цялото имущество на Christianapol, включително производствените обекти, се намира в Полша. В Решение по дело Interedil ( 13 ) Съдът постановява, че центърът на основните интереси на длъжника трябва да се определи съобразно обективни критерии, които същевременно могат да се проверят от трети лица, което произтича и от съображение 13 от Регламента ( 14 ). Освен това по отношение на дружествата член 3, параграф 1, второ изречение от Регламента предвижда презумпцията, че центърът на основните интереси се намира в седалището според устройствения акт. След всичко казано дотук много обстоятелства сочат, че центърът на основните интереси на Christianapol е бил в Полша.

44.

Въпреки това запитващата юрисдикция няма право да пренебрегне френската констатация, че центърът на основните интереси се намира във Франция. Решението на френския съд да образува производството следва да се признае от всички съдилища на другите държавите членки ( 15 ) и не може да бъде преразглеждано ( 16 ). Член 25 разпростира този принцип на признаване спрямо всички решения по провеждането и приключването на производството по несъстоятелност. Затова той обхваща и решението на образувалия производството съд, че центърът на основните интереси на длъжника се намира във Франция. Съгласно член 3, параграф 1 обаче, за да може да образува главно производство, полският съд трябва първо да установи, че центърът на основните интереси на длъжника се намира в Полша. Доколкото обаче фактите не са се променили след образуването на френското производство за сключване на предпазен конкордат, тази констатация противоречи на току-що разяснения и многократно потвърден от Съда принцип на признаване. Тя би била равнозначна на инцидентен контрол върху френското решение, какъвто Регламентът не допуска.

45.

Признаване не може да се откаже и въз основа на член 26 от Регламента. Както Съдът вече е постановил в Решение по дело Eurofood ( 17 ), член 26 трябва да бъде тълкуван стриктно. За накърняване на обществения ред може да се говори само когато признаването или изпълнението води до нарушение на основен правен принцип на държавата по признаването и затова е в недопустимо противоречие с правния ред на тази държава ( 18 ). Подобна хипотеза видимо не е налице в настоящия случай, нито е посочена от някой от участващите.

46.

С третия си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали може да се образува вторично производството и при обстоятелствата по настоящия случай, а именно когато главното производство е оздравително и цялото имущество на длъжника се намира в държавата членка, в която е поискано образуването на вторично производство. Тъй като въпросът дали в подобен случай изобщо може да се образува вторично производство логично предхожда втория преюдициален въпрос, а именно как се образува това производство, най-напред ще анализирам третия преюдициален въпрос.

47.

Този преюдициален въпрос е поставен предвид обстоятелството, че цялото имущество на Christianapol се намира в Полша. Видно от изложението на запитващата юрисдикция, според полското право образуването на производство по обявяване в несъстоятелност и осребряване на имуществото (ликвидация) би довело до спирането на производствената дейност на Christianapol и до затварянето на предприятието, а това би осуетило преструктурирането му. По този начин целите на френското оздравително производство биха били нарушени и би било застрашено изпълнението на предпазния конкордат. Поради това запитващата юрисдикция си задава въпроса дали обстоятелството, че главното производство е оздравително, не води до недопустимост на вторичното производство.

48.

Първо трябва да се изясни въпросът за приложимостта на Регламента и към оздравителните производства. Според твърденията на Bank Handlowy Регламентът се прилага към посочените в приложение А производства, но само когато тези производства в конкретния случай отговарят на условията на член 1, параграф 1 от Регламента. Тъй като при образуването на производството за сключване на предпазен конкордат търговският съд в Мо е установил, че Christianapol не е неплатежоспособно, Регламентът не се отнасял до проведеното във Франция производство. Затова полският съд можел да не признае френското производство и независимо от него да образува ново главно производство.

49.

Аз обаче съм на мнение, че Регламентът за несъстоятелността е приложим и в случаите, когато главното производство е оздравително. Член 2, буква а) във връзка с член 1, параграф 1 дефинира производствата по несъстоятелност, които попадат в приложното поле на Регламента, и за целта препраща към посочените в приложение А производства. Щом производството е включено в този списък, следва да се приеме, че Регламентът е приложим. Съответно това се отнася и за френското производство за сключване на предпазен конкордат, което е посочено в приложение А.

50.

Съображенията на Регламента ( 19 ) и текстът на член 2 същевременно показват, че за да е приложим Регламентът, трябва да бъдат изпълнени и условията по член 1, параграф 1. Регламентът обаче не съдържа дефиниция на понятието „несъстоятелност“. Подобна дефиниция не е могла да бъде намерена поради различната уредба на производствата по несъстоятелност в държавите членки и твърде различните понякога схващания за значението на несъстоятелността. Освен това и целта на Регламента за несъстоятелността не е да унифицира производствата по несъстоятелност ( 20 ). Обяснителният доклад към Конвенцията на Европейския съюз за производството по несъстоятелност ( 21 ) сочи ( 22 ), че определящо за прилагането на Регламента е дали съответното производство е производство по несъстоятелност от гледна точка на съответната държава членка. Следователно при съмнения дали е налице производство по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламента, особено дали производството се основава на неплатежоспособността на длъжника, следва да се изхожда от разбирането на държавата членка, в която се провежда това производство.

51.

В съдебното заседание френското правителство посочва, че опасността от неплатежоспособност на длъжника е предпоставка за образуване на производство за сключване на предпазен конкордат. Следователно от гледна точка на френския законодател в такъв случай става дума за несъстоятелен длъжник. Следователно са изпълнени условията по член 1, параграф 1.

52.

При това положение Регламентът е приложим и за френското производство за сключване на предпазен конкордат.

53.

Предвид различните цели на оздравителното производство и на производството по ликвидация все пак се поставя и въпросът дали ако главното производство е оздравително, както е в настоящия случай, вторичните производства евентуално са изключени.

54.

Както посочва и испанското правителство, в контекста на откриването на вторични производства Регламентът не прави разграничение в зависимост от вида на главното производство. Щом някое от производствата, включени в приложение А, е висящо главно производство, член 3, параграф 3 и член 27 допускат образуването на вторично производство — независимо от вида на главното производство. Следователно с оглед на текста му Регламентът позволява откриването на вторично производство и когато главното производство е оздравително.

55.

Разсъжденията на запитващата юрисдикция показват ясно, че евентуално вторично производство по ликвидация може да накърни и дори да осуети целите на такова оздравително производство. Това в действителност би било нежелан резултат. Като се има предвид особено трансформацията на правната уредба на несъстоятелността в много държави членки от чисто производство по ликвидация към оздравително производство и производство по преструктуриране и като се отчита последователното допълване на приложение А към Регламента през последните години ( 23 ), благодарение на което постепенно в него са включени и оздравителните производства, става ясно, че те имат нарастващо значение и следователно също трябва да бъдат обхванати от Регламента.

56.

Извън допълненията на приложението в останалата си част текстът на Регламента обаче е останал непроменен, което в отделни случаи може да доведе до противоречия и практически проблеми, както показва настоящият случай. Следователно, за да може оздравителното производство да се проведе ефикасно и ефективно в рамките на Регламента, е необходимо приложимите разпоредби за координиране на производствата да се тълкуват с оглед на целите на Регламента, при което, както с право посочва Christianapol, трябва да се отчита развитието на Регламента. Чрез адекватно тълкуване описаните от запитващата юрисдикция негативни последици от откриването на вторично производство могат да бъдат намалени.

57.

Затова според мен не се налага обща забрана на вторичните производства при наличие на главно оздравително производство.

58.

Евентуално тълкуване като предложеното от Christianapol и Франция, според което в случай на образувано оздравително производство по принцип не могат да бъдат образувани вторични производства, не може да се допусне включително поради преследваните с вторичните производства цели. Вторичните производства служат по-специално за защита на местните кредитори, които по този начин получават възможност да участват в производство по несъстоятелност пред близък съд, на техния език и съгласно познато за тях право, което улеснява предявяването на правата им. Евентуална обща забрана на вторичните производства при наличие на оздравително главно производство би засегнала самата същност на Регламента, като напълно би изключила важна група производства, предвидена в него. Тази последица вече не би била в съответствие с основната концепция на производството по несъстоятелност и би отишла по-далеч от необходимото за закрила на оздравителното производство.

59.

Остава да се анализира как е възможна координацията на главното и вторичното производство по смисъла на Регламента, когато главното производство е оздравително, а вторичното е производство по ликвидация.

60.

От една страна, Регламентът предвижда много мерки, които позволяват да се съобразят целите на главното производство и да се запази единството на производството по несъстоятелност ( 24 ) дори когато вторичното производство се провежда като производство по ликвидация. Освен това участниците в съответното вторично производство трябва да съблюдават Регламента и да се стремят да не препятстват главното производство и да не осуетят неговите цели. Накрая във вторичното производство трябва да се съобразят и материалноправните последици от главното производство.

61.

Предвидената от Регламента господстваща роля на главното ( 25 ) над вторичното производство позволява на синдика в главното производство да влияе по много начини върху вторичното. Например съгласно член 33, параграф 1 той може да внесе искане за спиране на осребряването на имуществото ( 26 ), и то независимо дали такава възможност за спиране е предвидена в националното право. В този смисъл член 33 създава самостоятелно основание за спиране. Освен това член 34, параграф 1 дава право на синдика в главното производство да предложи план за оздравяване, конкордат или друга подобна мярка за прекратяване на вторичното производство. Член 34, параграф 3 всъщност дава това право единствено на него за времето на спиране на действията по осребряването, постановено съгласно член 33. По този начин той поне отчасти е в състояние да предотврати осребряването на имуществото на длъжника, съответно да го забави, за да може да използва това имущество за целите на оздравителното производство. Той може да инициира и всякакви оздравителни мерки във вторичното производство.

62.

От друга страна, Регламентът позволява във вторичното производство да се вземат оздравителни мерки и без предложение от синдика в главното производство. Както правилно посочва испанското правителство, член 27, второ изречение всъщност предвижда, че вторичното производство трябва да бъде едно от посочените в приложение Б производства. Регламентът обаче не урежда въпроса как трябва да бъде приключено съответното производство. Поради това е достатъчно, ако съответното производство по принцип може да приключи с ликвидация на имуществото на длъжника. Доколкото съответният lex concursus ( 27 ) за вторичното производство все пак предвижда и оздравителни мерки, те също може да бъдат използвани ( 28 ). Това тълкуване се потвърждава от член 2, буква в) от Регламента, който предвижда, че в понятието „производство по ликвидация“ се включват и производства, които могат да бъдат приключени „с предпазен конкордат или с друга мярка, която прекратява несъстоятелността“, и по този начин се основава на разбирането, че производството по ликвидация не трябва непременно да приключи с осребряване на имуществото на длъжника.

63.

Следователно чрез гореописаните механизми Регламентът за несъстоятелността позволява да се намалят негативните последици от вторичното производство. Те обаче не предоставят окончателно и удовлетворително разрешение на проблема. Имам предвид, от една страна, вторичните производства в държавите членки, в които няма единно производство. За да отговарят на изискванията на член 3, параграф 3, второ изречение, това трябва са производства, които могат да приключат с ликвидация. Възможно е съгласно националното право тези производства да не допускат оздравителни мерки. Поради това в зависимост от уредбата на националните производства по несъстоятелност на държавите членки може да се стигне до различни резултати. Това противоречи на принципа на правната сигурност.

64.

От друга страна, тъй като уреждат проблема съвсем фрагментарно, съществуващите задължения за координация и информация също не могат напълно да изключат рисковете за цялостното оздравяване. В този смисъл, както показва член 34, параграф 2 от Регламента, осъществяването на всички оздравителни мерки, възможни и във вторичното производство, като например отлагане на плащанията, намаляване или опрощаване на дълговете, зависи от съгласието на всички засегнати кредитори. Спирането на действията по осребряването на активите за периоди от по три месеца също не може да се сравни с окончателното спиране на осребряването. Правото на синдика да прави предложения съгласно член 34, параграф 1 също не препятства ликвидацията, ако е постановена от компетентния орган във вторичното производство.

65.

От тази гледна точка би било желателно да има изрична уредба за координиране на производствата при наличието на оздравително производство. При това според мен има съображения в подкрепа на разбирането, че оздравителното производство може да се допусне и като вторично производство. Както беше посочено по-горе, Регламентът вече дава възможност в голяма степен за паралелно провеждане на оздравителни производства. Затова ще е просто логично те да бъдат изрично допуснати и да се създадат съответни разпоредби за координация. Това решение обаче трябва да се вземе от законодателя на Съюза.

66.

Все пак, докато въпросът не бъде изяснен с изменение на Регламента, всички участници в процеса са длъжни да зачитат целите на главното производство чрез наличните механизми и в пределите на националното право. При това принципът за лоялност (член 4, параграф 3 ДЕС) задължава образувалия вторичното производство съд да държи сметка за целите на главното производство при всички мерки, които трябва да предприеме, и да се съобразява със системата на регламента, която се основава на принципа на взаимното доверие, на задължението за координация на главното и вторичното производство, на целта за създаване на ефикасни и ефективни презгранични производства, както и на предимството на главното производство ( 29 ).

67.

Това се отнася за всички мерки съгласно националното право, например за дискреционните решения или избора между няколко възможности за действие, при които винаги трябва да се избира мярката, която е най-подходяща за постигане на целите на Регламента. Участието на синдика по главното производство във вторичното производство също трябва да се гарантира от националното право.

68.

Както правилно отбелязва Комисията, Регламентът не налага общо задължение за образуване на вторично производство, а само разрешава такава процедура. Следователно компетентният съд решава дали изобщо да бъде образувано вторично производство. Когато взема това решение, той също трябва да съобрази целите на Регламента и последиците от главното производство, особено с оглед на това дали кредиторите, които са участвали в главното производство и са одобрили предпазния конкордат, не биха избегнали изпълнението на задълженията си по него чрез образуването на вторично производство.

69.

Освен това последиците от определението на търговския съд в Мо трябва да се съобразят и в материалноправно отношение. Член 25 създава задължение за признаване на всички „решения за провеждането и приключването на производството по несъстоятелност на съда […]“. Предпазен конкордат като утвърдения във Франция без съмнение е именно такъв вид решение. Затова разпоредените с този предпазен конкордат мерки трябва да бъдат съобразени, и то както в процесуално, така и в материалноправно отношение.

70.

Във връзка с това определящи са последиците от предпазния конкордат, които предвижда френското право ( 30 ). Както подчертава Комисията, трябва да се съобразят материалноправните разрешения във френското право, например по въпроса доколко предпазният конкордат е изменил вземанията на кредиторите, които са подали искане за образуване на вторично производство, и дали например искането за образуване на вторично производство не е подадено неправомерно от участващ в главното производство кредитор, който е одобрил предпазния конкордат.

71.

Поради това на третия въпрос следва да се отговори, че член 27 от Регламента позволява образуване на вторично производство и когато главното производство е оздравително.

72.

С втория си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 27 от Регламента, който урежда образуването на вторично производство, забранява на съда във вторичното производство да разглежда неплатежоспособността на длъжника, или в определени случаи този съд може да разглежда този въпрос.

73.

Според запитващата юрисдикция в текста на Регламента на някои езици член 27, първо изречение може да се разбира в смисъл, че при образуване на вторично производство неплатежоспособността на длъжника не е необходимо да се разглежда (но може), а текстът на други езици би могъл да се схване в смисъл, че компетентният съд не може да разглежда въпроса за неплатежоспособността на длъжника.

74.

Сравнението между езиковите редакции според мен не сочи такава разлика. Сравнените от мен езикови редакции ( 31 ) съдържат по-скоро факултативен елемент. Комисията също стига до този извод за анализираните от нея езикови редакции. Противно на изложеното от запитващата юрисдикция, такъв извод налага по-специално текстът на немски („kann […] eröffnen“) и френски език („permet d’ouvrir“). Текстът на фински, на който трябва да се отдаде особена тежест ( 32 ), поради факта че Регламентът е приет по инициатива на Финландия и Германия, еднозначно съдържа факултативен елемент („voi […] aloittaa“).

75.

По този начин обаче не е изяснено дали съдът може да разглежда неплатежоспособността на длъжника, когато преценява дали да образува вторично производство. Всъщност глаголът „позволява“ в член 27 не е употребен еднозначно. Той може да се отнася както до възможността изобщо да се образува вторично производство, така и до възможността да се разглежда въпросът за неплатежоспособността при образуването на вторичното производство. Поради това, за да се установи значението му, трябва да се съобразят целите на Регламента и целта на конкретната разпоредба ( 33 ).

76.

Целта на член 27 е да отпадне необходимостта от повторна преценка на неплатежоспособността от съда по вторичното производство, за да се ускори производството. При това законодателят очевидно се е основал на разбирането, че нова преценка е ненужна, защото неплатежоспособността на длъжника вече е била разгледана при образуването на главното производство. Вторичното производство винаги се отнася до имуществото на длъжника, върху което вече са наложени обезпечителни мерки в рамките на главното производство, така че нова преценка на неплатежоспособността не е необходима. В контекста на споменатата по-горе трансформация на уредбата на несъстоятелността в оздравително производство и съответните допълнения на приложение А, случаят вече невинаги е такъв.

77.

Освен това член 27 от Регламента почива на разбирането, че при преценка на неплатежоспособността и от съда във вторичното производство е налице риск компетентният съд да стигне до различно заключение, например защото не му е познато свързаното с неплатежоспособността основание, на което е открито главното производство, и поради това да откаже да образува вторично производство. Регламентът не съдържа дефиниция на понятието „неплатежоспособност“. Както беше посочено, дефинирането на това понятие остава в компетентността единствено на държавите членки, което създава значителни различия в Съюза. Член 27 трябва да отстрани всички възникващи във връзка с това проблеми. Тази цел обаче не може направо да се отнесе към оздравителните производства поради тяхното предназначение и реда за провеждането им.

78.

В случай като настоящия невинаги би била накърнена и целта за ускоряване на производството. Всъщност трябва само да се избегне повторна преценка на неплатежоспособността. Ако на полския съд не бъде позволено да разгледа въпроса за неплатежоспособността на Christianapol преди образуването на производството по ликвидация, би могло да се стигне до положение, при което да бъде образувано производство по ликвидация срещу междувременно отново платежоспособен длъжник (включително съгласно френското право). Този резултат обаче не съответства на целите на Регламента и освен това би представлявал твърде силна намеса в процесуалната уредба на държавите членки чрез създаването на производство, което може да бъде открито не само на основание неплатежоспособност от вид, какъвто не е познат в националното право, но дори изобщо без да е налице неплатежоспособност.

79.

Освен това е възможно подобно разбиране на член 27 от Регламента да откаже длъжниците да подават навреме молба за образуване на оздравително производство. Всъщност с това те биха рискували да създадат възможност срещу тях да бъде открито производство по ликвидация в друга държава членка без предварителна преценка на неплатежоспособността, въпреки че дотогава финансовото състояние на длъжника би могло отново да се е подобрило.

80.

Поради това и с оглед на посоченото от мен относно третия преюдициален въпрос ( 34 ), винаги ще се налага преценка на неплатежоспособността от съда във вторичното производство, когато главното производство е оздравително. Ако, напротив, главното производство не е нито оздравително, нито производство по преструктуриране, а е производство по ликвидация, съдът по вторичното производство не може отново да разглежда неплатежоспособността.

81.

Ето защо на втория преюдициален въпрос следва да се отговори в смисъл, че съдът по вторичното производство може да разглежда неплатежоспособността на длъжника, когато главното производство е оздравително и не предполага неплатежоспособност на длъжника.

82.

С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на поставените преюдициални въпроси по следния начин: