Решение на Съда (трети състав) от 6 декември 2012 г. (преюдициално запитване от Административен съд-Варна — България) — Боник ЕООД/Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, Варна, при Централно управление на Националната агенция за приходите

(Дело C-285/11) (1)

(ДДС - Директива 2006/112/ЕО - Право на приспадане - Отказ)

2013/C 26/17

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Административен съд-Варна

Страни в главното производство

Жалбоподател: Боник ЕООД

Ответник: Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, Варна, при Централно управление на Националната агенция за приходите

Предмет

Преюдициално запитване — Административен съд–Варна — Тълкуване на членове 14, 62, 63, 167, 168 и 178, букви а) и б) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7) — Формалности на държавите членки във връзка с правото на приспадане на ДДС — Мерки за избягване на някои форми на данъчна измама или избягване на данъци — Отказ да се признае право на приспадане на ДДС на данъчнозадължено лице, получател по вътреобщностни доставки, поради липсата на доказателства за реалност на доставките между предходните доставчици въпреки наличието на доказателства за осъществяването на доставките от прекия доставчик на данъчнозадълженото лице

Диспозитив

Членове 2, 9, 14, 62, 63, 167, 168 и 178 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство не допускат на данъчнозадължено лице да бъде отказано правото да приспадне данъка върху добавената стойност за доставката на стоки, поради това че поради измами или нередности, извършени нагоре или надолу по веригата спрямо тази доставка, се счита, че последната не е била реално осъществена, без въз основа на обективни данни да е доказано, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че посочената от него сделка, на която то основава правото на приспадане, е част от измама с данък върху добавената стойност, извършена нагоре или надолу по веригата от доставки, което следва да провери запитващата юрисдикция.

(1)  ОВ C 238, 13.8.2011 г.