Жалба, подадена на 30 април 2010 г. — IVBN/Комисия

(Дело T-201/10)

(2010/C 179/85)

Език на производството: нидерландски

Страни

Жалбоподател: Vereniging van Institutionele Beleggers in Vastgoed, Nederland (IVBN) (Voorburg, Нидерландия) (представител: Maarten Meulenbelt, advocaat)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—	да се обяви жалбата за допустима;

—	да се отмени обжалваното решение на Комисията;

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят иска да се отмени Решение C(2009) 9963 окончателен на Комисията от 15 декември 2009 година относно държавни помощи № E 2/2005 и № 642/2009 (Нидерландия) — съществуваща помощ и специална помощ по проект в полза на дружествата за социално жилищно строителство. В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага три правни основания.

На първо място, жалбоподателят посочва, че освен задължението за мотивиране са нарушени членове 18 и 19 от Регламент № 659/1999 (1), както и член 106, параграф 2, член 107 и член 108 от ДФЕС. Комисията погрешно изложила фактите относно задължението на дружествата за социално жилищно строителство да начисляват наеми, които са по-ниски от установените от държавата разумни цени. В допълнение, определението за целева група за социално жилищно настаняване било немотивирано и погрешно. Освен това, Комисията неправилно не определила обективна граница нито за общата сума на разходите за строителство на жилищата, за които се предоставя помощта, нито за присъщото качество на такива наемни жилища, отразявано в наемната цена. В допълнение, защитата срещу свръхкомпенсация била недостатъчна, с което Комисията нарушила също член 5 от Решението за услугите от общ икономически интерес (2). В заключение в това отношение жалбоподателят изтъква, че Комисията не се е произнесла по жалбата му в частта ѝ относно ролята на Woningsinvesteringsfond (Жилищен инвестиционен фонд) и на Nederlandse Waterschapsbank.

На второ място, жалбоподателят посочва, че са нарушени член 1, буква в) от Регламент № 659/1999 и член 4, параграф 1 от Регламент № 794/2004 (3), както и задължението за мотивиране. Комисията пропуснала да извърши цялостна и подробна проверка и не установила, че помощта за дружествата за социално жилищно строителство по преписка № Е 2/2005 изцяло или поне в значителна част трябвало да бъде разглеждана като нова, а не като съществуваща помощ.

Накрая жалбоподателят изтъква, че Комисията е нарушила член 106, параграф 2, член 107 и член 108 от ДФЕС, тъй като не образувала официална процедура по разследване по смисъла на член 108, параграф 2 от ДФЕС във връзка с членове 4 и 6 от Регламент № 659/1999 и в резултат жалбоподателят нямал възможност да упражни предоставените му с тези разпоредби процесуални права.

(1) Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (OB L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41).

(2) Решение 2005/842/ЕО на Комисията от 28 ноември 2005 година относно прилагането на член 86, параграф 2 от Договора за ЕО за държавната помощ във вид на компенсация за обществена услуга, предоставена на определени предприятия, натоварени с извършването на услуги от общ икономически интерес (ОВ L 312, стр. 67; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 2, стр. 186).

(3) Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията от 21 април 2004 година за прилагането от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета относно определянето на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за създаване на Европейската общност (ОB L 140, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 2, стр. 42).