1.

Член 6 от Договора от Лисабон от 13 декември 2007 година, с който се изменя Договорът за Европейския съюз, подписан на 7 февруари 1992 година в Маастрихт, в сила от 1 декември 2009 година, съгласно който „Съюзът зачита правата, свободите и принципите, определени в Хартата на основните права на Европейския съюз от 7 декември 2000 г., адаптирана на 12 декември 2007 г. в Страсбург, която има същата юридическа сила като Договорите. (…)“;

2.

Член 35 от Хартата на основните права на Европейския съюз (1), съгласно който „Всеки има право на достъп до здравна профилактика и да ползва медицински грижи (…). При определянето и осъществяването на всички политики и действия на Съюза се осигурява висока степен на закрила на човешкото здраве.“;

1.

Член 6 от Договора от Лисабон от 13 декември 2007 година, с който се изменя Договорът за Европейския съюз, подписан на 7 февруари 1992 година в Маастрихт, в сила от 1 декември 2009 година, съгласно който „Съюзът зачита правата, свободите и принципите, определени в Хартата на основните права на Европейския съюз от 7 декември 2000 г., адаптирана на 12 декември 2007 г. в Страсбург, която има същата юридическа сила като Договорите. (…)“; и

2.

Член 35 от Хартата на основните права на Европейския съюз, съгласно който „Всеки има право на достъп до здравна профилактика и да ползва медицински грижи (…). При определянето и осъществяването на всички политики и действия на Съюза се осигурява висока степен на закрила на човешкото здраве.“;

Общият закон за митата и акцизите, съгласуван с Кралски указ от 18 юли 1977 г. (Moniteur belge от 21 септември 1977 г.) и потвърден със Закон от 6 юли 1978 г., член 1 (Moniteur belge от 12 август 1978 г.);

Законът от 10 юни 1997 г. за общия режим, държането, движението и контрола на облаганите с акциз стоки (Moniteur belge от 1 август 1997 г.);

Законът от 3 април 1997 г. за данъчния режим на промишлено обработения тютюн (Moniteur belge от 1 август 1997 г.), изменен със Закон от 26 ноември 2006 г. (Moniteur belge от 8 декември 2006 г.);

от една страна посочената държава признава официално, че този тютюн е много вреден за здравето на лицата, които го употребяват, и че е причина за множество заболявания, водещи до инвалидност, и за множество случаи на преждевременна смърт, което логично би трябвало да обоснове забраната му;

от друга страна по този начин самата държава възпрепятства приемането на мерки, които да доведат до ефикасно прилагане на тази забрана, като насърчава данъчните постъпления вместо какъвто и да било действително възпиращ ефект?