1.

Това дело дава възможност на Съда да се произнесе за първи път по определението на понятието за биоциди и следователно по приложното поле на Директива 98/8/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 година относно пускането на пазара на биоциди ( 2 ) (наричана по-нататък „Директивата за биоцидите“).

2.

Между страните в главното производство Söll GmbH (наричано по-нататък „Söll“) и Tetra GmbH (наричано по-нататък „Tetra“) съществува спор по въпроса дали продуктът против водорасли „TetraPond AlgoRem“, чието активно вещество е алуминиев хлорид хидроксид, е биоцид по смисъла на Директивата за биоцидите. Запитващата юрисдикция, Landgericht Hambourg (Германия), иска по-специално да установи какъв вид въздействие върху вредителя — пряко или непряко — е необходимо за целите на изисквания от посочената директива биологичен или химически процес. Според запитващата юрисдикция разглежданият продукт не убива водораслите, а причинява тяхното слепване, улесняващо механичното им отстраняване, предвидено в указанията за използване на продукта.

3.

Съгласно установения с Директивата за биоцидите режим държавите членки трябва да решат дали даден продукт попада в обхвата ѝ или не. Често това изисква много подробна и сложна преценка на разглеждания продукт ( 3 ). Поради това Съдът би могъл не да изясни и да уточни въпросното определение за всички бъдещи случаи, а единствено да предостави на запитващата юрисдикция и на компетентните да прилагат Директивата за биоцидите органи на държавите членки някои полезни указания относно тълкуването ѝ.

4.

Директивата за биоцидите има за цел да въведе общностен режим за разрешение и пускане на пазара на биоцидите с оглед на тяхното използване.

5.

Член 2, параграф 1, букви а), г) и е) от посочената директива гласи:

„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

[…]

[…]

6.

Приложение V към Директивата за биоцидите, озаглавено „Биоцидни продуктови [вид]ове и тяхното описание, както е посочено в член 2, параграф 1, буква а) на настоящата директива“, предвижда по-специално:

„Тези продуктови [вид]ове [не в]ключват продукти, които [попадат в обхвата на] директивите, посочени в член 1, параграф 2 на настоящата директива[,] за целите на тези директиви и техните последващи изменения.

Главна група 1: Дезинфектанти и общи биоциди

[…]

Продуктов [вид] 2: Дезинфектанти за обществена зона и за зони за обществено здраве и други биоциди

[…] както и продукти, използвани като алг[и]циди.

Областите на използване включват, между другото, плувни басейни, аквариуми, бани и други води; климатични системи; стени и подове в здравни и други институции; химически тоалетни, отпадни води, болнични отпадъци, почвени или други субстрати (в игрища).

[…]“.

7.

Съгласно член 16, параграф 2 от Директивата за биоцидите е създадена работна програма за преценка на всички активни вещества в биоцидите, които вече са били пуснати на пазара към 14 май 2000 г. (наричани по-нататък „съществуващите активни вещества“). Включването на съществуващите активни вещества в приложения I, I А и I Б към посочената директива е условие за разрешаването и пускането на пазара на съдържащите тези вещества биоциди.

8.

Първата фаза на тази работна програма е уредена в Регламент (EО) № 1896/2000 на Комисията от 7 септември 2000 година относно първата фаза на програмата, посочена в член 16, параграф 2 от Директива 98/8/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно биоцидите ( 4 ).

9.

Съгласно член 3, параграф 1 от Регламент № 1896/2000 всеки производител на съществуващо активно вещество, пуснато на пазара за използване в биоциди, „идентифицира“ това активно вещество, като подава в Комисията на Европейските общности информацията за него, посочена в приложение I към този регламент.

10.

Член 4 от посочения регламент предвижда по-специално че производителите, формулаторите и асоциациите, които желаят съществуващото в един или повече видове продукти активно вещество да бъде включено в приложение I или приложение I А към Директивата за биоцидите, съобщават за това активно вещество на Комисията.

11.

Съгласно член 6, параграф 1, буква б) от Регламент № 1896/2000 вследствие на посочената в предходната точка нотификация и в съответствие с процедурата, предвидена в член 28 от Директивата за биоцидите, следва да се приеме регламент, съдържащ по-специално изчерпателен списък на съществуващите активни вещества, за които Комисията е приела най-малко едно нотифициране.

12.

Член 3 от Регламент (ЕО) № 2032/2003 на Комисията от 4 ноември 2003 година относно втората фаза на 10-годишната работна програма, посочена в член 16, параграф 2 от Директива 98/8 и за изменение на Регламент № 1896/2000 ( 5 ), препраща към три приложения, отнасящи се до идентифицираните и нотифицирани съществуващи активни вещества. В приложение I към Регламент № 2032/2003 се съдържа изчерпателен списък на идентифицираните съществуващи активни вещества. В приложение II към него се съдържа изчерпателен списък на съществуващите активни вещества, за които Комисията е приела най-малко едно нотифициране. В приложение III към посочения регламент се съдържа списък на съществуващите активни вещества, които са идентифицирани, но за които не е приета нотификация или не е изразен интерес от държава членка.

13.

Регламент (ЕО) № 1451/2007 на Комисията от 4 декември 2007 година относно втората фаза на 10-годишната работна програма, посочена в член 16, параграф 2 от Директива 98/8 ( 6 ), заменя Регламент № 2032/2003, изменян неколкократно.

14.

Разпоредбите на Директивата за биоцидите са транспонирани в германското право със Закона за биоцидите (Biozidgesetz) от 20 юни 2002 г. ( 7 ). От гледна точка на законодателната техника тези разпоредби са въведени със Закона за защита от опасни вещества (Gesetz zum Schutz vor gefährlichen Stoffen, наричан „Chemikaliengesetz“, а по-нататък „ChemG“) и в рамките на този закон основно с член 3b и членове 12a и 12j от него.

15.

Легалното определение за биоциди, съдържащо се в член 2, параграф 1, буква а) от Директивата за биоцидите, е транспонирано в германското право с член 3b, параграф 1, точка 1 от ChemG.

16.

Запитващата юрисдикция заключава, че трябва да се основе на тълкуването на член 2, параграф 1, буква а) от Директивата за биоцидите, за да тълкува член 3b, параграф 1, точка 1 от ChemG.

17.

Söll и Tetra са конкуренти в търговията с продукти против водорасли, използвани в езерца, по-специално в изкуствени езерца в градини, в естествени и предназначени за къпане басейни, като между тях съществува спор относно класифицирането на един от тези продукти като биоцид.

18.

Според Söll, което е ответник по главното производство, продуктът против водорасли „TetraPond AlgoRem“ е биоцид, който не може да бъде пуснат на пазара. То смята, че Tetra не е спазило правилата за лоялна конкуренция, като е нарушило правило за поведение на пазара, пускайки на пазара продукта против водорасли „TetraPond AlgoRem“, макар последният да не трябва да се пуска на пазара. Söll се основава на член 3 и член 4, точка 11 от Закона за нелоялната конкуренция (Gesetz gegen den unlauteren Wettbewerb) във връзка с член 12a, параграф 1 и член 28, параграф 8 от ChemG.

19.

Според запитващата юрисдикция, ако разглежданият продукт трябва да бъде квалифициран като „биоцид“ по смисъла на Директивата за биоцидите, пускането му на пазара би било противозаконно ( 8 ).

20.

Особеността на продукта е, че той не оказва пряко биологично или химическо въздействие върху водораслите. Напротив, той води до слепване на водораслите, без да ги унищожава. Това слепване, или флокулация, улеснява механичното им отстраняване от водата.

21.

Според запитващата юрисдикция разглежданото активно вещество алуминиев хлорид хидроксид е идентифицирано като „съществуващо активно вещество“ съгласно член 3 от Регламент № 1896/2000 и понастоящем е включено в приложение I към Регламент № 1451/2007 ( 9 ). За сметка на това, тъй като не е нотифицирано съгласно член 4 от Регламент № 1896/2000, то не е посочено в приложение II към Регламент № 1451/2007 и следователно вече не може да бъде пускано на пазара като биоцидно активно вещество в съответствие с член 4, параграф 1 от последния регламент.

22.

Като счита, че не може да даде ясен отговор на въпросите относно тълкуването и прилагането на общностното право, повдигнати в рамките на спора, с който е сезиран, Landgericht Hamburg решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

23.

Преюдициалното запитване е постъпило в Съда на 23 август 2010 г. Писмени становища са представени от Söll, Tetra, Кралство Белгия и Комисията. Представители на Söll и на Комисията са се явили в съдебно заседание, проведено на 22 юни 2011 г.

24.

Поставените от запитващата юрисдикция два преюдициални въпроса се отнасят до определението на понятието за биоциди. Всъщност запитващата юрисдикция си поставя въпроса дали биологичното или химическото въздействие на разглеждания продукт върху вредителя трябва да бъде пряко, за да го унищожи, отблъсне или обезвреди, да предотврати действието му или да се бори с него по всякакъв друг начин, или е достатъчно той да оказва непряко въздействие върху посочения вредител.

25.

С други думи, запитващата юрисдикция иска да установи дали единствено продукт, който оказва пряко въздействие върху самия вредител, попада в приложното поле на Директивата за биоцидите, или продукт, въздействащ само върху околната среда на посочения вредител, трябва също да попада в обхвата ѝ.

26.

Определението за биоцид съгласно Директивата за биоцидите се състои от три основни елемента, а именно: трябва да има активно вещество, то трябва да е предназначено да унищожи, отблъсне или обезвреди вредителя, да предотврати действието му или да се бори с него по всякакъв друг начин, и на последно място, посоченото вещество трябва да оказва химическо или биологично въздействие.

27.

Самият текст на тази директива потвърждава, че продуктите, предназначени да оказват пряко въздействие върху самия вредител, във всички случаи попадат в приложното ѝ поле. Действително първите елементи от даденото в Директивата за биоцидите определение описват действие на пряко неутрализиране (активни вещества и препарати, предназначени „за унищожаване, отблъскване, обезвреждане, предотвратяване действието им или всякаква борба с тях“). Ако продукт, съдържащ едно или повече активни вещества, има такова предназначение, при това посредством биологично или химическо въздействие, то става въпрос за биоцид.

28.

Как обаче стои въпросът с продуктите, които въздействат единствено върху околната среда на вредителя, а не върху самия него?

29.

На първо място, налага се изводът, че текстът на Директивата за биоцидите не изключва прилагането ѝ за подобни продукти.

30.

Според мен по настоящото дело следва да се разгледа последната част от втория елемент на определението, който се отнася до предназначението на посоченото вещество, и да се изследва значението на израза „всякаква борба“ с вредителя.

31.

В това отношение страните изтъкват съществуващите несъответствия в текста на различните езици на член 2, параграф 1, буква а) от Директивата за биоцидите ( 10 ). Всъщност в текста на някои езици последният критерий е формулиран по-тясно, като по-специално в текста на немски език, цитиран от запитващата юрисдикция („in anderer Weise zu bekämpfen“), както и в текста на френски език („combattre de toute autre manière“) ( 11 ). За сметка на това в текста на някои други езици се използват термини с по-широко съдържание и се говори за оказване на „контролно въздействие“, както в текста на английски („exert a controlling effect“) или на италиански език („esercitare altro effetto di controllo“) ( 12 ).

32.

Според мен обстоятелството, че с Директивата за биоцидите се преследват цели за защита на човека, животните и околната среда, подкрепя възгледа, че тълкуването на въпросния израз в широк смисъл, а именно като отнасящ се до „контрол“ на вредителите, съответства в по-голяма степен на целта на Директивата в контекста на разпръскване на продукти в околната среда.

33.

Този подход се потвърждава от определението за активно вещество. Съгласно член 2, параграф 1, буква г) от Директивата за биоцидите става въпрос за вещество или микроорганизъм, включително вирус или гъба, имащо основно или специфично действие върху или срещу вредителите. Следователно не е задължително като биоциди да бъдат квалифицирани само продукти, съдържащи активни вещества с действие върху вредителя. По този начин могат да бъдат квалифицирани и активните вещества, имащи основно или специфично действие срещу вредителя.

34.

В това отношение намирам за релевантно направеното от Комисията предложение за преформулиране. Според Комисията ако се преформулира по-абстрактно, въпросът би бил следният: попада ли в приложното поле на Директивата за биоцидите и продукт, който може да представлява опасност за околната среда поради химическия или биологичния му начин на въздействие, но чието пряко въздействие върху целевите организми не е нито биологично, нито химическо?

35.

С други думи, следва да се постави въпросът дали продуктът предизвиква причинно-следствена верига, в резултат на която се затруднява съществуването на вредителите, те се срещат по-рядко или се контролират по-лесно. В тази хипотеза въпросният продукт е неразделна част от процес, чиято цел е именно борбата с или контрола върху вредителя. Следователно той трябва да се класифицира като биоцид, дори да не оказва пряко въздействие върху вредителя чрез химически или биологични средства.

36.

От друга страна, следва да се добави, че Директивата за биоцидите не поставя изискване активното вещество на продукта да унищожава вредителите. В конкретния случай както страните, така и запитващата юрисдикция подчертават, че водораслите не загиват вследствие на третирането им, а продължават да фотосинтезират, и че образувалите се в резултат на действието на активното вещество флокули могат да бъдат отстранени с раздвижване на водата. В това отношение следва да се отбележи, че в приложение V към Директивата за биоцидите сред продуктовите видове, посочени под № 19 („Репеленти и привличащи“), се споменават по-специално „продукти[те], използвани за борба срещу вред[ителите] […], чрез отблъскване или привличане“. Ако отблъскващ вредителите продукт е споменат сред биоцидите, това означава, че унищожаването на вредителите не е необходимо условие за квалифицирането на продукта като биоцид.

37.

Поради това употребеното в Директивата за биоцидите понятие за биоциди следва да се тълкува разширително и следователно да се приеме, че от обхвата му не са изключени продуктите, които оказват химическо или биологично въздействие върху околната среда на вредителя, а не върху самия него.

38.

При все това, макар Директивата за биоцидите да се прилага за биоцидите, определени в член 2, параграф 1, буква а) от нея, от обхвата ѝ все пак са изключени продуктите, които са определени в или попадат в приложното поле на другите директиви, изброени в член 1, параграф 2 от нея. Ето защо следва да се отчита обстоятелството, че Директивата за биоцидите се прилага заедно с около двадесет други директиви. Приложното ѝ поле трябва да се тълкува така, че да се избегне припокриване с другите директиви, посочени в член 1, параграф 2 от нея ( 13 ).

39.

Освен това приложното поле на Директивата за биоцидите би следвало да може да се определя в конкретни случаи въз основа на обективни данни. В настоящото дело следва да се посочат два конкретни елемента.

40.

На първо място, според запитващата юрисдикция разглежданото активно вещество е включено в приложение I към Директивата за биоцидите. От това следва, че то е идентифицирано като съществуващо активно вещество, използвано в биоциди.

41.

На второ място, следва да се отбележи, че алгицидите, като попадащ в обхвата на посочената директива продуктов вид, са посочени като пример в приложение V (сред продуктовите видове, изброени под № 2) към Директивата за биоцидите. Ето защо се налага изводът, че волята на европейския законодател е била да включи в приложното поле на Директивата за биоцидите продуктите, предназначени за борба с водораслите. При тълкуване на критериите за определяне на приложното поле на посочената директива следва надлежно да се вземат предвид примерите, дадени от законодателя и ясно произтичащи от текста на последната.

42.

В случая обаче става въпрос за обективни данни, които не могат да бъдат приложени механично ( 14 ). Трябва да се припомни, че Директивата за биоцидите следва да се прилага в различни области, което ясно се доказва с примерите, посочени в съставения от Комисията и предназначен за органите на държавите членки наръчник с решения за прилагане на Директивата за биоцидите ( 15 ). Въз основа на посочените примери става ясно, че всеки отделен случай трябва да бъде подробно анализиран от националните органи ( 16 ).

43.

С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на двата поставени от Landgericht Hamburg преюдициални въпроса по следния начин: