Решение на Съда (голям състав) от 21 декември 2011 г. (преюдициално запитване от Conseil d'État — Франция) — Centre hospitalier universitaire de Besançon/Thomas Dutrueux, Caisse primaire d'assurance maladie du Jura

(Дело C-495/10) (1)

(Директива 85/374/ЕИО - Отговорност за дефектни стоки - Приложно поле - Национален режим, който предвижда възлагане на обществените здравни заведения на задължението да поправят вредите, претърпени от пациент поради неизправност на оборудване или стока, използвано или използвана при предоставянето на грижи, дори при липсата на вина на посочените заведения)

2012/C 49/17

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Conseil d'État

Страни в главното производство

Жалбоподател: Centre hospitalier universitaire de Besançon

Ответници: Thomas Dutrueux, Caisse primaire d'assurance maladie du Jura

Предмет

Преюдициално запитване — Conseil d'État — Тълкуване на член 13 от Директива 85/374/ЕИО от 25 юли 1985 година за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно отговорността за вреди, причинени от дефект на стока (ОВ L 210, стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 1, стр. 183) — Отговорност на обществените здравни заведения по отношение на техните пациенти — Допустимост на национален режим на отговорност, който позволява, дори при липса на вина, пострадалото лице да получи обезщетение за вредите, причинени от неизправността на дефектни стоки — Ограничаване на отговорността на доставчика на услуги

Диспозитив

Отговорността на доставчик на услуги, който при предоставянето на услуги, каквито са грижите, положени в болнично заведение, използва дефектно оборудване или дефектни стоки, което или които не са произведени от него по смисъла на разпоредбите на член 3 от Директива 85/374/ЕИО на Съвета от 25 юли 1985 година за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно отговорността за вреди, причинени от дефект на стока, изменена с Директива 1999/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 1999 година, и поради това причини вреди на получателя на услугата, не попада в приложното поле на тази директива. Последната следователно допуска дадена държава членка да установи режим като разглеждания в главното производство, предвиждащ отговорността на такъв доставчик по отношение на така причинените вреди дори при липса на всякаква вина, която може да му бъде вменена, при условие обаче увреденото лице и/или посоченият доставчик да запази възможността да ангажира отговорността на производителя на основание на посочената директива, когато са изпълнени предвидените от нея условия.

(1)  ОВ C 30, 29.1.2011 г.