Дело C-549/10 P
Tomra Systems ASA и др.
срещу
Европейска комисия
„Обжалване — Конкуренция — Господстващо положение — Злоупотреба — Пазар на автомати за събиране на употребяван амбалаж от напитки — Решение, с което се установява нарушение на член 82 EО и член 54 от Споразумението за ЕИП — Споразумения за предоставяне на изключителни права, за поемане на ангажименти за количество и за отстъпки за търговска лоялност“
Резюме на решението
Конкуренция — Господстващо положение — Злоупотреба — Понятие — Обективно понятие, отнасящо се до поведението, което е от естество да въздейства на структурата на пазара и вследствие на което се препятства поддържането или развитието на конкуренцията — Необходимост да се установи наличието на антиконкурентно намерение — Липса
(член 102 ДФЕС)
Конкуренция — Господстващо положение — Злоупотреба — Понятие — Затваряне на съществена част от пазара от предприятие с господстващо положение — Степен на господство на съответния пазар — Липса на последици — Необходимост да се установи точен праг на затваряне на пазара — Липса
(член 102 ДФЕС)
Конкуренция — Господстващо положение — Злоупотреба — Понятие — Поведение, чиито последици или цел препятстват поддържането или развитието на конкуренцията — Отстъпки със задна дата
(член 102 ДФЕС)
Конкуренция — Господстващо положение — Злоупотреба — Договори за изключително снабдяване — Отстъпки за лоялност — Злоупотреба чрез схемата за отстъпки — Критерии за преценка
(член 102 ДФЕС)
Конкуренция — Господстващо положение — Злоупотреба — Отстъпки със задна дата — Характер на злоупотреба — Критерии за преценка
(член 102 ДФЕС)
Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Критерии за преценка — Повишаване на общото ниво на глобите — Допустимост — Условия
(член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
Злоупотребата с господстващо положение, която член 102 ДФЕС забранява, е обективно понятие, визиращо действията на предприятие с господстващо положение на пазар, където равнището на конкуренция вече е отслабено именно поради присъствието на въпросното предприятие, които действия — посредством методи, различни от тези, които управляват нормалната конкуренция между стоките или услугите на основата на престациите на икономическите оператори — имат за последица създаването на пречка за запазването на все още съществуващото равнище на конкуренция на пазара или за развитието на тази конкуренция. При все това, когато разглежда поведението на предприятие с господстващо положение и преценява дали евентуално е налице злоупотреба с такова положение, Комисията следва да съобрази всички релевантни фактически обстоятелства във връзка с това поведение. В това отношение Комисията неминуемо следва да разгледа осъществяваната от това предприятие търговска стратегия. Във връзка с това изглежда естествено Комисията да вземе предвид някои субективни фактори, а именно мотивите, които са в основата на разглежданата търговска стратегия.
Поради това наличието на евентуално антиконкурентно намерение е само едно от множеството фактически обстоятелства, които могат да бъдат взети под внимание при установяването на злоупотреба с господстващо положение. Въпреки това Комисията изобщо не е длъжна с оглед на прилагането на член 82 ЕО да доказва съществуването на подобно намерение от страна на предприятието с господстващо положение.
(вж. точки 17—21)
Що се отнася до равнището на господство на дадено предприятие върху определен пазар във връзка с установяването на злоупотреба от негова страна, разглежданото в член 102 ДФЕС господстващо положение се отнася до състояние на икономическа мощ, притежавана от предприятието, което му позволява да препятства поддържането на ефективна конкуренция на разглеждания пазар, като му дава възможност в значителна степен да действа независимо спрямо своите конкуренти и клиенти. Освен това тази разпоредба не въвежда никакво разграничение, нито степенуване в понятието за господстващо положение. Щом едно предприятие разполага с икономическа мощ, каквато се изисква от член 102 ДФЕС, за да се установи, че то има господстващо положение на определен пазар, поведението му трябва да се преценява с оглед на тази разпоредба. Въпреки това степента на господство на пазара по принцип оказва влияние по-скоро върху обхвата на последиците от поведението на въпросното предприятие, отколкото върху наличието на злоупотреба като такава.
Що се отнася до затварянето на съществен дял от пазара от предприятие с господстващо положение, това не може да бъде оправдано, като се докаже, че възможният за овладяване пазарен дял продължава да бъде достатъчен, за да се отстъпи място на ограничен брой конкуренти. От една страна, клиентите, които попадат в затворения дял, би следвало да могат да се възползват от цялата възможна конкуренция на пазара и конкурентите би трябвало да могат да се конкурират според своите предимства на целия пазар, а не само на част от него. От друга страна, предприятието в господстващо положение не следва да определя колко на брой рентабилни конкуренти е допустимо да го конкурират във все още възможния да бъде завладян дял от търсенето.
Освен това единствено чрез анализиране на конкретните обстоятелства може да се установи дали практиките на едно предприятие с господстващо положение могат да премахнат конкуренцията. Би било обаче изкуствено да се определя предварително какъв е обвързаният пазарен дял, отвъд който практиките на предприятие с господстващо положение могат да доведат до отстраняване на конкурентите.
В този смисъл въвеждането на определен праг за затваряне на пазара, отвъд който разглежданите практики следва да се считат за злоупотреба, не е необходимо с оглед на прилагането на член 102 ДФЕС.
(вж. точки 38, 39, 42, 43 и 46)
За да се докаже злоупотреба с господстващо положение по смисъла на член 102 ДФЕС, е достатъчно да се докаже, че злоупотребата на предприятието в господстващо положение би могла да ограничи конкуренцията или че съответното поведение поради своето естество или въздействие може да доведе до такъв резултат.
Ето защо, когато е налице схема за отстъпки със задна дата, създаваща механизъм за изграждане на търговска лоялност, с който доставчикът отстранява своите конкуренти чрез привличане към себе си на оспорваната част от търсенето, не е необходимо да се прави анализ на конкретното въздействие на отстъпките върху конкуренцията, като се има предвид, че за да се установи нарушение на член 102 ДФЕС, е достатъчно да се докаже, че съответното поведение е възможно да има подобно въздействие.
(вж. точки 68 и 79)
Предоставяните от предприятие с господстващо положение отстъпки за неговите клиенти могат да се окажат в противоречие с член 102 ДФЕС дори да не попадат в някоя от хипотезите по параграф 2 от този член. Когато използва схема за отстъпки, предприятието с господстващо положение злоупотребява с това положение, ако без да обвързва купувачите с формално задължение, прилага едностранно или съгласно условията на сключени с тези купувачи споразумения система на отстъпки за лоялност, т.е. намаления, зависещи от условието клиентът да се снабдява от предприятието с господстващо положение за всички свои нужди или за по-голямата част от тях, независимо дали количеството на покупките е голямо или малко. В това отношение следва да се преценят всички обстоятелства, и по-специално критериите и условията за предоставяне на отстъпките, и да се изследва дали чрез предимство, което не почива на никаква обосноваваща го икономическа престация, с отстъпките се цели да се отнеме или да се ограничи възможността на купувача да избира източниците си на снабдяване, да се препречи достъпът на конкурентите до пазара или да се укрепва господстващото положение, като се нарушава конкуренцията.
Затова дадена схема за отстъпки следва да се разглежда като противоречаща на член 102 ДФЕС, ако цели да препятства снабдяването на клиентите на предприятие с господстващо положение от конкурентни производители.
(вж. точки 69—72)
Що се отнася до преценката дали прилагането на схема на отстъпки със задна дата от предприятие с господстващо положение съставлява злоупотреба, фактурирането на „отрицателни цени“ към клиентите, тоест на цени, по-ниски от себестойността, не е предварително условие за установяването на злоупотреба при прилагането на подобна схема за отстъпки.
Общият съд правилно приема, че подобна схема е антиконкурентна, на първо място, когато стимулът за клиентите да се снабдяват изцяло или почти изцяло от определени предприятия е особено силен, при положение че праговете са съчетани със схема, по силата на която печалбата от прехвърлянето на даващия право на отстъпка или на друг по-изгоден праг, според случая, се отразява върху всички покупки, осъществявани от клиента през разглеждания период, а не единствено върху обема на покупките, надхвърлящ този праг. На второ място, съчетанието на специфични за всеки клиент схеми за отстъпки с прагове, които са били установявани според неговите предполагаеми нужди и/или осъществените от него в миналото обеми на покупки, представлява значителен стимул за клиентите да се снабдяват с цялото или с почти цялото необходимо оборудване от посоченото предприятие, а това води до изкуствено увеличаване на разходите за преминаване към друг доставчик дори за малък брой единици. На трето място, отстъпките със задна дата често се прилагат спрямо някои от най-големите клиенти на посоченото предприятие с цел да се осигури тяхната лоялност. Накрая, това поведение не е обективно оправдано, нито съществено подобрява ефективността, което да надделява над антиконкурентния резултат за потребителите.
Освен това механизмът за отстраняване на конкуренцията, какъвто представляват отстъпките със задна дата, не изисква и отказ от печалби от предприятието в господстващо положение, тъй като стойността на отстъпката се оказва разпределена върху голям брой продадени единици. С предоставянето със задна дата на отстъпката господстващото предприятие може да си осигури средна цена, далеч по-висока от себестойността, и висок среден марж на печалба. За клиента обаче схемата на отстъпка със задна дата води до това реалната цена на последно закупените преди надхвърлянето на определения праг единици да бъде много ниска поради засмукващото действие на схемата.
(вж. точки 73, 75 и 78)
Тежестта на нарушенията трябва да се определя предвид множество фактори, каквито са обстоятелствата по конкретното дело, неговият контекст и възпиращото действие на глобите, без да е налице обвързващ или изчерпателен списък на задължителните критерии, които трябва да се вземат предвид.
Освен това по-ранната практика на Комисията не служи за правна уредба, която да е приложима спрямо глобите в областта на правото на конкуренцията, и решенията по други преписки имат само ориентировъчна стойност. В този смисъл фактът, че Комисията е прилагала в миналото глоби с определен размер за определени видове нарушения, не може да я лиши от възможността да повиши този размер, когато увеличаването на санкциите се счита за необходимо, за да се осигури прилагането на политиката на Съюза в областта на конкуренцията, която е уредена единствено в Регламент № 1/2003. Всъщност прилагането на посочената политика изисква Комисията да може да адаптира равнището на глобите с оглед на повелителните изисквания на политиката в тази област.
(вж. точки 104—107)
Дело C-549/10 P
Tomra Systems ASA и др.
срещу
Европейска комисия
„Обжалване — Конкуренция — Господстващо положение — Злоупотреба — Пазар на автомати за събиране на употребяван амбалаж от напитки — Решение, с което се установява нарушение на член 82 EО и член 54 от Споразумението за ЕИП — Споразумения за предоставяне на изключителни права, за поемане на ангажименти за количество и за отстъпки за търговска лоялност“
Резюме на решението
Конкуренция — Господстващо положение — Злоупотреба — Понятие — Обективно понятие, отнасящо се до поведението, което е от естество да въздейства на структурата на пазара и вследствие на което се препятства поддържането или развитието на конкуренцията — Необходимост да се установи наличието на антиконкурентно намерение — Липса
(член 102 ДФЕС)
Конкуренция — Господстващо положение — Злоупотреба — Понятие — Затваряне на съществена част от пазара от предприятие с господстващо положение — Степен на господство на съответния пазар — Липса на последици — Необходимост да се установи точен праг на затваряне на пазара — Липса
(член 102 ДФЕС)
Конкуренция — Господстващо положение — Злоупотреба — Понятие — Поведение, чиито последици или цел препятстват поддържането или развитието на конкуренцията — Отстъпки със задна дата
(член 102 ДФЕС)
Конкуренция — Господстващо положение — Злоупотреба — Договори за изключително снабдяване — Отстъпки за лоялност — Злоупотреба чрез схемата за отстъпки — Критерии за преценка
(член 102 ДФЕС)
Конкуренция — Господстващо положение — Злоупотреба — Отстъпки със задна дата — Характер на злоупотреба — Критерии за преценка
(член 102 ДФЕС)
Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Критерии за преценка — Повишаване на общото ниво на глобите — Допустимост — Условия
(член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
Злоупотребата с господстващо положение, която член 102 ДФЕС забранява, е обективно понятие, визиращо действията на предприятие с господстващо положение на пазар, където равнището на конкуренция вече е отслабено именно поради присъствието на въпросното предприятие, които действия — посредством методи, различни от тези, които управляват нормалната конкуренция между стоките или услугите на основата на престациите на икономическите оператори — имат за последица създаването на пречка за запазването на все още съществуващото равнище на конкуренция на пазара или за развитието на тази конкуренция. При все това, когато разглежда поведението на предприятие с господстващо положение и преценява дали евентуално е налице злоупотреба с такова положение, Комисията следва да съобрази всички релевантни фактически обстоятелства във връзка с това поведение. В това отношение Комисията неминуемо следва да разгледа осъществяваната от това предприятие търговска стратегия. Във връзка с това изглежда естествено Комисията да вземе предвид някои субективни фактори, а именно мотивите, които са в основата на разглежданата търговска стратегия.
Поради това наличието на евентуално антиконкурентно намерение е само едно от множеството фактически обстоятелства, които могат да бъдат взети под внимание при установяването на злоупотреба с господстващо положение. Въпреки това Комисията изобщо не е длъжна с оглед на прилагането на член 82 ЕО да доказва съществуването на подобно намерение от страна на предприятието с господстващо положение.
(вж. точки 17—21)
Що се отнася до равнището на господство на дадено предприятие върху определен пазар във връзка с установяването на злоупотреба от негова страна, разглежданото в член 102 ДФЕС господстващо положение се отнася до състояние на икономическа мощ, притежавана от предприятието, което му позволява да препятства поддържането на ефективна конкуренция на разглеждания пазар, като му дава възможност в значителна степен да действа независимо спрямо своите конкуренти и клиенти. Освен това тази разпоредба не въвежда никакво разграничение, нито степенуване в понятието за господстващо положение. Щом едно предприятие разполага с икономическа мощ, каквато се изисква от член 102 ДФЕС, за да се установи, че то има господстващо положение на определен пазар, поведението му трябва да се преценява с оглед на тази разпоредба. Въпреки това степента на господство на пазара по принцип оказва влияние по-скоро върху обхвата на последиците от поведението на въпросното предприятие, отколкото върху наличието на злоупотреба като такава.
Що се отнася до затварянето на съществен дял от пазара от предприятие с господстващо положение, това не може да бъде оправдано, като се докаже, че възможният за овладяване пазарен дял продължава да бъде достатъчен, за да се отстъпи място на ограничен брой конкуренти. От една страна, клиентите, които попадат в затворения дял, би следвало да могат да се възползват от цялата възможна конкуренция на пазара и конкурентите би трябвало да могат да се конкурират според своите предимства на целия пазар, а не само на част от него. От друга страна, предприятието в господстващо положение не следва да определя колко на брой рентабилни конкуренти е допустимо да го конкурират във все още възможния да бъде завладян дял от търсенето.
Освен това единствено чрез анализиране на конкретните обстоятелства може да се установи дали практиките на едно предприятие с господстващо положение могат да премахнат конкуренцията. Би било обаче изкуствено да се определя предварително какъв е обвързаният пазарен дял, отвъд който практиките на предприятие с господстващо положение могат да доведат до отстраняване на конкурентите.
В този смисъл въвеждането на определен праг за затваряне на пазара, отвъд който разглежданите практики следва да се считат за злоупотреба, не е необходимо с оглед на прилагането на член 102 ДФЕС.
(вж. точки 38, 39, 42, 43 и 46)
За да се докаже злоупотреба с господстващо положение по смисъла на член 102 ДФЕС, е достатъчно да се докаже, че злоупотребата на предприятието в господстващо положение би могла да ограничи конкуренцията или че съответното поведение поради своето естество или въздействие може да доведе до такъв резултат.
Ето защо, когато е налице схема за отстъпки със задна дата, създаваща механизъм за изграждане на търговска лоялност, с който доставчикът отстранява своите конкуренти чрез привличане към себе си на оспорваната част от търсенето, не е необходимо да се прави анализ на конкретното въздействие на отстъпките върху конкуренцията, като се има предвид, че за да се установи нарушение на член 102 ДФЕС, е достатъчно да се докаже, че съответното поведение е възможно да има подобно въздействие.
(вж. точки 68 и 79)
Предоставяните от предприятие с господстващо положение отстъпки за неговите клиенти могат да се окажат в противоречие с член 102 ДФЕС дори да не попадат в някоя от хипотезите по параграф 2 от този член. Когато използва схема за отстъпки, предприятието с господстващо положение злоупотребява с това положение, ако без да обвързва купувачите с формално задължение, прилага едностранно или съгласно условията на сключени с тези купувачи споразумения система на отстъпки за лоялност, т.е. намаления, зависещи от условието клиентът да се снабдява от предприятието с господстващо положение за всички свои нужди или за по-голямата част от тях, независимо дали количеството на покупките е голямо или малко. В това отношение следва да се преценят всички обстоятелства, и по-специално критериите и условията за предоставяне на отстъпките, и да се изследва дали чрез предимство, което не почива на никаква обосноваваща го икономическа престация, с отстъпките се цели да се отнеме или да се ограничи възможността на купувача да избира източниците си на снабдяване, да се препречи достъпът на конкурентите до пазара или да се укрепва господстващото положение, като се нарушава конкуренцията.
Затова дадена схема за отстъпки следва да се разглежда като противоречаща на член 102 ДФЕС, ако цели да препятства снабдяването на клиентите на предприятие с господстващо положение от конкурентни производители.
(вж. точки 69—72)
Що се отнася до преценката дали прилагането на схема на отстъпки със задна дата от предприятие с господстващо положение съставлява злоупотреба, фактурирането на „отрицателни цени“ към клиентите, тоест на цени, по-ниски от себестойността, не е предварително условие за установяването на злоупотреба при прилагането на подобна схема за отстъпки.
Общият съд правилно приема, че подобна схема е антиконкурентна, на първо място, когато стимулът за клиентите да се снабдяват изцяло или почти изцяло от определени предприятия е особено силен, при положение че праговете са съчетани със схема, по силата на която печалбата от прехвърлянето на даващия право на отстъпка или на друг по-изгоден праг, според случая, се отразява върху всички покупки, осъществявани от клиента през разглеждания период, а не единствено върху обема на покупките, надхвърлящ този праг. На второ място, съчетанието на специфични за всеки клиент схеми за отстъпки с прагове, които са били установявани според неговите предполагаеми нужди и/или осъществените от него в миналото обеми на покупки, представлява значителен стимул за клиентите да се снабдяват с цялото или с почти цялото необходимо оборудване от посоченото предприятие, а това води до изкуствено увеличаване на разходите за преминаване към друг доставчик дори за малък брой единици. На трето място, отстъпките със задна дата често се прилагат спрямо някои от най-големите клиенти на посоченото предприятие с цел да се осигури тяхната лоялност. Накрая, това поведение не е обективно оправдано, нито съществено подобрява ефективността, което да надделява над антиконкурентния резултат за потребителите.
Освен това механизмът за отстраняване на конкуренцията, какъвто представляват отстъпките със задна дата, не изисква и отказ от печалби от предприятието в господстващо положение, тъй като стойността на отстъпката се оказва разпределена върху голям брой продадени единици. С предоставянето със задна дата на отстъпката господстващото предприятие може да си осигури средна цена, далеч по-висока от себестойността, и висок среден марж на печалба. За клиента обаче схемата на отстъпка със задна дата води до това реалната цена на последно закупените преди надхвърлянето на определения праг единици да бъде много ниска поради засмукващото действие на схемата.
(вж. точки 73, 75 и 78)
Тежестта на нарушенията трябва да се определя предвид множество фактори, каквито са обстоятелствата по конкретното дело, неговият контекст и възпиращото действие на глобите, без да е налице обвързващ или изчерпателен списък на задължителните критерии, които трябва да се вземат предвид.
Освен това по-ранната практика на Комисията не служи за правна уредба, която да е приложима спрямо глобите в областта на правото на конкуренцията, и решенията по други преписки имат само ориентировъчна стойност. В този смисъл фактът, че Комисията е прилагала в миналото глоби с определен размер за определени видове нарушения, не може да я лиши от възможността да повиши този размер, когато увеличаването на санкциите се счита за необходимо, за да се осигури прилагането на политиката на Съюза в областта на конкуренцията, която е уредена единствено в Регламент № 1/2003. Всъщност прилагането на посочената политика изисква Комисията да може да адаптира равнището на глобите с оглед на повелителните изисквания на политиката в тази област.
(вж. точки 104—107)