Страни по делото
Основания за решението
Диспозитив

Страни по делото

По дело C-383/10

с предмет иск за установяване на неизпълнение на задължения, предявен на основание член 258 ДФЕС на 30 юли 2010 г.,

Европейска комисия , за която се явяват г-н R. Lyal и г-н F. Dintilhac, в качеството на представители, със съдебен адрес в Люксембург,

ищец,

срещу

Кралство Белгия , за което се явяват г-н J.-C. Halleux и г-жа M. Jacobs, в качеството на представители,

ответник,

СЪДЪТ (пети състав),

състоящ се от: г-н A. Borg Barthet, изпълняващ функцията на председател на пети състав, г-н J.-J. Kasel и г-жа M. Berger (докладчик), съдии,

генерален адвокат: г-н Р. Cruz Villalón,

секретар: г-н A. Calot Escobar,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

Решение

Основания за решението

1. С иска си Европейската комисия иска от Съда да установи, че със създаването и поддържането на правен режим, който облага по дискриминационен начин изплащаните от чуждестранни банки лихви, тъй като освобождава от данъци само изплатените от белгийски банки лихви, Кралство Белгия не е изпълнило задълженията си по членове 56 ДФЕС и 63 ДФЕС, както и по членове 36 и 40 от Споразумението за Европейското икономическо пространство от 2 май 1992 г. (ОВ L 1, 1994 г., стр. 3, наричано по-нататък „Споразумението за ЕИП“).

Белгийско право

2. Член 21, 5° от Code des impôts sur les revenus [Кодекс за данъците върху доходите] (наричан по-нататък „CIR 1992“) в редакцията му, приложима за финансовата 2010 г. (доходи от 2009 г.), предвижда, че:

„Доходите от капитали и движимо имущество не включват:

[…]

5° първите 1 730 [евро] (основен размер 1 250 [евро]) годишно от получените доходите от спестовни влогове, без договорно условие за краен срок или за предизвестие, от установените в Белгия кредитни институции, за които се прилага Законът от 22 март 1993 г. относно статута и контрола на кредитните институции, при условие че:

– тези влогове също така отговарят и на условията, определени от краля въз основа на становище на Commission bancaire, financière et des assurances [Комисия по банкови, финансови и застрахователни въпроси] […], относно валутата, в която се разкриват, относно условията и начините за извършване на тегления и преводи, както и относно формирането, размера и начина на изчисляване на тяхното възнаграждение,

– за прилагането на настоящата разпоредба не се считат за срокове за предизвестие сроковете, представляващи обикновена предпазна мярка, която вложителят може да използва“.

3. Член 313 от CIR 1992 въвежда принципа на освобождаване от задължение за деклариране на доходите от капитали и движимо имущество, за които е заплатен авансов данък:

„Данъкоплатците, които се облагат с данък върху доходите на физическите лица, не са длъжни да включват в годишната си данъчна декларация за облагане с посочения данък доходите от капитали и движимо имущество […], за които е заплатен авансов данък […]“.

4. В Кралския указ от 27 август 1993 г. за прилагане на Code des impôts sur les revenus 1992, изменен с Кралски указ от 7 декември 2008 г. ( Moniteur belge от 22 декември 2008 г., стр. 67513), се предвиждат условията, на които посочените в член 21, 5° от CIR 1992 спестовни влогове трябва също така да отговарят, за да може посоченият член да се прилага и по отношение на тях.

Досъдебно производство

5. С писмо от 19 октомври 2006 г. Комисията напомня на белгийските власти задълженията, произтичащи от членове 49 ЕО и 56 ЕО (впоследствие членове 56 ДФЕС и 63 ДФЕС) и от членове 36 и 40 от Споразумението за ЕИП, както и необходимостта да се съобразят с тях.

6. С писмо от 27 февруари 2007 г. белгийските власти отговарят на това официално уведомително писмо, като твърдят, че изложените от Комисията съображения по отношение на член 63 ДФЕС почиват на необоснована хипотеза, а по отношение на член 56 ДФЕС — на несъобразяване с преследваната от спорната мярка цел, която мярка, ако обхванела държаните в чуждестранни банки спестовни влогове, щяла да доведе до несъответствия при прилагането на Директива 2003/48/ЕО на Съвета от 3 юни 2003 година относно данъчното облагане на доходи от спестявания под формата на лихвени плащания (ОВ L 157, стр. 38; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 2, стр. 64) в зависимост от държавата членка или договарящата държава, където се държи спестовният влог, и тези несъответствия освен това щели да увредят съответните данъкоплатци.

7. На 26 юни 2009 г. Комисията изпраща на белгийските власти мотивирано становище, в което упреква Кралство Белгия, че със създаването и поддържането на правен режим, който облага по дискриминационен начин изплащаните от чуждестранни банки лихви, освобождавайки от данъци само изплатените от белгийски банки лихви, тази държава членка не е изпълнила задълженията си по членове 49 ЕО и 56 ЕО, както и по членове 36 и 40 от Споразумението за ЕИП. В становището се определя двумесечен срок за съобразяване с разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС и тези на Споразумението за ЕИП.

8. С писмо от 28 септември 2009 г. белгийските власти отговарят на мотивираното становище, като по-специално твърдят, че спорната мярка е обоснована от необходимостта да се гарантира ефективността на данъчния контрол и от необходимостта дребните спестявания да бъдат защитени.

9. Тъй като не е удовлетворена от този отговор, на 26 юли 2010 г. Комисията предявява настоящия иск за неизпълнение на задължения.

По иска

Доводи на страните

10. В самото начало Комисията подчертава в иска си, че прякото данъчно облагане не е от изключителната компетентност на държавите членки, а по подразбиране и по необходимост е включено в компетентността, която се отнася до вътрешния пазар, посочена в член 4, параграф 2, буква а) ДФЕС и считана за споделена компетентност между Европейския съюз и държавите членки. Това тълкуване се подкрепяло от практиката на Съда, съгласно която прякото данъчно облагане е от компетентността на държавите членки, като обаче последните трябва да упражняват тази компетентност при спазване на правото на Съюза. В подкрепа на виждането си Комисията цитира Решение от 24 май 2007 г. по дело Holböck (C-157/05, Сборник, стр. I-4051, точка 21).

11. Относно това дали разглежданите национални разпоредби попадат в приложното поле на член 56 ДФЕС или на член 63 ДФЕС, Комисията се позовава на точка 43 от Решение от 3 октомври 2006 г. по дело Fidium Finanz (C-452/04, Recueil, стр. I-9521) и счита, че с оглед на последиците от посочените разпоредби твърдяното неизпълнение на задължения трябва да се разгледа както предвид свободното предоставяне на услуги, така и предвид свободното движение на капитали.

12. На първо място, що се отнася до свободното движение на услуги, Комисията напомня целта и приложното поле по отношение на лицата на член 56 ДФЕС и сл. и твърди, че разглежданото белгийско законодателство противоречи на посочените разпоредби, тъй като в крайна сметка възпира белгийските местни лица при управлението на спестовни сметки да използват услугите на банки, установени в други държави — членки на Съюза, и в държавите, които са страни по Споразумението за ЕИП. Комисията уточнява, че изплащаните от последните лихви по никакъв начин не могат да бъдат освободени от облагане единствено поради обстоятелството че плащащата банка не е установена в Белгия, дори и ако тя е готова да изпълни всички останали условия, предвидени в разглежданото белгийско законодателство.

13. Що се отнася до довода, изведен от липсата на каквато и да било жалба по този въпрос от страна на финансовия сектор, и по-специално от установените в чужбина кредитни институции, Комисията счита, че това е ирелевантно, тъй като искът за установяване на неизпълнение на задължения има обективен характер и поради това не зависи от подаването на някаква жалба. Освен това, като подчертава, че свободното предоставяне на услуги дава не само правото да се предоставят услуги, но и правото да се получават такива, тази институция твърди, че разглежданата мярка не само възпира установените в чужбина банки да предлагат своите услуги на белгийските местни лица, но и възпира последните от използването на услугите на тези банки, поради което представлява ограничение на посочената основна свобода.

14. Освен това Комисията счита, че такова ограничение не може да бъде обосновано с нито един от изтъкнатите от Кралство Белгия доводи и че във всички случаи то противоречи на принципа на пропорционалност.

15. Първо, що се отнася до обосноваването на посоченото ограничение с императивно съображение от обществен интерес, каквото е необходимостта да се осигури ефективността на данъчния контрол, Комисията признава, че в определени случаи извършването на проверка може да се окаже много трудно и че по принцип нуждата от предотвратяване на отклонението от данъчно облагане и злоупотребите могат да обосноват ограничения на свободното движение. В това отношение, като се позовава, от една страна, на съобщението си от 10 декември 2007 г. до Съвета, Европейския парламент и Европейския икономически и социален комитет, озаглавено „Прилагането на мерки за борба със злоупотребите при прякото данъчно облагане — в рамките на ЕС и по отношение на трети държави“ (COM(2007) 785 окончателен), и от друга страна, на Решение от 12 декември 2002 г. по дело Lankhorst Hohorst (C-324/00, Recueil, стр. I-11779, точка 37), Комисията твърди, че макар чрез отказа да освободи платените от чуждестранни банки лихви от облагане белгийското законодателство да предотвратява измамите, то същевременно нарушава законосъобразното упражняване на правото на свободно предоставяне на услуги. Ето защо тази мярка явно надхвърляла необходимия за постигането ѝ обхват. Освен това Комисията отбелязва обстоятелството, че Кралство Белгия вече участва в системата за обмен на информация по Директива 2003/48, което именно позволява значително да се намалят рисковете от измама.

16. Второ, що се отнася до обосновката, изведена от социално-икономическото естество на разглежданата мярка, доколкото тя насърчавала пенсионното спестяване от страна на „дребните данъкоплатци“, Комисията счита, че освобождаването от данъчно облагане на лихвите, платени от банки, които не са установени в Белгия, не противоречи на тази цел, а напротив, благодарение на тази мярка данъкоплатците могат да избират в по-широка гама от спестовни продукти, което дори ги насърчава да спестяват повече.

17. Освен това Комисията приема, че изтъкнатият от Кралство Белгия довод — че изглежда малко вероятно групата данъкоплатци, за които се отнася разглежданата национална мярка, да бъде заинтересована от възможността да внесе своите спестявания в чуждестранни банки и чуждестранните кредитни институции да искат да привлекат такава клиентела — е само спекулация, поради което е неприемлив за обосноваването на такова ограничение на основна свобода.

18. Трето, по отношение на обосновката, изведена от различията в степента на защита на потребителите при изпадане на банка в неизпълнение — илюстрирано например със затрудненото положение на белгийските спестители, които са клиенти на люксембургския клон на исландска банка, — Комисията твърди, от една страна, че гаранциите и защитата на спестителите при изпадане на банка в неизпълнение са хармонизирани в Съюза, по-специално чрез Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити (ОВ L 135, стр. 5; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 2, стр. 163), като равнищата на гаранции в нея били повишени с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. (ОВ L 68, стр. 3). От друга страна, белгийските власти не изяснили характера и съдържанието на равнищата на защита, по отношение на които се проявяват твърдените различия. Комисията счита, че във всички случаи националното законодателство не трябва да оказва влияние върху потребителите, като поставя в по-неблагоприятно положение финансовите инструменти на установените извън Белгия банки.

19. Четвърто, що се отнася до довода, че белгийските спестители нямало да бъдат адекватно информирани, тъй като установената извън белгийска територия банка не използва непременно един от говоримите в Белгия езици, Комисията твърди, че единствено потребителят трябва да прецени на какъв език може да получи информация относно разкриването на спестовна сметка. В това отношение Комисията подчертава, че в Кралство Белгия има три официални езика, които се използват и в съседните държавите членки.

20. На второ място, що се отнася до свободното движение на капитали, Комисията напомня, че операциите по разплащателни или влогови сметки, извършени от местни лица в чуждестранни финансови институции, са посочени в точка VI.Б от номенклатурата към Директива 88/361/ЕИО на Съвета от 24 юни 1988 година за прилагане на член [63 ДФЕС] (ОВ L 178, стр. 5; Специално издание на български език, 2007 г, глава 10, том 1, стр. 10) и съответно са обхванати от понятието за движение на капитали, и твърди, че разглежданото национално законодателство прави по-малко привлекателно трансграничното прехвърляне на капитали, възпирайки белгийските местни лица да разкриват спестовни влогове в банки, които не са установени в Белгия, или да продължават да държат спестяванията си в тези банкови институции. Ето защо тази мярка представлявала ограничение на свободното движение на капитали по смисъла на член 63 ДФЕС.

21. Комисията освен това счита, че изтъкнатите от Кралство Белгия доводи с цел обосновка са неотносими.

22. Всъщност, най-напред, според Комисията това ограничение не може да се обоснове с доводите, посочени в член 65 ДФЕС, тъй като положението на белгийските местни лица, които получават и декларират лихви от спестовните си влогове в установени в Белгия банки или в банки, които не са установени в тази държава членка, е обективно сходно. Следователно различното третиране щяло да бъде произволна дискриминация по смисъла на посочения член.

23. По-нататък, що се отнася до изтъкнатия от Кралство Белгия довод, свързан с опасността част от банките — които не са установени в Белгия и които имат като клиенти местни лица от тази държава членка — да не бъдат склонни да предлагат финансов продукт, отговарящ на установените в националното законодателство условия, което щяло да доведе до дискриминация между притежаващите влогове извън Белгия белгийски местни лица в зависимост от решението на тяхната банка дали да се съобрази с белгийско законодателство, Комисията счита, че тази евентуална дискриминация би се дължала не на разглежданото законодателство, а на решението на икономическите оператори. Следователно белгийските местни лица трябвало да решат дали да изберат банка, която им предлага финансов продукт, съобразен с белгийската система за освобождаване от облагане.

24. По отношение на евентуалното неизпълнение на задължения от страна на установена извън Белгия банка, която не спазва условията на разглежданото белгийско законодателство, позволяващи да се ползва освобождаването от облагане, Комисията твърди, че белгийските власти могат да вземат необходимите мерки, и по-специално да изключат такава банка от възможността да се ползва посоченото освобождаване от облагане.

25. Накрая, що се отнася до изтъкнатия от Кралство Белгия довод, че разглежданото законодателство попада в изключението по член 64, параграф 1 ДФЕС, тъй като към 31 декември 1993 г. белгийската уредба на освобождаване от облагане на спестовните влогове вече съществувала, била поддържана без прекъсване в белгийския правен ред и след тази дата не претърпяла никакво съществено изменение, Комисията посочва, че не възразява срещу спорното законодателство, що се отнася до установените в трети страни банки, с изключение на тези, които са установени в някоя от страните в Европейското икономическо пространство, членки на Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), но са обхванати от член 40 от Споразумението за ЕИП.

26. Кралство Белгия се позовава на изводите от Решение от 18 декември 2007 г. по дело A (C-101/05, Сборник, стр. I-11531, точки 48 и 49) и подчертава, че приложимостта на член 64, параграф 1 ДФЕС позволява по отношение на третите страни да се запазят съществуващите към 31 декември 1993 г. ограничения за движението на капитали. Всъщност правната уредба на освобождаване от облагане на белгийските спестовни влогове, която вече съществувала към тази дата, била поддържана в националния правен ред без прекъсване и не претърпяла никакво съществено изменение.

27. Що се отнася до свободното движение на капитали, като се позовава на член 65, параграф 1, буква а) ДФЕС, Кралство Белгия оспорва твърдението, че от гледна точка на въпросното освобождаване от облагане инвестиращите в спестовен влог белгийски данъкоплатци са в еднакво положение, що се отнася до мястото на инвестиране на капитала им, независимо дали техният влог е в Белгия или не.

28. В това отношение тази държава членка уточнява, че що се отнася до лицата, притежаващи спестовен влог в Белгия, освобождаването от облагане с националния данък се извършва при източника, съответно от белгийските финансови институции. Така, що се отнася до данъчната 2010 г., получените като доходи от спестовен влог първи 1 730 EUR не се облагат с авансов данък върху доходите от капитали и движимо имущество. Впрочем тази първоначална сума не се считала за доход от капитали или от движимо имущество и поради това не трябвало да се включва в годишната данъчна декларация. В замяна на това онази част от дохода от спестовния влог, която надхвърля тази сума, се облага с посочения авансов данък върху доходите от капитали и движимо имущество, но също не трябва да се посочва в годишната данъчна декларация. Именно в този смисъл ставало въпрос за система за авансово облагане на доходите от капитали и движимо имущество, квалифицирана като „освобождаваща от задължение за деклариране“. Поради това според Кралство Белгия националната данъчна администрация по принцип не знае дали физическите лица, живеещи на територията на страната, имат спестовни влогове в Белгия.

29. В замяна на това, що се отнася до данъкоплатците, притежаващи спестовен влог в друга държава членка, Кралство Белгия уточнява, че доходите от тези влогове трябва да се декларират от данъкоплатеца, като за тях вече се обменя и информация в рамките на Директива 2003/48. Според тази държава членка, ако посочените данъкоплатци същевременно притежават спестовен влог в Белгия и в годишната си декларация са поискали да се възползват от разглежданото освобождаване от облагане на сума в размер на 1 730 EUR като доход от чуждестранни спестовни влогове, белгийските данъчни служби се оказват в невъзможност да проверят дали тези данъкоплатци необосновано са ползвали двойно освобождаване от данъци, а именно, веднъж по отношение на доходите от спестовен влог в Белгия, чрез системата за освобождаване от задължение за деклариране на доходите от капитали и движимо имущество, за които е заплатен авансов данък, тоест анонимно, и втори път, по отношение на доходите от спестовен влог в друга държава членка, към момента на определяне на данъка на физическите лица.

30. Кралство Белгия твърди също, че ако реши да отстрани твърдяната пречка, като премахне разглежданото освобождаване от облагане на доходите от спестовни влогове в Белгия, последните щели да бъдат третирани по-неблагоприятно от доходите от разкритите в чужбина спестовни влогове. Всъщност в такъв случай за първите данъкът щял да се удържа при източника от белгийските финансови институции в момента на изплащането под формата на заплащане на авансов данък и освобождаване от задължение за деклариране на доходите от капитали и движимо имущество, докато за вторите белгийският данък щял да бъде удържан чрез декларацията — подадена в годината, която следва получаването на доходите — под формата на начисляване на данък, извършено средно две години след изплащането. Следователно получаващите доходи от чуждестранен спестовен влог белгийски данъкоплатци щели да се ползват от данъчно предимство спрямо същите данъкоплатци, притежаващи спестовен влог в Белгия. Поради това белгийското правителство счита, че въведената система с цел недопускане на двойно освобождаване от облагане на доходите от спестовни влогове не представлява нито средство за произволна дискриминация, нито прикрито ограничение на свободното движение на капитали, и че за постигането на целта за недопускане на злоупотреби чрез двойно освобождаване от облагане не съществува по-съразмерна от действащата в момента система.

31. Що се отнася до свободното предоставяне на услуги, Кралство Белгия най-напред твърди, че независимо от ограниченията, наложени на чуждестранните кредитни институции от белгийската данъчна администрация, проверката за спазването на предвидените от разглежданото законодателство условия изисква ефективен обмен на банкова информация при поискване. Според Кралство Белгия, макар този обмен на информация наистина значително да се е подобрил в последните години, тази държава членка все пак счита, че Директива 77/799/ЕИО на Съвета от 19 декември 1977 година относно взаимопомощта между компетентните органи на държавите членки в областта на прякото данъчно облагане (ОВ L 336, стр. 15; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 1, стр. 21), и по-специално член 8 от нея, не е подходящ инструмент за тази цел. Проблемът обаче се коренял не само във възможната липса на информация от страна на другите държави членки, но и в невъзможността чрез сравняване да се потвърди информацията за белгийските и чуждестранните спестовни влогове и съответно да не се допусне неоснователно двойно освобождаване от облагане.

32. По-нататък Кралство Белгия се позовава по-специално на Решение от 11 юни 2009 г. по дело X и Passenheim-van Schoot (C-155/08 и C-157/08, Сборник, стр. I-5093) и счита, че спорната мярка е обоснована от необходимостта да се гарантира ефективността на данъчния контрол.

33. В това отношение според посочената държава членка данъкоплатецът не може да носи отговорност за измама, тъй като единствено белгийските финансови институции са платци на авансовия данък върху доходите от капитали и движимо имущество. Ако някое от условията за освобождаване от облагане в полза на определена белгийска финансова институция не било спазено, последната щяла да бъде задължена да заплати на белгийската държава авансовия данък върху доходите от капитали и движимо имущество, който не е бил удържан при източника. Тъй като самоличността на получателя на лихвите не трябвало да се посочва от белгийска финансова институция в декларацията относно авансовия данък върху доходите от капитали и движимо имущество, белгийските данъчни власти не можели да задължат тази институция да им предостави данни за самоличността на съответния получател. Освен това белгийската финансова институция не можела да иска от своя клиент възстановяване на авансов данък върху доходи от капитали и движимо имущество, тъй като той се удържал въз основа на правните задължения, които самите белгийски финансови институции трябва да спазват. В замяна на това, ако освобождаването от облагане обхванело доходите от чуждестранни спестовни сметки, самият данъкоплатец щял да бъде обложен и не можел да иска нищо от чуждестранната финансова институция, която не е спазила някое от условията за освобождаване от облагане. Тъй като впрочем тази институция нямала никакви данъчни задължения към белгийските данъчни власти, на практика щяло да бъде малко вероятно тя да предостави на клиента си какъвто и да било вид гаранция за добро изпълнение по отношение на белгийското освобождаване от данъци, поради което трябвало да се приеме, че така данъкоплатецът ще бъде лишен от какъвто и да било граждански иск срещу чуждестранната финансова институция.

34. Поради това според белгийското правителство може да се счита, че данъчно законодателство, което е обосновано с необходимостта да се гарантира ефективността на данъчния контрол, засяга пропорционално свободното движение на капитали, дори ако посоченото законодателство не се отнася единствено до напълно изкуствени конструкции.

35. Накрая, Кралство Белгия счита, че във всички случай разглежданото белгийско данъчно законодателство не надхвърля необходимото за постигането на неговата цел, а именно да не се допусне освобождаването от облагане да се предостави неоснователно.

36. Що се отнася до свободното движение на капитали, в репликата си Комисията подчертава, че не оспорва нито белгийското законодателство в частта относно финансовите институции, установени в трети по отношение на Споразумението за ЕИП страни, поради което забележките на Кралство Белгия относно предвиденото в член 64, параграф 1 ДФЕС условие били неотносими, нито белгийската система на удържане на данък при източника с освобождаване от задължение за деклариране, която се прилага към доходите от капитали, надхвърлящи освободената от облагане сума.

37. Освен това тази институция твърди, че доводът на Кралство Белгия относно опасността от двойно освобождаване е ирелевантен, тъй като тази опасност съществува с възможни още по-тежки последици и в чисто вътрешен план, като се има предвид анонимността, с която се ползват спестителите, е достатъчно спестовният влог да се раздели между две или повече банки, за да се използва двойно или многократно освобождаване от облагане на лихвите. Поради това Кралство Белгия не можело да обоснове дискриминация на трансгранично равнище, при положение че не се бори със същата опасност от измама на национално равнище.

38. Що се отнася до свободното предоставяне на услуги и обосновката, изведена от необходимостта да се гарантира ефективността на данъчния контрол, от една страна, Комисията оспорва релевантността в настоящото дело на позоваването на Решение по дело X и Passenheim-van Schoot, посочено по-горе. От друга страна, тази институция счита, че Директива 77/799 е достатъчен инструмент, за да се провери спазването от страна на чуждестранни банки на наложените от белгийското законодателство условия, свързани с предоставянето на разглежданото освобождаване от облагане. Поради това Комисията изцяло поддържа изложените в иска ѝ искания.

Съображения на Съда

По свободното предоставяне на услуги

39. В рамките на това твърдение за нарушение Комисията изтъква, на първо място, че Кралство Белгия не е изпълнило задълженията си по член 56 ДФЕС.

40. В самото начало следва да се напомни, че съгласно постоянната практика на Съда, макар прякото данъчно облагане да е от компетентността на държавите членки, те трябва да го прилагат при спазване на правото на Съюза (вж. Решение от 19 юли 2012 г. по дело A, C-48/11, точка 16 и цитираната съдебна практика).

41. Също така трябва да се подчертае, че предоставянето на банкови услуги представлява услуги по смисъла на член 57 ДФЕС и че член 56 ДФЕС не допуска прилагането на каквато и да било национална правна уредба, която възпрепятства предоставящото услуги лице ефективно да упражнява тази свобода, без това да е обективно обосновано (вж. в този смисъл Решение от 30 януари 2007 г. по дело Комисия/Дания, C-150/04, Сборник, стр. I-1163, точка 37 и цитираната съдебна практика).

42. От гледна точка на единния пазар и с оглед на осъществяването на неговите цели член 56 ДФЕС не допуска прилагането на каквато и да било национална правна уредба, която прави предоставянето на услуги между държавите членки по-трудно, отколкото предоставянето на услуги в рамките на определена държава членка (Решение по дело Комисия/Дания, посочено по-горе, точка 38).

43. Освен това от постоянната практика на Съда е видно, че член 56 ДФЕС не допуска по-специално каквато и да било национална правна уредба, която може да доведе до забрана или до допълнително затрудняване на дейността на доставчик, установен в друга държава членка, където същият законосъобразно извършва аналогични услуги (вж. Решение от 5 юли 2007 г. по дело Комисия/Белгия, C-522/04, Сборник, стр. I-5701, точка 38).

44. В случая трябва да се отбележи, че разглежданото в настоящото дело законодателство въвежда различен правен режим за данъчно облагане на лихвите от спестовен влог в зависимост от това дали са платени от установена в Белгия банка или не. Според белгийското правителство това различно третиране се обяснява по-специално с невъзможността за прилагане на еднакъв ред и в двата случая, за да не се допусне двойно освобождаване, ако данъкоплатецът притежава спестовен влог едновременно в Белгия и в друга държава членка.

45. Следователно трябва да се провери дали това законодателство създава пречки пред свободното предоставяне на услуги, и ако е необходимо, дали тези пречки могат да бъдат обосновани с изтъкнатите от белгийското правителство доводи.

46. В това отношение е важно да се констатира, че в писмената си защита белгийското правителство не отрича наличието на пречка за посочената свобода.

47. По-нататък, трябва да се отбележи, че спорното белгийско законодателство, от една страна, в крайна сметка възпира белгийските местни лица да използват услугите на банки, които са установени в други държави членки, и да разкриват и поддържат спестовни сметки в банки, които не са установени в Белгия, тъй като за изплащаните от последните лихви не може да се използва разглежданото освобождаване от данъци, щом като тези банки не са установени на белгийска територия. От друга страна, тази правна уредба може да възпре притежателите на спестовни сметки в банка, която е установена на белгийска територия — ползващи поради това посоченото освобождаване от облагане — да прехвърлят сметките си към банка, установена в друга държава членка.

48. Следователно трябва да се приеме, че разглежданата правна уредба представлява пречка за свободното предоставяне на услуги, която по принцип е забранена от член 56, първа алинея ДФЕС.

49. Съгласно установената съдебна практика националните мерки, които биха могли да затруднят или да възпрепятстват упражняването на основните свободи, гарантирани от Договора, могат въпреки това да бъдат допуснати, при условие че преследват цел от общ интерес, че са в състояние да гарантират осъществяването на тази цел и че не надхвърлят необходимото за постигането ѝ (вж. по-специално Решение от 12 юли 2012 г. по дело Комисия/Испания, C-269/09, точка 62 и цитираната съдебна практика).

50. Поради това трябва да се провери дали установената пречка може да бъде обоснована единствено с изрично изтъкнатата от Кралство Белгия цел от общ интерес, а именно необходимостта да се гарантира ефективността на данъчния контрол.

51. По отношение на този довод в самото начало трябва да се констатира, че Съдът вече е постановявал, че необходимостта да се гарантира ефективността на данъчния контрол може да обоснове ограничение на основните свободи (в този смисъл вж. по-специално Решение по дело X и Passenheim-van Schoot, посочено по-горе, точка 45).

52. Що се отнася до невъзможността за използване на инструментите на Съюза в областта на взаимното сътрудничество, гарантирано именно от Директива 77/799, трябва да се констатира, че механизмите за взаимно сътрудничество, които съществуват между властите на държавите членки, са достатъчни, за да позволят на държавата членка да осъществи контрол върху истинността на декларациите на данъкоплатците относно доходите им, реализирани в друга държава членка (вж. в този смисъл Решение от 29 ноември 2011 г. по дело National Grid Indus, C-371/10, Сборник, стр. I-12273, точка 78, както и Решение по дело Комисия/Испания, посочено по-горе, точка 68).

53. Възможни са и случаи, в които на практика посочените по-горе механизми за сътрудничество не действат по ефективен и задоволителен начин. Държавите членки обаче не могат да обосноват ограничаването на гарантираните от Договора основни свободи с евентуалните трудности при събиране на необходимата информация или възможните пропуски при осъществяването на сътрудничеството между техните данъчни администрации (вж. в този смисъл Решение от 4 март 2004 г. по дело Комисия/Франция, C-334/02, Recueil, стр. I-2229, точка 33, както и Решение по дело Комисия/Испания, посочено по-горе, точка 72).

54. Действително няма никаква пречка съответните данъчни власти да изискат от данъчнозадълженото лице доказателствата, които считат за необходими с оглед на правилното определяне на съответните данъци, и евентуално да откажат предоставянето на исканото освобождаване от данък, ако тези доказателства не бъдат представени (вж. по-специално Решение от 11 октомври 2007 г. по дело ELISA, C-451/05, Сборник, стр. I-8251, точка 95 и цитираната съдебна практика).

55. В този контекст белгийското правителство твърди, че в Решение по дело X и Passenheim-van Schoot, посочено по-горе, Съдът приема обосновката, изведена от недостатъчната ефективност на посочения инструмент за сътрудничество.

56. В това отношение е важно да се отбележи, че в същото решение според Съда прилагането на удължен срок за изменение на данъчното задължение при съмнение за укриване на облагаеми активи, притежавани в друга държава членка, се обосновава с целта за осигуряване на ефективността на данъчния контрол и за борба с данъчните измами.

57. В разглеждания случай обаче, що се отнася до декларираните от данъкоплатците доходи, белгийската данъчна администрация не би трябвало да срещне затруднения при получаването на необходимата информация за тези доходи с произход от друга държава членка.

58. Освен това, както посочва Кралство Белгия в писмената си защита, за доходите от чуждестранни спестовни сметки, които трябва да се декларират от данъкоплатеца, се извършва също обмен на информация в рамките на Директива 2003/48.

59. Следователно белгийската данъчна администрация разполага с правен инструмент, чиято ефективност не е оспорвана, с който да получи информация за наличието на чуждестранни доходи от движимо имущество, и съответно може да ги обложи.

60. От гореизложеното следва, че обосновката, изведена от недостатъчния характер на инструментите за сътрудничество на равнището на Съюза, не може да се приеме.

61. Що се отнася до опасността от двойно освобождаване от облагане, и съответно в този смисъл до обосноваването на разглежданото законодателство с целите за борба с измамите и отклоненията от данъчно облагане, трябва да се напомни, че това са признати от Съда законосъобразни цели (в този смисъл вж. по-специално Решение от 7 април 2011 г. по дело Комисия/Португалия, C-20/09, Сборник, стр. I-2637, точка 60 и цитираната съдебна практика).

62. В това отношение следва да се констатира, както основателно посочва Комисията, наличието на опасност и в случай че данъкоплатецът притежава две или повече спестовни сметки в установена в Белгия банка, тоест в чисто вътрешен план. Тъй като по отношение на лихвите от белгийска спестовна сметка данъкоплатците се ползват с анонимност, достатъчно е данъкоплатецът да повери спестяванията си на няколко различни банки, за да се възползва многократно от спорното освобождаване от облагане. Следователно изтъкнатата от белгийското правителство опасност от измама или злоупотреба е присъща за националната система за освобождаване от облагане и не зависи от наличието на трансграничен елемент.

63. Освен това, дори да се допусне, че разглежданата национална правна уредба може да гарантира осъществяването на целта за осигуряване на ефективността на данъчния контрол, и по-специално за борба с отклоненията от данъчно облагане и данъчните измами, следва да се констатира, че тази правна уредба надхвърля необходимото за постигането на преследваната цел.

64. Всъщност съгласно установената съдебна практика обосновка, изведена от борбата с данъчните измами и отклонението от данъчно облагане, е допустима само ако се отнася до напълно изкуствени схеми, чиято цел е да се заобиколи данъчният закон, което изключва всяка обща презумпция за измама. Следователно общата презумпция за отклонение от данъчно облагане или за данъчна измама не е достатъчна за обосноваването на данъчна мярка, която накърнява целите на Договора (вж. в този смисъл Решение от 28 октомври 2010 г. по дело Établissements Rimbaud, C-72/09, Сборник, стр. I-10659, точка 34 и цитираната съдебна практика). В разглеждания случай обаче спорната национална правна уредба възпрепятства не само отклонението от данъчно облагане и данъчните измами, но и законосъобразното упражняване на правото на свободно предоставяне на услуги, след като данъкоплатците докажат, че не целят извършването на измама.

65. От това следва, че белгийското правителство е можело да приеме по-малко ограничителни мерки за постигане на посочената цел за борба срещу данъчните измами.

66. При това положение обосноваването на разглежданото законодателство с необходимостта от недопускане на отклонение от данъчно облагане и данъчни измами в рамките на гарантирането на ефективността на данъчния контрол не може да се приеме.

67. Накрая, по отношение на обосновката, изведена от обстоятелството, че когато спестовните сметки са в установени извън Белгия банки, ако данъкоплатецът неправилно се възползва от освобождаване от облагане, той трябва да заплати авансовия данък, без да има възможност за предявяване на граждански иск срещу чуждестранната банка, достатъчно е да се констатира, че белгийското правителство не е доказало защо загрижеността му за справедливо разпределяне на гражданската отговорност между данъкоплатците и съответните банки би могла да обоснове прилагането на мярка като разглежданата в случая, за да се постигне целта за осигуряване на ефективността на данъчния контрол.

68. При това положение посочената обосновка на спорното законодателство не може да се приеме.

69. Следователно ограничението на свободата на предоставяне на услуги, до което води спорната национална правна уредба, предоставящо освобождаване от данъци само за лихвите, платени от установени в Белгия банки, изключвайки лихвите, платени от установени в други държави членки банкови институции, не може да бъде обосновано с изтъкнатите от Кралство Белгия цели, като то не отговаря и на изискването за пропорционалност.

70. На второ място, Комисията твърди, че поради наличието на спорната белгийска правна уредба Кралство Белгия не е изпълнило и задълженията си по член 36 от Споразумението за ЕИП, свързан със свободното предоставяне на услуги.

71. В това отношение трябва да се отбележи, че посочената разпоредба от Споразумението за ЕИП е аналогична на съдържащата се в член 56 ДФЕС, поради което съображенията, изложени във връзка с този член в точки 40—69 от настоящото решение, по принцип се отнасят и за съответния член от Споразумението за ЕИП.

72. Трябва обаче да се констатира, че белгийското правителство излага обосновка само по отношение на член 56 ДФЕС. Следователно, доколкото това правителство не излага никаква специална обосновка по отношение на член 36 от Споразумението за ЕИП, трябва да се констатира, че член 36 от Споразумението за ЕИП също не допуска спорната национална правна уредба.

По свободното движение на капитали

73. Комисията освен това иска от Съда да установи, че Кралство Белгия не е изпълнило задълженията си по член 63 ДФЕС и член 40 от Споразумението за ЕИП.

74. Тъй като разпоредбите на Договора и на Споразумението за ЕИП относно свободното предоставяне на услуги не допускат спорната правна уредба, не е необходимо тя да се разглежда отделно и в светлината на член 63 ДФЕС и член 40 от Споразумението за ЕИП относно свободното движение на капитали (вж. по аналогия Решение по дело Комисия/Белгия, посочено по-горе, точка 79).

75. Следователно трябва да се констатира, че със създаването и поддържането на правен режим, който облага по дискриминационен начин изплащаните от чуждестранни банки лихви, тъй като освобождава от данъци само изплатените от местни банки лихви, Кралство Белгия не е изпълнило задълженията си по член 56 ДФЕС и по член 36 от Споразумението за ЕИП.

По съдебните разноски

76. Съгласно на член 138, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда всяка страна, загубила делото, се осъжда да заплати съдебните разноски, ако има искане за това. След като Комисията е направила искане за осъждането на Кралство Белгия и изложените от него основания са отхвърлени, то трябва да бъде осъдено да заплати съдебните разноски.

Диспозитив

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:

1) Със създаването и поддържането на правен режим, който облага по дискриминационен начин изплащаните от чуждестранни банки лихви, тъй като освобождава от данъци само изплатените от местни банки лихви, Кралство Белгия не е изпълнило задълженията си по член 56 ДФЕС и по член 36 от Споразумението за Европейското икономическо пространство от 2 май 1992 г.

2) Осъжда Кралство Белгия да заплати съдебните разноски.