Дело C-405/10

Наказателно производство

срещу

QB

(Преюдициално запитване, отправено от Amtsgericht Bruchsal)

„Опазване на околната среда — Регламенти (ЕО) № 1013/2006 и (ЕО) № 1418/2007 — Контрол на превозите на отпадъци — Забрана за износ на отработени катализатори за Ливан“

Резюме на решението

Околна среда — Отпадъци — Превози — Износ на предназначени за оползотворяване отпадъци — Износ в страни, за които не се прилага Решението на ОИСР относно контрола върху трансграничното движение на отпадъци

(член 36, параграф 1, буква е) и член 37 от Регламент № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета; Регламент № 1418/2007 на Комисията)

Разпоредбите на член 36, параграф 1, буква е) във връзка с член 37 от Регламент № 1013/2006 относно превози на отпадъци и на Регламент № 1418/2007 относно износа за оползотворяване на някои отпадъци, изброени в приложение III или IIIA към Регламент № 1013/2006 в някои страни, за които Решението на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие относно контрола върху трансграничното движение на отпадъци не се прилага, изменен с Регламент № 740/2008, трябва да се тълкуват в смисъл, че износът от Съюза за Ливан на предназначени за оползотворяване отпадъци, попадащи под код B1120, който фигурира в част 1, списък Б от приложение V към Регламент № 1013/2006, е забранен.

Както посочва отметката в посочения код под заглавието „Ливан“ в колона а) от приложението към Регламент № 1418/2007, всъщност в техния отговор на искането, изпратено от Комисията съгласно член 37, параграф 1 от Регламент № 1013/2006, органите в Ливан я уведомяват официално, че превозът на такива отпадъци от Съюза за Ливан с цел оползотворяване в тази трета страна е забранен.

Това тълкуване, което единствено съответства на преследваните в случая от правната уредба на Съюза цели, не може да бъде поставено под въпрос от факта, че що се отнася до Ливан, категория B1120 е възпроизведена също и в колона г) от приложението към Регламент № 1418/2007.

Освен това националната юрисдикция преценява дали при тези обстоятелства разпоредбите на правото на Съюза са достатъчно ясни, за да могат да се установят конститутивните елементи за квалифициране по националното наказателно право на дадено деяние в съответствие с принципа за законоустановеност на престъпленията и наказанията, който представлява общ принцип на правото на Съюза, прогласен по-специално в член 49, параграф 1 от Хартата на основните права на Съюза и който държавите членки са длъжни да спазват, когато предвиждат наказание, чиято цел е да санкционира неизпълнение на разпоредбите на правото на Съюза.

(вж. точки 35, 38, 41 и 47—49 и диспозитива)