10.3.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 73/11


Определение на Съда (осми състав) от 9 декември 2011 г. (преюдициално запитване от Rechtbank van eerste aanleg te Brugge — Белгия) — Connoisseur Belgium BVBA/Belgische Staat

(Дело C-69/11) (1)

(Член 104, параграф 3, първа алинея от Процедурния правилник - Шеста директива ДДС - Член 11, A, параграф 1, буква a) - Данъчна основа - Нефактурирани от данъчнозадълженото лице разходи)

2012/C 73/19

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Rechtbank van eerste aanleg te Brugge

Страни в главното производство

Жалбоподател: Connoisseur Belgium BVBA

Ответник: Belgische Staat

Предмет

Преюдициално запитване — Rechtbank van eerste aanleg te Brugge — Тълкуване на член 11, А, параграф 1, буква a) от Шестата директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стp. 1) и член 73 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г., относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7) — Отдаване под наем на плавателен съд за отдих — Споразумение за разпределяне на разходите между предприятието наемодател и предприятието наемател на плавателния съд — Възможност за фактуриране на определени разходи на предприятието наемател — Липса на фактуриране — Разпоредба от националното законодателство, съгласно която следва да се заплаща ДДС върху нефактурираните разходи.

Диспозитив

Член 11, А, параграф 1, буква a) от Шестата директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа следва да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези в главното производство не се дължи данък върху добавената стойност върху разходите или върху сумите, които данъчнозадълженото лице е можело да фактурира, но не е фактурирало на неговия съконтрагент в съответствие с договореното между тях.


(1)  ОВ C 145, 14.05.2011 г.