29.1.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 30/24

Жалба, подадена на 19 ноември 2010 г. от MPDV Mikrolab GmbH, Mikroprozessordatenverarbeitung und Mikroprozessorlabor срещу решението на Общия съд (втори състав), постановено на 10 септември 2010 г. по дело T-233/08 — MPDV Mikrolab GmbH, Mikroprozessordatenverarbeitung und Mikroprozessorlabor/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

(Дело C-536/10)

()

2011/C 30/40

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: MPDV Mikrolab GmbH, Mikroprozessordatenverarbeitung und Mikroprozessorlabor (представител: W. Göpfert, Rechtsanwalt)

Друга страна в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Искания на жалбоподателя

—

да се отмени обжалваното съдебно решение в частта му, с която се отхвърлят исканията по предявената пред Общия съд жалба;

—

да се отмени решението на четвърти апелативен състав от 15 април 2008 г. по преписка R 1525/2006-4 и

—

да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски, направени във връзка с производството по обжалване.

Правни основания и основни доводи

1.

С подадената жалба жалбоподателят иска да се отмени решението на Общия съд, с което последният отхвърля подадената пред него жалба, като приема, че отказвайки регистрацията на словната марка „ROI ANALYZER“ за стоки от клас 9 (компютърен софтуер) и за услуги от класове 35 и 42 (консултантски услуги за търговско управление, както и компютърно програмиране), четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) не допуска нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (наричан по-нататък „Регламент за марката на Общността“) и на член 7, параграф 1, буква в) от Регламента за марката на Общността.

2.

Според жалбоподателя в това отношение Общият съд изхожда от погрешна фактическа обстановка и приема по-специално, че става въпрос за стоки и услуги, предназначени единствено за експерти със специални познания и интереси в областта на стопанското управление. Според жалбоподателя по този начин се изопачава обстоятелството, че стоките „компютърен софтуер“ от клас 9 ще се използват единствено „предимно“ за събиране и обработка на данни на определени предприятия. Жалбоподателят посочва във връзка с това, че заявената марка може да има за обект на защита и друг вид софтуер. Жалбоподателят изтъква в допълнение, че с конкретния софтуер работят също и инженери,, и други лица, които не познават специализираната терминология в областта на стопанското управление. Следователно оценката на Общия съд се основава на погрешни фактически обстоятелства.

Според жалбоподателя освен това Общият съд, отново изхождайки от погрешни факти, приема, независимо че съставната част „ROI“ от заявената марка има различни значения на различните езици, в търговския оборот този словен елемент („ROI“) в комбинацията с думата „ANALYZER“ винаги се разбира като „Return On Investment“ (възвръщаемост на инвестициите). Жалбоподателят изтъква, че са погрешни разсъжденията на Общия съд, че при тези обстоятелства съответните потребители биха разбирали заявената марка като означение за „инструмент за анализ на възвръщаемостта на инвестициите“.

Жалбоподателят посочва по-нататък, че Общият съд подлага на неправилна оценка разглежданите в конкретното дело стоки и услуги, доколкото приема, че са налице основания за отказ от регистрация във връзка със съответния компютърен хардуер. След като словосъчетанието на означението се разделя на съставните му части вече е извършена валидна регистрация за съответните стоки и за услугите от класове 35 и 42.

Жалбоподателят изтъква накрая, че посоченият довод за наличие на предходни регистрации в ЕС, по-специално на марки на Общността, се отхвърля с аргумента, че в тази връзка не могат да се вземат предвид национални марки. И в това отношение се изхожда от погрешна фактическа обстановка.