13.3.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 63/34

1.

Допуска ли клауза 2.1 от Рамковото споразумение, възпроизведено в Директива 1999/70/ЕО (1), вътрешноправна норма като предвидената за работниците LSU [обществено полезните работници — lavoratori socialmente utili]/LPU [работниците, осъществяващи дейност от публична полза — lavoratori di pubblica utilità] в член 8, алинея 1 от законодателен декрет № 468/97 и в член 4, алинея 1 от закон № 81/00, която, изключвайки за уредените от нея работници възникването на трудово правоотношение, има за последица да изключи приложимостта на трудовото законодателство относно срочната работа при транспонирането на Директива 1999/70/ЕО;

2.

Позволява ли клауза 2.2 от Рамковото споразумение, възпроизведено в Директива 1999/70/ЕО, изключването на работници като работниците LSU/LPU, уредени от законодателен декрет № 468/97 и от закон № 81/00, от обсега на приложение на Директива 1999/70/ЕО;

3.

Попадат ли посочените във въпрос 2) работници в обхвата на дефинициите по клауза 3.1 от Рамковото споразумение, възпроизведено в Директива 1999/70/ЕО;

4.

Допуска ли клауза 5 от Рамковото споразумение, възпроизведено в Директива 1999/70/ЕО, и принципът на равенство [и] недискриминация правна норма за работници в образователния сектор (вж. в частност член 4, алинея 1, закон № 124/99 и член 1, алинея 1, буква a) от министерски декрет № 430/00), която позволява да не се посочва основанието на първия срочен договор, предвидено от вътрешноправната норма като общо изискване за всяко друго срочно трудово правоотношение, както и да се продължават договорите, независимо от съществуването на постоянни и трайни нужди, не предвижда общия максимален срок на срочните трудови договори или правоотношения, броя на продължаванията на посочените договори или правоотношения, нито пък обичайно предвижда периоди между продължаванията, т.е. в хипотезата на годишни замествания — тези периоди да съответстват на лятната ваканция, по време на която не се провежда учебна дейност или същата е много намалена;

5.

Може ли тази съвкупност от нормативни разпоредби в образователния сектор, както е описана, да се счита за съвкупност от равностойни норми за предотвратяване на злоупотребите;

6.

Може ли да се приеме, че по смисъла на член 2 от Директива 1999/70/ЕО законодателен декрет № 368/01 и член 36 от законодателен декрет № 165/01 са разпоредби с характеристиките на разпоредби, с които се транспонира Директива 1999/70/ЕО във връзка със срочните трудови правоотношения в образователния сектор;

7.

Трябва ли субект с характеристиките на Poste Italiane S.p.a., а именно:

да се счита за държавно образувание за целите на прякото прилагане на общностното право;

8.

При положителен отговор на въпрос 7): възможно ли по смисъла на клауза 5 посоченото дружество да съставлява сектор, т.е. възможно ли е целият персонал, който може да бъде наеман от него, да се счита за специална категория работници, за да бъдат разграничени забранителните мерки;

9.

При положителен отговор на въпрос 7): допуска ли клауза 5 от Директива 1999/70/ЕО, сама по себе си или във връзка с клаузи 2 и 4, и принципа на равенство [и] недискриминация, разпоредба като член 2, алинея 1 bis от законодателен декрет № 368/01, която позволява включването на клауза за срок в трудовия договор с определен субект, без да се посочва основанието за това или освобождава този субект, за разлика от обичайно предвидената вътрешноправна забранителна мярка (член 1 от законодателен декрет № 368/01), от задължението в случай на спор да посочи писмено и да докаже причините от технически, производствен или организационен характер или свързани със заместване на работници, довели до включването на клаузата за срок в трудовия договор, като се има предвид, че е възможно продължаване на първоначалния договор поради обективни причини, отнасящи се до самата трудова дейност, за която договорът е бил сключен за определен срок;

10.

Съставляват ли законодателен декрет № 368/01 и член 36, алинея 5 от законодателен декрет № 165/01 обща правна уредба за транспониране на Директива 1999/70/ЕО за наетия от държавата персонал, като се имат предвид изключенията от посочените общи разпоредби, както са дефинирани вследствие на отговора на въпроси от 1) до 9);

11.

При липсата на санкционни разпоредби относно работниците от вида LSU/LPU и на тези в училищата, както са описани, допуска ли Директива 1999/70/ЕО и по-конкретно клауза 5, алинея 2, буква б), прилагането по аналогия на норма, предназначена единствено да осигури обезщетение, като предвидената в член 36, алинея 5 от законодателен декрет № 165/01, или пък клауза 5, алинея 2, буква б) установява принцип на предпочитание, тъй като договорите или правоотношенията се считат за такива за неопределено време;

12.

Допускат ли общностният принцип на равенство [и] недискриминация, клауза 4 [и] клауза 5.1 разграничаване на санкционните разпоредби в сектора „персонал на държавни образувания“ с оглед на обстоятелствата по възникването на трудовото правоотношение, или на работодателя, или пък на училищния сектор;

13.

Ако се приеме, че вътрешният обсег на транспонирането на Директива 1999/70/ЕО по отношение на държавата и приравнените на нея образувания е определен с отговора на предходните въпроси, допуска ли клауза 5 правна норма като тази по член 36, алинея 5 от законодателен декрет № 165/01, която съдържа абсолютна забрана да се трансформират трудови правоотношения спрямо държавата, или какви последващи проверки трябва да бъдат предприети от националния съд с оглед неприлагането на забраната за създаване на трудови правоотношения за неопределено време със същите публични администрации;

14.

Трябва ли Директива 1999/70/ЕО да се прилага изцяло за Италия или трансформирането на правоотношенията по отношение на публичната администрация противоречи на основните принципи на вътрешния правов ред и поради това клауза 5 отчасти не следва да се прилага, тъй като това би имало последици, противоречащи на членове 1—5 от Договора от Лисабон, доколкото не биха били спазени основната, политическа и конституционна структура или съществените функции на Италия;

15.

Като предвижда в хипотезата на забрана за трансформиране на трудовото правоотношение, необходимостта от мярка, която представя ефективни и еквивалентни гаранции за закрила на работниците, в сравнение с аналогични ситуации по вътрешното право, с цел надлежно да се санкционират злоупотребите, произтичащи от нарушението на клауза 5 от Директива 1999/70/ЕО и да се отстранят последиците от нарушаването на общностното право, налага ли същата клауза 5 като аналогична ситуация по вътрешното право да се вземе предвид трудово правоотношение с държавата за неопределено време, на което работникът би имал право ако член 36 не съществуваше, или трудово правоотношение за неопределено време с частноправен субект, спрямо който трудовото правоотношение би имало характеристиките на стабилност, аналогични на тези по трудово правоотношение с държавата;

16.

Като предвижда, в хипотезата на забрана за трансформиране на трудовото правоотношение, необходимостта от мярка, която представя ефективни и еквивалентни гаранции за закрила на работниците, в сравнение с аналогични ситуации по вътрешното право, с цел надлежно да се санкционират злоупотребите, произтичащи от нарушението на клауза 5 от Директива 1999/70/ЕО и да се отстранят последиците от нарушаването на общностното право, налага ли същата клауза 5 да се вземе предвид при определяне на санкцията: