4.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 328/35

Жалба, подадена на 20 септември 2010 г. от Christian Kurrer срещу решението на Съда на публичната служба на Европейския съюз, постановено на 8 юли 2010 г. по дело F-139/06, Kurrer/Комисия

(Дело T-441/10 P)

()

2010/C 328/60

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Christian Kurrer (Watermael-Boitsfort, Белгия) (представител: M. Velardo, avocat)

Други страни в производството: Европейска комисия и Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени съдебното решение по дело F-139/06, Kurrer/Комисия,

—	да се отмени решението на Комисията от 27 март 2006 г. в частта, в която жалбоподателят е класиран като длъжностно лице в изпитателен срок със степен A*6, стъпка 2,

—	в условията на евентуалност, делото да се върне на Съда на публичната служба за ново разглеждане,

—	да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски, включително по първоинстанционното производство.

Правни основания и основни доводи

С настоящата жалба жалбоподателят иска отмяна на Решение на Съда на публичната служба от 8 юли 2010 г. по дело Kurrer/Комисия (F-139/06), с което се отхвърля искането на жалбоподателя, бивш срочно нает служител със степен A*8, за отмяна на решението на Комисията, с което тя i) назначава жалбоподателя като длъжностно лице в изпитателен срок от функционална група „администратори“ след издържан общ конкурс, публикуван преди влизането в сила на новия Правилник за длъжностните лица на Европейския съюз, доколкото с това решение жалбоподателят е класиран в степен A*6, стъпка 2 съгласно разпоредбите на новия правилник, и ii) не запазва неговите точки за повишаване.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят твърди, че член 5, параграф 4 от приложение XIII към Правилника за длъжностните лица следва да бъде тълкуван в смисъл, че всички срочно наети служители, издържали вътрешен или общ конкурс, трябва да запазят степента си при класирането им като длъжностни лица по смисъла на Правилника, докато Съдът на публичната служба постановил, че тази възможност е налице само за срочно наетите служители, които при титуляризирането преминават в по-висока категория.

В този контекст жалбоподателят изтъква четири правни основания, изведени от:

—

липса на мотиви и грешка при прилагането на правото, тъй като Съдът на публичната служба се е произнесъл твърде неясно по въпроса за дискриминацията между срочно наетите служители, назначени от Европейската комисия, и срочно наетите служители, назначени от Европейския парламент и Сметната палата на Европейския съюз, тъй като при класирането последните са запазили степента и старшинството си независимо от класирането, посочено в обявлението за издържания от тях конкурс,

—	нарушение на правилата за тълкуване на общностното право, доколкото възприетото от Съда на публичната служба тълкуване не съответства нито на текста, нито на логиката на член 5, параграф 4 от приложение XIII към Правилника за длъжностните лица,

—

нарушение на принципа на равно третиране и на Хартата на основните права на Европейския съюз и грешка при прилагането на правото, доколкото възприетото от Съда на публичната служба тълкуване съставлява нарушение на принципа, съгласно който две несъществено различаващи се едно от друго положения не следва да бъдат третирани по различен начин, а в случая не съществува съществена разлика между срочно наетите служители, титуляризирани при преминаването в друга категория, и срочно наетите служители, класирани като длъжностни лица след издържан общ конкурс; освен това, някои от срочно наетите служители, които са назначени като длъжностни лица след издържан общ конкурс, са запазили точките си за повишаване за разлика от жалбоподателя,

—	нарушение на общностното право, и по-специално на правото на кариерно развитие и правно гарантираната възможност на срочно наетите служители да бъдат назначени като длъжностни лица.