Определение на Съда (пети състав) от 28 февруари 2013 г. (преюдициално запитване от Augstākās tiesas Senāts — Латвия) — SIA Forvards V/Valsts ieņēmumu dienests

(Дело C-563/11) (1)

(Член 99 от Процедурния правилник - Данъчни въпроси - ДДС - Шеста директива - Право на приспадане - Отказ - Издадена от дружество фиктивна фактура)

2013/C 129/03

Език на производството: латвийски

Запитваща юрисдикция

Augstākās tiesas Senāts

Страни в главното производство

Жалбоподател: SIA Forvards V

Ответник: Valsts ieņēmumu dienests

Предмет

Преюдициално запитване — Augstākās tiesas Senāts — Тълкуване на член 17, параграф 2, буква а) от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стр. 1) — Приспадане на платения по получени доставки ДДС — Данъчнозадължено лице, което отговаря на условията, предвидени в националното законодателство във връзка с приспадането на платения за покупката на стоки данък, и за което не е установено да е извършило злоупотреба — Отказ да се признае право на приспадане на ДДС, когато се установи, че другата страна по сделката не е в състояние да достави стоките, посочени в редовна от външна страна фактура

Диспозитив

Член 17, параграф 2, буква а) от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, изменена с Директива 95/7/ЕО на Съвета от 10 април 1995 г., трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска получателят на фактура да бъде лишен от правото да приспадне платения по получени доставки данък върху добавената стойност, поради това че заради извършени от издателя на тази фактура измами и нередности съответната сделка всъщност е счетена за неосъществена, освен ако се докаже, въз основа на обективни данни и без да се изискват от получателя на фактурата проверки, които той не е длъжен да извършва, че той е знаел или е трябвало да знае, че въпросната сделка е част от измама с данък върху добавената стойност — нещо, което запитващата юрисдикция трябва да провери.

(1)  ОВ C 13, 14.1.2012 г.