20.11.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 317/22

Жалба, подадена на 16 септември 2010 г. от BNP Paribas e Banca Nazionale del Lavoro SpA (BNL) срещу решението, постановено от Общия съд (пети състав) на 1 юли 2010 г. по дело T-335/08, BNP Paribas e BNL/Комисия

(Дело C-452/10 P)

()

2010/C 317/39

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподатели: BNP Paribas, Banca Nazionale del Lavoro SpA (BNL) (представители: R. Silvestri, G. Escalar и M. Todino, avvocati)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

—

да се отмени изцяло Решение на Общия съд (пети състав) от l юли 2010 г. по дело T-335/08, BNP Paribas и Banca Nazionale del Lavoro/Европейска комисия, нотифицирано по факс на l юли 2010 г. (ОВ C 221, 14.8.2010 г., стр. 39) и вследствие на това,

i)

да се уважат исканията, изложени в жалбата в първоинстанционното производство във връзка с пълната отмяна на Решение 2008/711/ЕО на Европейската комисия от 11 март 2008 г., C(2008) 869 окончателен, относно държавна помощ C 15/2007 (ex NN 20/2007), приведена в действие от Италия, „за данъчни стимули в полза на дадени преструктурирани банки“ (ОВ L 237, стр. 70), или

ii)

при условията на евентуалност, делото да бъде върнато на Общия съд за ново разглеждане в съответствие с решението на Съда,

—

Комисията да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

1.

Общият съд не е извършил задълбочен анализ на решението на Комисията, тъй като не е проверил законосъобразен ли е изборът на Комисията да не отчете положението на дружествата приобретатели за целите на определянето на селективния характер на режима, за който се твърди, че е неправомерен;

2.

Общият съд не взема предвид практиката на Съда, която допуска да се обоснове специфичността на дадена данъчна мярка в съответствие с логиката на общата система на данъчно облагане, възприемайки като критерии за собствената си преценка единствено данните, предложени от Комисията в нейното решение;

3.

Общият съд не взема предвид съдебната практика относно изискването за селективност на държавните помощи, съгласно която селективността на дадена данъчна мярка следва да се преценява само с оглед на последиците, които тя би могла да има от гледна точка на данъчното облагане;

4.

Общият съд изопачава фактите, като приема неправилно, че общият режим на преобразуване не допуска предприятията да преобразуват данъчната стойност на активите, получени при прехвърляне по по-високите стойности, вписани в счетоводните отчети;

5.

Накрая, Общият съд замества неправилно преценката на Комисията със своята, като ex novo приема мотиви в подкрепа на обжалваното решение на Комисията.