Дело C-586/10

Bianca Kücük

срещу

Land Nordrhein-Westfalen

(Преюдициално запитване, отправено от Bundesarbeitsgericht)

„Социална политика — Директива 1999/70/ЕО — Клауза 5, точка 1, буква а) от Рамковото споразумение относно срочната работа — Последователни срочни трудови договори — Обективни причини, които могат да оправдаят подновяването на такива договори — Национална правна уредба, която оправдава използването на срочни трудови договори в случай на временно заместване — Постоянна или честа нужда от заместващ персонал — Отчитане на всички обстоятелства, свързани с подновяването на последователни срочни трудови договори“

Резюме на решението

Социална политика — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Директива 1999/70 — Мерки за предотвратяване на злоупотребата, произтичаща от използването на последователни срочни трудови договори — Обективни причини, които оправдават подновяването на такива договори — Прилагане към последователните срочни трудови договори в публичния сектор — Обосноваване

(клауза 5, точка 1, буква а) от приложението към Директива 1999/70 на Съвета)

Клауза 5, точка 1, буква а) от Рамковото споразумение относно срочната работа, което се съдържа в приложението към Директива 1999/70 относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), трябва да се тълкува в смисъл, че временната нужда от заместващ персонал, предвидена от национална уредба, позволяваща сключването на срочен трудов договор за наемането на работник за заместване на друг работник, по принцип може да представлява обективна причина по смисъла на посочената клауза. Само фактът, че даден работодател е принуден често, дори постоянно, да използва временни замествания, и че тези замествания могат също да бъдат осигурени чрез назначаването на работници по силата на безсрочни трудови договори, не предполага липсата на обективна причина по смисъла на клауза 5, точка 1, буква а) от посоченото рамково споразумение, нито наличието на злоупотреба по смисъла на тази клауза. Въпреки това, когато преценяват дали подновяването на срочните трудови договори или правоотношения е оправдано от такава обективна причина, органите на държавите членки — в рамките на съответната си компетентност — трябва да отчитат всички обстоятелства по случая, включително броя и общата продължителност на сключените преди това срочни трудови договори или правоотношения със същия работодател.

(вж. точка 56 и диспозитива)


Дело C-586/10

Bianca Kücük

срещу

Land Nordrhein-Westfalen

(Преюдициално запитване, отправено от Bundesarbeitsgericht)

„Социална политика — Директива 1999/70/ЕО — Клауза 5, точка 1, буква а) от Рамковото споразумение относно срочната работа — Последователни срочни трудови договори — Обективни причини, които могат да оправдаят подновяването на такива договори — Национална правна уредба, която оправдава използването на срочни трудови договори в случай на временно заместване — Постоянна или честа нужда от заместващ персонал — Отчитане на всички обстоятелства, свързани с подновяването на последователни срочни трудови договори“

Резюме на решението

Социална политика — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Директива 1999/70 — Мерки за предотвратяване на злоупотребата, произтичаща от използването на последователни срочни трудови договори — Обективни причини, които оправдават подновяването на такива договори — Прилагане към последователните срочни трудови договори в публичния сектор — Обосноваване

(клауза 5, точка 1, буква а) от приложението към Директива 1999/70 на Съвета)

Клауза 5, точка 1, буква а) от Рамковото споразумение относно срочната работа, което се съдържа в приложението към Директива 1999/70 относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), трябва да се тълкува в смисъл, че временната нужда от заместващ персонал, предвидена от национална уредба, позволяваща сключването на срочен трудов договор за наемането на работник за заместване на друг работник, по принцип може да представлява обективна причина по смисъла на посочената клауза. Само фактът, че даден работодател е принуден често, дори постоянно, да използва временни замествания, и че тези замествания могат също да бъдат осигурени чрез назначаването на работници по силата на безсрочни трудови договори, не предполага липсата на обективна причина по смисъла на клауза 5, точка 1, буква а) от посоченото рамково споразумение, нито наличието на злоупотреба по смисъла на тази клауза. Въпреки това, когато преценяват дали подновяването на срочните трудови договори или правоотношения е оправдано от такава обективна причина, органите на държавите членки — в рамките на съответната си компетентност — трябва да отчитат всички обстоятелства по случая, включително броя и общата продължителност на сключените преди това срочни трудови договори или правоотношения със същия работодател.

(вж. точка 56 и диспозитива)