1. Свободно предоставяне на услуги — Пощенски услуги — Директива 97/67 — Задължение на доставчиците на включени в универсалната услуга пощенски услуги да въведат външни процедури за разглеждане на жалбите на ползвателите
(член 19 от Директива 97/67 на Европейския парламент и на Съвета, изменена с Директива 2002/39 и с Директива 2008/6)
2. Свободно движение на хора — Свобода на установяване — Ограничения — Национална правна уредба, която задължава доставчиците на невключени в универсалната услуга пощенски услуги да въведат външна процедура за разглеждане на жалбите на ползвателите
(член 49 ДФЕС)
1. Директива 97/67 относно общите правила за развитието на вътрешния пазар на пощенските услуги в Общността и за подобряването на качеството на услугата, в нейната първоначална редакция и в редакциите ѝ след измененията с Директива 2002/39 и с Директива 2008/6, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, с която по отношение на доставчиците на невключени в универсалната услуга пощенски услуги се придава задължителен характер на външна процедура за разглеждане на жалбите на ползвателите на тези услуги.
Всъщност с Директива 97/67 не се осъществява пълно хармонизиране на предвидените в нея процедури за разглеждане на жалби. Посочените процедури, предвидени в нейната първоначална редакция и в нейните редакции след измененията, са създадени като минимална рамка, която допълва възможностите за обжалване съгласно националното право и правото на Съюза. Поради това държавите членки имат свобода на действие да определят точните процедури и да изберат най-подходящата с оглед на положението в тях система, спазвайки същевременно наложените с тази директива ограничения и насоки и целейки в приложното поле на процедурите за разглеждане на жалбите да бъдат включени всички доставчици на пощенски услуги.
(вж. точки 35, 40, 47 и 52; точка 1 от диспозитива)
2. Член 49 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, с която по отношение на доставчиците на невключени в универсалната услуга пощенски услуги се придава задължителен характер на външна процедура за разглеждане на жалбите на ползвателите на тези услуги.
Всъщност подобна правна уредба не съдържа каквото и да е ограничение на свободата на установяване. На първо място, тя се прилага — без разлика, основана на гражданство — по отношение на всеки доставчик на невключени в универсалната услуга пощенски услуги. По-нататък, операторите не могат да претендират, че държава членка не разполага със структури за правна защита на интересите на клиентите им, които структури предлагат способи за извънсъдебно уреждане на споровете. На последно място, почти всички държави членки са включили в приложното поле на външните системи за разглеждане на жалбите и доставчиците на услуги, непопадащи в обхвата на универсалната услуга.
(вж. точки 61, 62 и 64; точка 2 от диспозитива)