Съединени дела C‑628/10 P и C‑14/11 P
Alliance One International Inc., по-рано Standard Commercial Corp.
и
Standard Commercial Tobacco Co. Inc.
срещу
Европейска комисия
и
Европейска комисия
срещу
Alliance One International Inc. и др.
„Обжалване — Конкуренция — Картели — Испански пазар на изкупуване и първична преработка на суров тютюн — Определяне на цените и разпределяне на пазара — Нарушение на член 81 ЕО — Отговорност на дружествата майки за неправомерното поведение на техните дъщерни дружества — Презумпция за невиновност — Право на защита — Задължение за мотивиране — Равно третиране“
Резюме на решението
Конкуренция — Общностни правила — Нарушения — Възлагане на отговорност — Дружество майка и дъщерни дружества — Стопанска единица — Критерии за преценка — Презумпция за решаващо влияние, упражнявано от дружеството майка върху дъщерните дружества, в които то притежава 100 % участие — Възможност Комисията да обори презумпцията с фактически обстоятелства, установяващи действително упражняване на решаващо влияние — Задължение на Комисията за спазване на принципа на равно третиране
(член 81, параграф 1 ЕО)
Обжалване — Правни основания — Непълнота на мотивите — Подразбиращи се мотиви на Общия съд — Допустимост — Условия
(член 256 ДФЕС, член 36 и член 53, първа алинея от Статута на Съда)
Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Решение за прилагане на правилата на конкуренция — Решение с множество адресати — Решение, установяващо отговорността на дружеството майка за нарушението — Възможност в хода на производството Комисията да представи доказателства за отговорността на дружеството майка, които не се съдържат в решението ѝ — Липса
(член 101 ДФЕС и член 296 ДФЕС)
Обжалване — Правни основания — Неправилна преценка на фактите — Недопустимост — Контрол от страна на Съда върху извършената от Общия съд преценка на изложените пред него факти — Изключване, освен в случай на изопачаване на доказателствата
(член 256 ДФЕС, член 58, първа алинея от Статута на Съда)
Конкуренция — Общностни правила — Нарушения — Възлагане на отговорност — Дружество майка и дъщерни дружества — Дъщерно дружество, притежавано съвместно от две дружества, едното от които е и дружество майка на другото — Стопанска единица — Критерии за преценка
(член 81, параграф 1 ЕО)
Обжалване — Правни основания — Правно основание, изложено за първи път в производството по обжалване — Недопустимост
(член 58 от Статута на Съда)
В особения случай, когато дружество майка притежава 100 % от капитала на свое дъщерно дружество, извършило нарушение на правилата на Съюза в областта на конкуренцията, от една страна, дружеството майка може да упражнява решаващо влияние върху поведението на дъщерното си дружество, а от друга страна, съществува оборима презумпция, че посоченото дружество майка действително упражнява такова решаващо влияние. При тези обстоятелства е достатъчно Комисията да докаже, че целият капитал на дъщерното дружество е притежаван от неговото дружество майка, за да може да се презюмира, че последното действително упражнява решаващо влияние върху търговската политика на това дъщерно дружество. В резултат на това Комисията ще може да приеме дружеството майка за солидарен длъжник за плащането на наложената на неговото дъщерно дружество глоба, освен ако дружеството майка, което трябва да обори тази презумпция, не представи достатъчно доказателства, за да удостовери, че дъщерното му дружество има самостоятелно поведение на пазара.
При все това Комисията не е длъжна да се основе само на посочената презумпция. Всъщност няма пречки тази институция да установи действителното упражняване на решаващо влияние от дружество майка върху негово дъщерно дружество, като се основе на други доказателства или на съчетание от такива доказателства и презумпцията.
Принципът на равно третиране обаче налага, когато приеме определен метод, за да прецени дали следва да търси отговорност от дружества майки, чиито дъщерни дружества са участвали в един и същи картел, Комисията, освен ако не са налице особени обстоятелства, да се основе на едни и същи критерии за всичките дружества майки. Следователно, ако реши, че дружествата майки носят отговорност само ако има доказателства, потвърждаващи презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние върху дъщерните дружества (метода, наречен „двояка обосновка“), и не се придържа единствено към прилагането на презумпцията за решаващо влияние, Комисията не може да приеме, че дадено дружество майка следва да носи солидарна отговорност за плащането на глобата, наложена на дъщерното му дружество, единствено въз основа на разглежданата презумпция, третирайки го по този начин дискриминационно в сравнение с останалите дружества майки.
(вж. точки 46—50 и 55—57)
Вж. текста на решението.
(вж. точка 64)
Когато решение за прилагане на правилата на Съюза в областта на конкурентното право се отнася до множество адресати и засяга определянето на субекта, който носи отговорност за нарушението, това решение трябва да съдържа достатъчно мотиви за всеки от адресатите, и по-специално за онези от тях, които въз основа на това решение трябва да понесат тежестта на нарушението. В този смисъл по отношение на дружество майка, считано за отговорно за неправомерното поведение на свое дъщерно дружество, подобно решение принципно трябва да съдържа изложение на мотивите, което може да обоснове вменяването на отговорността за нарушението на това дружество.
В това отношение правото на защита на Комисията не предполага възможност тя да защити законосъобразността на спорното решение срещу твърдения за дискриминация, като в хода на производството представи доказателства за установяване на отговорността на дружеството майка, които обаче не се сдържат в посоченото решение.
(вж. точки 75 и 79)
Вж. текста на решението.
(вж. точки 84 и 85)
В областта на конкуренцията упражняването на съвместен контрол от две независими едно от друго дружества майки върху тяхно дъщерно дружество по принцип допуска Комисията да установи, че едното от тези дружества майки и разглежданото дъщерно дружество представляват един-единствен стопански субект. Това е така, дори ако това дружество майка притежава по-малка част от капитала на дъщерното дружество, отколкото другото дружество майка. Дружество майка и негово дъщерно дружество, което от своя страна е дружество майка на дружеството, извършило нарушението, на още по-силно основание могат да се разглеждат с последното дружество като един-единствен стопански субект.
Освен това Комисията може да адресира решение, с което налага глоби на дружество майка, до дъщерно дружество, участвало в нарушение на член 81 ЕО, без да се изисква да установи личното участие в нарушението от страна на дружеството майка, при условие че последното действително упражнява решаващо влияние върху търговската политика на дъщерното дружество. Поради това сам по себе си фактът, че през разглеждания период дружество майка и нейно дъщерно дружество са упражнявали само съвместен контрол върху дъщерното дружество, извършило нарушението, не е пречка да се констатира, че дружествата представляват един-единствен стопански субект, при условие обаче че се установи действително упражняване на решаващо влияние от страна на двете дружества майки върху търговската политика на дъщерното дружество, извършило нарушението.
(вж. точки 101—103)
Вж. текста на решението.
(вж. точка 111)
Съединени дела C‑628/10 P и C‑14/11 P
Alliance One International Inc., по-рано Standard Commercial Corp.
и
Standard Commercial Tobacco Co. Inc.
срещу
Европейска комисия
и
Европейска комисия
срещу
Alliance One International Inc. и др.
„Обжалване — Конкуренция — Картели — Испански пазар на изкупуване и първична преработка на суров тютюн — Определяне на цените и разпределяне на пазара — Нарушение на член 81 ЕО — Отговорност на дружествата майки за неправомерното поведение на техните дъщерни дружества — Презумпция за невиновност — Право на защита — Задължение за мотивиране — Равно третиране“
Резюме на решението
Конкуренция — Общностни правила — Нарушения — Възлагане на отговорност — Дружество майка и дъщерни дружества — Стопанска единица — Критерии за преценка — Презумпция за решаващо влияние, упражнявано от дружеството майка върху дъщерните дружества, в които то притежава 100 % участие — Възможност Комисията да обори презумпцията с фактически обстоятелства, установяващи действително упражняване на решаващо влияние — Задължение на Комисията за спазване на принципа на равно третиране
(член 81, параграф 1 ЕО)
Обжалване — Правни основания — Непълнота на мотивите — Подразбиращи се мотиви на Общия съд — Допустимост — Условия
(член 256 ДФЕС, член 36 и член 53, първа алинея от Статута на Съда)
Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Решение за прилагане на правилата на конкуренция — Решение с множество адресати — Решение, установяващо отговорността на дружеството майка за нарушението — Възможност в хода на производството Комисията да представи доказателства за отговорността на дружеството майка, които не се съдържат в решението ѝ — Липса
(член 101 ДФЕС и член 296 ДФЕС)
Обжалване — Правни основания — Неправилна преценка на фактите — Недопустимост — Контрол от страна на Съда върху извършената от Общия съд преценка на изложените пред него факти — Изключване, освен в случай на изопачаване на доказателствата
(член 256 ДФЕС, член 58, първа алинея от Статута на Съда)
Конкуренция — Общностни правила — Нарушения — Възлагане на отговорност — Дружество майка и дъщерни дружества — Дъщерно дружество, притежавано съвместно от две дружества, едното от които е и дружество майка на другото — Стопанска единица — Критерии за преценка
(член 81, параграф 1 ЕО)
Обжалване — Правни основания — Правно основание, изложено за първи път в производството по обжалване — Недопустимост
(член 58 от Статута на Съда)
В особения случай, когато дружество майка притежава 100 % от капитала на свое дъщерно дружество, извършило нарушение на правилата на Съюза в областта на конкуренцията, от една страна, дружеството майка може да упражнява решаващо влияние върху поведението на дъщерното си дружество, а от друга страна, съществува оборима презумпция, че посоченото дружество майка действително упражнява такова решаващо влияние. При тези обстоятелства е достатъчно Комисията да докаже, че целият капитал на дъщерното дружество е притежаван от неговото дружество майка, за да може да се презюмира, че последното действително упражнява решаващо влияние върху търговската политика на това дъщерно дружество. В резултат на това Комисията ще може да приеме дружеството майка за солидарен длъжник за плащането на наложената на неговото дъщерно дружество глоба, освен ако дружеството майка, което трябва да обори тази презумпция, не представи достатъчно доказателства, за да удостовери, че дъщерното му дружество има самостоятелно поведение на пазара.
При все това Комисията не е длъжна да се основе само на посочената презумпция. Всъщност няма пречки тази институция да установи действителното упражняване на решаващо влияние от дружество майка върху негово дъщерно дружество, като се основе на други доказателства или на съчетание от такива доказателства и презумпцията.
Принципът на равно третиране обаче налага, когато приеме определен метод, за да прецени дали следва да търси отговорност от дружества майки, чиито дъщерни дружества са участвали в един и същи картел, Комисията, освен ако не са налице особени обстоятелства, да се основе на едни и същи критерии за всичките дружества майки. Следователно, ако реши, че дружествата майки носят отговорност само ако има доказателства, потвърждаващи презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние върху дъщерните дружества (метода, наречен „двояка обосновка“), и не се придържа единствено към прилагането на презумпцията за решаващо влияние, Комисията не може да приеме, че дадено дружество майка следва да носи солидарна отговорност за плащането на глобата, наложена на дъщерното му дружество, единствено въз основа на разглежданата презумпция, третирайки го по този начин дискриминационно в сравнение с останалите дружества майки.
(вж. точки 46—50 и 55—57)
Вж. текста на решението.
(вж. точка 64)
Когато решение за прилагане на правилата на Съюза в областта на конкурентното право се отнася до множество адресати и засяга определянето на субекта, който носи отговорност за нарушението, това решение трябва да съдържа достатъчно мотиви за всеки от адресатите, и по-специално за онези от тях, които въз основа на това решение трябва да понесат тежестта на нарушението. В този смисъл по отношение на дружество майка, считано за отговорно за неправомерното поведение на свое дъщерно дружество, подобно решение принципно трябва да съдържа изложение на мотивите, което може да обоснове вменяването на отговорността за нарушението на това дружество.
В това отношение правото на защита на Комисията не предполага възможност тя да защити законосъобразността на спорното решение срещу твърдения за дискриминация, като в хода на производството представи доказателства за установяване на отговорността на дружеството майка, които обаче не се сдържат в посоченото решение.
(вж. точки 75 и 79)
Вж. текста на решението.
(вж. точки 84 и 85)
В областта на конкуренцията упражняването на съвместен контрол от две независими едно от друго дружества майки върху тяхно дъщерно дружество по принцип допуска Комисията да установи, че едното от тези дружества майки и разглежданото дъщерно дружество представляват един-единствен стопански субект. Това е така, дори ако това дружество майка притежава по-малка част от капитала на дъщерното дружество, отколкото другото дружество майка. Дружество майка и негово дъщерно дружество, което от своя страна е дружество майка на дружеството, извършило нарушението, на още по-силно основание могат да се разглеждат с последното дружество като един-единствен стопански субект.
Освен това Комисията може да адресира решение, с което налага глоби на дружество майка, до дъщерно дружество, участвало в нарушение на член 81 ЕО, без да се изисква да установи личното участие в нарушението от страна на дружеството майка, при условие че последното действително упражнява решаващо влияние върху търговската политика на дъщерното дружество. Поради това сам по себе си фактът, че през разглеждания период дружество майка и нейно дъщерно дружество са упражнявали само съвместен контрол върху дъщерното дружество, извършило нарушението, не е пречка да се констатира, че дружествата представляват един-единствен стопански субект, при условие обаче че се установи действително упражняване на решаващо влияние от страна на двете дружества майки върху търговската политика на дъщерното дружество, извършило нарушението.
(вж. точки 101—103)
Вж. текста на решението.
(вж. точка 111)