Решение на Съда (четвърти състав) от 17 ноември 2011 г. (преюдициално запитване от Административен съд София-град — България) — Петър Аладжов/Заместник-директор на Столична дирекция на вътрешните работи към Министерство на вътрешните работи

(Дело C-434/10) (1)

(Свободно движение на гражданин на Съюза - Директива 2004/38/ЕО - Забрана за напускане на националната територия поради непогасяване на данъчно задължение - Мярка, която може да се обоснове със съображения, свързани с обществения ред)

(2012/C 25/26)

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Административен съд София-град

Страни в главното производство

Ищец: Петър Аладжов

Ответник: Заместник-директор на Столична дирекция на вътрешните работи към Министерство на вътрешните работи

Предмет

Преюцициално дапитване — Административен съд София-град — Тълкуване на член 27, параграфи 1 и 2 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (ОВ L 158, стp. 77; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 56) — Ограничаване на упражняването на правото на свободно движение на гражданин на Съюза — Забрана за физическо лице, в качеството му на представител на търговско дружество длъжник, да напуска националната територия поради непогасяването на публични задължения в „големи размери“ — Мярка, оправдана с цел защита на обществения ред

Диспозитив

Правото на Съюза допуска законова разпоредба на държава членка, която позволява на административен орган да наложи забрана на гражданин на тази държава да я напуска, с довода че не е погасено данъчно задължение на дружеството, на което той е един от управителите, при спазването все пак на двойното условие по своя предмет разглежданата мярка да представлява отговор — при някои изключителни обстоятелства, които могат да са следствие по-конкретно от естеството или от значимостта на това задължение — на дадена истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха, която засяга основен интерес на обществото, и преследваната по този начин цел да не е свързана само с икономически цели. Националният съд следва да провери дали това двойно условие е изпълнено.

Дори да се предположи, че забраната за напускане на територията на страната, каквато е наложената на г-н Аладжов в главното производство, е приета в съответствие с условията по член 27, параграф 1 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО, то посочените в параграф 2 от същия член условия не допускат подобна мярка,

—

ако тя се основава единствено на съществуването на данъчното задължение на дружеството, на което жалбоподателят е един от съуправителите, и само поради това му качество, като се изключва всякаква конкретна преценка на личното поведение на заинтересованото лице и без позоваване на каквато и да било заплаха, каквато то би представлявало за обществения ред, и

—	ако забраната за напускане на територията на страната не е подходяща да гарантира осъществяването на преследваната с нея цел и надхвърля необходимото за нейното постигане.

Запитващата юрисдикция следва да провери дали е такъв случаят по делото, с което е сезирана.

(1) ОВ C 317, 20.11.2010 г.