Жалба, подадена на 2 септември 2010 г. — Duravit и др./Комисия

(Дело T-364/10)

()

(2010/C 288/108)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподатели: Duravit AG (Hornberg, Германия); Duravit SA (Bischwiller, Франция) и Duravit BeLux BVBA (Overijse, Белгия) (представители: R. Bechtold, U. Soltész и C. von Köckritz, Rechtsanwälte)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

—	да се отменят на основание член 263, параграф 4 ДФЕС, член 1, параграф 1, член 2 и член 3 от решението на Европейската комисия C(2010) 4185 окончателен от 23 юни 2010 г. по преписка COMP/39092 — Санитарни инсталации за баня, доколкото засягат жалбоподателите,

—	при условията на евентуалност, да се намали наложената в член 2, т. 9 от решението глоба;

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски в съответствие с член 87, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд.

Правни основания и основни доводи

С настоящата жалба жалбоподателите оспорват решението C(2010) 4185 окончателен на Комисията от 23 юни 2010 г. по преписка COMP/39092 — Санитарни инсталации за баня. С обжалваното решение на жалбоподателите и на други предприятия се налагат глоби за нарушение на член 101 ДФЕС, както и на член 53 от Споразумението за ЕИП. Според Комисията жалбоподателите са участвали в продължаващо споразумение или в съгласувана практика в сектора на санитарните инсталации за баня в Белгия, Германия, Франция, Италия, Нидерландия и Австрия.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите посочват девет правни основания.

Като първо правно основание се посочва, че ответникът не е представил достатъчно доказателства, за да докаже участие на жалбоподателите в ценови картел или в подобно антиконкурентно поведение. Според жалбоподателите Комисията не е спазила правилата за тежест на доказване и изискванията за доказване на нарушение на член 101 ДФЕС в рамките на административното производство, като по този начин е прехвърлила върху жалбоподателите задължението за даване не разяснения и за доказване в административното производство.

Като второ правно основание жалбоподателите посочват, че Комисията счита жалбоподателите за отговорни заради участието им в т.нар. „среща на картела“ на германска асоциация, която е водеща в областта на съответните стоки, без да докаже, че жалбоподателите са взели участие в дискусиите относно съответните стоки. В това отношение жалбоподателите посочват, че Комисията е квалифицирала дискусиите в германската асоциация като умишлено ограничаване на конкуренцията напълно погрешно, прибързано и без да се съобрази с конкретния икономически и правен контекст.

По-нататък жалбоподателите посочват като трето правно основание, че Комисията не е представила доказателства за нарушение на правилата на конкуренция на германския санитарен керамичен пазар. В това отношение жалбоподателите се оплакват, че Комисията незаконосъобразно е квалифицирала дискусиите в една германска керамична асоциация като ценови картел и като ограничаване на конкуренцията, както и че е нарушила правото на жалбоподателите на справедливо и безпристрастно производство чрез установяването на недопустими обременяващи изводи въз основа на явно неотносими доказателства.

Като четвърто правно основание жалбоподателите посочват, че не са участвали в картел за определяне на цените във Франция или Белгия. Според жалбоподателите Комисията неправилно е квалифицирала дискусиите в белгийска и френска керамична асоциация като ценови картел и по този начин погрешно е преценила продължителността на твърдяното нарушение и следователно неправилно е приложила член 101 ДФЕС.

В рамките на петото правно основание жалбоподателите посочват, че Комисията погрешно е приела, че действията на пазара за арматурни изделия, прегради за душ и керамични изделия са едно-единствено продължавано нарушение и по този начин неправилно е приложила член 101 ДФЕС. В това отношение жалбоподателите се оплакват, че възприетите в съдебната практика критерии за едно-единствено и продължавано нарушение не са били изпълнени.

Като шесто правно основание жалбоподателите посочват, че заради дългата процедура и промяната в персонала на Комисията, участвал в процеса на вземане на решение след устната фаза на процедурата, са нарушени правата им на защита и на изслушване съгласно член 12 и член 14 от Регламент (ЕО) № 773/2004 (1).

В рамките на седмото правно основание жалбоподателите посочват, че Комисията погрешно и използвала Насоките за определяне на глобите (2), за да изчисли глобата, доколкото след влизане в сила на Договора от Лисабон тези насоки са невалидни, тъй като нарушават член 290, параграф 1 ДФЕС и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Като осмо правно основание жалбоподателите посочват, че изчислението на глобата от Комисията е неправилно, тъй като тя не е взела предвид малката тежест на участието на жалбоподателите в твърдяното нарушение, а е определила една и съща тежест за всички засегнати предприятия. Според жалбоподателите това нарушава принципа за личната отговорност.

Накрая в контекста на деветото правно основание жалбоподателите се оплакват, че размерът на наложената глоба нарушава принципа на пропорционалност и на равно третиране, доколкото жалбоподателите не са участвали в най-тежките нарушения на конкуренцията.

(1) Ррегламент (ЕО) № 773/2004 на Комисията от 7 април 2004 година относно водените от Комисията производства съгласно членове 81 и 82 от Договора за ЕО (ОВ L 123, стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 242).

(2) Насоки относно метода за определяне на глобите, налагани по силата нa член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003 (ОВ C 210, 2006 г., стp. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 264).