27.3.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 80/37

—

да се отменят член 1, параграф 1 и член 2 от Решение С(2009) 8682 на Комисията от 11 ноември 2009 година, доколкото се отнасят до жалбоподателя, а при всички положения да се отмени член 1, параграф 1, доколкото в него се установява, че жалбоподателят е участвал в нарушение в сектора на калаените стабилизатори в периода 16 март 1994 г. — 31 март 1996 г.,

—

да се отменят глобите, наложени на жалбоподателя в член 2,

—

в случай, че Общият съд не отмени глобите в пълен размер, при упражняване на пълен съдебен контрол съществено да ги намали,

—

да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

На първо място се изтъква, че в съответствие с надлежно тълкуване на член 25 от Регламент (ЕО) № 1/2003 (1), производството по случая Akzo (2) не прекъсва давностния срок и правото на Комисията да наложи глоби се погасява за двете нарушения поради изтичането на максималния десетгодишен срок на правилото за двойно ограничаване. Комисията допуска грешка при прилагането на правото като приема неправилно, че производството по делото Akzo пред Общия съд е прекъснало давността и че в конкретния случай предвиденият в член 25, параграф 5 от горепосочения регламент максимален десетгодишен период може да бъде продължен.

На второ място Комисията не е доказала легитимен интерес от установяването на нарушенията, за които не е имала право да наложи глоби. Всъщност жалбоподателят твърди, че член 7 от Регламент № 1/2003 позволява на Комисията да установи нарушения, без да налага глоба, при условие че докаже наличие на легитимен интерес.

На трето място и независимо от първите две правни основания жалбоподателят иска от Общия съд да отмени установеното в член 1, параграф 1 от обжалваното решение, че е участвал в нарушение в сектора на калаените стабилизатори в периода 16 март 1994 г. — 31 март 1996 г., тъй като Комисията не е доказала легитимен интерес от подобно установяване.

На четвърто място и при положение, че Общият съд не отмени глобите в пълен размер, жалбоподателят поддържа, че Комисията не е доказала, че нарушението е продължило след 23 февруари 1999 г., така че наложената за втория период на картела глоба трябвало да се намали, за да се отчете по-кратката продължителност на нарушенията.