Keywords
Summary

Keywords

Съдебно сътрудничество по граждански дела — Приложимо право към извъндоговорни задължения — Регламент № 864/2007 — Приложно поле ratione temporis — Разграничение между датата на влизане в сила и началната дата на прилагане — Обхват

(член 297 ДФЕС; членове 31 и 32 от Регламент № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета)

Summary

Членове 31 и 32 от Регламент № 864/2007 относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II“) във връзка с член 297 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че изискват националната юрисдикция да приложи този регламент само за вредоносни факти, настъпили след 11 януари 2009 г., и че датата на образуване на производството по иска за обезщетение и тази, на която сезираната юрисдикция е установила приложимото право, са без значение за целите на определянето на приложното поле във времето на този регламент.

Всъщност Регламент № 864/2007 съдържа, от една страна, член 31, озаглавен „Приложение във времето“, съгласно който той се прилага за вредоносни факти, настъпили след влизането му в сила, и от друга страна, член 32, озаглавен „Начална дата на прилагане“, съгласно който той се прилага по принцип от 11 януари 2009 г. При липсата обаче на специална разпоредба, която да посочва дата на влизане в сила на регламента, тази дата трябва да се определи според общото правило, установено в член 297, параграф 1, трета алинея ДФЕС. Тъй като регламентът е публикуван в Официален вестник на Европейския съюз на 31 юли 2007 г., той е влязъл в сила на двадесетия ден след публикуването му, а именно на 20 август 2007 г.

При тези условия член 31 от регламента не може да се тълкува, без да се вземе предвид началната дата на прилагане, посочена в член 32 от регламента, а именно 11 януари 2009 г. Това тълкуване е единственото, което позволява да се гарантира цялостното изпълнение на целите на регламента съгласно съображения 6, 13, 14 и 16 от същия, а именно да се осигури предвидимостта на изхода на споровете, правната сигурност по отношение на приложимия закон и еднаквото прилагане на регламента във всички държави членки. Тези цели обаче биха били застрашени, ако регламентът се приложи за факти, настъпили между датата на влизането му в сила и датата, посочена в член 32 от него.

(вж. точки 23, 30, 33—35 и 37 и диспозитива)