1. Международни споразумения — Споразумение АКТБ—ЕО от Котону — Последващо събиране на вносни мита — Последваща проверка на Комисията за произхода на стоките — Резултати от проверката, отразени в доклад, подписан и от представител на държавата износител
(член 32 от Протокол № 1 към приложение V от Споразумението АКТБ—ЕО от Котону)
2. Собствени ресурси на Европейския съюз — Последващо събиране на вносни или износни мита — Условия по член 220, параграф 2, буква б) от Регламент № 2913/92, при които вносните мита не се вземат под отчет — Последваща проверка, която не потвърждава посоченото в сертификата EUR.1
(член 220, параграф 2, буква б) от Регламент № 2913/92 на Съвета)
1. Член 32 от Протокол № 1 към приложение V от Споразумението за партньорство между членовете на Групата страни от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна, подписано в Котону на 23 юни 2000 г. и одобрено от името на Общността с Решение 2003/159, следва да се тълкува в смисъл, че резултатите от последваща проверка на достоверността на информацията за произхода на стоките в сертификати за произход, издадени от една от държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ), която се е състояла главно в разследване на Комисията, и по-специално на Европейската служба за борба с измамите (OLAF), в тази държава и по покана на същата, обвързват органите на държавата членка, в която стоките са били внесени, доколкото на тези органи е бил представен документ, който недвусмислено удостоверява, че тази държава от АКТБ е потвърдила посочените резултати, като запитващата юрисдикция следва да прецени дали това обстоятелство е налице.
За целта е без значение, че последващата проверка е извършена от OLAF. Всъщност подобна последваща проверка трябва да бъде извършена не само когато държавата членка вносител поиска това, но и когато според една от държавите по споразумението или според Комисията — която има задължението да следи за правилното прилагане на споразумението — са налице улики, които сочат за нарушения във връзка с произхода на внесените стоки. Това обхваща и разследванията на OLAF, извършвани по покана от министерството на външните работи и външната търговия на държавата износител. При тези условия разследването на OLAF на територията на тази държава не може да се счита за намеса във вътрешните работи на посочената държава и следователно не съставлява нарушение на суверенитета ѝ.
Що се отнася до формата, в която резултатите от проверките трябва да бъдат съобщени на държавата членка вносител, за да обвързват нейните органи, с изпращането до тези органи на доклада от разследването на OLAF, който е подписан надлежно от името на държавата износител от АКТБ и в който недвусмислено се установява, че сертификатите EUR.1 са с невярно съдържание и поради това са невалидни, тези резултати стават противопоставими на посочените органи.
Накрая, що се отнася до въпроса дали лицето, подписало доклада от разследването от името на държавата износител от АКТБ, е било компетентно за това съгласно правото на тази държава, само в случай на съмнение относно правомощията на лицето, което се е подписало от името на държавата износител, органите на държавата членка вносител трябва да проверят чрез запитване до съответната държава от АКТБ дали това лице действително е било компетентно да действа от нейно име във въпросната област.
(вж. точки 32, 33, 36—38 и 40; точка 1 от диспозитива)
2. Член 220, параграф 2, буква б) от Регламент № 2913/92 относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент № 2700/2000, следва да се тълкува в смисъл, че когато сертификатите за произход, издадени за внос на стоки в Европейския съюз, бъдат обезсилени поради нарушения при издаването им и поради това че посоченият в тях преференциален произход не е бил потвърден при последваща проверка, вносителят не може да възрази срещу последващо събиране на вносни мита, като изтъкне, че не следва да се изключва вероятността някои от тези стоки всъщност да имат въпросния преференциален произход.
Всъщност, от една страна, целта на последващите проверки е да се установи дали съдържащата се в сертификата EUR.1 информация за произхода на стоките е достоверна. В този смисъл, когато при последваща проверка не може да се потвърди съдържащата се в сертификата EUR.1 информация за произхода на стоките, следва да се заключи, че те са с неустановен произход и че съответно сертификатът EUR.1 и тарифните преференции са били предоставени неправилно. Оттук следва, че последващото събиране на неизплатени при внос митни сборове е обичайната последица от факта, че последващата проверка не позволява да се потвърди посоченият в сертификата EUR.1 произход на стоките.
От друга страна, когато властите на държавата износител са въведени в заблуждение от износителите, издаването на сертификати EUR.1 с невярно съдържание не може да се счита за допусната от страна на самите органи грешка. При липса на подобна грешка член 220, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс не позволява на задълженото лице да се позовава на оправдани правни очаквания.
(вж. точки 43, 44, 46, 54 и 55; точка 2 от диспозитива)