1.

Само националното право ли определя дали съдиите попадат в персоналния обхват на Директива 97/81/ЕО от 15 декември 1997 година относно Рамково споразумение за работа при непълно работно време, сключено между Съюза на конфедерациите на индустриалците и на работодателите в Европа (UNICE), Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) ( 2 )? Това е по същество въпросът, който Съдът трябва да изясни в настоящия случай. Този въпрос се поставя във връзка с национална норма, съгласно която съдиите на надница, работещи на непълно работно време, нямат право на пенсия.

2.

Релевантните в случая правни норми на Съюза се намират в Директива 97/81/ЕО ( 3 ). Тази директива привежда в действие Рамковото споразумение за работа при непълно работно време (наричано по-нататък и „Рамковото споразумение“), което е сключено на 6 юни 1997 г. между европейските социални партньори (UNICE, CEEP, ЕОB) и е приложено към същата директива.

3.

Първоначално Директива 97/81 не се прилага за Обединеното кралство. С Директива 98/23/ЕО на Съвета от 7 април 1998 г. ( 4 ) в приложното ѝ поле е включено и Обединеното кралство.

4.

Клауза 2, точка 1 от Рамковото споразумение определя приложното му поле:

5.

Обединеното кралство транспонира Директива 97/81 с подзаконов нормативен акт от 2000 година, съдържащ разпоредби относно работниците на непълно работно време (недопускане на по-неблагоприятно третиране) (Part-time Workers (Prevention of Less Favourable Treatment) Regulations 2000 (SI 2000 № 1551)), която е издадена на 8 юни 2000 г. и влиза в сила на 1 юли 2000 г. (наричан по-нататък „акт относно работниците на непълно работно време“ ).

6.

Член 17 от акта относно работниците на непълно работно време, озаглавен „Лица със съдебни функции“, гласи:

„Този акт не се прилага по отношение на лицата, които получават дневна надница за изпълнението на съдебни функции“.

7.

Видно от акта за преюдициално запитване, до 70-те години на XX век в Обединеното кралство има малко съдии, работещи на непълно работно време. Тези съдии, работещи на непълно работно време, получават възнаграждение под формата на надница, изчислена на дневна база. След влизането в сила на Закона от 1971 г. за съдебната власт (Courts Act 1971) броят им значително се увеличава. Понастоящем има почти два пъти повече съдии, работещи на непълно работно време („recorders“ и „deputy judges“), отколкото съдии, работещи на пълно работно време. Що се отнася до съдиите по имиграционни дела („immigration judges“), съдиите, работещи на непълно работно време, са доста повече от съдиите, работещи на пълно работно време. Първоначално всички съдии, работещи на непълно работно време, получават възнаграждение под формата на надница за заседание, респ. за работен ден (наричани по-нататък „съдии на надница, работещи на непълно работно време“), но от 2000 г. нататък броят на щатните съдии, работещи на непълно работно време, и по-специално сред съдиите по имиграционни дела, нараства.

8.

Г-н O’Brien е barrister и Queen’s Counsel. Освен това през 1978 г. той е назначен за recorder. В Обединеното кралство recorders са съдии на непълно работно време, които работят в Crown Court. Там той работи като recorder, след неколкократно продължаване на срока му на служба, до 31 март 2005 г. В качеството си на recorder същият получава възнаграждение под формата на надница за всяко заседание, респ. всеки работен ден. Възнаграждението на recorders е пропорционално еквивалентно на възнаграждението на съдиите, работещи на пълно работно време.

9.

Съгласно приложимите разпоредби, в качеството си на recorder г-н O’Brien има правото да заседава най-малко 15 дни годишно и може да бъде задължен да заседава до 30 дни.

10.

През периода на служба всички съдии, работещи на непълно работно време, имат право (стига да са изпълнени изискванията) на обезщетения за болест, на помощи за майчинство, бащинство и други подобни плащания. При пенсиониране съдиите, работещи на пълно работно време, и щатните съдии, работещи на непълно работно време, имат право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. От друга страна, при пенсиониране съдиите на надница, работещи на непълно работно време, нямат право на такава пенсия.

11.

Г-н O’Brien подава молба за изплащане на пенсия, съответстваща pro rata temporis на пенсията на съдия, работещ на пълно работно време, който по същество е извършвал същата дейност. Министерство на правосъдието на Обединеното кралство, което е компетентно да разгледа молбата му, я отхвърля. В главното производство г-н O’Brien оспорва именно отказа да му бъде отпусната пенсия и във връзка с това се позовава на Директива 97/81. Понастоящем главното производство е висящо пред Supreme Court of the United Kingdom.

12.

С определение от 28 юли 2010 г. Supreme Court of the United Kingdom решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

13.

В производството пред Съда писмено становище са представили жалбоподателят в главното производство, ирландското, латвийското, португалското правителство и правителството на Обединеното кралство, както и Европейската комисия. В съдебното заседание са участвали жалбоподателят в главното производство, Council of Immigration Judges, ирландското, латвийското правителство и правителството на Обединеното кралство, както и Комисията.

14.

Латвийското правителство изразява съмнение за допустимостта на преюдициалното запитване, тъй като по-голямата част от периода на служба на г-н O’Brien като recorder, във връзка с която понастоящем той е подал молба за пенсия, е преминала, преди да влезе в сила Директива 98/23, която обявява Директивата относно работата на непълно работно време за приложима към Обединеното кралство. Директивата влиза в сила на 7 април 1998 г. и предвижда срок за транспониране от Обединеното кралство до 7 април 2000 г. Г-н O’Brien работи като recorder от 1 март 1978 г. За последен път той е назначен през 1999 г. и работи като recorder до 31 март 2005 г.

15.

Според латвийското правителство Директива 98/23, а следователно и Директива 97/81, може да се прилага само към събития, настъпили след изтичането на срока за нейното транспониране или, във всеки случай, след момента на влизането ѝ в сила.

16.

Във връзка с приложимостта във времето на Директива 97/81 Съдът обаче вече се е позовал на принципа, че новата норма се прилага незабавно, освен ако не е предвидено друго, към бъдещите последици на всяко положение, възникнало при действието на старата норма. От това той прави извод, че изчисляването на трудовия стаж, който се изисква за придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, се урежда от разпоредбите на Директива 97/81, включително що се отнася до периодите на упражняване на дейност, предхождащи датата на влизането ѝ в сила ( 5 ).

17.

Следователно преюдициалните въпроси са допустими.

18.

С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали понятието „работник“ по смисъла на Рамковото споразумение се определя съгласно националното право или съгласно правото на Съюза.

19.

Запитващата юрисдикция поставя този въпрос поради обстоятелството, че г-н O’Brien, който е работил като съдия на надница, работещ на непълно работно време (recorder), се позовава на Директивата, за да обоснове своето право на пенсия във връзка с работата си като recorder. Според него отказът да му бъде отпусната пенсия, го дискриминира спрямо съдиите, работещи на пълно работно време. За да се установи дали отношението между съдиите, работещи на пълно работно време, и съдиите на надница, работещи на непълно работно време, е уредено от Рамковото споразумение, е необходимо запитващата юрисдикция преди това да изясни дали професионалните съдии попадат като категория в приложното поле на Директивата. Запитващата юрисдикция все още не е дала окончателен отговор на въпроса дали съгласно националното право „recorder“ следва да се разглежда като работник ( 6 ).

20.

Персоналният обхват на Рамковото споразумение е определен в клауза 2, точка 1. Според нея то се прилага спрямо „работници на непълно работно време, които имат трудов договор или трудово правоотношение, определени от закона, колективен трудов договор или практика, която е в сила във всяка държава членка“.

21.

С оглед на факта, че понякога recorders работят съвсем малко дни на година ( 7 ), най-напред следва да се отбележи, както е видно от акта за преюдициално запитване, че в качеството си на ответник Министерството на правосъдието на Обединеното кралство не се е позовало, дори при условията на евентуалност, на клауза 2, точка 2 от Рамковото споразумение. Тази норма дава на държавите членки възможност, след консултация със социалните партньори, по обективни причини да изключат изцяло или частично от приложното поле на Рамковото споразумение работниците на непълно работно време, които са на непостоянна работа.

22.

В заключението ми по дело Wippel от текста на клауза 2, точка 1 направих извод, че терминът „работник“ по смисъла на Рамковото споразумение за работа при непълно работно време не е понятие на правото на Съюза, а трябва да се определи от закона, колективния трудов договор или практиката, която е в сила във всяка държава членка. В тази насока държавите членки имат широко право на преценка. Правото на Съюза би могло да определя само най-широките рамки в това отношение. Ето защо, ако дадена държава членка определи в националното си законодателство толкова тясно понятието „работник“, че Рамковото споразумение за работа при непълно работно време би било изобщо лишено от полезно действие, а постигането на целите на това споразумение — прекомерно затруднено, би могло да е налице неизпълнение на задължението за лоялно сътрудничество (член 4 ДЕС) ( 8 ).

23.

В решението си по дело Wippel Съдът посочва само, че приложеното към Директива 97/81 Рамково споразумение се прилага спрямо работниците, когато те имат трудов договор или трудово правоотношение, определени от закона, колективен трудов договор или практика, която е в сила във всяка държава членка. Съдът обаче не изяснява по-подробно как се определя това понятие ( 9 ).

24.

Решение по дело Wippel обаче има една особеност: в националното право е дадено много широко тълкуване на термина „работник“ и се поставя въпросът дали и това тълкуване може да попада в приложното поле на Рамковото споразумение ( 10 ). Ето защо Съдът е имал основание да постанови единствено, че дори съществуващото в националното право много широко тълкуване на понятието „работник“ попада в приложното поле на Директивата. Обратно, в настоящия случай възниква въпросът дали Рамковото споразумение допуска положение, при което националното право изключва професионалните съдии от приложното поле на Рамковото споразумение. Изложеното от Съда в Решение по дело Wippel не дава повече насоки в това отношение.

25.

Всички участници в производството отбелязват, че в правото на Съюза няма единно определение на понятието „работник“ ( 11 ). Така например при равното третиране на работниците, мъже и жени, понятието „работник“ е самостоятелно понятие на правото на Съюза, което трябва да се тълкува разширително. Във връзка с това и държавните служители могат да бъдат разглеждани като работници ( 12 ). Що се отнася до областта на закрила на правата на работниците, във връзка с Директивата за работното време Съдът подчертава необходимостта от самостоятелно, единно понятие в правото на Съюза за работно време, въпреки че и в този случай текстът на Директивата препраща към националното право ( 13 ). По отношение на Директивата за прехвърлянето на предприятия пък Съдът постановява, че при определянето на приложното поле трябва да се изхожда само от определението за работник, залегнало в националното законодателство ( 14 ).

26.

Доколкото някои от участниците в производството се позовават на член 51 ДФЕС, който по отношение на свободата на установяване предвижда изключение за дейностите, свързани с упражняването на публична власт, трябва да се отбележи, че от посоченото няма как да бъдат направени изводи за определението на понятието „работник“ в Рамковото споразумение за работа при непълно работно време. Рамковото споразумение за работа при непълно работно време всъщност не засяга свободното движение на работниците, а предоставя на всички работници в държавите членки права във връзка с работата на непълно работно време.

27.

В настоящия случай особен интерес представлява Решение по дело Del Cerro Alonso ( 15 ). То се отнася до въпроса за персоналния обхват на Директивата, респ. на Рамковото споразумение за срочната работа. Клауза 2 от Рамковото споразумение за срочната работа съдържа определение на приложното му поле, което съвпада с определението в Рамковото споразумение за работа при непълно работно време ( 16 ).

28.

Доколкото Съдът по-рано вече е постановявал, че Рамковото споразумение за срочната работа се прилага и към трудовите договори, сключени с административни и други публичноправни органи ( 17 ), в посоченото дело той трябва да се произнесе дали това споразумение обхваща и държавните служители. Както в настоящия случай, и за разлика от Решение по дело Wippel, се поставя въпрос не за евентуалните граници на широкото определение на понятието „работник“ в държавата членка, а напротив — за това дали Директивата задължава съответната държава членка да предостави права съгласно Рамковото споразумение и на държавните служители.

29.

В решението си по дело Del Cerro Alonso Съдът установява, че самò по себе си обстоятелството, че дадена длъжност се определя като „с нормативноустановен статут“ съгласно националното право и има някои характеристики на държавната служба на заинтересованата държава членка, не е достатъчно, за да се отрече приложимостта на Директива 1999/70.

30.

Всъщност полезното действие на Директива 1999/70 и на Рамковото споразумение, както и еднаквото им прилагане в държавите членки биха били сериозно възпрепятствани, ако тези държави имат възможността по своя инициатива да лишат определена категория лица от целената с тези актове на правото на Съюза закрила. Всъщност държавите членки са длъжни да гарантират постигането на наложените от правото на Съюза резултати ( 18 ).

31.

Като мотиви Съдът посочва значението на принципите на равно третиране и на недопускане на дискриминация, които са сред общите принципи на правото на Съюза. Ето защо на разпоредбите на Директивата и на Рамковото споразумение — чиято цел е да гарантират на работниците на срочен трудов договор същите предимства като запазените за работниците на постоянен трудов договор за сравнение — трябва да се признае общо действие, доколкото те представляват особено важни правила на социалното право на Съюза, от които всеки работник трябва да може да се възползва в качеството им на минимални изисквания за закрила ( 19 ).

32.

Така основната причина Съдът да приеме Директива 1999/70 и Рамковото споразумение за приложими в споменатото дело, е, че въпросното лице е работило над 12 години в различни болнични заведения от системата на общественото здравеопазване в Баската област като член на временния персонал и че освен това спорът в главното производство се отнася до сравнението между член на временния персонал с нормативноустановен статут и член на постоянния персонал с нормативноустановен статут.

33.

На пръв поглед изглежда, че разсъжденията на Съда в този пасаж от Решение по дело Del Cerro Alonso се въртят в кръг: доколкото съответното лице е временно заето и спорното положение се отнася до отношението между временния персонал с нормативноустановен статут и постоянния персонал с нормативноустановен статут, Директивата трябва да се прилага към посоченото положение. В това отношение се налага Съдът най-напред да изясни предварителния въпрос дали Рамковото споразумение изобщо се прилага към персонала с нормативноустановен статут, и от него да се изведат критерии за сравнение между срочно и безсрочно заетите работници. В противен случай Директивата би се прилагала автоматично винаги когато става въпрос за евентуалното по-неблагоприятно третиране, до което води срочната заетост. Тогава препращането в клауза 2 от Рамковото споразумение към правото на държавите членки не би имало смисъл.

34.

Аз обаче разбирам Решение по дело Del Cerro Alonso в смисъл, че Съдът по същество оставя държавите членки да определят понятието „работник“ по смисъла на Рамковото споразумение за срочната работа и не го разглежда като самостоятелно понятие на правото на Съюза. Практическото действие на Рамковото споразумение и общите принципи на правото на Съюза обаче ограничават правото на държавите членки на преценка. В заключението си по дело Del Cerro Alonso генералният адвокат Maduro с основание говори за „условно препращане“ към националното право ( 20 ).

35.

Този подход може да бъде приложен към тълкуването на Рамковото споразумение за работа при непълно работно време. От една страна, формулировката в това споразумение на персоналния му обхват е идентична с тази в Рамковото споразумение за срочната работа ( 21 ). От друга страна, както правилно отбелязва Комисията, и двете споразумения имат една и съща област на регулиране, тъй като конкретизират общия принцип на равно третиране за определена форма на организация на работата. В допълнение, двете рамкови споразумения и свързаните с тях директиви са приети по една и съща процедура и са структурирани по еднакъв начин ( 22 ).

36.

На следващо място, в съображение 16 от Директива 97/81 за работа при непълно работно време също по-специално е отбелязано, че държавите членки могат да определят в съответствие с националното си право и практика термините, които не са конкретно определени в Рамковото споразумение, но при „условие че тези определения съответстват на съдържанието на Рамковото споразумение“.

37.

Следователно и във връзка с определението на приложното поле на Директивата и на Рамковото споразумение за работа при непълно работно време държавата членка не може нито да нарушава общите принципи и основните права, предвидени от правото на Съюза, нито по своя преценка да лишава определени категории лица от целената с тези актове закрила, тъй като би нарушила полезното действие на споменатата директива ( 23 ).

38.

На първо място, както вече отбелязах, общите принципи и основните права, предвидени от правото на Съюза, ограничават правото на държавите членки на преценка, когато определят приложното поле на Рамковото споразумение.

39.

В това отношение жалбоподателят по главното производство се позовава на член 17 от акта на националното право, който изрично изключва от мерките за транспониране на Директивата само съдиите на надница, работещи на непълно работно време, а не всички съдии. Ако от приложното поле на Рамковото споразумение практически са изключени единствено съдиите на надница, работещи на непълно работно време, това би нарушило общия принцип на равенство, залегнал в правото на Съюза ( 24 ). В заседанието пред Съда обаче правителството на Обединеното кралство изтъкна, че член 17 от акта относно работниците на непълно работно време има само пояснителен характер и че в националното право съдиите като цяло не се разглеждат като работници. В крайна сметка запитващата юрисдикция ще трябва да изясни този въпрос.

40.

В кои случаи обаче държавата членка излиза извън пределите на предоставеното ѝ право на преценка, когато определя понятието „работник“ и произволно лишава дадена професионална категория от целената закрила?

41.

За отговора на този въпрос най-напред трябва да се провери каква е закрилата, целена с Рамковото споразумение. Директива 97/81 и приложеното към нея Рамково споразумение трябва да подобрят качеството на работата на непълно работно време и да премахнат дискриминацията спрямо работниците на непълно работно време ( 25 ). Прогласената с тези актове забрана за дискриминация е просто конкретен израз на общия принцип на равенство ( 26 ), който е сред общите принципи на правото на Съюза и е залегнал в членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз ( 27 ).

42.

Следователно Рамковото споразумение преследва цел, която е една от основните цели, посочени в член 1 от Споразумението за социална политика и възпроизведени в член 151 ДФЕС и третия абзац от преамбюла на ДФЕС. Тези основни цели са свързани с подобряването на условията на живот и труд, както и със съществуването на подходяща социална закрила на работниците.

43.

Както убедително изтъква генералният адвокат Maduro в заключението си по дело Del Cerro Alonso, за да не се застраши постигането на споменатите цели на Рамковото споразумение изключването на дадена категория лица от обхвата на Директивата може да се допусне само ако естеството на трудовото правоотношение е по същество различно от това между служителите, попадащи според националното право в категорията на работниците, и техните работодатели ( 28 ).

44.

В крайна сметка запитващата юрисдикция е тази, която задължително трябва да провери доколко дейността на съдиите по естеството си се различава от трудовото правоотношение между работодател и работник. Съдът обаче може да предостави на националната юрисдикция критерии, които трябва да бъдат взети предвид при проверката ( 29 ).

45.

От критерия за различие от гледна точка на естеството на съответното правоотношение най-напред следва, че изключването на дадена категория лица не може да се обоснове с чисто формални съображения.

46.

Ето защо Комисията правилно отбелязва, че самò по себе си формалното обстоятелство ( 30 ), че съдиите са квалифицирани като „лица, натоварени с изпълнението на определена длъжност“, не е достатъчно, за да изключи възможността съдиите да се ползват от правата, които произтичат от Рамковото споразумение. Запитващата юрисдикция иска да се установи и дали броят на засегнатите лица може да има значение за признаването на качеството на работник. Това обаче също би било твърде формален критерий, който няма нищо общо с естеството на съответното правоотношение.

47.

В определението си за преюдициално запитване Supreme Court посочва, че правоотношението на професионалните съдии има повечето от характеристиките на трудовото правоотношение, както то е определено от правото на Обединеното кралство. Според Supreme Court проблематичен е единствено критерият за това лицето да спазва определени указания, който характеризира трудовото правоотношение, както то е определено в правото на въпросната държава. Правителството на Обединеното кралство също подчертава, че причина за изключването на съдиите от приложното поле на Рамковото споразумение е независимостта на съдебната власт.

48.

При разглеждането на характера на съответното правоотношение трябва да се отчита, че използваното при определянето на персоналния обхват на Рамковото споразумение понятие „работник“ служи по-конкретно за разграничаване от самостоятелно заетите лица. Ето защо при проверката дали правоотношенията на съдиите по естеството си са различни от правоотношенията между служителите, които съгласно националното право попадат в категорията „работник“, и техните работодатели, за да се съобрази със смисъла и целта на Рамковото споразумение, запитващата юрисдикция ще трябва да отчете факта, че разграничението трябва да се направи по-специално с оглед на разликата със самостоятелно заетите лица.

49.

Жалбоподателят в главното производство подчертава, че независимостта на съдиите изразява преди всичко същността на тяхната дейност, а именно независимостта на съдийската дейност като такава. Що се отнася до формалните условия, при които се упражнява съдийската дейност, запитващата юрисдикция се позовава на решение на House of Lords ( 31 ), от което е видно, че съдиите все пак спазват определена организация на своята работа. Така например съдиите са длъжни да работят през определени часове и периоди, въпреки че от тази гледна точка те имат по-голяма гъвкавост в сравнение с други професии. Запитващата юрисдикция подчертава, че съдиите не определят сами как и кога да работят, какъвто е случаят със самостоятелно заетите лица.

50.

Във връзка с това бих искала също така да отбележа, че е трудно да се разбере как предоставените от Рамковото споразумение права като цяло, и в частност правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, могат да застрашат независимостта на съдийската дейност като такава; напротив, правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст увеличава икономическата независимост на съдиите, а така в крайна сметка и самата независимост на тяхната дейност.

51.

Следователно независимостта на съответната дейност не е подходящ критерий, който да обоснове изключването на дадена професионална категория от приложното поле на Рамковото споразумение.

52.

При преценката дали съдийските функции по естеството си се различават от функциите на работника, както те са определени в националното право, видно от определението за преюдициално запитване, запитващата юрисдикция също така ще трябва да отчита, че съдиите — включително съдиите на надница — имат право на обезщетения за болест, на помощи за майчинство, бащинство и други подобни плащания. Съответно, изглежда, те се ползват от социалните права, които по принцип се свързват с работниците. Ако в тази насока съдиите се третират както работниците, въпреки че формално те няма как да се разглеждат като работници, това би могло да се приеме като белег, че по естеството си тяхната функция не се различава от това, което съгласно националното право се счита за трудово правоотношение. Следователно съдиите би трябвало да бъдат третирани от гледна точка на Рамковото споразумение за работа при непълно работно време поне по същия начин, както работниците.

53.

Ето защо на първия преюдициален въпрос трябва да се отговори, че националното право определя дали съдиите трябва да се разглеждат като работници на непълно работно време по смисъла на клауза 2, точка 1 от Рамковото споразумение за работа при непълно работно време, но полезното действие на Рамковото споразумение, основните права и общите принципи на правото на Съюза все пак ограничават правото на преценка, което държавите членки имат при определянето на понятието „работник“. Независимостта на съответната дейност сама по себе си не е подходящ критерий, който да обоснове изключването на дадена професионална категория от приложното поле на Рамковото споразумение.

54.

Вторият преюдициален въпрос е отправен, в случай че запитващата юрисдикция направи извод, че Директивата се прилага спрямо съдиите. С този въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали е допустимо националните мерки да третират по различен начин, що се отнася до отпускането на пенсия, съдиите, работещи на пълно работно време, и съдиите, работещи на непълно работно време, или отделните видове съдии, работещи на непълно работно време.

55.

В съответствие с целта за премахване на различното третиране на работниците на непълно работно време и работниците на пълно работно време клауза 4 от Рамковото споразумение прогласява принципа на недопускане на дискриминация. Клауза 4, точка 1 забранява, що се отнася до условията за наемане на работа, работниците на непълно работно време да се третират по по-неблагоприятен начин, отколкото работниците на пълно работно време, които са взети за сравнение, само поради това че работят при непълно работно време, освен ако различното третиране не е оправдано от обективни причини. Съгласно клауза 4, точка 2 при необходимост се прилага принципът pro rata temporis.

56.

Съдът вече е постановил, че клауза 4 от Рамковото споразумение е израз на принцип на социалното право на Съюза, който не може да се тълкува стеснително ( 32 ). Ето защо с оглед на съдебната практика по член 157 ДФЕС понятието „условия за наемане на работа“ по смисъла на клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение за срочната работа включва пенсиите, които са функция от трудовото правоотношение между работник и работодател, с изключение на пенсиите по законоустановените схеми на социално осигуряване, които се определят не толкова от това правоотношение, колкото от съображения от социално естество ( 33 ).

57.

Пенсията за осигурителен стаж и възраст попада в приложното поле на Рамковото споразумение, ако са изпълнени следните три условия: тя трябва да се отнася само до особена категория работници, да зависи пряко от прослуженото време и размерът ѝ да се изчислява въз основа на последната заплата ( 34 ).

58.

При проверката за допустимост вече посочих, че изчисляването на трудовия стаж, който се изисква за придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, се урежда от разпоредбите на Директива 97/81, включително що се отнася до периодите на упражняване на дейност, предхождащи датата на влизането ѝ в сила ( 35 ).

59.

Ето защо е необходимо да се провери дали неотпускането на пенсия на recorders означава, че тези лица са третирани по по-неблагоприятен начин от работниците на пълно работно време, които се намират в сходно положение, и то само защото recorders работят на непълно работно време.

60.

В клауза 3 се съдържа критерий за проверката дали е налице „сравним работник на пълно работно време“. Той се отнася до дейността по същество на съответните лица. Следователно няма как да се приеме доводът на правителството на Обединеното кралство, че съдиите, работещи на пълно работно време, и recorders не са в сходно положение, понеже имали „различни кариери“. От определящо значение е по-скоро това дали те по същество извършват една и съща дейност. В съдебното заседание участниците в производството посочиха, че recorders и съдиите, работещи на пълно работно време, имат еднакви функции. Ето защо въпросът за „различните кариери“ може да е релевантен най-много за това дали има обективни причини за различното третиране. Запитващата юрисдикция обаче е тази, която в крайна сметка трябва да провери дали recorders и съдиите, работещи на пълно работно време, могат да бъдат сравнявани.

61.

От клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение все пак е видно, че подобно различно третиране може да се счита за съвместимо с принципа на недопускане на дискриминация, ако е оправдано от обективни причини.

62.

Ето защо разглежданото неравно третиране трябва да бъде обосновано с наличието на точни и конкретни елементи, характеризиращи въпросното условие за наемане на работа в особения контекст, в който то се вписва, и въз основа на обективни и прозрачни критерии, за да се провери дали това неравно третиране отговаря на реална потребност, дали е годно за постигане на преследваната цел и дали е необходимо в това отношение ( 36 ).

63.

Понятието „обективни причини“ трябва да се разбира в смисъл, че не допуска разликата в третирането на работниците на непълно работно време и работниците на пълно работно време да бъде оправдана със съображението, че тази разлика е предвидена от обща и абстрактна норма. Обратно, посоченото понятие изисква разглежданото неравно третиране да отговаря на реална потребност, да е годно за постигане на преследваната цел и да е необходимо в това отношение ( 37 ).

64.

Следователно по отношение на довода на Обединеното кралство — че различното третиране на recorders и съдиите, работещи на пълно работно време, се дължи на това, че съдиите, работещи на надница, могат да продължат кариерата си на адвокат или научен работник, докато щатните съдии, работещи на непълно работно време, нямат такава възможност, а всеки съдия, работещ на надница, може да кандидатства за позицията на щатен съдия, работещ на непълно работно време — следва да се посочи, че този формален довод сам по себе си не е достатъчен като обосновка.

65.

Различното третиране би било оправдано само ако служи за постигането на легитимна цел, която е в основата на формалния довод за различните кариери. В производството пред Съда обаче не е посочена такава цел. Друга обосновка също не е представена. Това може да се дължи и на факта, че в главното производство до момента не е обсъждан въпросът за обосновката на евентуалното различно третиране. Досега запитващата юрисдикция е разглеждала само предварителния въпрос дали Рамковото споразумение изобщо е приложимо. Ето защо в крайна сметка запитващата юрисдикция е тази, която ще трябва да разгледа въпроса за евентуалната обосновка на различното третиране на съдиите, работещи на непълно работно време, и съдиите, работещи на пълно работно време.

66.

Запитващата юрисдикция иска да се установи и дали Директивата допуска дискриминацията между отделни видове работа на непълно работно време.

67.

Видно от текста и от цялостната регулаторна структура на Директива 97/81 и на Рамковото споразумение към нея, тези актове се отнасят само до премахването на дискриминацията на работниците на непълно работно време в сравнение с работниците на пълно работно време. Следователно съгласно Директивата държавите членки поначало са свободни да предвидят различни норми за отделните видове работа на непълно работно време.

68.

В заключението си по дело Bruno и Pettini обаче генералният адвокат Sharpston убедително изтъква, че макар Рамковото споразумение да забранява единствено дискриминацията на работниците на непълно работно време в сравнение с работниците на пълно работно време, мерките на държавите членки за транспониране все пак трябва да са съгласувани и да са съобразени с общите принципи на правото на Съюза, и по-специално с принципа на равно третиране. Следователно държавите членки не могат да въвеждат разграничения между различните видове работа при непълно работно време, които нарушават общата забрана за дискриминация, предвидена в правото на Съюза ( 38 ).

69.

Правителството на Обединеното кралство оспорва този довод с твърдението, че третирането на отделните категории работници на непълно работно време не попада в приложното поле на Рамковото споразумение, а следователно и в приложното поле на правото на Съюза, поради което общият принцип на равно третиране, предвиден от правото на Съюза, е неприложим ( 39 ). Не намирам този довод за убедителен. Както например при транспонирането на Рамковото споразумение в националното право държавите членки не могат да нарушават принципа на равно третиране на мъжете и на жените, така също те не могат да въвеждат произволни разграничения между различните видове работа при непълно работно време, нарушаващи общата забрана за дискриминация, която е част от правото на Съюза. Правото на Съюза е приложимо, тъй като взетите от държавите членки мерки служат за транспонирането на Рамковото споразумение.

70.

Ето защо на втория преюдициален въпрос трябва да се отговори, че Рамковото споразумение за работа при непълно работно време не допуска национална правна уредба, която третира по различен начин, що се отнася до отпускането на пенсия, съдиите, работещи на пълно работно време, и съдиите, работещи на непълно работно време, както и отделните видове съдии, работещи на непълно работно време, ако различното третиране не е оправдано от обективни причини.

71.

С оглед на предходните съображения предлагам на Съда да отговори на въпросите на Supreme Court of the United Kingdom по следния начин: