27.3.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 80/39

—

да се отмени Решението C(2009) 8682 окончателно на Комисията от 11 ноември 2009 г. (дело COMP/38.589 — топлинни стабилизатори) във връзка с калаените стабилизатори изцяло или в частта, отнасяща се до жалбоподателя,

—

да се установи, че са приложими предвидените в член 25 от Регламент № 1/2003 срокове, така че е преклудирана възможността за налагането на глоба на жалбоподателя,

—

при условията на евентуалност да се установи, че Комисията е допуснала грешка при определянето на глоба от 10 791 000 EUR на жалбоподателя и ако е необходимо да се поправи тази глоба на ниво, съответстващо на ограничения характер на вероятното нарушение на член 101 от ДФЕС от жалбоподателя след 1996 г.,

—

да събере доказателства във връзка с прилагането на точка 35 от Насоките за изчисляване на глоби по отношение на Chemson и Baerlocher и във връзка с всички подадени искания от адресатите на решението за калаените стабилизатори след съобщаването на изложението на възраженията,

—

да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

На първо място жалбоподателят твърди, че Комисията е допуснала явна грешка при преценката на фактическата обстановка във връзка с калаените стабилизатори, доколкото е прието за установено, че жалбоподателят участва в нарушение по член 81 ЕО (понастоящем член 101 ДФЕС) след периода 1996/1997.

На второ място, жалбоподателят твърди, че Комисията е допуснала явна грешка при прилагането на член 25 от Регламент (ЕО) № 1/2003 (1) към фактите, свързани с пазарите на калаени стабилизатори и по-специално като приема за установено, че са спазени предвидените в този член срокове. Според жалбоподателя, недоказването на нарушение след 1996/1997 означава, че даденото решение за налагане на глоба на жалбоподателя е погасено по давност по силата на предвиденото в този член петгодишно или десетгодишно правило.

На трето място, жалбоподателят твърди, че Комисията е нарушила принципа на добра администрация и легитимните правни очаквания на жалбоподателя, че Комисията ще проведе възможно най-добро разследване, по стриктен и надлежен начин и че няма да пренебрегне доказателства за наличието на конкуренция. Освен това жалбоподателят твърди, че Комисията е действала в нарушение на правото му на защита и че не е разгледала в достатъчна степен, представените от него доказателства в отговор на изложението на възраженията и също така при изслушването на страните е отказала повторен достъп на жалбоподателя до неповерителната част от преписката по разследването.

На четвърто място, жалбоподателят твърди, че Комисията е действала в нарушение на принципа за равно третиране на всички предприятия пред закона, доколкото тя неправилно е приложила Насоките относно метода за определяне на размера на глобите (2). Той твърди, че Комисията е нарушила принципа на пропорционалност, тъй като наложената му глоба била несъразмерна в сравнение с наложената глоба на всички останали адресати на решението за калаените стабилизатори и по-специално Baerlocher.

На пето място, жалбоподателят твърди, че Комисията е действала в нарушение на член 101 ДФЕС, по начин, който нарушава конкуренцията в общия пазар, доколкото тя неправилно е приложила Насоките относно метода за определяне на размера на глобите.

Накрая, жалбоподателят твърди, че Комисията е действала в нарушение на принципа за добра администрация, като не е провела разследването надлежно и в срок и освен това е нарушила правото на защита на жалбоподателя като не е продължила разследването през периода, през който са подадени пред Общия съд молбите за защита на документите на основание поверителност в отношенията между адвокати и клиенти по делото Akzo (3).