1

Жалбоподателят Firma Léon Van Parys NV подава между 22 юни 1998 г. и 8 ноември 1999 г. чрез посредничеството на своя митнически агент 116 декларации за внос на банани от Еквадор в митническото бюро на Антверпен (Белгия).

2

Декларациите за внос са подкрепени от 221 лицензии за внос, издадени явно от Кралство Испания, които допускат вноса на банани в Европейската общност в рамките на тарифна квота при заплащане на намалено мито от 75 EUR на тон, в съответствие с Регламент (ЕИО) № 404/93 на Съвета от 13 февруари 1993 година относно общата организация на пазара на банани (ОВ L 47, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 12, стр. 110), изменен с Регламент (ЕО) № 3290/94 на Съвета от 22 декември 1994 година относно адаптациите и преходните мерки, необходими в сектора на земеделието с цел прилагане на споразуменията, сключени по време на Уругвайския кръг на многостранните търговски преговори (ОВ L 349, стр. 105; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 11, стр. 55), за периода, който приключва на 31 декември 1998 г., и в съответствие с Регламент № 404/93 и Регламент (ЕО) № 2362/98 на Комисията от 28 октомври 1998 година относно условията за прилагане на Регламент № 404/93 относно режима на внос на банани в Общността (ОВ L 293, стр. 32), за периода, който започва от 1 януари 1999 г.

3

С писмо от 1 февруари 2000 г. Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) уведомява белгийските митнически власти, че за внасянето на банани в Общността са били използвани подправени испански лицензии за внос, с подправени печати на компетентния за издаването на тези документи испански орган. При проведено разследване митническите органи установяват, че представените от жалбоподателя в митническото бюро на Антверпен 221 лицензии за внос са подправени испански лицензии за периода от 22 юни 1998 г. до 8 ноември 1999 г.

4

На 5 юли 2002 г. белгийската акцизна и митническа администрация съставя протокол за направените констатации, който адресира до жалбоподателя и до митническия агент (наричан по-нататък „протоколът от 5 юли 2002 г.“). Видно от протокола от 5 юли 2002 г., 233 използвани от жалбоподателя лицензии за внос са испански подправени лицензии, като 221 от тези лицензии са били представени в Антверпен и 12 — в Хамбург (Германия). Към периода от 1 януари до 8 ноември 1999 г. се отнасят 107 лицензии, които всички са представени в митническото бюро в Антверпен.

5

С писмо от 26 юли 2002 г. белгийската акцизна и митническа администрация налага на жалбоподателя и на митническия агент глоба в размер на 7084967,71 EUR за вноса на банани от 1 януари 1998 г. до 8 ноември 1999 г., което съответства на облагането с мито от 850 EUR за внесен тон в съответствие с член 18, параграф 2 от Регламент № 404/93.

6

На 28 ноември 2003 г. белгийската акцизна и митническа администрация съставя допълнителен протокол (наричан по-нататък „допълнителният протокол“), в който по-специално се посочва, че в Португалия, Испания и Италия са извършени служебни поръчки в рамките на разследване относно подправените испански лицензии за внос.

7

При обжалването от жалбоподателя и от митническия агент на начисленото им последващо събиране на вносни мита белгийската акцизна и митническа администрация преценява, че следва да уважи искането за отказ от последващо събиране и за опрощаване на митните сборове, като с писмо от 14 декември 2007 г. предава преписката на Комисията на Европейските общности, която да вземе решение съгласно членове 871 и 905 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 253, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 7, стр. 3).

8

В свое писмо от 14 декември 2007 г. белгийската акцизна и митническа администрация счита, че в случая не може да се приложат разпоредбите на член 220, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година за създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58) (наричан по-нататък „МКО“), тъй като няма налице достатъчно доказателства, за да се приеме, че е допусната грешка от властите на държавите членки или от Комисията. От друга страна, тя счита, че в изпълнение на член 239 от МКО митните сборове трябва да се опростят, тъй като е налице особено положение по смисъла на разпоредбите на този член и жалбоподателят и митническият агент не са допуснали груба небрежност.

9

На 5 май 2008 г., 18 и 26 ноември 2008 г., 15 януари 2009 г. и 4 март 2010 г. Комисията изпраща до белгийската акцизна и митническа администрация искания за допълнителни разяснения, на всяко едно от които получава отговор.

10

С писмо от 8 януари 2010 г. на основание член 906а от Регламент № 2454/93 Комисията уведомява белгийската акцизна и митническа администрация и жалбоподателя, че възнамерява да приеме решение за отхвърляне на искането за опрощаване и възстановяване на митните сборове. С писмо от 8 февруари 2010 г. жалбоподателят представя своето становище.

11

Съгласно членове 873 и 907 от Регламент № 2454/93 случаят на жалбоподателя е разгледан на заседание от 12 април 2010 г. от група експерти, в която са представени всички държави членки.

12

С Решение C(2010) 2858 окончателен от 6 май 2010 г. Комисията потвърждава по отношение на конкретен случай последващото вземане под отчет на вносните митни сборове (член 1, параграф 1) и опрощаването на митните сборове спрямо единия длъжник, митническият агент (член 1, параграф 2), но не и спрямо другия длъжник, жалбоподателят (член 1, параграф 3) (наричано по-нататък „обжалваното решение“).

13

В съображения 4 и 5 от обжалваното решение се посочва, че за осъществения през 1998 г. внос на банани Комисията предоставя на белгийските митнически органи сами да решат дали да опростят митните сборове, тъй като по преписка, която частично се отнася до подобен от фактическа и правна гледна точка случай, тя е приела, че е оправдано да се направи последващо вземане под отчет на вносните мита и тези мита да се опростят. От съображение 6 от обжалваното решение следва, че последното се отнася само до осъществения от 1 януари до 8 ноември 1999 г. внос и до свързаните с него вносни мита в размер на 3628248,48 EUR.

14

По отношение на осъществения през 1999 г. внос Комисията посочва в съображение 11 от обжалваното решение, че при пускането в свободно обращение на внесените стоки митническият агент представил лицензии за внос, издадени явно от испанските власти, които жалбоподателят си е осигурил от две испански предприятия чрез посредничеството на португалски търговец (наричан по-нататък „M“). Комисията констатира, че жалбоподателят не е посочен в лицензиите, тъй като само е откупил тяхното ползване и не се явява приобретател. Също съгласно съображение 11 от обжалваното решение, за повечето от разглежданите лицензии се е считало, че са собственост на „новопоявили се“ оператори по смисъла на член 7 от Регламент № 2362/98, а малка част от лицензиите — че принадлежат на „традиционни“ оператори по смисъла на член 3 от същия регламент.

15

В съображение 32 от обжалваното решение Комисията преценява, че е трябвало да се предприеме последващо вземане под отчет на законово дължимите мита, поради това че в дадения случай не може да се установи никаква грешка на митническите органи. За да стигне до този извод, Комисията посочва в съображение 26, че благоприятното тарифно третиране по член 18, параграф 1 от Регламент № 404/93, изменен с Регламент № 3290/94, е обвързано с представянето на лицензии за внос, но според испанските власти представените от жалбоподателя лицензии не били издадени от тях. Следователно според Комисията ставало дума за подправени лицензии. При тези условия Комисията приема в съображение 27, че не може да става дума за допусната от испанските власти грешка, тъй като те не са участвали в изготвянето на лицензиите. В съображение 28 Комисията изразява съмнение за участие в злоупотребата на длъжностно лице от испанската администрация, което впоследствие е отстранено при размяната на писма между ОЛАФ и испанските съдебни органи. Накрая, в съображения 29—31, Комисията отхвърля доводите на жалбоподателя — относно невъзможността икономическите оператори да контролират дали предприятията, в полза на които са издадени лицензиите, са били действително регистрирани и дали лицензиите и положените върху тях печати са автентични, относно обстоятелството, че е невъзможно за националните органи да упражнят контрол, и относно липсата на контрол от страна на органите на Общността — тъй като никое от тези обстоятелства не представлява допусната от страна на митническите органи грешка.

16

Доколкото поставените от член 220, параграф 2, буква б) от МКО три условия са кумулативни, Комисията счита в съображение 33 от обжалваното решение, че следва да се направи проверка само за наличието на допусната от митническите органи грешка.

17

По-нататък в обжалваното решение Комисията разглежда доколко са изпълнени поставените от член 239 от МКО условия за опрощаване на вносните мита.

18

В съображения 37—51 от обжалваното решение Комисията прави проверка дали е било налице особено положение, което е първо условие за опрощаването на вносните мита. Най-напред тя припомня в съображение 38 правилото, че дори добросъвестното представяне на фалшифицирани документи не може да представлява само по себе си особено положение, обосноваващо опрощаването на митата. Комисията посочва в съображение 39, че жалбоподателят и митническият агент основават искането си за опрощаване не само на наличието на подправени лицензии за внос, но и основно на пропуските при контрола на тарифната квота за внос на банани, който те възлагат на нея. В съображения 40—44 тя припомня правната рамка, от която следват различните нейни задължения и задълженията на държавите членки при управлението на тарифната квота. В съображения 45—49 Комисията посочва констатираните нередности при управлението на тарифната квота, и по-специално, от една страна, неустановяването на надхвърляне на тази квота при вноса на банани с лицензии за внос, и от друга страна, недостатъчните предпазни мерки на испанските власти при издаването на лицензии за внос, и по-конкретно при съобщаването на данните относно модела на използвания за издаването на тези лицензии печат. По-нататък, според Комисията подобни обстоятелства са надхвърлили обичайния търговски риск, който даден оператор следва да носи, и представляват особено положение по смисъла на член 239 от МКО.

19

По отношение на второто условие за опрощаване на вносните мита Комисията разглежда трите условия, с оглед на които би могло да се приеме, че липсва недобросъвестно поведение или груба небрежност. По отношение на първото условие, свързано със сложността на законодателството, тя счита в съображение 53, че то не следва да се разглежда, тъй като митническото задължение е възникнало от подправянето на лицензии за внос, а не от неправилното прилагане на правната уредба. По отношение на условието, свързано с професионалния опит на заинтересованото лице, Комисията приема в съображения 54—56, че то е било изпълнено.

20

От друга страна, Комисията приема, че жалбоподателят не е доказал полагане на достатъчна грижа. Комисията описва фактическите обстоятелства, при които се е осъществило използването на подправените лицензии за внос. В съображение 58 тя припомня общо въведената оперативна схема, която позволява на „традиционните“ оператори да внасят количество банани, надвишаващо количеството съгласно притежаваните от тях лицензии за внос, и която се състои в продажбата от такъв оператор на бананите преди внасянето им на оператор, разполагащ с лицензия за внос, който му ги препродава обратно след вноса и след пускането на стоките в свободно обращение. В съображение 59 Комисията установява, че от една страна, през 1999 г. внесените от жалбоподателя банани са били пуснати в свободно обращение от митническия агент въз основа на неговите указания, и от друга страна, бананите не са били продадени на титуляра на лицензията за внос, посочен като получател на стоките в декларацията за допускане за свободно обращение. Освен това митническият агент винаги е фактурирал митните сборове на жалбоподателя.

21

По-нататък Комисията посочва различните обстоятелства, въз основа на които преценява, че жалбоподателят не е положил грижа. Първо, в съображение 60 тя посочва липсата на следа от контакти между жалбоподателя и предприятията, които са посочени като титуляри на лицензиите за внос, макар според нея подобни контакти да са изглеждали необходими за пускането в свободно обращение на стоките, тъй като имената на тези предприятия са били посочени в декларациите за допускане за свободно обращение, което е могло да породи отговорност за тях. В съображения 60 и 61 тя заключава, че ако жалбоподателят се е свързвал с тези предприятия, е щяло да се разбере, че те не са знаели за осъществената от тяхно име продажба на използването на лицензии, а приложеният способ и липсата на контакти са показвали, че жалбоподателят е имал готовност да рискува да внесе банани по тарифна квота. Второ, Комисията обръща внимание на търговските отношения между жалбоподателя и M, а именно на обстоятелството, че преговорите за продажба на лицензиите за внос са били проведени пряко между тях (съображение 62), че плащанията на жалбоподателя са били извършени чрез лична сметка на M, а не чрез сметка на неговия работодател (съображение 63), и че жалбоподателят не е доказал действителното получаване от М на изпратените му от него лицензии за внос, въпреки че титулярите на тези лицензии е трябвало да си ги вземат, за да освободят гаранцията, която е трябвало да учредят (съображение 64). Трето, Комисията посочва, че покупката на използването на лицензиите се е осъществявала чрез изпращани от две испански предприятия фактури pro forma и че фактури са били изпращани по факс от непознати адреси или от непознати лица, при което цялата тази оперативна схема, относно която у жалбоподателя изглежда не са възникнали въпроси, не представлява нормална търговска практика.

22

Комисията заключава в съображение 67 от обжалваното решение, че жалбоподателят не е доказал полагането на грижа, каквато се очаква от опитния оператор, и по този начин липсата на груба небрежност не е в негова полза. От друга страна, тя счита, че митническият агент на жалбоподателя не е проявил нито недобросъвестно поведение, нито груба небрежност и поради това може да получи опрощаване на вносните мита.

23

Настоящата жалба на жалбоподателя постъпва в секретариата на Общия съд на 11 август 2010 г.

24

Поради промяна в съставите на Общия съд първоначално разпределеното на седми състав дело е възложено на 23 септември 2010 г. на втори състав.

25

Жалбоподателят иска Общият съд:

26

Комисията иска Общият съд:

27

С постъпило в секретариата на Общия съд на 19 ноември 2010 г. писмо Кралство Белгия прави искане за встъпване в настоящото производство в подкрепа на жалбоподателя в съответствие с член 115 от Процедурния правилник на Общия съд.

28

С определение от 18 януари 2011 г. председателят на втори състав на Общия съд допуска встъпването на Кралство Белгия в подкрепа на исканията на жалбоподателя.

29

В подкрепа на жалбоподателя Кралство Белгия иска по същество от Общия съд:

30

С акт, вписан на 15 април 2011 г. в секретариата на Общия съд, Комисията представя своето становище по писмено становище при встъпването на Кралство Белгия, като от своя страна жалбоподателят не представя писмено становище.

31

В рамките на процесуално-организационно действие Общият съд поставя редица въпроси на страните и ги призовава да представят доказателства. Страните отговарят с писма, постъпили на 18 октомври 2012 г. за жалбоподателя и на 19 октомври 2012 г. за Комисията.

32

Жалбоподателят посочва шест правни основания в подкрепа на своята жалба: нарушение на Договора и на правилата за неговото прилагане, и по-специално на член 239 от МКО, на разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 1442/93 на Комисията от 10 юни 1993 г. за определяне на подробни правила за прилагане на режима за внос на банани в Общността (ОВ L 142, стр. 6) и на Регламент № 2362/98, на признатите от Световната търговска организация (СТО) търговски практики, неправилно квалифициране на обстоятелствата и нарушение на доказателствената сила на доказателствата; нарушение на Договора и на правилата за неговото прилагане, и по-специално на член 239 от МКО и на принципа на пропорционалност; нарушение на Договора и на правилата за неговото прилагане, и по-специално на член 239 от МКО, на предишния член 211 ЕО, на принципа на оправданите правни очаквания и на общия принцип на правото patere legem quam ipse fecisti; нарушение на Договора и на правилата за неговото прилагане, и по-специално на член 239 от МКО, и на принципа на равенство; нарушение на Договора и на правилата за неговото прилагане, и по-специално на член 220, параграф 2, буква б) от МКО; наличие на съществено процесуално нарушение, и по-специално на нарушение на правото на защита.

33

Най-напред следва да се разгледат петото и шестото правно основание на жалбата, които са насочени срещу последващото събиране на митата съгласно член 220, параграф 2, буква б) от МКО.

34

Най-напред трябва да се напомни, че съгласно член 220, параграф 2, буква б) от МКО националните органи могат да не пристъпят към последващо събиране на митни сборове само когато са изпълнени кумулативно три условия. Ако тези условия са изпълнени, лицето, отговорно за плащането, има право да не се пристъпва към последващо събиране (вж. по аналогия Решение на Съда от 14 ноември 2002 г. по дело Ilumitrónica, C-251/00, Recueil, стр. I-10433, точка 37 и цитираната съдебна практика).

35

На първо място, митата трябва да не са били събрани в резултат на грешка от страна на самите компетентни органи. По-нататък, допуснатата от тях грешка трябва по естеството си да е такава, че да не е било възможно да бъде открита по разумен начин от добросъвестен длъжник, въпреки професионалния му опит и грижата, която следва да е проявил. Накрая, длъжникът трябва да е спазил всички разпоредби на действащото законодателство, свързани с митническата декларация (вж. по аналогия Решение по дело Ilumitrónica, точка 34 по-горе, точка 38 и цитираната съдебна практика).

36

Наличието на тези условия трябва да се прецени с оглед на целта на член 220, параграф 2, буква б) от МКО, която е да се защитят оправданите правни очаквания на задълженото лице по отношение на обосноваността на всички елементи, свързани с решението за последващо събиране или несъбиране на митните сборове (вж. по аналогия Решение по дело Ilumitrónica, точка 34 по-горе, точка 39 и цитираната съдебна практика).

37

Петото и шестото правно основание на жалбата следва да се разгледат с оглед на посочените съображения.

38

Петото правно основание се състои от три части. Първо, жалбоподателят твърди, че липсата на участие на испанските власти в създаването на подправените лицензии за внос не може да се установи със сигурност. Второ, той счита, че съществува връзка между равнището на претендираните права и допуснатите от Комисията грешки при управлението на тарифната квота. Трето, Комисията не разгледала другите условия за прилагане на член 220, параграф 2, буква б) от МКО, които в случая били изпълнени.

39

Комисията оспорва доводите на жалбоподателя, а Кралство Белгия не изразява подкрепа на това правно основание.

40

В обжалваното решение Комисията разглежда доколко е било възможно да не се предприеме последващо събиране на вносните мита, като се ограничава да провери дали е било изпълнено едно от условията за прилагане на тази мярка, а именно наличието на допусната от испанските власти грешка.

41

В съображения 26 и 27 от обжалваното решение Комисията отбелязва, първо, че предоставянето на благоприятно тарифно третиране е предполагало представянето на лицензии за внос, второ, че испанските власти са дали да се разбере, че спорните лицензии не са издавани от тях, което предполага наличие на подправени лицензии, и трето, че при тези обстоятелства не можело да се „говори“ за грешка на тези власти, доколкото те не са участвали в издаването на лицензиите.

42

В съображение 28 от обжалваното решение Комисията посочва, че направеното в началото на разследването предположение за участие в злоупотребата на испанско длъжностно лице е било отхвърлено след размяна на писма между ОЛАФ и испанските съдебни органи.

43

В съображения 29—31 от обжалваното решение Комисията отговаря на доводите на жалбоподателя. Според нея не са могли да представляват грешка на митническите власти обстоятелствата, при които, първо, икономическите оператори са били в невъзможност да проверят дали титулярите на лицензиите за внос действително са били регистрирани оператори и дали лицензиите и положените върху тях печати са били автентични, второ, не е било възможно за националните власти да осъществят контрол, и трето, липсвал е контрол от страна на органите на Европейския съюз.

44

Жалбоподателят твърди, че липсата на допуснати от испанските власти грешки не е установена със сигурност. Той се основава предимно на протоколите на белгийската акцизна и митническа администрация, на работен документ на ОЛАФ и на обстоятелствата от наказателно производство, приключило с присъда на Tribunale civile e penale di Ravenna (Граждански и наказателен съд на Равена, Италия) от 6 октомври 2004 г., от който било видно, че в съставянето на подправените лицензии са участвали испански длъжностни лица.

45

С тези доводи жалбоподателят упреква Комисията, че не е доказала липсата на допусната от митническите власти грешка по смисъла на член 220, параграф 2, буква б) от МКО. Както обаче посочва Комисията, механизмът на непредприемане на последващо събиране на митата предполага доказването на грешка. Следователно първата част от петото правно основание се основава на предположение, което противоречи на разпоредбите на член 220, параграф 2, буква б) от МКО и във всеки случай не позволява да се докаже наличието на грешка.

46

Освен това анализът на доводите на жалбоподателя и на документите, на които те се основават, не може да опровергае този извод.

47

На първо място, жалбоподателят се основава на Допълнителния протокол, който се позовава на разследването на ОЛАФ, в рамките на което била установена кражба на лицензии за внос в Генералния секретариат на испанската външна търговия. Видно от работния документ на ОЛАФ от 22 септември 2000 г. обаче това събитие се е случило в края на 1999 г., а откраднатите лицензии са били използвани през първите две тримесечия на 2000 г. Поради това не става дума за спорните лицензии, които са били използвани за последен път за осъществяването на внос на 8 ноември 1999 г., като посочената в текста на последно използваните лицензии дата на предполагаемо издаване е 23 септември 1999 г.

48

На второ място, жалбоподателят се основава на присъдата на Tribunale civile e penale. Този съд обаче се е ограничил да посочи направеното от ОЛАФ предположение за наличие на възможен случай на корупция с длъжностно лице от испанското министерство на външната търговия и на обстоятелството, че ОЛАФ е сезирала испанските съдебни органи. Самият съд не е установил свързани с испанско длъжностно лице факти на корупция, тъй като посочва, че към датата на постановяване на присъдата наказателното разследване в Испания все още не е било приключено.

49

На трето място, жалбоподателят твърди, че не била доказана липсата на допусната от испанските власти грешка, тъй като според него не е доказано наличието на кореспонденция между ОЛАФ и испанските съдебни органи относно непричастността на испанското длъжностно лице. Адресирано от испанските съдебни органи до ОЛАФ писмо от 20 октомври 2005 г. обаче указва на липсата на участие на испански длъжностни лица в случая с подправените лицензии за внос. Освен това на 28 януари 2010 г. Комисията е изпратила препис от това писмо до жалбоподателя в рамките на административното производство.

50

Макар жалбоподателят да се позовава на множество доказателства за участието на испански длъжностни лица в съставянето на подправените лицензии, следва да се приеме, че от материалите по делото не е видно такива доказателства да съществуват, тъй като както работният документ на ОЛАФ от 22 септември 2000 г., така и и Допълнителният протокол и присъдата на Tribunale civile e penale от 6 октомври 2004 г. също посочват в това отношение само хипотези.

51

На четвърто място, жалбоподателят посочва посредством реплика наличието на различни форми на поведение, определени от него като грешки, които са вменяеми във вина на испанските власти: издадени са били бланкетни лицензии за внос, а някои данни не са били предоставени на Комисията, като тези за кражбата на формуляри за лицензии за внос или за използвания от тези власти печат, или още за липсата на информация относно промяната на използвания от тях печат.

52

Първо, следва да се напомни, че кражбата на лицензиите за внос няма никакво отношение към настоящия спор (вж. точка 47 по-горе) и предполагаемата кражба на печат от испанската администрация не е доказана, тъй като няма никакво потвърждение за това от материалите по делото, а и самият жалбоподател не се позовава на никакъв документ в този смисъл.

53

Второ, липсата на информация от страна на Комисията относно промяната на използвания печат представлява допусната от испанските власти нередност, която обаче не би могла да се квалифицира като грешка, водеща до липсата на вземане под отчет на законово дължимите мита, тъй като само активното поведение на властите може да доведе до отказ от последващо събиране на мита (вж. Решение по дело Ilumitrónica, точка 34 по-горе, точки 38 и 42 и цитираната съдебна практика).

54

Трето, жалбоподателят не се позовава на никакво уточнение или документ относно предоставянето от испанските власти на бланкетни лицензии за внос, като се ограничава до твърдението, че подобно обстоятелство следвало от работния документ на ОЛАФ от 22 септември 2000 г. Следва да се посочи направената от ОЛАФ констатация, че испанските власти са продавали празни формуляри на лицензии за внос, но тази практика е била прекратена през 1999 г. поради създадената от нея опасност от злоупотреби. Щом подобно обстоятелство е било счетено от испанските власти за създаващо опасност от злоупотреби, то не би могло само по себе си да представлява допусната от митническите власти грешка.

55

Ето защо първата част от петото правно основание трябва да бъде отхвърлена.

56

Жалбоподателят упреква Комисията, че при управлението на тарифната квота е допуснала грешки, които следвало да се имат предвид при прилагането на член 220, параграф 2, буква б) от МКО.

57

Комисията твърди, че тя не е част от митническите органи, чиито грешки се вземат предвид при прилагането на член 220, параграф 2, буква б) от МКО.

58

Съгласно член 220, параграф 2, буква б) от МКО отказът от последващо събиране на вносните мита е възможен само ако размерът на дължимите сборове не е бил взет под отчет в резултат на грешка от страна на самите митнически органи.

59

При действието на предхождащата МКО правна уредба Съдът е приел, че при липсата на точно и изчерпателно определение на понятието „компетентни органи“ като „компетентен орган“ трябва да се разглеждат не само компетентните да осъществяват събирането на мита органи, но и всеки орган, който в рамките на своята компетентност предоставя доказателства, имащи значение за събирането на митните сборове, и който по този начин може да породи у задълженото лице оправдани правни очаквания (Решение по дело Ilumitrónica, точка 34 по-горе, точка 40).

60

Освен това от член 4, точка 3 от МКО следва, че под „митнически органи“ трябва да се разбират компетентните органи, които по-специално отговарят за прилагането на митническото законодателство. От това следва, че се имат предвид административните органи на държавите членки и на третите държави, които са натоварени с надзора и контрола за спазването на митническото законодателство в съответствие с предвидените в член 4, точки 13 и 14 от МКО определения за тези видове дейности. Комисията не би могло да се счита за митнически орган по смисъла на МКО само поради обстоятелството че участва в управлението на тарифната квота, която позволява внасянето на банани при заплащане на намалено мито. По този начин грешките, евентуално допуснати от нея във връзка с това, не биха могли да породят правото на задействане на механизма на отказ от последващо събиране на мита по член 220, параграф 2, буква б) от МКО.

61

Накрая, следва да се отхвърли доводът на жалбоподателя, че обстоятелството, че Комисията не е митнически орган, не можело да е достатъчно, за да я освободи от отговорност за допуснатите от нея грешки, тъй като член 220, параграф 2, буква б) от МКО представлявал клауза за справедливост, която не допуска да се санкционират оператори за допуснати от органите грешки. Всъщност, ако този довод бъде възприет, това би означавало вместо член 220, параграф 2, буква б) от МКО Общият съд да приложи клаузата за справедливост, която митническото законодателство не предвижда да се прилага при процедурата на последващо събиране на мита, а на по-късен етап — при прилагането на член 239 от МКО.

62

Следователно втората част от петото правно основание трябва да се отхвърли.

63

Действително, както твърди жалбоподателят, след като е разгледала доколко дадена грешка може да се вмени във вина на испанските власти, Комисията изрично посочва в съображение 33 от обжалваното решение, че не следва да се проверява дали са били изпълнени другите две условия за прилагането на член 220, параграф 2, буква б) от МКО. Тъй като обаче поставените от този член условия са кумулативни, Комисията не е трябвало да разглежда другите условия за прилагане, след като при всички случаи първото от тях не е било изпълнено (вж. по аналогия Решение на Общия съд от 9 юни 1998 г. по дело Unifrigo и CPL Imperial 2/Комисия, T-10/97 и T-11/97, Recueil, стр. II-2231, точка 65).

64

Следователно третата част от петото правно основание трябва да се отхвърли, а с него — изцяло и самото правно основание.

65

Жалбоподателят твърди, че е поискал от ОЛАФ достъп до всички документи или до всяка информация, отнасяща се до възможно съучастие при изготвянето на подправените лицензии. Въпреки това повечето от поисканите документи изобщо не са му били предоставени, включително след намесата на Европейския омбудсман, който предложил уреждане на спора по взаимно съгласие, все още неизпълнено от страна на ОЛАФ. Всички опити на жалбоподателя да получи повече информация и да се защити от последващото събиране на мита били отхвърлени по отношение на съществените документи, свързани с предполагаемите фалшификации и със съучастието на испанските власти. Във връзка с това жалбоподателят твърди, че правото му на защита било силно нарушено.

66

Комисията оспорва доводите на жалбоподателя, а Кралство Белгия не изразява подкрепа на това правно основание.

67

На първо място жалбоподателят упреква ОЛАФ, че не му е предоставила пълен достъп до поисканите документи. Той счита, че данните, които са му били отказани, са били от съществено значение за установяването на наличие на допусната от испанските власти грешка по смисъла на член 220, параграф 2, буква б) от МКО.

68

Доколкото доводите на жалбоподателя изглежда са насочени срещу решенията, с които ОЛАФ е отказала да предостави пълен достъп до поисканите документи и които са приети въз основа на Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76), следва да се приеме, че видно от материалите по делото с решения от 26 октомври и 3 декември 2004 г., ОЛАФ е отговорила на две подадени от жалбоподателя потвърдителни заявления за достъп до документи. Освен това, както посочва Комисията, жалбоподателят не оспорва, че не е предприел съдебно обжалване на тези решения. Следователно обстоятелството, че ОЛАФ е отказала пълен достъп до поисканите документи, е без значение за настоящия спор.

69

На второ място жалбоподателят твърди, че правото му на защита било силно нарушено, тъй като не могъл да получи информацията, която е търсил относно предполагаемото фалшифициране на спорните лицензии за внос и относно наличието сред испанските власти на възможни съучастници.

70

Следва да се напомни, че съгласно принципа на зачитане на правото на защита не само Комисията следва да преценява кои са полезните за заинтересованата страна документи с оглед на процедурата на отказ от последващо събиране на мита. Административната преписка може да включва документи, съдържащи благоприятни за отказа от последващо събиране на мита доказателства, които биха могли да се използват от заинтересованото лице в подкрепа на неговото искане, дори Комисията да не се е възползвала от тях. Поради това молителят трябва да има достъп до всички документи в преписката, които не са поверителни, включително до тези, които не са били използвани за обосноваване на възраженията на Комисията (Решение на Общия съд от 13 септември 2005 г. по дело Ricosmos/Комисия, T-53/02, Recueil, стр. II-3173, точка 72).

71

Аргументацията на жалбоподателя се ограничава до твърдението, че не му е бил предоставен достъп до документите, които са свързани с фалшифицирането на спорните лицензии за внос и с наличието на евентуални съучастници в испанските органи. Както подчертава Комисията, по този въпрос се налагат два извода.

72

От една страна, преди да приеме обжалваното решение, Комисията е изпратила на жалбоподателя препис от писмото на испанските съдебни органи от 20 октомври 2005 г., посочвайки липсата на участие на испански длъжностни лица в случая с подправените лицензии за внос. Освен това Комисията твърди, че вероятно не е било възможно да се получи информация за предполагаемото съучастие сред испанската администрация само защото такива факти не са били установени. По този начин трябва да се приеме, че според твърдението на Комисията тя не е запозната със съществуването на подобни данни и не разполага с никакви позоваващи се на тях документи. От съдебната практика обаче следва, че несъществуването на документ, достъпът до който е заявен, се презумира, когато е направено твърдение в този смисъл от съответната институция. Въпреки това става въпрос за оборима презумпция, която жалбоподателят може да оспори с всички средства въз основа на относими и непротиворечиви улики (Решение на Общия съд от 25 октомври 2002 г. по дело Tetra Laval/Комисия, T-5/02, Recueil, стр. II-4381, точка 95 и Решение на Общия съд от 22 декември 2005 г. по дело Gorostiaga Atxalandabaso/Парламент, T-146/04, Recueil, стр. II-5989, точка 121). В случая жалбоподателят не е представил такива улики относно съществуването на документи, които да доказват твърдението за фалшифициране на спорните лицензии за внос и вероятните случаи на съучастие сред испанските органи.

73

От друга страна, следва да се посочи, че жалбоподателят представи пред Общия съд редица документи в подкрепа на съществуването на предполагаемото съучастие и на способа или способите за фалшифициране на спорните лицензии за внос. Става дума най-вече за споменатите при разглеждането на петото правно основание работен документ на ОЛАФ от 22 септември 2000 г. и присъдата на Tribunale civile e penale, както и за протокола от 23 юни 2004 г., който съдържа показания на натоварените с разследването на измамите при внос служители на ОЛАФ, дадени пред осъществяващия предварителното разследване съдия от Равена. От материалите по делото е видно още че жалбоподателят е разполагал вече с тези три документа, когато е подал в белгийската акцизна и митническа администрация документ с дата 25 юни 2007 г., озаглавен „Position paper“ (доклад), към който те са били приложени. Съгласно посоченото в точки 48 и 50 по-горе както работният документ на ОЛАФ, така и присъдата на Tribunale civile e penale отразяват само съмнения за случаи на съучастие сред испанската администрация при съставянето на подправени лицензии за внос. Същото се отнася и до протокола с показания на служителите на ОЛАФ.

74

От изложеното следва, че дори преди Комисията да е била сезирана с процедурата за отказ от последващо събиране на мита, жалбоподателят е разполагал с документи, които са съдържали подозрения за случаи на съучастие сред испанската администрация при съставянето на подправени лицензии за внос и са описвали доста точно вероятните оперативни способи за фалшифициране на лицензиите, позволили му да изготви своята защита по въпроса за евентуалното съучастие на испанско длъжностно лице при съставянето на подправени лицензии.

75

При тези обстоятелства следва да се приеме, че жалбоподателят няма основания да твърди, че правото му на защита е било силно нарушено, тъй като не е получил достъп до някои данни или някои документи.

76

Тъй като жалбоподателят не представя по-конкретни данни за предполагаемото нарушение на правото му на защита и тъй като само споменава наличието на съществено процесуално нарушение, без да го аргументира подробно, то посочените доводи трябва да се отхвърлят, а с това следва да се отхвърли и шестото правно основание на жалбата.

77

Следва да се припомни, че разпоредбата на член 905 от Регламент № 2454/93, която уточнява и разгръща правилото на член 239 от МКО, представлява обща клауза за справедливост, предназначена по-специално да покрие извънредни случаи, които сами по себе си не се отнасят до някой от предвидените в членове 900—904 от същия регламент случаи (Решение на Съда от 25 февруари 1999 г. по дело Trans-Ex-Import, C-86/97, Recueil, стр. I-1041, точка 18). От член 905 следва, че възстановяването на митните сборове е обвързано от съчетаването на две кумулативни условия, а именно, първо, съществуването на особено положение, и второ, липсата на груба небрежност и опит за заблуда от страна на заинтересованото лице (Решение на Общия съд от 12 февруари 2004 г. по дело Aslantrans/Комисия, T-282/01, Recueil, стр. II-693, точка 53). Поради това е достатъчно едно от двете условия да не е налице, за да бъде отказано възстановяването на митните сборове (Решение на Общия съд от 5 юни 1996 г. по дело Günzler Aluminium/Комисия, T-75/95, Recueil, стр. II-497, точка 54 и Решение на Общия съд по дело Aslantrans/Комисия, посочено по-горе, точка 53).

78

Видно от обжалваното решение, условието за наличие на особено положение в случая е изпълнено (вж. точка 18 по-горе). Следователно Общият съд трябва да разгледа само дали Комисията е приела основателно, че е налице груба небрежност.

79

Съгласно съдебната практика, за да се прецени дали е налице груба небрежност по смисъла на член 239 от МКО, е необходимо да се вземе предвид именно сложността на разпоредбите, неизпълнението на които води до пораждане на митническото задължение, както и професионалният опит и това дали операторът е положил дължимата грижа (Решение на Съда от 11 ноември 1999 г. по дело Söhl & Söhlke, C-48/98, Recueil, стр. I-7877, точка 56 и Решение на Съда от 13 март 2003 г. по дело Нидерландия/Комисия, C-156/00, Recueil, стр. I-2527, точка 92).

80

Освен това трябва да се припомни, че Комисията има свобода на преценка, когато приема решение в изпълнение на член 239 от МКО (вж. по аналогия Решение на Общия съд от 18 януари 2000 г. по дело Mehibas Dordtselaan/Комисия, T-290/97, Recueil, стр. II-15, точки 46 и 78). Също така следва да се посочи, че възстановяването или опрощаването на вносни мита, които могат да се допуснат само при определени условия и в специфично предвидени случаи, представляват изключение от общия режим на внос и износ, и поради това разпоредбите, предвиждащи подобно възстановяване или опрощаване, подлежат на ограничително тълкуване. В частност, тъй като липсата на груба небрежност е условие sine qua non, за да се претендира възстановяване или опрощаване на вносни мита, то това понятие следва да се тълкува така, че броят на случаите на възстановяване или на опрощаване да остане ограничен (Решение по дело Söhl & Söhlke, точка 79 по-горе, точка 52).

81

Макар Комисията да има свобода на преценка при прилагането на член 239 от МКО, тя следва да упражнява това правомощие чрез действително уравновесяване, от една страна, на интереса на Съюза за спазване на разпоредбите на митническото законодателство, и от друга страна, интереса на добросъвестния вносител да не търпи вреди, които надхвърлят обичайния търговски риск (вж. Решение на Общия съд от 30 ноември 2006 г. по дело Heuschen & Schrouff Oriëntal Foods/Комисия, T-382/04, непубликувано в Recueil, точка 46 и цитираната съдебна практика).

82

С оглед на тези съображения следва да се разгледа по-специално второто правно основание на жалбата, подкрепа на което изразява Кралство Белгия.

83

Жалбоподателят оспорва направения от Комисията в обжалваното решение извод за допусната груба небрежност. Подкрепен от Кралство Белгия, той излага редица доводи в полза на това правно основание.

84

Първо, жалбоподателят твърди, че Комисията не може ни най-малко да го упреква в груба небрежност, тъй като предположенията за нередности се основавали на погрешната хипотеза за сключен от него договор за повторно изкупуване на стоките. Второ, жалбоподателят твърди, че предвид обстоятелствата по случая, не е могъл да узнае за съществуването на предположително подправени лицензии за внос, закупени при пазарни условия чрез посредничеството на M, който поддържал от години доверителни отношения с неговото дъщерно дружество. Трето, в противоречие със съдебната практика на Общия съд Комисията не представила доказателство за допусната от жалбоподателя груба небрежност, макар самият той винаги да е действал в рамките на обичайните търговски практики и да е проявявал професионално поведение и дължима грижа. Четвърто, жалбоподателят твърди по същество, че упреците на Комисията относно търговските му отношения с M и с титулярите на спорните лицензии за внос са необосновани, тъй като тези отношения били част от обичайните търговски практики. Пето, изискването спрямо него за полагане на грижа противоречало на съдебната практика и било твърде обременително и непропорционално в даденото особено положение, което силно надхвърляло обичайния търговски риск. При настъпването на обстоятелствата по случая обаче не е имало основания за подозрения във връзка с автентичността на лицензиите за внос. Шесто, Комисията погрешно приела, че условието, свързано със сложността на законодателството, не било относимо.

85

С третия, четвъртия и петия довод, които следва да се разгледат предварително и заедно, жалбоподателят счита по същество, че Комисията не е доказала неполагането на грижа от негова страна.

86

На първо място следва да се припомни, че когато митническите органи са приели за невъзможно да се установи проявено от икономическия оператор недобросъвестно поведение или груба небрежност, то Комисията трябва, ако не споделя становището на националните власти, да докаже въз основа на относими фактически обстоятелства наличието на поведение на оператора, което се е изразило в груба небрежност (Решение на Общия съд от 27 септември 2005 г. по дело Geologistics/Комисия, T-26/03, Recueil, стр. II-3885, точки 78 и 82).

87

Трябва да се подчертае обаче, че в писмо от 14 декември 2007 г. белгийската акцизна и митническа администрация е приела, че налице има особено положение по смисъла на член 239 от МКО и жалбоподателят не е проявил груба небрежност.

88

На второ място следва да се припомни, че за да приеме неполагането на грижа от жалбоподателя, Комисията посочва в съображение 60 от обжалваното решение липсата на следа от контакти с титулярите на лицензиите за внос, макар подобни контакти да са били необходими за пускането в свободно обращение на стоките, тъй като имената на тези предприятия са били посочени в декларациите за допускане за свободно обращение, което е могло да породи отговорност за тях. В съображения 60 и 61 тя посочва, че ако жалбоподателят се е свързал с тези предприятия, е щяло да се разбере, че те не знаят за осъществената от тяхно име продажба на използването на лицензии, заключавайки, че приложеният способ и липсата на контакти са показвали, че жалбоподателят е имал готовност да рискува да внесе банани по тарифна квота. Комисията посочва в съображение 62, че преговорите за покупка на лицензиите за внос са били проведени пряко между жалбоподателя и М, в съображение 63 — че плащанията на жалбоподателя са били извършени чрез лична сметка на M, а не чрез сметка на неговия работодател, в съображение 64 — че жалбоподателят не е доказал действителното получаване от М на изпратените му от него лицензии за внос, въпреки че техните титуляри е трябвало да си ги вземат, за да освободят гаранцията, която съгласно нормативната уредба е трябвало да учредят, и в съображение 65 — че покупката на използването на лицензиите се е осъществявала чрез изпращани от две испански предприятия фактури pro forma, като някои от фактурите са били изпращани по факс от непознати адреси или лица. Според Комисията тази схема не представлява част от нормалната търговска практика.

89

Накратко казано, пет са обстоятелствата, които Комисията посочва, за да приеме липсата на положена грижа: липсата на контакт между жалбоподателят и предприятията — титуляри на лицензии за внос, покупката на използването на лицензиите чрез проведени между жалбоподателя и М преки преговори, осъществяването на плащанията чрез личната сметка на М, липсата на доказателства за получаване от M на изпратените му от жалбоподателя лицензии, фактурирането на покупката на използването на лицензиите чрез изпратени по факс фактури pro forma, някои от които от непознати адреси или лица.

90

На трето място, следва да се отбележи доводът, посочен в защита от Комисията, че използваната от жалбоподателя схема за получаване на използването на лицензиите за внос е „незаконна“, тъй като е в противоречие с член 21, параграф 2, втора алинея от Регламент № 2362/98, който не допуска каквото и да е прехвърляне на права, произтичащи от лицензия за внос от новопоявил се оператор на традиционен оператор. По този въпрос трябва да се приеме, че доколкото с обжалваното решение се отказва опрощаването на вносните мита, то не се основава на неправомерността на схемата за закупуване на използването на лицензиите за внос, а на грубата небрежност на жалбоподателя.

91

Следователно доводът на Комисията в случая не може да се отрази на обосноваността на отказа за опрощаване на вносните мита.

92

На четвърто място следва да се посочи, че според жалбоподателя, подкрепен в това отношение от Кралство Белгия, само при съмнение относно автентичността на лицензиите за внос е било възможно степента на дължимо полагане на грижи да предполага активно задължение от негова страна. Комисията твърди, че с оглед на известните само на жалбоподателя обстоятелства по случая, у него е трябвало да възникнат съмнения и той е следвало да поиска повече информация за титулярите на лицензиите за внос, при което евентуалната липса на съмнения у митническите органи няма никакво значение.

93

На пръв поглед от обжалваното решение не следва, че Комисията е отказала да опрости вносните мита, поради това че жалбоподателят е трябвало да има съмнения относно автентичността на спорните лицензии за внос. В него изглежда, че липсата на положени грижи се основава на приложената схема за сдобиване с използването на тези лицензии, някои аспекти от която са представлявали необичайни търговски практики (съображение 65 от обжалваното решение). С оглед на подобно съдържание доводът на жалбоподателя не е относим към преценката на обосноваността на обжалваното решение.

94

Въпреки това не е изключено Комисията да е преценила, с оглед на приложената схема за придобиване на използването на спорните лицензии за внос, че у жалбоподателя е трябвало да възникнат съмнения за тяхната автентичност, тъй като в съображения 60 и 65 от обжалваното решение се посочва, че сключени с титулярите на лицензиите договори са били необходими и че за жалбоподателя не е възникнал въпрос относно факта на заплащане на значителни парични суми на основание на получени по факс фактури pro forma. По изложените в точки 98—102 и 111—115 по-долу съображения обаче тези елементи не са могли да породят съмнения за автентичността на спорните лицензии за внос при обстоятелствата по случая.

95

На пето място следва да се разгледат петте твърдения, с оглед на които Комисията е приела, че жалбоподателят не е положил дължима грижа.

96

Първо, жалбоподателят твърди, че не е могъл да се свърже с всеки титуляр на лицензия, без да понесе несъразмерна административна тежест с оглед на значителния брой спорни лицензии. Той действал в рамките на обичайните търговски отношения, като предоставил на М да ръководи контактите с неговата мрежа. Ако бил действал по различен начин, той щял да постави в опасност своите делови отношения с M, от когото имал нужда за намирането на новопоявили се оператори, желаещи да продадат използването на своите лицензии за внос. Според него към момента на настъпване на обстоятелствата той не е имал никакво основание да проявява особена бдителност по отношение на сключените с посредничеството на М споразумения, тъй като използваният метод е бил същият като използвания с други посредници.

97

Според Комисията жалбоподателят не може да се крие зад довода, който е свързан с доверителното му отношение с М, освен ако не понесе всички последици от този избор, доколкото е дал предпочитание на това отношение пред съблюдаването на изискуемото полагане на грижи. Освен това според нея жалбоподателят е следвало да изиска от M да му представи данни за титулярите на лицензиите, тъй като спрямо момента на настъпване на обстоятелствата техните търговски връзки са били твърде скорошни. Накрая, тя счита, че мерките, които жалбоподателят е взел конкретно във връзка с управлението на лицензиите за внос, нямат значение, след като не се посочва с какво те са допринесли за проверката на законното и чрез полагане на дължими грижи използване на лицензиите.

98

Видно от материалите по делото, жалбоподателят е получавал всички спорни лицензии за внос при посредничеството на M и тези лицензии са му били предоставяни като правило в края на тримесечията, през които са били използвани. За отбелязване е, че както в писмените си становища, така и в съдебното заседание жалбоподателят настоява на обстоятелството, че сделките, за които са били използвани спорните лицензии за внос, се отнасят само до малки количества банани. Според него това обстоятелство оправдавало използването на посредник, който е по-подходящ за получаването в кратки срокове на лицензиите, позволяващи вноса на пратки в границите на тарифната квота. Тези различни фактически обстоятелства не се оспорват от Комисията. Освен това жалбоподателят твърди, без да бъде опроверган, че е проверявал формата и съдържанието на използваните от него лицензии за внос, по-специално за да установи дали посочените в лицензиите количества съответстват на количествата, предоставени на новопоявилите се оператори, чиито имена са били отразени в лицензиите.

99

Въпреки така направените проверки, първото твърдение на Комисията предполага, че жалбоподателят е бил задължен да се свърже с титулярите на спорните лицензии в доста кратък срок, за да избегне упреците, изложени в съображения 60 и 61 от обжалваното решение.

100

На поставен по време на съдебното заседание въпрос за естеството и обхвата на задължението, което следва от съображение 60 от обжалваното решение, Комисията не бе в състояние да посочи разпоредбите, на които се основава неговото съществуване, нито да уточни неговия обхват по отношение на митническите процедури при внос на стоки, и по-специално на тяхното пускане в свободно обращение, като се ограничи с твърдението, че покупката на правото на използване на лицензии за внос от новопоявили се оператори не е съобразено с митническото законодателство. Както обаче вече бе посочено в точки 90 и 91 по-горе, обжалваното решение не се основава на неправомерността на схемата за закупуване на правото на използване на лицензии за внос.

101

По този начин Комисията не приема, че жалбоподателят е бил длъжен да се свърже с титулярите на спорните лицензии за внос, за да продължи с митническите процедури. По-точно Комисията не посочва никакво доказателство, което да указва на задължение за подобно установяване на контакт с оглед на пускането от жалбоподателя в свободно обращение на внесените стоки, при което не се оспорва, че той е могъл безпрепятствено да изпълни всички административни формалности, свързани с вноса на посочените в спорните лицензии за внос стоки.

102

Впрочем не може да се приеме като общо правило, че даден икономически оператор, който внася стоки в Съюза и поради това прибягва до услугите на посредник, за да получи използването на лицензии за внос, следва да се разглежда като проявяващ липса на предпазливост или полагане на дължима грижа, ако не провери титулярите на лицензиите. Всъщност прибягването до услугите на такъв посредник е част от предоставените на свободната преценка на вносителя практически условия по осъществяването на вноса, които целят да улеснят упражняването на тази дейност, когато вносителят счита, че в даден икономически контекст посредникът е лице, което по-добре от него би се справило с намирането на новопоявили се оператори, придобили лицензии и желаещи да прехвърлят тяхното използване, особено когато вносителят, както е в случая, има нужда от значителен брой лицензии за твърде кратък срок (вж. точка 98 по-горе). При липсата на всякакво друго обстоятелство, което може да породи съмнения за оператора относно автентичността на използваните лицензии за внос, не може да се счита, че за пускането в свободно обращение на внесените стоки са били необходими договори с титулярите на лицензиите за внос.

103

Следователно Комисията не е доказала, че посочените обстоятелства в съображения 60 и 61 от обжалваното решение представляват липса на полагане на дължима грижа от страна на жалбоподателя.

104

Второ, жалбоподателят твърди, че било нормално плащанията да се осъществяват чрез личната сметка на M, тъй като той действал на независимо основание и по същия начин жалбоподателят постъпвал и с други посредници, че не можело също да бъде упрекнат, че не е проверил дали изпратените от него на М лицензии са били наистина получени от последния, което би представлявало несъразмерна за работата тежест и не би отговаряло на обичайната търговска практика, и че жалбоподателят щял също така да бъде уведомен, ако M не бе получил лицензиите, особено като се има предвид редовният характер на техните делови отношения.

105

В своя защита Комисията потвърждава критиката, изразена от нея в обжалваното решение, че в зависимост от степента на изискваната за прилагане в случая грижа можело да се очаква от жалбоподателя да следи за извършването на плащанията по подходящи сметки и да проверява дали са получавани лицензите, които е изпращал. Според Комисията у жалбоподателя, като добросъвестен оператор, е трябвало да възникнат съмнения относно обстоятелството, че M е искал значителни суми да бъдат превеждани на негово име по частни сметки без знанието на работодателя му.

106

Второто, третото и четвъртото твърдение, съдържащи се в съображения 62—64 от обжалваното решение, се отнасят до закупуването на правото на използване на лицензиите чрез преки преговори между жалбоподателя и M, до осъществените чрез личната сметка на M плащания и до липсата на доказателство за получаването от M на изпратените от жалбоподателя лицензии (вж. точка 89 по-горе).

107

От фактическа гледна точка следва да се приеме, че жалбоподателят е поддържал търговски отношения с M от 1997 г., като преди това едно от италианските му дъщерни дружества е имало отношения в продължение на няколко години с португалско предприятие за международна търговия, за което M е работил. От всички материали по преписката следва също така, че както твърди жалбоподателят, търговското взаимоотношение с оглед на покупката на правото на използване на спорните лицензии е било установено само между него и M — нещо, което в съдебното заседание Комисията призна, че не оспорва. Освен това нищо в обжалваното решение или в писмените становища на Комисията не позволява да се постави под съмнение твърдението на жалбоподателя, че M е упражнявал своята дейност като посредник по независим начин, или не указва, че е упражнявал тази дейност чрез злоупотреба. Поради това припомнените в точка 105 по-горе доводи на Комисията следва да се отхвърлят, тъй като се основават на отразената и в обжалваното решение идея, че използването на посредник, работил впрочем за международно търговско предприятие, за да се придобие правото на използване на спорните лицензии, представлява повишена опасност от проявяване на измамно поведение.

108

В обстоятелствата по случая, като се има предвид и посоченото в точка 102 по-горе, нито проведените от жалбоподателя пряко с М преговори за закупуване на използването на спорните лицензии, нито заплащането изцяло на това закупуване чрез личната сметка на последния, нито липсата на отправено до същия искане за представяне на доказателство за получаването на използваните лицензии, които жалбоподателят му е връщал, доказват, че жалбоподателят не е положил дължимата грижа.

109

Трето, жалбоподателят твърди, че използването на фактури pro forma е нормална търговска практика, използвана с други посредници и от други вносители, при което тези фактури представляват формуляри за поръчки, въз основа на които той е заплащал на M, а той впоследствие съставял окончателните фактури. Обстоятелството, че фактурите били изпращани от испански дружества, които жалбоподателят не е познавал, не представлявал някаква особеност, която би следвало да го подтиква към по-голяма бдителност, тъй като въпросните оператори били предприятия, неизвестни в сектора на бананите, и всички договори с тези оператори се управлявали от M, при което Комисията не представила доказателство за проявена груба небрежност.

110

Комисията счита, че проблемни са обстоятелствата, при които са били използвани фактурите pro forma, а именно изпращането по факс от непознати адреси чрез непознати лица. Поради това жалбоподателят е трябвало да направи проверки.

111

Тук следва да се припомни посоченото от Комисията в съображение 65 от обжалваното решение:

„[Ф]актурирането на покупката на използването на лицензиите се е осъществявало чрез фактури pro forma, изпратени по [факс] от посочените две испански предприятия, като от материалите по преписката следва, че някои от тези фактури pro forma са били изпратени по [факс] от непознати адреси или непознати лица. Комисията има съмнения, че при тези обстоятелства става дума за обичайни търговски практики, когато се правят плащания със значителни парични суми въз основа на получени по [факс] обикновени фактури pro forma; от материалите по преписката обаче не е видно във връзка с това да са възникнали каквито и да било въпроси у [жалбоподателя]“.

112

Най-напред следва да се приеме, че при процесуално-организационните действия и в съдебното заседание се установява разминаване в преценката по отношение на едно фактическо обстоятелство. Всъщност в отговор на поставени от Общия съд въпроси Комисията представи фактурите на четири предприятия, от които жалбоподателят закупил правото на използване на спорните лицензии. От една страна обаче, жалбоподателят оспорва в съдебното заседание действителността на тези данни с твърдението, че само едно от тези предприятия му е продавало правото на използване на спорните лицензии. От друга страна, тези данни си противоречат с обжалваното решение (съображения 11 и 65), както и с посочените от ОЛАФ обстоятелства в работния документ от 22 септември 2000 г., в който се указва на две участвали испански предприятия — едното през 1998 г., а другото през 1999 г.

113

Също така следва да се посочи, че за да потвърди липсата на проявена от жалбоподателя дължима грижа, Комисията се основава най-вече на обстоятелството, че фактурите pro forma за закупуване на правото на използване на спорните лицензии били изпратени от непознати факсове и от непознати лица. По-точно Комисията посочи в съдебното заседание, че разглежданите фактури pro forma са с испански произход, че номерата на факсовете са испански или че на получените по факс фактури е посочено испанското указание „copy shops“ (копирни услуги).

114

От всички материали по делото обаче е видно, че отнасящото се само до 1999 г. право на използване на спорните лицензии е било закупено от едно испанско предприятие (вж. точка 112 по-горе). Всяка една от фактурите pro forma на това предприятие, представени от Комисията в отговор на процесуално-организационните действия, съдържа един пощенски адрес и един телефонен номер в заглавната си част. Една от фактурите съдържа указанието „casa de fotocopia“ (копирни услуги) в горното поле, а друга — номер на факс, очевидно испански, и указанието „cemon“ в горното поле.

115

Макар посочените в точка 114 по-горе обстоятелства да не следват изрично от обжалваното решение, може да се приеме, че Комисията се позовава на тях в съображение 65, посочвайки, че фактурите pro forma са били изпратени по факс от непознати адреси. При все това подобно обстоятелство не е достатъчно, за да докаже липсата на положена в случая от жалбоподателя дължима грижа. От една страна, обстоятелството, че фактура pro forma с произход от предприятие със седалище в Испания е изпратена от намиращ се в тази държава факс, не изглежда да е обстоятелство, което по своето естество трябва да повиши вниманието на получаващият тази фактура оператор във връзка с полаганата от него грижа. От друга страна, обстоятелството, че една от петте изпратени от това испанско предприятие до жалбоподателя фактури е била изпратена от служба, която изглежда се занимава с копирни услуги, не би могло само по себе си да породи съмнения у жалбоподателя относно търговските му отношения с това предприятие или относно автентичността на спорните лицензии. В отсъствието на други обстоятелства, подкрепящи свързаното с използването на фактури pro forma твърдение, не е възможно да се приемат за доказани съмненията на Комисията за това, че не представлява част от обичайните търговски практики заплащането на много значителни парични суми въз основа на такива фактури, получени в посочените обстоятелства.

116

Поради това чрез изложените в съображение 65 от обжалваното решение обстоятелства Комисията не доказва, че в случая жалбоподателят не е проявил дължима грижа.

117

Без да е необходимо произнасяне по първото, второто и шестото твърдение от второто правно основание на жалбата, от точки 103, 108 и 116 по-горе следва, че второто правно основание е основателно, тъй като Комисията не е представила доказателство, както това се изисква от припомнената в точка 86 по-горе съдебна практика, за липсата на положена от жалбоподателя дължима грижа, и следователно за проявена от него груба небрежност.

118

Поради това, без да е необходимо произнасяне по първото, третото и четвъртото правно основание на жалбата, член 1, параграф 3 от обжалваното решение трябва да се отмени и да се отхвърли жалбата в останалата ѝ част.

119

По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник всяка загубила делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако има искане в този смисъл. Съгласно параграф 3 от същия член обаче Общият съд може да разпредели съдебните разноски или да реши всяка страна да понесе направените от нея разноски, ако всяка от страните е загубила по едно или няколко от предявените основания.

120

Тъй като в случая Комисията е загубила в по-голямата част, тя следва да бъде осъдена да понесе направените от нея и от жалбоподателя съдебни разноски.

121

Съгласно член 87, параграф 4, първа алинея от Процедурния правилник държавите членки, които са встъпили в производството, понасят направените от тях съдебни разноски. В случая Кралство Белгия следва да се осъди да понесе направените от него съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (втори състав)

реши: