Определение на Съда (втори състав) от 4 юли 2013 г. (преюдициално запитване от Административен съд Велико Търново — България) — „Мениджърски бизнес решения“ ООД/Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — гр. Велико Търново, при Централно управление на Националната агенция по приходите

(Дело C-572/11) (1)

(Директива 2006/112/ЕО - ДДС - Право на приспадане - Отказ - Посочен във фактура данък - Действително осъществяване на облагаема доставка - Липса - Доказване - Принципи на данъчен неутралитет и на защита на оправданите правни очаквания)

2013/C 304/02

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Административен съд Велико Търново

Страни в главното производство

Жалбоподател:„Мениджърски бизнес решения“ ООД

Ответник: Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — гр. Велико Търново, при Централно управление на Националната агенция по приходите

Предмет

Преюдициално запитване — Административен съд Велико Търново — Тълкуване на член 203 във връзка с член 168, буква а) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7, поправки в L 74, 2011 г., стр. 3 и L 249, 2012 г., стр. 15) — Приспадане на платения по получени доставки данък — Отказ да се признае право на приспадане на получателя на доставки на услуги поради липсата на доказателства за действителни доставки по фактурите — Проверка на същите фактури в рамките на данъчна ревизия на доставчика, при която няма корекция на дължимия ДДС — Принцип на данъчен неутралитет

Диспозитив

Член 168, буква а) и член 203 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, както и принципите на данъчен неутралитет и на защита на оправданите правни очаквания трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат на получателя по фактура да се откаже право на приспадане на посочения в тази фактура данък върху добавената стойност, когато доставките, за които се отнася последната, не са били действително осъществени, дори ако рискът от данъчни загуби е отстранен, с мотива че издателят на фактурата е платил посочения в нея данък върху добавената стойност. Запитващата юрисдикция е длъжна в съответствие с националните правила относно събирането на доказателства да извърши глобална преценка на всички факти и обстоятелства по спора, с който е сезирана, за да определи дали е такъв случаят на доставките, за които се отнасят разглежданите в главното производство фактури.

(1)  ОВ C 25, 28.1.2012 г.