20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/56

—

Да се отмени изцяло и без никакво изключение определението от 18 февруари 2009 г., постановено по дело F-70/07 (наричано по-нататък „делото, във връзка с което е подадена жалба“), Marcuccio/Комисия, от първи състав на Съда на публичната служба,

—

да се установи, че жалбата в първоинстанционното производство, по повод на която е постановено обжалваното определение, изцяло и без никакво изключение е напълно допустима,

—

при необходимост да се установи, че Съдът на публичната служба е допуснал грешка при прилагане на правото, като е квалифицирал някои искания в жалбата, поставяща началото на първоинстанционното производство по делото, във връзка с което е подадена жалба, като „искане за определяне на разноските“ (буквално така в точка 16 от обжалваното определение),

—

при необходимост да се установи, че Съдът на публичната служба е бил компетентен да се произнесе като първоинстанционен съд по всички части без изключение от петитума на жалбоподателя (наричан по-долу „петутима“) по делото, във връзка с което е подадена жалба, и освен това

—

да се уважи изцяло и без никакво изключение петитумът, който следва да се приеме за изрично възпроизведен тук с оглед на всички съответни правни последици,

—

да се осъди ответникът да заплати всички съдебни разноски в полза на жалбоподателя, които последният е направил във връзка както с първоинстанционното производство, така и с настоящото производство по обжалване по отношение на делото, във връзка с което е подадена жалба, или

—

да се върне делото, във връзка с което е подадена жалба, за ново разглеждане от друг състав на Съда на публичната служба, който отново да се произнесе по него по същество.

—

Незаконосъобразността на връщането за ново разглеждане от Първоинстанционния съд на съответната част от делото, във връзка с което е подадена жалба, както поради неправилно тълкуване и грешка при прилагането на член 90 от Правилника за длъжностните лица на Европейските общности (наричан по-нататък „Правилник за длъжностните лица“), така и поради пълната липса на мотиви,

—

нарушение, неправилно тълкуване и грешка при прилагането на принципа за установен в съответствие със закона съд, както и на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“),

—

незаконосъобразност на отхвърлянето поради предполагаемата им недопустимост на исканията, различни от тези, във връзка с които Съдът на публичната служба се обявява за некомпетентен да вземе решение, както поради неправилно тълкуване и грешка при прилагането на член 90 от Правилника за длъжностните лица и на понятието за иск за обезщетяване на вредите, който е акцесорен по отношение на иска за отмяна на постановено от общностна институция решение, така и поради пълна липса на мотиви и изопачаване на фактите,

—

процесуални нарушения, от които могат сериозно да пострадат интересите на жалбоподателя, произтичащи от неспазването на задължението да не се взема предвид съдържанието на акта, упоменат в точка 11 от обжалваното определение, доколкото същият е представен след изтичане на срока, както и поради искането страните да представят и последвалото включване в преписката по делото в първоинстанционното производство на актове extra ordinem, от които могат сериозно да пострадат интересите на жалбоподателя,

—

нарушение на нормите за справедлив процес, съдържащи се в член 6 от Европейската конвенция за правата на човека и в член 47 от Хартата.